Джеймс Баучер – европеецът, който защитаваше българската кауза
На днешния ден можем да си спомним за Джеймс Дейвид Баучер (на британски: James David Bourchier) - ирландският публицист, сътрудник на Балканите и покровител за българската идея. Със своите безчет изявления в английската преса и своята персонална и обществена преписка той нееднократно показва благосклонност към България и българския народ.
Баучер се ражда на 18 декември 1850 година в Бръф, графство Лимерик, Ирландия, в семейство от разбъркан генезис - англо-нормански (от страна на татко му) и хугенотски (от страна на майка му). След гибелта на татко му с майка му си се мести в нейната фамилна къща в Касълкъмър, графство Килкени, за която Баучер до края на дните си счита, че оттова води началото си същинският му фамилен генезис. Баучер приключва Кралското учебно заведение на Портора в Енискилън, също по този начин и дъблинския Тринити Колидж, а след това учи в Кингс Колидж в Кеймбридж. Получава филантропично и музикално обучение. Ориентира се към адвокатството, само че професионалните му проекти са осуетени от възходяща глухота, дружно с липса на финансови средства.
След като приключва висшето си обучение, стартира работа като учител в колежа "Итън ". Но самият Баучер смята още изначало своята журналистическа активност като прозорец към различен свят, допускащ му да избяга от отегчителното и изкуствено ежедневие в Итън Колидж. Първите му работи притеглят вниманието на вестник "The Times ", чийто директорски съвет най-после ще му предложи поста сътрудник на Балканите.
Ирландският публицист и политически деятел, дълги години работи като балкански сътрудник за английския ежедневник "Таймс ". Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество, непосредствен другар и приближен консултант на българския княз Фердинанд след 1892 година. Играе роля на медиатор сред балканските страни в края на Балканските войни от 1912-1913-а.
Джеймс Баучер идва у нас през 1888 година, когато е на 38 години. Той става очевидец на проруския прелом от 1886 година в Княжество България, свалил Александър I, заменяйки го на идната година с Фердинанд Сакскобурготски. Баучер прави репортаж за първата обиколка на княжеството на суверена. Той работи като самостоятелен публицист, предлагайки публикациите си на вестник "Таймс ", само че също по този начин и на "Фортнайтли Ривю " (които разгласяват серия негови публикации, отдадени на България) и на други английски вестници. Баучер бързо става специалист по балканска политика.
В размирната обстановка на Балканите при започване на XX век Джеймс Баучер е измежду най-влиятелните европейски публицисти. Неговите публикации са четени от министри и държавници. Води постоянно преписка с Балканския комитет и камарата на общините, която прави оценка неговия добит опит. Също по този начин сътрудничи с Енциклопедия Британика, за която написа публикациите "Гърция ", "Румъния " и "България " в няколко издания. Става непрекъснат сътрудник на "Times " през 1892-а.
Баучер постоянно бива упрекван за пристрастност към българското дело, в частност от гръцките създатели, за своята поддръжка към концепцията за присъединение на Македония към България. Междувременно българското държавно управление го упреква в пристрастност след телеграмите му за политическото нападение над Стефан Стамболов от македонски терористи през 1895-а. Всъщност той е в отлични връзки със Стамболов (премиер от 1888 до 1894 г.), макар рецензиите към "методите на турското държавно управление " на "българския Бисмарк ". Позицията на Баучер бива тълкувана като рецензия към българското държавно управление. Принц Фердинанд написа яростно писмо до шефа на "Times ", който обаче поддържа своя сътрудник.
Заради някои свои публикации, Баучер е заставен да напусне България. От вестник "Times " са доста удовлетворени, че Баучер може да покаже своята безпристрастност до степен, че изиграва по-късно роля, като поучава държавните управления и има други политически отговорности. По времето на образуването на Балканския съюз преди Първата Балканска война даже играе роля на скришен медиатор сред държавните управления. Чрез него по време на престоя му в Атина напролет на 1911 година са осъществени първите непреки контакти сред българското и гръцкото държавно управление, довели по-късно до съюза сред двете страни.
Когато различията му с българските управляващи са изгладени, Баучер се завръща в софийския "Гранд Хотел " против царския замък, където е неведнъж канен от царя (Фердинанд афишира безспорната самостоятелност на България през 1908 година и приема купата цар на българите).
В публикациите си Баучер подлага на критика остро клаузите на Букурещкия кротичък контракт от 1913 година, който счита за извънредно необработен към България, която губи Южна Добруджа (анексирана от Румъния), също по този начин и част от Македония, получена през 1912-1913-а. Баучер упражнява своята репортерска активност да отразява освен през двете балкански войни, само че също и през Първата международна война. Паралелно упражнява и забележителна активност, с цел да убеди българските управляващи да влязат във войната на страната на Антантата. Наясно е с обстоятелството, че страната ще се причисли към съюз, гарантиращ ѝ присъединение на Македония, само че също и на Източна Тракия. Въпреки това, Баучер живо поддържа българската позиция по време на договарянията на Парижката мирна конференция от 1919-1920 година, на които България не е поканена. Конференцията гласоподава шест контракта, в това число и Ньойският контракт - споразумението за мир сред силите на Антантата и България. Според него България би трябвало да отстъпи Западна Тракия на Гърция и някои погранични територии на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС). Южна Добруджа попада под румънска власт, а България (също като Германия) е заставена да изплаща компенсации и армията ѝ е лимитирана до 20 000 души.
Баучер напуща България с влизането на страната във война и упражнява репортерската специалност от Руската империя, преди да се върне в Лондон. Пенсионира се през 1918 година и получава цялостна независимост да изрази това, което счита за достоверност за българската идея. Благодарение на пенсията си от "Times " се мести в София, където се снабдява с жилище. Успява да раздели времето си сред къщата му в Килкени, Лондон, и София, с цел да се посвети на писането, в частност на своите записки. Прекарва време и в Дъблин, където написа няколко публикации за бъдещето на Балканите.
Джеймс Баучер умира на 30 декември 1920 година в София. Тялото му е изложено в катедралата "Св. Александър Невски ". След това, съгласно последната му воля, е заровен покрай Рилския манастир в Югозападна България - чест, оказана само на този чужденец. Разрешението е обещано особено от новия суверен цар Борис III, наследник на цар Фердинанд.
През годините българите по друг метод показват своята благодарност към активността на Джеймс Дейвид Баучер. Неговото име носи връх в Рила, улици в България, метростанция "Джеймс Баучер " в София. Българската комисия по антарктически топоними назовава на негово име залив край северозападния бряг на остров Смит (Smith Island) в арктическия архипелаг на Южните Шетландски острови.
През 1990 година новооткритото Българско общество за английски науки посвещава първата си национална конференция на 140-годишнината от раждането на Баучер в Лимерик, Ирландия, и 70-тата годишнина от гибелта му.
Днес бул. "Джеймс Баучер " е измежду многото оживени основни улици в София, с голям брой административни и офис здания. Вероятно най-видният ѝ ориентир е хотел "Маринела София ". По нея също се намират и факултетът по физика, факултетът по математика и информатика и факултетът по химия на Софийския университет "Св. Климент Охридски ", както и офисът на Съюза на физиците в България и централата на Българския червен кръст. Има улици, наречени на него, също във Варна, Стара Загора, Благоевград и Пловдив.
Баучер се ражда на 18 декември 1850 година в Бръф, графство Лимерик, Ирландия, в семейство от разбъркан генезис - англо-нормански (от страна на татко му) и хугенотски (от страна на майка му). След гибелта на татко му с майка му си се мести в нейната фамилна къща в Касълкъмър, графство Килкени, за която Баучер до края на дните си счита, че оттова води началото си същинският му фамилен генезис. Баучер приключва Кралското учебно заведение на Портора в Енискилън, също по този начин и дъблинския Тринити Колидж, а след това учи в Кингс Колидж в Кеймбридж. Получава филантропично и музикално обучение. Ориентира се към адвокатството, само че професионалните му проекти са осуетени от възходяща глухота, дружно с липса на финансови средства.
След като приключва висшето си обучение, стартира работа като учител в колежа "Итън ". Но самият Баучер смята още изначало своята журналистическа активност като прозорец към различен свят, допускащ му да избяга от отегчителното и изкуствено ежедневие в Итън Колидж. Първите му работи притеглят вниманието на вестник "The Times ", чийто директорски съвет най-после ще му предложи поста сътрудник на Балканите.
Ирландският публицист и политически деятел, дълги години работи като балкански сътрудник за английския ежедневник "Таймс ". Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество, непосредствен другар и приближен консултант на българския княз Фердинанд след 1892 година. Играе роля на медиатор сред балканските страни в края на Балканските войни от 1912-1913-а.
Джеймс Баучер идва у нас през 1888 година, когато е на 38 години. Той става очевидец на проруския прелом от 1886 година в Княжество България, свалил Александър I, заменяйки го на идната година с Фердинанд Сакскобурготски. Баучер прави репортаж за първата обиколка на княжеството на суверена. Той работи като самостоятелен публицист, предлагайки публикациите си на вестник "Таймс ", само че също по този начин и на "Фортнайтли Ривю " (които разгласяват серия негови публикации, отдадени на България) и на други английски вестници. Баучер бързо става специалист по балканска политика.
В размирната обстановка на Балканите при започване на XX век Джеймс Баучер е измежду най-влиятелните европейски публицисти. Неговите публикации са четени от министри и държавници. Води постоянно преписка с Балканския комитет и камарата на общините, която прави оценка неговия добит опит. Също по този начин сътрудничи с Енциклопедия Британика, за която написа публикациите "Гърция ", "Румъния " и "България " в няколко издания. Става непрекъснат сътрудник на "Times " през 1892-а.
Баучер постоянно бива упрекван за пристрастност към българското дело, в частност от гръцките създатели, за своята поддръжка към концепцията за присъединение на Македония към България. Междувременно българското държавно управление го упреква в пристрастност след телеграмите му за политическото нападение над Стефан Стамболов от македонски терористи през 1895-а. Всъщност той е в отлични връзки със Стамболов (премиер от 1888 до 1894 г.), макар рецензиите към "методите на турското държавно управление " на "българския Бисмарк ". Позицията на Баучер бива тълкувана като рецензия към българското държавно управление. Принц Фердинанд написа яростно писмо до шефа на "Times ", който обаче поддържа своя сътрудник.
Заради някои свои публикации, Баучер е заставен да напусне България. От вестник "Times " са доста удовлетворени, че Баучер може да покаже своята безпристрастност до степен, че изиграва по-късно роля, като поучава държавните управления и има други политически отговорности. По времето на образуването на Балканския съюз преди Първата Балканска война даже играе роля на скришен медиатор сред държавните управления. Чрез него по време на престоя му в Атина напролет на 1911 година са осъществени първите непреки контакти сред българското и гръцкото държавно управление, довели по-късно до съюза сред двете страни.
Когато различията му с българските управляващи са изгладени, Баучер се завръща в софийския "Гранд Хотел " против царския замък, където е неведнъж канен от царя (Фердинанд афишира безспорната самостоятелност на България през 1908 година и приема купата цар на българите).
В публикациите си Баучер подлага на критика остро клаузите на Букурещкия кротичък контракт от 1913 година, който счита за извънредно необработен към България, която губи Южна Добруджа (анексирана от Румъния), също по този начин и част от Македония, получена през 1912-1913-а. Баучер упражнява своята репортерска активност да отразява освен през двете балкански войни, само че също и през Първата международна война. Паралелно упражнява и забележителна активност, с цел да убеди българските управляващи да влязат във войната на страната на Антантата. Наясно е с обстоятелството, че страната ще се причисли към съюз, гарантиращ ѝ присъединение на Македония, само че също и на Източна Тракия. Въпреки това, Баучер живо поддържа българската позиция по време на договарянията на Парижката мирна конференция от 1919-1920 година, на които България не е поканена. Конференцията гласоподава шест контракта, в това число и Ньойският контракт - споразумението за мир сред силите на Антантата и България. Според него България би трябвало да отстъпи Западна Тракия на Гърция и някои погранични територии на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС). Южна Добруджа попада под румънска власт, а България (също като Германия) е заставена да изплаща компенсации и армията ѝ е лимитирана до 20 000 души.
Баучер напуща България с влизането на страната във война и упражнява репортерската специалност от Руската империя, преди да се върне в Лондон. Пенсионира се през 1918 година и получава цялостна независимост да изрази това, което счита за достоверност за българската идея. Благодарение на пенсията си от "Times " се мести в София, където се снабдява с жилище. Успява да раздели времето си сред къщата му в Килкени, Лондон, и София, с цел да се посвети на писането, в частност на своите записки. Прекарва време и в Дъблин, където написа няколко публикации за бъдещето на Балканите.
Джеймс Баучер умира на 30 декември 1920 година в София. Тялото му е изложено в катедралата "Св. Александър Невски ". След това, съгласно последната му воля, е заровен покрай Рилския манастир в Югозападна България - чест, оказана само на този чужденец. Разрешението е обещано особено от новия суверен цар Борис III, наследник на цар Фердинанд.
През годините българите по друг метод показват своята благодарност към активността на Джеймс Дейвид Баучер. Неговото име носи връх в Рила, улици в България, метростанция "Джеймс Баучер " в София. Българската комисия по антарктически топоними назовава на негово име залив край северозападния бряг на остров Смит (Smith Island) в арктическия архипелаг на Южните Шетландски острови.
През 1990 година новооткритото Българско общество за английски науки посвещава първата си национална конференция на 140-годишнината от раждането на Баучер в Лимерик, Ирландия, и 70-тата годишнина от гибелта му.
Днес бул. "Джеймс Баучер " е измежду многото оживени основни улици в София, с голям брой административни и офис здания. Вероятно най-видният ѝ ориентир е хотел "Маринела София ". По нея също се намират и факултетът по физика, факултетът по математика и информатика и факултетът по химия на Софийския университет "Св. Климент Охридски ", както и офисът на Съюза на физиците в България и централата на Българския червен кръст. Има улици, наречени на него, също във Варна, Стара Загора, Благоевград и Пловдив.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ