Преди 34 години българин стъпи на Покрива на света
На днешния 20 април, преди 34 години, българин за пръв път стъпи на Покрива на света. През 1984 година роденият в Карлово именит планинар Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест /8848 метра/, с цел да остане вечно в подножието му и в паметта на родината си. Цялата държавна система бе впрегната в поготовката и организацията на огромната експедиция, а в дните и часовете към изкачването на Христо цяла България следеше със спотаен мирис новините от Хималаите по радиото, малкия екран и вестниците.
Постижението на Христо остава в аналите на международния алпинизъм. Той е четвъртият в света, който реализира солово нанагорнище – съпътстващият го шерп Чованг Ринджи получава контузия от паднала кислородна бутилка и се връща малко след офанзивата от лагер номер 5 на 8120 метра. Също по този начин Проданов е едвам 13-ят планинар, съумял да стигне до Еверест без О2 и по най-трудния маршрут – Западния гребен, прочут като Жестокия път. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни, което е връх за този маршрут. Пак той е алпинистът преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, покорил Еверест още през април, което е прекомерно рано за нормалните офанзиви на първенеца на планетата. Той е и първият българин, който стъпва на осемхилядник – 3 години по-рано, през 1981 година на четвъртият по височина връх Лхотце – 8516 метра – още веднъж самичък и още веднъж без О2.
Христо се обажда по радиостанцията от Покрива на света на 20 април в 18.15 часа. Престоява горе 33 минути и потегля да слиза. Първоначално е трябвало да поеме по коридора Хорнбайн, само че се оказва, че слиза по Жестокия път. На височина 8500 метра търси място да нощува. Следващите часове се трансформират в същинска мъка за него, останалите от експедицията и целокупния български народ. Крайно отпаднал от трите денонощия без О2 на височина над 8000 метра Христо е все по-омаломощен и все по-трудно комуникира по радиостанцията. Сякаш още кънтят в ушите ни думите, отправени към него от ръководителя на експедицията Аврам Аврамов: Окей, Христе, окей, Ицо, окей. Разбирам те добре, не приказва. И не заспивай, не заспивай, не заспивай. Ице, ти си огромен мъж, огромен мъж си ти, не заспивай! Ти си българин! Не заспивай, всичко е окей, към тебе тичат хора, хора тичат към тебе. Моля те, не заспивай, не заспивай и не приказва, не приказва.
Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Чованг Ринджи, който боготвори Христо, потеглят нагоре да го търсят и сътворяват чудеса от смелост, с цел да го намерят и да му оказват помощ, само че на вятъра. Людмил Янков се трансформира в воин, достигайки до 8500 метра в мрак и при влошени атмосферни условия. Намира раницата му, само че не и Христо. В името на приятеля си жертва опцията самия той да изкатери Еверест, получавайки съдбовни измръзвания и губейки 4 пръста. 4 години по-късно умира при подготвително нанагорнище в Рила.
Делото на Христо не остава на вятъра. Месец след гибелта му четирима българи от експедицията стъпват на върха, осъществявайки цялостен траверс – качват се по Западния гребен и слизат по Югоизточния борд – пловдивчанинът Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков. Така България оставя своята ярка следа на Еверест. И безсмъртния спомен за Христо Проданов.
Постижението на Христо остава в аналите на международния алпинизъм. Той е четвъртият в света, който реализира солово нанагорнище – съпътстващият го шерп Чованг Ринджи получава контузия от паднала кислородна бутилка и се връща малко след офанзивата от лагер номер 5 на 8120 метра. Също по този начин Проданов е едвам 13-ят планинар, съумял да стигне до Еверест без О2 и по най-трудния маршрут – Западния гребен, прочут като Жестокия път. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни, което е връх за този маршрут. Пак той е алпинистът преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, покорил Еверест още през април, което е прекомерно рано за нормалните офанзиви на първенеца на планетата. Той е и първият българин, който стъпва на осемхилядник – 3 години по-рано, през 1981 година на четвъртият по височина връх Лхотце – 8516 метра – още веднъж самичък и още веднъж без О2.
Христо се обажда по радиостанцията от Покрива на света на 20 април в 18.15 часа. Престоява горе 33 минути и потегля да слиза. Първоначално е трябвало да поеме по коридора Хорнбайн, само че се оказва, че слиза по Жестокия път. На височина 8500 метра търси място да нощува. Следващите часове се трансформират в същинска мъка за него, останалите от експедицията и целокупния български народ. Крайно отпаднал от трите денонощия без О2 на височина над 8000 метра Христо е все по-омаломощен и все по-трудно комуникира по радиостанцията. Сякаш още кънтят в ушите ни думите, отправени към него от ръководителя на експедицията Аврам Аврамов: Окей, Христе, окей, Ицо, окей. Разбирам те добре, не приказва. И не заспивай, не заспивай, не заспивай. Ице, ти си огромен мъж, огромен мъж си ти, не заспивай! Ти си българин! Не заспивай, всичко е окей, към тебе тичат хора, хора тичат към тебе. Моля те, не заспивай, не заспивай и не приказва, не приказва.
Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Чованг Ринджи, който боготвори Христо, потеглят нагоре да го търсят и сътворяват чудеса от смелост, с цел да го намерят и да му оказват помощ, само че на вятъра. Людмил Янков се трансформира в воин, достигайки до 8500 метра в мрак и при влошени атмосферни условия. Намира раницата му, само че не и Христо. В името на приятеля си жертва опцията самия той да изкатери Еверест, получавайки съдбовни измръзвания и губейки 4 пръста. 4 години по-късно умира при подготвително нанагорнище в Рила.
Делото на Христо не остава на вятъра. Месец след гибелта му четирима българи от експедицията стъпват на върха, осъществявайки цялостен траверс – качват се по Западния гребен и слизат по Югоизточния борд – пловдивчанинът Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков. Така България оставя своята ярка следа на Еверест. И безсмъртния спомен за Христо Проданов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ