Димитро и Ботьо Папазоглу основават първата българска търговска къща за износ на розово масло
На днешния ден можем да си спомним за Димитро Дончов Папазоглу - по-големият наследник на Дончо Папазоглу от Казанлък (създателят на първата фабрика за произвеждане на розово масло у нас). Димитро Папазоглу е умрял на 17 декември през 1902 година.
Родът Папазоглу (и Папазови) е български чорбаджийски жанр от град Казанлък. Той е произтекъл от преселени от Копривщица крупни овцевъди - джелепкешани, през първата половина на 18 век.
Джелепкешаните (на турски: celepkeşan) са специфична категория подвластно население в Османската империя, задължено да доставя годишно на страната избран брой малък рогат добитък на закрепени цени. Основен източник на информация за стопанската география на българските земи през османския интервал е данъчният Регистър-опис на джелепкешаните от 1573 година, през днешния ден съхраняван в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
Най-често джелепкешаните са християнски търговци на овце и различен малък рогат добитък. Те са доставчици на пазарите, армията и двореца с месо и месни артикули. От описите на записаните джелепкешани са изваждани имената на умрелите, разорилите се и забягналите и изчезналите бройки са попълвани с нови джелепкешани. Забранявало се със отговорностите на джелепкешани да се товарят лица, към този момент включени в други категории със специфични отговорности към османската страна, като доганджии, челтюкчии, юруци, мюселеми, въглищари, войнугани, а и тези измежду популацията, които се водели спахии. По време на Възраждането някои български фамилии от Средна гора (особено Чалъкови и Моравенови) доста забогатяват посредством джелепчийство.
През 1820 година Дончо Папазоглу основава първата в града фабрика за розово масло "Дончо Папазоглу и синове ".
Роденият през януари 1828 година Димитро Папазоглу приключва пловдивската гимназия.
Търговията се разраства и през 50-те години на XIX век Димитро, дружно с брат си Ботьо, поемат компанията на татко си. През 1858 година те основават първата българска комерсиална къща за експорт на розово масло "Дончо Папазоглу и синове " като тя става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Братята изнасят розово масло за целия свят. Търговската им къща "Братя Папазоглу " има адвокатски фирми за продажба на розово масло в Цариград (където работят с Хр. Тъпчилеща), Александрия (Египет), Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Христо Тъпчилещов (абаджия и търговец), Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница (майор, един от строителите на българската армия), Марко Балабанов (юрист и политик) и други видни българи.
През 1873 година розовото масло на "Братя Папазоглу " печели златен орден на ревюто във Виена.
Единият от братята Папазови - Ботьо, построява в Казанлък първата фабрика за филтрация на розово масло.
Димитро е измежду най-влиятелните чорбаджии в Казанлък, деен активист на битката за самостоятелна българска черква. През 70-те години на XIX век неколкократно приема в дома си Васил Левски и подарява пари за революционния комитет. Родът Папазоглу са известни и като донори за създаване на православни храмове в региона.
По време на Руско-турската война в дома на Димитро в Казанлък се открива военачалник Гурко.
Димитро е участник в така наречен "Цариградски кръг ", той е и измежду имащите право на глас при избора на екзарх Антим I (на 16 февруали през 1872 г.).
След Освобождението Димитро Папазоглу е кмет на Казанлък (1879-1880 г.) и народен представител в Областното заседание на Източна Румелия (1880-1883 г.) от националната пъртия. При оповестяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси поддръжка за Съединението пред европейските монарси.
Димитро Папазоглу завещава пари, с които е издигната градската болница в Казанлък.
Известният български мореплавател - Дончо Папазов, е един от наследниците на известния жанр Папазови от Казанлък (розопроизводители).
Друг един роднина на семейството Папазови - Александър, е създател на първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив, която пък слага началото на фабрика "Ален мак " в Града под тепетата.
Една от най-красивите къщи на Казанлък е била тази на богатия Папазов жанр - известните розопроизводители и търговци. Сградата е издигната през 1860 година. Папазовата къща е приета за архитектурно-строителен, исторически и живописен монумент на културата от национално значение. Любопитен факт към историята на Папазовата къща е и този, че по време на руско-турската освободителна война в нея са водени договаряния сред съветската основна квартира и турските пълномощници за правенето на плана за Санстефански кротичък контракт, с който по-късно се прогласява основаването на свободна българска страна.
Родът Папазоглу (и Папазови) е български чорбаджийски жанр от град Казанлък. Той е произтекъл от преселени от Копривщица крупни овцевъди - джелепкешани, през първата половина на 18 век.
Джелепкешаните (на турски: celepkeşan) са специфична категория подвластно население в Османската империя, задължено да доставя годишно на страната избран брой малък рогат добитък на закрепени цени. Основен източник на информация за стопанската география на българските земи през османския интервал е данъчният Регистър-опис на джелепкешаните от 1573 година, през днешния ден съхраняван в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
Най-често джелепкешаните са християнски търговци на овце и различен малък рогат добитък. Те са доставчици на пазарите, армията и двореца с месо и месни артикули. От описите на записаните джелепкешани са изваждани имената на умрелите, разорилите се и забягналите и изчезналите бройки са попълвани с нови джелепкешани. Забранявало се със отговорностите на джелепкешани да се товарят лица, към този момент включени в други категории със специфични отговорности към османската страна, като доганджии, челтюкчии, юруци, мюселеми, въглищари, войнугани, а и тези измежду популацията, които се водели спахии. По време на Възраждането някои български фамилии от Средна гора (особено Чалъкови и Моравенови) доста забогатяват посредством джелепчийство.
През 1820 година Дончо Папазоглу основава първата в града фабрика за розово масло "Дончо Папазоглу и синове ".
Роденият през януари 1828 година Димитро Папазоглу приключва пловдивската гимназия.
Търговията се разраства и през 50-те години на XIX век Димитро, дружно с брат си Ботьо, поемат компанията на татко си. През 1858 година те основават първата българска комерсиална къща за експорт на розово масло "Дончо Папазоглу и синове " като тя става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Братята изнасят розово масло за целия свят. Търговската им къща "Братя Папазоглу " има адвокатски фирми за продажба на розово масло в Цариград (където работят с Хр. Тъпчилеща), Александрия (Египет), Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Христо Тъпчилещов (абаджия и търговец), Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница (майор, един от строителите на българската армия), Марко Балабанов (юрист и политик) и други видни българи.
През 1873 година розовото масло на "Братя Папазоглу " печели златен орден на ревюто във Виена.
Единият от братята Папазови - Ботьо, построява в Казанлък първата фабрика за филтрация на розово масло.
Димитро е измежду най-влиятелните чорбаджии в Казанлък, деен активист на битката за самостоятелна българска черква. През 70-те години на XIX век неколкократно приема в дома си Васил Левски и подарява пари за революционния комитет. Родът Папазоглу са известни и като донори за създаване на православни храмове в региона.
По време на Руско-турската война в дома на Димитро в Казанлък се открива военачалник Гурко.
Димитро е участник в така наречен "Цариградски кръг ", той е и измежду имащите право на глас при избора на екзарх Антим I (на 16 февруали през 1872 г.).
След Освобождението Димитро Папазоглу е кмет на Казанлък (1879-1880 г.) и народен представител в Областното заседание на Източна Румелия (1880-1883 г.) от националната пъртия. При оповестяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси поддръжка за Съединението пред европейските монарси.
Димитро Папазоглу завещава пари, с които е издигната градската болница в Казанлък.
Известният български мореплавател - Дончо Папазов, е един от наследниците на известния жанр Папазови от Казанлък (розопроизводители).
Друг един роднина на семейството Папазови - Александър, е създател на първата българска парфюмерийна фабрика в Пловдив, която пък слага началото на фабрика "Ален мак " в Града под тепетата.
Една от най-красивите къщи на Казанлък е била тази на богатия Папазов жанр - известните розопроизводители и търговци. Сградата е издигната през 1860 година. Папазовата къща е приета за архитектурно-строителен, исторически и живописен монумент на културата от национално значение. Любопитен факт към историята на Папазовата къща е и този, че по време на руско-турската освободителна война в нея са водени договаряния сред съветската основна квартира и турските пълномощници за правенето на плана за Санстефански кротичък контракт, с който по-късно се прогласява основаването на свободна българска страна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ