На днешния ден, 28 май 1876 г., на бесилото увисва

На днешния ден, 28 май 1876 година, на бесилото увисва скромният даскал от Бяла църква, Търновско, Киро Петров Занев, предава Lira.bg. Въпреки опцията да се избави, той декларира пред съда на чист турски език:

„ Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум)
Правдата си да следа излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
въжето си на врата самичък метнах! (ипи де бойнума тактъм) “

Бачо Киро – основателят на първото селско читалище по българските земи, наречено „ Селска обич ”, приживе е създател на три книги: „ Описание на село Горни Турчета “ (1870), пътеписите „ Пътуванието на Бача Кира “ (1873), „ Второто пътувание на Бача Кира “ (1874). В ръкопис остават доста стихотворения (сред тях и поемата „ Пруско-френската война “), историографски и фолклористични проучвания – летописни бележки за въстанието на дядо Никола, Хаджи Ставревата буна, четата на Филип Тотю, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, „ Софийското премеждие “, сраженията на четата в Дряновския манастир. Събирал е голям брой фолклорни материали, част от които изпращал на Петко Славейков в Цариград. Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ размер 4470 страници.

Роден е на 7 юли 1835 година в тогавашното село Горни турчета, Търновско, в фамилията на селския пастир – Петър Занев. Остава без татко на 6 години. През 1847 година майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо. След 1852 година учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 година се завръща в Горни турчета, където преподава до гибелта си през 1876 година, като се изключи 1871 година
Успява да се самоограмоти, не е посещавал специфични учебни заведения., което не е спънка да се наложи като един от най-видните възрожденски просветители.  Въвел взаимоучителната метода, таблиците за образование, Рибния буквар, работил за патриотичното образование на младите, наложил честването на празника на славянските просветители.

През 1870 година основал първия селски читалищен и учебен спектакъл в България. Между 1870 и 1871 година е дописник на вестник „ Македония “.

В тайните на освободителното дело го посветил отец Матей Преображенски. Председател е на локалния скришен революционен комитет.

След решението на Гюргевския комитет за въстание в България напролет на 1876 година Бачо Киро съумял благодарение на свои съидейници и съратници да провежда в Бяла църква чета от повече от 100 младежи, които отвел до сборния пункт в с. Мусина, където се образувала по-голяма чета под общата управлението на поп Харитон Халачев. Взел присъединяване в епичната и неравна борба с войската на бригадния турски военачалник Фазлъ паша през деветте майски дни на 1876 година в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро съумяла да се избави и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, само че е предаден и задържан.

Филип Симидов, съвременник на Бачо Киро, написа за него:  „ Той стои с нещо по-високо от елементарните българи с оръжие, тъй като тези последните, въпреки да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха оня необятен и висок мироглед до висша степен към този възвишен блян, какъвто беше развъртян в ясния дух на Бача Кира. На глед и на диалект той беше човек мирен, спокоен, кротичък, само че на дело той беше исполин незаместим. “