Елиас Канети - нобелистът, който не забрави родния Русе
На днешния ден можем да си спомним за Елиас Канети (Elias Canetti) - немскоезичният публицист (белетрист, есеист, драматург), роден през 1905 година в крайдунавския град Русе, в сефарадско-еврейското семейство. Майчиният му език е ладинският. Родът на татко му - Жак Канети, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през XIX век, където представителите му развиват сполучлив търговски бизнес. Майка му е от сефарадския жанр Ардити, които са измежду създателите на еврейската колония в Русе в края на XVIII век. Елиас прекарва детските си години в Русе. По-късно фамилията му се мести (1911 г.) в Манчестър, в идващите години живее в разнообразни европейски градове.
През 1981 година той получава Нобеловата премия за литература (като австрийски писател).
Въпреки че е немскоезичен създател, Канети живее във Англия (като получава гражданство през 1952 г.) до 70-те години на предишния век. Последните 20 години от живота си прекарва най-вече в Цюрих, където написа своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен "Спасеният език "). На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
Влияние над него и творчеството му упражняват критикът Карл Краус, също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.
Основни тематики в творчеството на Канети стават гибелта и експанзията. Тези хрумвания той въплъщава в пиесите си "Сватба " (1932 г.) и "Комедия на суетата " (1934 г.). В 1935 година писателят разгласява основания още през 1931 година единствен собствен разказ "Заслепението ", който остава неусетен от рецензията и е преоткрит едвам в годините след Втората международна война.
Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си прекарвания основно във Виена, той се заема да осмисли човешкото битие, проблемите на властта, всеобщите придвижвания, гибелта, безумието - по този начин в Лондон стартира да работи над философския си труд "Маси и власт ", негов opus magnum, който приключва едвам през 1960 година.
Опирайки се на феноменологическото изложение на обикновения опит на пребиваването в масата, Канети разкрива разнообразни положения и динамичност на масите, стигайки до значими заключения по отношение на механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрекъснато. Писателят декларира: "Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението ", и също: "Заради плодородния момент, когато никой не е освен това от другия и не е по-добър от него, хората се трансформират в маса ".
Значими негови творби от този интервал са записките му "Провинцията на индивида " (1973 г.), характерологичните му етюди по пример на Теофраст "Подслушвачът " (1974 г.), есеистичният алманах "Съвестта на думите " (1975 г.), автобиографичните книги "Спасеният език " (1977 г.), "Факел в ухото " (1980 г.) и "Игра с очи " (1985 г.) и записките "Тайното сърце на часовника " (1987 г.).
През 1981 година Елиас Канети получава Нобеловата премия за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност. Прочути са думите му: "Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук ". На церемонията в Стокхолм той споделя: "Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво съставлява войната и таман фактът, че всеки знае това, е нашата единствена вяра ".
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна премия "Елиас Канети ".
По време на първата интернационална конференция в България (1992 г.), отдадена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно сдружение "Елиас Канети ". Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е непокътната. Днес комерсиалната постройка на семейството се употребява от Дружеството под името "Дом Канети ". По мотив 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 година е открита паметна плоча на едноименния площад "Елиас Канети ", а Професионалната гимназия по стопанска система и ръководство приема името на нобелиста.
Днес в далечна Антарктида се издига връх Канети.
През 1981 година той получава Нобеловата премия за литература (като австрийски писател).
Въпреки че е немскоезичен създател, Канети живее във Англия (като получава гражданство през 1952 г.) до 70-те години на предишния век. Последните 20 години от живота си прекарва най-вече в Цюрих, където написа своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен "Спасеният език "). На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
Влияние над него и творчеството му упражняват критикът Карл Краус, също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.
Основни тематики в творчеството на Канети стават гибелта и експанзията. Тези хрумвания той въплъщава в пиесите си "Сватба " (1932 г.) и "Комедия на суетата " (1934 г.). В 1935 година писателят разгласява основания още през 1931 година единствен собствен разказ "Заслепението ", който остава неусетен от рецензията и е преоткрит едвам в годините след Втората международна война.
Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си прекарвания основно във Виена, той се заема да осмисли човешкото битие, проблемите на властта, всеобщите придвижвания, гибелта, безумието - по този начин в Лондон стартира да работи над философския си труд "Маси и власт ", негов opus magnum, който приключва едвам през 1960 година.
Опирайки се на феноменологическото изложение на обикновения опит на пребиваването в масата, Канети разкрива разнообразни положения и динамичност на масите, стигайки до значими заключения по отношение на механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрекъснато. Писателят декларира: "Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението ", и също: "Заради плодородния момент, когато никой не е освен това от другия и не е по-добър от него, хората се трансформират в маса ".
Значими негови творби от този интервал са записките му "Провинцията на индивида " (1973 г.), характерологичните му етюди по пример на Теофраст "Подслушвачът " (1974 г.), есеистичният алманах "Съвестта на думите " (1975 г.), автобиографичните книги "Спасеният език " (1977 г.), "Факел в ухото " (1980 г.) и "Игра с очи " (1985 г.) и записките "Тайното сърце на часовника " (1987 г.).
През 1981 година Елиас Канети получава Нобеловата премия за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност. Прочути са думите му: "Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук ". На церемонията в Стокхолм той споделя: "Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво съставлява войната и таман фактът, че всеки знае това, е нашата единствена вяра ".
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна премия "Елиас Канети ".
По време на първата интернационална конференция в България (1992 г.), отдадена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно сдружение "Елиас Канети ". Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е непокътната. Днес комерсиалната постройка на семейството се употребява от Дружеството под името "Дом Канети ". По мотив 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 година е открита паметна плоча на едноименния площад "Елиас Канети ", а Професионалната гимназия по стопанска система и ръководство приема името на нобелиста.
Днес в далечна Антарктида се издига връх Канети.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ