Отбелязваме годишнина от рождението на Стамболов
На днешния ден – 31 януари, през 1854 година в Търново е роден Стефан Стамболов.
Първоначално учи в родния си град, а през 1870 – 1872 година – в Одеската духовна семинария, от която е изключен поради връзки с съветски революционери. Прехвърля се в Румъния, където открива контакт с българската революционна емиграция и участва на Общото заседание на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1874). Определен от БРЦК за заместител на Васил Левски, той съумява да възвърне работата на някои от революционните комитети навътре в страната. Развива дейна активност за подготовката на Старозагорското въстание (1875) и взе участие в неговото осъществяване. След неуспеха му още веднъж емигрира в Румъния.
Включва се в основаването на Гюргевския революционен комитет, който взема историческото решение да провежда нов опит за общо въстание в България напролет на идната година. Определен е за деятел на Първи (Търновски) революционен окръг.
Бързото потушаване на Априлското въстание го принуждава да се укрие, като в края на юли 1876 година се трансферира в Румъния. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е сътрудник на съветски вестници и секретар на военния делегат на Славянския комитет. Полага грижи за организирането на Българското опълчение. След Освобождението става деен член на Либералната партия, неведнъж избиран за депутат. Подпредседател на II (1880) и ръководител на IV нормално национално заседание (1884 – 1886). Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Стефан Стамболов е създател и началник на Народнолибералната партия (1886 – 1895). Осъжда опита за детрониране на княз Александър I (9 август 1886 г.) и застава отпред на контрапреврата.
Действията му като регент (1886 – 1887) и министър-председател (1887 – 1894) са решаващи за стабилизирането на страната, откъсването ѝ от съветската взаимозависимост и бързото консолидиране в европейската общественост. На 3 юли 1895 година един от най-успешните строители на модерна България, останал в историята с безкомпромисната отбрана на националните ползи, е атакуван от наемни убийци и съсечен в центъра на София. Три дни по-късно умира от нанесените му рани. Кавалер е на боен медал „ За смелост “ I степен.
На днешния ден – 31 януари, през 1854 година в Търново е роден Стефан Стамболов. Първоначално учи в родния си град, а през...
Публикувахте от в
Първоначално учи в родния си град, а през 1870 – 1872 година – в Одеската духовна семинария, от която е изключен поради връзки с съветски революционери. Прехвърля се в Румъния, където открива контакт с българската революционна емиграция и участва на Общото заседание на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1874). Определен от БРЦК за заместител на Васил Левски, той съумява да възвърне работата на някои от революционните комитети навътре в страната. Развива дейна активност за подготовката на Старозагорското въстание (1875) и взе участие в неговото осъществяване. След неуспеха му още веднъж емигрира в Румъния.
Включва се в основаването на Гюргевския революционен комитет, който взема историческото решение да провежда нов опит за общо въстание в България напролет на идната година. Определен е за деятел на Първи (Търновски) революционен окръг.
Бързото потушаване на Априлското въстание го принуждава да се укрие, като в края на юли 1876 година се трансферира в Румъния. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е сътрудник на съветски вестници и секретар на военния делегат на Славянския комитет. Полага грижи за организирането на Българското опълчение. След Освобождението става деен член на Либералната партия, неведнъж избиран за депутат. Подпредседател на II (1880) и ръководител на IV нормално национално заседание (1884 – 1886). Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Стефан Стамболов е създател и началник на Народнолибералната партия (1886 – 1895). Осъжда опита за детрониране на княз Александър I (9 август 1886 г.) и застава отпред на контрапреврата.
Действията му като регент (1886 – 1887) и министър-председател (1887 – 1894) са решаващи за стабилизирането на страната, откъсването ѝ от съветската взаимозависимост и бързото консолидиране в европейската общественост. На 3 юли 1895 година един от най-успешните строители на модерна България, останал в историята с безкомпромисната отбрана на националните ползи, е атакуван от наемни убийци и съсечен в центъра на София. Три дни по-късно умира от нанесените му рани. Кавалер е на боен медал „ За смелост “ I степен.
На днешния ден – 31 януари, през 1854 година в Търново е роден Стефан Стамболов. Първоначално учи в родния си град, а през...
Публикувахте от в
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ