На днешния 18 август православната църква отбелязва смъртта на Св.

На днешния 18 август православната черква отбелязва гибелта на Св. Йоан Рилски - една от най-големите фигури на Средновековието, оказала въздействие върху целия източноправославен свят.

Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, или просто Иван Рилски, е български духовник, духовник. Считан е за най-великия български светец и отшелник, небесен покровител и настойник на българския народ, патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители, още приживе именуван " земен ангел " и " небесен гражданин ".

Според житиеписците свети Йоан Рилски е роден в заможно семейство в село Скрино в Дупнишката долина, евентуално през 876 година Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в разнообразни епохи на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е използвано единствено монашеското му име Йоан.

Житията на св. Йоан Рилски показват, че в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Когато е на 25 години, родителите му умират, а той раздава на небогати и заболели хора своята част от наследеното и става аскет в планината. Прогонен от първичното си леговище, той отива в Рила, където се открива в хралупата на вековно дърво. Според локални митове, това става край село Добърско.

В Рила отшелникът е посещаван от пастири, прави първото си знамение – изцеление на душевно болен – и стартира да става прочут в региона.[8] При него идват от ден на ден хора, търсещи лекуване на разнообразни заболявания, както и почитатели, които стартират да се откриват към убежището му, създавайки цялостен манастир, просъществувал до началото на XII век. Точното му място е нестабилно, като то може да не съответствува с това на днешния Рилски манастир, за който сигурни свидетелства има едвам от началото на XIV век.

Славата на св. Йоан Рилски се разнася надалеч от Рила планина из рамките освен на България, само че и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля заради примирение. Той приема плодовете, само че не и златото, което президентът му предлага, като единствено му се покланя отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на към 70-годишна възраст. На тази дата църквата празнува неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, непокътната и до през днешния ден.

Според традицията, преди успението си преп. Йоан Рилски се отдръпва в цялостно усамотение, само че преди този момент сформира своето " наследство “. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, непокътнат в преписи от XVIII и XIX век, е пъстър с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е непосредствен до формирания от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград.Съвременните откриватели са разграничени в оценките си за достоверността на текста, прочут единствено от един ръчен дубликат от XIX век – до момента в който някои одобряват, че той може фактически да е формиран от преп. Йоан Рилски, други го отнасят към доста по-късен интервал, най-често към XIV век, а от време на време даже след XVII век.

Св.Йоан Рилски умира на 18 август 946 година.