Марк Твен губи три деца, надживява го само дъщеря му Клара
На днешния ден, 21 април, през 1910 година умира великият американски публицист и хуморист Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс).
Твен, роден като Самюъл Лангхорн Клемънс, е прочут освен с класиките си „ Приключенията на Том Сойер “ и „ Приключенията на Хъкълбери Фин “, само че и с едно от най-забележителните предсказания в историята.
Твен е роден през 1835 година – годината, в която Халеевата комета минава край Земята. Година преди гибелта си той споделя: „ Дойдох с Халеевата комета през 1835 година Следващата година тя идва още веднъж и чакам да си отида с нея “. Предсказанието му се сбъдва тъкмо – той умира единствено ден откакто кометата доближава най-близката си точка до Земята.
Писателят умира от сърдечен удар (ангина пекторис) на 74-годишна възраст в дома си в Рединг, Кънектикът.
Марк Твен е създател на фамозната фраза: „ Слуховете за моята гибел са мощно пресилени “, изречена години по-рано, откакто вестниците неправилно разгласяват негов некролог.
Баща му Джой Клемънс бил непоколебим правист, който рядко се усмихвал, до момента в който майка му Джейн била ведра разказвачка на истории. Главата на фамилията умира, когато Самюъл е на 11 години, което принуждава момчето да напусне учебно заведение и да стартира работа.
През 1870 година се дами за Оливия Лангдън, която произлиза от богато и демократично семейство. Тя става негов най-доверен редактор и оказва мощно въздействие върху моралното наличие на творбите му.
Семейството има четири деца, само че Твен надживява три от тях:
Лангдън: единственият му наследник, умира на 19 месеца от дифтерия.
Сузи, обичаната му щерка, умира на 24 години от менингит, до момента в който той е на лекционно турне в чужбина.
Джийн умира от епилептичен припадък малко преди гибелта на татко си.
Клара е единственото дете, което го надживява. Тя била надарена оперна певица (контралто) и пианистка. Прави професионалния си дебют във Флоренция и по-късно в Ню Йорк, като концертира интензивно в Съединени американски щати и Европа.
Първият ѝ брачен партньор е съветският пианист и диригент Осип Габрилович, за който се омъжва през 1909 година. Те имат една щерка – Нина, която е единствената внучка на Марк Твен.
След гибелта на Габрилович през 1936 година, тя се омъжва за диригента Жак Самосуд през 1944 година.
Като единствен правоприемник, тя ръководи авторските права на Твен и в началото лимитира публикуването на някои от по-спорните му и антирелигиозни произведения, като „ Писма от Земята “, само че по-късно (през 1962 г.) дава позволение за тяхното издаване. Тя написа и биографична книга за татко си – „ My Father, Mark Twain “.
В края на живота си се открива в Калифорния и се увлича по придвижването „ Християнска просвета “. Умира на 88-годишна възраст през 1962 година в Сан Диего.
С нейната щерка Нина, която умира през 1966 година без да има деца, прекъсва директната родова линия на Марк Твен.
Твен има вяра, че тайният източник на хумора не е насладата, а тъгата. Неговият жанр е комбинация от изострен обществен жлъч и надълбоко познаване на човешката природа.
Въпреки че е израснал в християнска среда, той остава песимист. В по-късните си години става извънредно сериозен към проведената вяра, като слага под въпрос божествеността на Исус и съществуването на Рая и Ада.
Той е гневен съперник на робството и расизма (теми, централни за „ Хъкълбери Фин “). По-късно в живота си става открит съперник на империализма, осъждайки дейностите на великите сили в Китай, Южна Африка и Филипините.
Призовава хората да живеят в естетика със себе си и да не разрешават на „ учебните занимания да пречат на образованието им “. Вярва, че същински великите хора вдъхват у другите възприятие, че и те могат да станат велики.
