Преди 175 г. Адолф Сакс патентова саксофона
На днешния ден можем да си спомнем за Антоан Жозеф Адолф Сакс (на френски: Antoine Joseph Adolphe Sax) - белгийският занаятчия на музикални принадлежности, изобретил саксофона.
Адолф Сакс - виртуоз, владеещ няколко инструмента, е роден през 1814 година в Динан (днес в Белгия) в фамилията на Шарл-Жозеф Сакс, също занаятчия на музикални принадлежности. Адолф стартира да прави принадлежности от ранна възраст, като по-късно учи флейта и кларинет в Кралското учебно заведение по пеене в Брюксел. След като напуща учебно заведение, той стартира да опитва с нови типове принадлежности. Идеята му била да сътвори универсални принадлежности за тогавашните духови оркестри, като естествена връзка сред дървени и медни духови принадлежности.
Първото му значимо откритие е усъвършенстване на бас кларинета, което патентова през 1834-а.
През 1841 година Адолф Сакс се реалокира за непрекъснато в Париж и стартира да работи върху нова серия принадлежности, които показва три години по-късно. Те получават името саксхорни и се употребяват необятно и през днешния ден. През 1845 година Адолф Сакс изобретява не толкоз сполучливите сакстромби, медни принадлежности с по-тесен отвор от саксхорните.
Още към 1840 година Сакс изобретява кларинет-бурдон, несполучлив предходник на контрабас кларинета.
По същото време той създава и инструмента, с който е най-известен – саксофона. Той бил констуиран през 1841 година и се употребявал основно във военните духови оркестри. Саксофонът е патентован през 1846 година.
С времето саксофонът придобива популярност и през 1867 година Адолф Сакс получава преподавателско място в Парижката консерватория. Той продължава да прави нови принадлежности до края на живота си. Идеята му била да сътвори универсални принадлежности за тогавашните духови оркестри като естествена връзка сред дървени и медни духови принадлежности.
Саксофонът (от френски saxophone, основано от персоналното име Sax + гръцката дума за звук) е музикален инструмент от групата на дървените духови принадлежности. Той има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се употребяват алт-саксофона и тенор-саксофона.
В симфоничния оркестър саксофонът е употребен в произведения на композиторите Жорд Бизе, Жул Масне, Джакомо Маербер, Бела Барток и други. Инструментът се употребява и от модерни композитори, в това число български.
През 20-те години на предишния век саксофонът навлиза в джазовата и танцова музика с характерен състав: два алт, два тенор и един баритон.
Адолф Сакс - виртуоз, владеещ няколко инструмента, е роден през 1814 година в Динан (днес в Белгия) в фамилията на Шарл-Жозеф Сакс, също занаятчия на музикални принадлежности. Адолф стартира да прави принадлежности от ранна възраст, като по-късно учи флейта и кларинет в Кралското учебно заведение по пеене в Брюксел. След като напуща учебно заведение, той стартира да опитва с нови типове принадлежности. Идеята му била да сътвори универсални принадлежности за тогавашните духови оркестри, като естествена връзка сред дървени и медни духови принадлежности.
Първото му значимо откритие е усъвършенстване на бас кларинета, което патентова през 1834-а.
През 1841 година Адолф Сакс се реалокира за непрекъснато в Париж и стартира да работи върху нова серия принадлежности, които показва три години по-късно. Те получават името саксхорни и се употребяват необятно и през днешния ден. През 1845 година Адолф Сакс изобретява не толкоз сполучливите сакстромби, медни принадлежности с по-тесен отвор от саксхорните.
Още към 1840 година Сакс изобретява кларинет-бурдон, несполучлив предходник на контрабас кларинета.
По същото време той създава и инструмента, с който е най-известен – саксофона. Той бил констуиран през 1841 година и се употребявал основно във военните духови оркестри. Саксофонът е патентован през 1846 година.
С времето саксофонът придобива популярност и през 1867 година Адолф Сакс получава преподавателско място в Парижката консерватория. Той продължава да прави нови принадлежности до края на живота си. Идеята му била да сътвори универсални принадлежности за тогавашните духови оркестри като естествена връзка сред дървени и медни духови принадлежности.
Саксофонът (от френски saxophone, основано от персоналното име Sax + гръцката дума за звук) е музикален инструмент от групата на дървените духови принадлежности. Той има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се употребяват алт-саксофона и тенор-саксофона.
В симфоничния оркестър саксофонът е употребен в произведения на композиторите Жорд Бизе, Жул Масне, Джакомо Маербер, Бела Барток и други. Инструментът се употребява и от модерни композитори, в това число български.
През 20-те години на предишния век саксофонът навлиза в джазовата и танцова музика с характерен състав: два алт, два тенор и един баритон.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ