Честваме 146 години от героичния подвиг на Христо Ботев
На днешния ден, 2 юни, означаваме с 2-минутни сирени в цялата страна 146 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
Официално Денят на Ботев и на починалите за свободата на България се отбелязва от 1901 година, когато на връх Вола се събират негови четници и други жители, с цел да отдадат почитта си. А на 2 юни 1948 година тъкмо в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно безмълвие в цялата страна.
Днес този празник остава в националната ни традиция, тъй като щом споменем името Ботев, вълна от мощни страсти и национализъм се надига в нашите сърца. Животът му, въпреки и къс, е цялостен със знакови събития и подвизи, а неговата лирика разкрива дълбоката му креативна същина.
Христо Ботев
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година приключва калоферското учебно заведение и се записва във Втора одеска гимнзия в Русия като частен възпитаник. След като е изключен от там през 1867 година, се завръща в Калофер и стартира да проповядва концепциите за протест против чорбаджии и турци. По-късно същата година дефинитивно напуща Калофер, а неговото първо стихотворение „ Майце си “ е оповестено във вестник „ Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков. Ботев се мести от град на град, даже известно време живее с Левски. През май 1876 година новината за подготовката на Априлското възстание стига и до неговите уши и той стартира активност за образуване на чета, като даже става неин челник. Самият Ботев идва от Букурещ в Гюргево и се качва дружно с част от четата на австро-унгарския транспортен съд „ Радецки “. На 17 май слизат на българския бряг и влизат в тежък пердах с огромна група черкези, а на 20 май 1876 година (2 юни по нов стил) патрон пронизва Ботев и той умира на място.
Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил (от ляво надясно), 1876 година
Нека си напомним някои от най-вълнуващите цитати на този популярен български бунтовник, който ни кара да изпитваме безгранично възприятие на патриотична горделивост и поклонение пред силата на духа и вярата в човешкия блян за независимост.
„ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира... “
„ Но... стига ми тая премия – да каже нявга народът: умря бедняк за истина, за истина и за независимост... “
„ Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва " се сбъдва. “
„ Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето родно място! “
„ Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество. “
„ Ако умра, то знай, че след това отечеството си съм обичал най-вече тебе. “ (б.а. за жена му Венета)
„ Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария! “ - „ Хаджи Димитър “
из "Майце си "
Ти ли си, мале, така жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та друмник вървя злочестен ази
и срещам това, що душа ненавижда?
...
Весел ме гледат благи приятели,
че с тях вкупом и аз се дръзвам,
само че те не знаят, че аз веч гния,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво имам вяра –
фантазии и мисли – от що пострадвам.
Националният музей „ Христо Ботев “ в Калофер
Официално Денят на Ботев и на починалите за свободата на България се отбелязва от 1901 година, когато на връх Вола се събират негови четници и други жители, с цел да отдадат почитта си. А на 2 юни 1948 година тъкмо в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно безмълвие в цялата страна.
Днес този празник остава в националната ни традиция, тъй като щом споменем името Ботев, вълна от мощни страсти и национализъм се надига в нашите сърца. Животът му, въпреки и къс, е цялостен със знакови събития и подвизи, а неговата лирика разкрива дълбоката му креативна същина.
Христо Ботев
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година приключва калоферското учебно заведение и се записва във Втора одеска гимнзия в Русия като частен възпитаник. След като е изключен от там през 1867 година, се завръща в Калофер и стартира да проповядва концепциите за протест против чорбаджии и турци. По-късно същата година дефинитивно напуща Калофер, а неговото първо стихотворение „ Майце си “ е оповестено във вестник „ Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков. Ботев се мести от град на град, даже известно време живее с Левски. През май 1876 година новината за подготовката на Априлското възстание стига и до неговите уши и той стартира активност за образуване на чета, като даже става неин челник. Самият Ботев идва от Букурещ в Гюргево и се качва дружно с част от четата на австро-унгарския транспортен съд „ Радецки “. На 17 май слизат на българския бряг и влизат в тежък пердах с огромна група черкези, а на 20 май 1876 година (2 юни по нов стил) патрон пронизва Ботев и той умира на място.
Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил (от ляво надясно), 1876 година
Нека си напомним някои от най-вълнуващите цитати на този популярен български бунтовник, който ни кара да изпитваме безгранично възприятие на патриотична горделивост и поклонение пред силата на духа и вярата в човешкия блян за независимост.
„ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира... “
„ Но... стига ми тая премия – да каже нявга народът: умря бедняк за истина, за истина и за независимост... “
„ Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва " се сбъдва. “
„ Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето родно място! “
„ Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество. “
„ Ако умра, то знай, че след това отечеството си съм обичал най-вече тебе. “ (б.а. за жена му Венета)
„ Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария! “ - „ Хаджи Димитър “
из "Майце си "
Ти ли си, мале, така жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та друмник вървя злочестен ази
и срещам това, що душа ненавижда?
...
Весел ме гледат благи приятели,
че с тях вкупом и аз се дръзвам,
само че те не знаят, че аз веч гния,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво имам вяра –
фантазии и мисли – от що пострадвам.
Националният музей „ Христо Ботев “ в Калофер
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ