На 6 май 1940 г. романът "Гроздовете на гнева" е отличен с награда „Пулицър“
На днешния 6 май през 1940 година романът е отличен с премия „ Пулицър “ и е разгласен за „ най-значителната обществена книга на своето време “
Най-влиятелният разказ на Джон Стайнбек и негов най-успешен разказ на литературната сцена.
Когато епичният разказ " Гроздовете на гнева " излиза от щемпел през 1939 година, той е избран като абсурден и даже фрапантен, което обаче не пречи през идната година, на днешния 6 май, да бъде отличен с " Пулицър " - най-престижната литературна премия в Съединени американски щати. Шокиращото влияние на повествованието се е запазило до през днешния ден с помощта на изрече и майсторството на Джон Стайнбек, които нямат аналог в американската литература. Действието се развива по време на Голямата рецесия и наблюдава пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански служащи.
В „ Гроздовете на гнева “ Стайнбек за първи път назовава фамозния Път 66 (Route 66) – двулентовото, дълго 3917 км шосе, което свързва Чикаго с Лос Анджелис – „ Пътят Майка “. Така писателят му основава имидж на път към изкуплението и го трансформира културна икона. Измисленото фермерско семейство Джоуд въплъщава хилядите хора, мигриращи към Калифорния, с цел да се измъкнат от безнадеждността на Средния Запад. И доста от тези фермерски фамилии употребяват точно Път 66.
„ Дали в миналото книга е писана под такова напрежение? Цялата ми нервна система е разнебитена. Надявам се, че не ходя към нервозен срив. Нервите ми са опънати… Ще ми се да мога да изчезна за малко. Толкова доста неща ме побъркват. Мисля, че тази книга се разпада на късчета. Ако това се случи, мен ме чака същото “, написа в дневника си Стайнбек. Когато романът е приключен, той отбелязва: „ Това не е велика книга, каквато се надявах, че ще стане. Това е просто една посредствена книга “.
Заглавието на романа идва от Бойния химн на Републиката (The Battle Hymn of the Republic), написан през 1861 година от аболиционистката Джулия Уорд Хауи. „ Харесвам песента, тъй като е като марш, а и книгата ми е като марш “, споделя писателят.
Хенри Фонда в едноименния филм, 1940-а
На 24 януари 1940-а режисираният от Джон Форд филм е показан за пръв път пред аудитория и получава възторжени мнения. Стайнбек отбелязва, че играта на Хенри Фонда в облика на основния воин Том Джоуд го е предиздвикала да повярва в личните си думи. Стайнбек и Фонда стават близки другари. Актьорът чете поемата „ Одисей “ на Тенисън на погребението на писателя през 1968 година
Стайнбек не харесва първия вид на романа, по тази причина го захвърля и стартира втори. И когато най-накрая ръкописът е изпратен в издателството, създателят му е подложен от лекаря си в леглото. Сам признава, че се чувствува прочувствено унищожен. Същото след време ще изпитат и неговите редактори. Те упорстват в книгата да се създадат известни промени. Стайнбек дава отговор, че книгата не е написана за дами със слаби нерви, че в никакъв случай не е променял нито една дума в съчиненията си, с цел да се понрави на този или оня усет, че няма никакво желание да отстъпва от този собствен принцип. Издателите отначало упорстват за промени. Отказът му е безапелационен:
„ Аз пиша не с цел да снабдявам на читателя приятни прекарвания. Наопаки! Правя всичко, с цел да го доведа в положение на нервна рецесия. И още: написал съм тази книга не както се пишат елементарните книги, украсявайки живота. Всички истории съм написал, без да декорирам нищо. “
Когато удостояват писателя с премията „ Пулицър “, рецензията слага „ Гроздовете на гнева “ на едно ниво с „ Чичо Томовата барака “ по мощ на въздействието и с „ Хъкълбери Фин “ по епичност. Романът е наименуван „ най-значителната обществена книга на своето време “, приет е за един от най-хубавите пролетарски романи на 30-те години.
Макар че правилата на научния социализъм са прекомерно надалеч от него, Стайнбек издига идеала на колективизма в една страна на войнствуващ индивидуализъм, има вяра в силите на народа, в издръжливостта на духа му, има вяра в човешката взаимност.
„ Теориите се менят - написа Стайнбек, - търпят провал, пораждат школи, метафизичен учения, - национални, расови, религиозни, стопански предубеждения, които след това се разсипват на прахуляк, само че индивидът, въпреки да се препъва, непрестанно върви напред… Като прави крачка напред, той може и да се повърне, само че единствено на половин крачка - цялостна крачка обратно той в никакъв случай няма да направи. “
Най-влиятелният разказ на Джон Стайнбек и негов най-успешен разказ на литературната сцена.
Когато епичният разказ " Гроздовете на гнева " излиза от щемпел през 1939 година, той е избран като абсурден и даже фрапантен, което обаче не пречи през идната година, на днешния 6 май, да бъде отличен с " Пулицър " - най-престижната литературна премия в Съединени американски щати. Шокиращото влияние на повествованието се е запазило до през днешния ден с помощта на изрече и майсторството на Джон Стайнбек, които нямат аналог в американската литература. Действието се развива по време на Голямата рецесия и наблюдава пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански служащи.
В „ Гроздовете на гнева “ Стайнбек за първи път назовава фамозния Път 66 (Route 66) – двулентовото, дълго 3917 км шосе, което свързва Чикаго с Лос Анджелис – „ Пътят Майка “. Така писателят му основава имидж на път към изкуплението и го трансформира културна икона. Измисленото фермерско семейство Джоуд въплъщава хилядите хора, мигриращи към Калифорния, с цел да се измъкнат от безнадеждността на Средния Запад. И доста от тези фермерски фамилии употребяват точно Път 66.
„ Дали в миналото книга е писана под такова напрежение? Цялата ми нервна система е разнебитена. Надявам се, че не ходя към нервозен срив. Нервите ми са опънати… Ще ми се да мога да изчезна за малко. Толкова доста неща ме побъркват. Мисля, че тази книга се разпада на късчета. Ако това се случи, мен ме чака същото “, написа в дневника си Стайнбек. Когато романът е приключен, той отбелязва: „ Това не е велика книга, каквато се надявах, че ще стане. Това е просто една посредствена книга “.
Заглавието на романа идва от Бойния химн на Републиката (The Battle Hymn of the Republic), написан през 1861 година от аболиционистката Джулия Уорд Хауи. „ Харесвам песента, тъй като е като марш, а и книгата ми е като марш “, споделя писателят.
Хенри Фонда в едноименния филм, 1940-а
На 24 януари 1940-а режисираният от Джон Форд филм е показан за пръв път пред аудитория и получава възторжени мнения. Стайнбек отбелязва, че играта на Хенри Фонда в облика на основния воин Том Джоуд го е предиздвикала да повярва в личните си думи. Стайнбек и Фонда стават близки другари. Актьорът чете поемата „ Одисей “ на Тенисън на погребението на писателя през 1968 година
Стайнбек не харесва първия вид на романа, по тази причина го захвърля и стартира втори. И когато най-накрая ръкописът е изпратен в издателството, създателят му е подложен от лекаря си в леглото. Сам признава, че се чувствува прочувствено унищожен. Същото след време ще изпитат и неговите редактори. Те упорстват в книгата да се създадат известни промени. Стайнбек дава отговор, че книгата не е написана за дами със слаби нерви, че в никакъв случай не е променял нито една дума в съчиненията си, с цел да се понрави на този или оня усет, че няма никакво желание да отстъпва от този собствен принцип. Издателите отначало упорстват за промени. Отказът му е безапелационен:
„ Аз пиша не с цел да снабдявам на читателя приятни прекарвания. Наопаки! Правя всичко, с цел да го доведа в положение на нервна рецесия. И още: написал съм тази книга не както се пишат елементарните книги, украсявайки живота. Всички истории съм написал, без да декорирам нищо. “
Когато удостояват писателя с премията „ Пулицър “, рецензията слага „ Гроздовете на гнева “ на едно ниво с „ Чичо Томовата барака “ по мощ на въздействието и с „ Хъкълбери Фин “ по епичност. Романът е наименуван „ най-значителната обществена книга на своето време “, приет е за един от най-хубавите пролетарски романи на 30-те години.
Макар че правилата на научния социализъм са прекомерно надалеч от него, Стайнбек издига идеала на колективизма в една страна на войнствуващ индивидуализъм, има вяра в силите на народа, в издръжливостта на духа му, има вяра в човешката взаимност.
„ Теориите се менят - написа Стайнбек, - търпят провал, пораждат школи, метафизичен учения, - национални, расови, религиозни, стопански предубеждения, които след това се разсипват на прахуляк, само че индивидът, въпреки да се препъва, непрестанно върви напред… Като прави крачка напред, той може и да се повърне, само че единствено на половин крачка - цялостна крачка обратно той в никакъв случай няма да направи. “
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ