На днешния ден турски заптиета залавят Васил Левски
На днешния ден 27-ми декември през 1872 година турски заптиета обкръжават Къкринското ханче и след къса битка залавят Васил Левски.
На 26 декември 1872 година вечерта Васил Левски идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж, осъществен на 22 септември същата година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи. Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание /днешният Ботевград/, Етрополе, Ловеч и околните край тях села.
Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч. Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния.
От съществуващите писмени документи е известно, че по подстрекателство на Васил Левски ханчето в село Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е избран Христо Цонев-Латинеца, локален човек, преселен в Ловеч и сподвижник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират заслон хора на Вътрешната революционна организация.
На 27 декември 1872 година сутринта Левски е хванат в Къкринското ханче, дружно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а по-късно изправен пред специфичен съд в София. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на гибел и е обесен край София.
След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не действа. В края на 19 в. пожар унищожава порутената сграда и остават единствено основите й.
На 5 юни 1924 година в Ловеч е основан Комитет за обновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е намерено на 10 май 1931 година в наличието на голям брой жители, войскови подразделения и публични лица. Осветено е от Браницкия свещеник Максим.
На 26 декември 1872 година вечерта Васил Левски идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж, осъществен на 22 септември същата година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи. Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание /днешният Ботевград/, Етрополе, Ловеч и околните край тях села.
Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч. Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния.
От съществуващите писмени документи е известно, че по подстрекателство на Васил Левски ханчето в село Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е избран Христо Цонев-Латинеца, локален човек, преселен в Ловеч и сподвижник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират заслон хора на Вътрешната революционна организация.
На 27 декември 1872 година сутринта Левски е хванат в Къкринското ханче, дружно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а по-късно изправен пред специфичен съд в София. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на гибел и е обесен край София.
След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не действа. В края на 19 в. пожар унищожава порутената сграда и остават единствено основите й.
На 5 юни 1924 година в Ловеч е основан Комитет за обновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е намерено на 10 май 1931 година в наличието на голям брой жители, войскови подразделения и публични лица. Осветено е от Браницкия свещеник Максим.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ