На днешния ден, 29 май, през 2017 г., умира бившият

На днешния ден, 29 май, през 2017 година, умира някогашният панамски деспот Мануел Нориега. Той издъхва на 83 години в болница в столицата Панама, откакто получава тежки затруднения след претърпяна мозъчна интервенция.

Новината за гибелта му е доказана публично на идващия ден (30 май) от тогавашния президент на страната Хуан Карлос Варела.

Краят на ръководството на Нориега поразително припомня на този на венецуелския президент Николас Мадуро, който беше похитен от спалнята си в Каракас от американските " тюлени " при започване на тази година.

Залавянето на Нориега наподобява като невероятна история, която ФАКТИ напомня:

През декември 1989 година, по време на американската инвазия в Панама (Операция „ Справедлива идея “), панамският деспот Мануел Нориега се укрива в посолството на Ватикана в Панама Сити. Тъй като интернационалното право не разрешава на американските военни да нахлуят в дипломатическата задача, те употребяват психическа война (PSYOP), с цел да го пречупят и принудят да се съобщи.

Американската войска обкръжава постройката с Humvee-та, оборудвани с мощни високоговорители, и стартира да надува пронизителен рок, хард рок и хеви метъл непрекъснато. Тъй като Нориега е бил прочут обожател на операта, американските елементи за психически интервенции сформират специфичен плейлист, целящ да го нервира и дезориентира. Някои от най-емблематичните песни, пускани с оптимален размер, включват:„ Panama “ на Van Halen (използвана поради иронията в името)„ I Fought the Law “ на The Clash„ Welcome to the Jungle “ на Guns N' Roses„ You Shook Me All Night Long “ на AC/DC„ No More Mr. Nice Guy “ на Алис Купър, „ Danger Zone “ на Кени Логинс. Иронично е включена даже поп песента „ Never Gonna Give You Up “ на Рик Астли.

Официалното пояснение на Пентагона по-късно е, че мощната музика е пусната в началото, с цел да сътвори „ звукова преграда “, която да попречи на публицистите с ориентирани параболични микрофони да подслушват поверителните договаряния сред дипломатите и американските генерали. Тактиката обаче бързо е развита от специфичните елементи като средство за отнемане от сън и психически напън.

Музикалният тормоз продължава няколко дни и провокира съществени рецензии от страна на Ватикана и Белия дом, като съветникът по национална сигурност Брент Скоукрофт разказва обстановката като „ недостойна “ и „ глупава “. Президентът Джордж Буш-старши в последна сметка подрежда музиката да бъде спряна.Въпреки това, комбинацията от изолираност, дипломатически напън от страна на Ватикана и непрекъснатият звук си споделя думата – на 3 януари 1990 година Мануел Нориега излиза от посолството и се предава на американските сили.