25 август - 118 години от смъртта на Фридрих Ницше
На днешната дата във Ваймар, Германия умира Фридрих Ницше - типичен лингвист, мъдрец и публицист.
Пише критически писания на немски по въпроси като вяра, морал, актуалната просвета, философия и просвета, употребявайки характерен жанр и проявявайки усет към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва значително въздействие над философията, а и оттатък нея, изключително над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият жанр на писане и радикалните въпроси по отношение на цената и обективността на истината, които той визира, са довели до редица полемики и тълкования най-много измежду континенталните философи, а в по-малка степен и измежду аналитичните философи.
Основните му хрумвания включват тълкуванието му за нещастието като празненство на живота, безконечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и рецензиите му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на народна власт и социализъм).
Някои тематики, на които учениците на Ницше са посветили най-вече внимание, включват възгледите на Ницше за морала, неговото разбиране, че " Бог е мъртъв ", визиите му за волята за власт и свръхчовека и предлагането му за безконечното завръщане. Трудовете на Ницше остават противоречиви заради тълкования и неправилни тълкувания на работата му. Често срещано неверно интерпретиране на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната нематериалност в нейната целокупност, че той е бил антисемит или това, че той е напълно срещу християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че " Бог е мъртъв ", се отнася до юдейско-християнската религия, и не до всички други вероизповедания. Той твърди, че будизмът е една сполучлива вяра, на която той дава похвали за насърчаването на сериозната мисъл. Въпреки че Ницше нападна правилата на юдаизма, той не е антисемит. В работата си " Генеалогия на морала " Ницше остро осъжда антисемитизма и показва, че неговата офанзива на юдаизма не е офанзива против евреите като народ, само че особено офанзива на античното еврейско духовенство, за което той твърди, че парадоксално е това, с което антисемитските християни основават мненията си. Той не нападна учението и образците на Иисус, само че декларира, че християнската религия, която се практикува, не е вярното показване на учението на Исус, тъй като тя принуждава хората да имат вяра в учението на Иисус, само че не и да вършат това, което Иисус е правил, изключително отхвърли Му да съди хората, което Ницше твърди, че християните умишлено вършат наобратно. Той съди институционализираното християнство заради подчертаването на морала на състраданието, което съгласно него допуска вродено заболяване на обществото.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
55 година пр.н.е. — Юлий Цезар напада Британия.
325 г. — Никейският събор определя разпоредбите за пресмятане на датата на Великден в християнската черква.
1580 г. — Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 г. — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 г. — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 г. — Джеймс Кук започва първата си експедиция.
1819 г. — В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода до ден сегашен се смята за най-чистата и с най-хубав минерален състав в света.
1825 г. — Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.
1830 г. — Започва Белгийската гражданска война.
1875 г. — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият връх е под 7 часа).
1916 г. — България в Първата международна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 г. — Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, сполучливо изтласкват от Варшава Червената войска.
1928 г. — Завършен е градежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул.
1940 г. — Втората международна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 г. — Втората международна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 г. — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 г. — В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 г. — Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания.
1978 г. — В Испания е отменено смъртното наказание в спокойно време.
1988 г. — При пожар изгарят доста сгради в централната част на Лисабон.
1989 г. — Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната огромна планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 г. — Беларус обявява самостоятелност от СССР.
1993 г. — В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души.
1997 г. — В Берлин е наказан на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, поради убитите при бягство на Запад жители, пробвали се да преминат през Берлинската стена.
2003 г. — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.
Родени
1938 г. — Янка Рупкина, Народна Певица
1530 г. — Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 г. — Йохан Готфрид декор Хердер, немски мъдрец († 1803 г.)
1767 г. — Луи Сен-Жюст, френски бунтовник и публицист († 1794 г.)
1819 г. — Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 г. — Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1917 г.)
1862 г. — Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 г. — Константин Георгиев, български боен деятел († 1925 г.)
1874 г. — Михаил Розов, български бунтовник († 1934 г.)
1891 г. — Алберто Савинио, италиански публицист († 1952 г.)
1900 г. — Ханс Адолф Кребс, английски доктор и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1981 г.)
1905 г. — Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 г. — Во Нгуен Зиап, виетнамски военачалник († 2013 г.)
1912 г. — Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 г. — Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 г. († 2003 г.)
1916 година — Георги Петров, български поземлен академик, селекционер († 1984 г.)
1918 г. — Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 г. — Алваро Мутис, колумбийски публицист
1928 г. — Херберт Крьомер, немски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.
1928 година — Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 г. — Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 г. — Том Скерит, американски артист
1934 г. — Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 г. — Фредерик Форсайт, британски публицист
1942 г. — Маргарита Терехова, съветска актриса
1947 г. — Ан Арчър, американска актриса
1949 г. — Джийн Симънс, един от създателите на група KISS
1951 г. — Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 година — Елвис Костело, английски рок музикант
1954 година — Бруно Мансер, швейцарски държавник
1958 г. — Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 г. — Илко Семерджиев, български политик
1964 г. — Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 година — Джоан Уоли, британска актриса
1970 г. — Аарън Джефри, австралийски артист
1970 година — Клаудия Шифер, немски фотомодел
1970 година — Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 г. — Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 г. — Фатих Акин, немски режисьор
1976 година — Александър Скарсгард, шведски артист
1977 г. — Джонатан Того, американски артист
1981 г. — Рейчъл Билсън, американска актриса
1987 г. — Блейк Лайвли, американска актриса
Починали
383 г. — Грациан, римски император (* 359 г.)
1270 г. — Луи IX, крал на Франция (* 1214 г.)
1688 г. — Хенри Морган, уелски капер (* ок. 1635 г.)
1742 г. — Карлуш Сейшаш, португалски композитор (* 1704 г.)
1776 г. — Дейвид Хюм, шотландски мъдрец (* 1711 г.)
1822 г. — Уилям Хершел, немски астроном (* 1738 г.)
1845 г. — Джузепе Ачерби, италиански откривател (* 1773 г.)
1867 г. — Майкъл Фарадей, английски физик (* 1791 г.)
1875 г. — Шарл Огюст Фросар, френски военачалник (* 1807 г.)
1900 г. — Фридрих Ницше, немски мъдрец (* 1844 г.)
1906 г. — Лука Иванов, български офицер (* 1867 г.)
1908 г. — Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1852 г.)
1919 г. — Георги Кирков, български публицист (* 1867 г.)
1925 г. — Иван Бърльо, български бунтовник (* 1876 г.)
1938 г. — Александър Куприн, съветски публицист (* 1870 г.)
1942 г. — Панайот Пипков, български композитор (* 1871 г.)
1949 г. — Кръстьо Пастухов, български политик (* 1874 г.)
1956 г. — Алфред Кинси, американски биолог (* 1894 г.)
1958 г. — Светозар Димитров, български публицист (* 1905 г.)
1967 г. — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист (* 1918 г.)
1967 година — Пол Муни, американски артист (р. 1895 г.)
1976 г. — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1900 г.)
1979 г. — Димитър Гюдженов, български художник (* 1891 г.)
1984 г. — Труман Капоти, американски публицист (* 1924 г.)
1988 г. — Франсоаз Долто, френска лекарка (* 1908 г.)
2001 г. — Алия, американска певица (* 1979 г.)
2001 година — Кен Тирел, английски авто играч (* 1924 г.)
2005 г. — Георги Илиев, български герой (* 1966 г.)
2006 г. — Кирил Ракаров, български футболист (* 1932 г.)
2009 г. — Едуард Кенеди, американски политик (* 1932 г.)
2012 г. — Нийл Армстронг, американски астронавт (* 1930 г.)
Празници
България — Празник на град Лъки и Ден на миньорите (за 2012 г.) - Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общински съвет
Парагвай — Ден на конституцията
Уругвай — Ден на независимостта (от Бразилия, 1825 г., национален празник)
Пише критически писания на немски по въпроси като вяра, морал, актуалната просвета, философия и просвета, употребявайки характерен жанр и проявявайки усет към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва значително въздействие над философията, а и оттатък нея, изключително над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият жанр на писане и радикалните въпроси по отношение на цената и обективността на истината, които той визира, са довели до редица полемики и тълкования най-много измежду континенталните философи, а в по-малка степен и измежду аналитичните философи.
Основните му хрумвания включват тълкуванието му за нещастието като празненство на живота, безконечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и рецензиите му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на народна власт и социализъм).
Някои тематики, на които учениците на Ницше са посветили най-вече внимание, включват възгледите на Ницше за морала, неговото разбиране, че " Бог е мъртъв ", визиите му за волята за власт и свръхчовека и предлагането му за безконечното завръщане. Трудовете на Ницше остават противоречиви заради тълкования и неправилни тълкувания на работата му. Често срещано неверно интерпретиране на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната нематериалност в нейната целокупност, че той е бил антисемит или това, че той е напълно срещу християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че " Бог е мъртъв ", се отнася до юдейско-християнската религия, и не до всички други вероизповедания. Той твърди, че будизмът е една сполучлива вяра, на която той дава похвали за насърчаването на сериозната мисъл. Въпреки че Ницше нападна правилата на юдаизма, той не е антисемит. В работата си " Генеалогия на морала " Ницше остро осъжда антисемитизма и показва, че неговата офанзива на юдаизма не е офанзива против евреите като народ, само че особено офанзива на античното еврейско духовенство, за което той твърди, че парадоксално е това, с което антисемитските християни основават мненията си. Той не нападна учението и образците на Иисус, само че декларира, че християнската религия, която се практикува, не е вярното показване на учението на Исус, тъй като тя принуждава хората да имат вяра в учението на Иисус, само че не и да вършат това, което Иисус е правил, изключително отхвърли Му да съди хората, което Ницше твърди, че християните умишлено вършат наобратно. Той съди институционализираното християнство заради подчертаването на морала на състраданието, което съгласно него допуска вродено заболяване на обществото.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
55 година пр.н.е. — Юлий Цезар напада Британия.
325 г. — Никейският събор определя разпоредбите за пресмятане на датата на Великден в християнската черква.
1580 г. — Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 г. — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 г. — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 г. — Джеймс Кук започва първата си експедиция.
1819 г. — В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода до ден сегашен се смята за най-чистата и с най-хубав минерален състав в света.
1825 г. — Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.
1830 г. — Започва Белгийската гражданска война.
1875 г. — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият връх е под 7 часа).
1916 г. — България в Първата международна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 г. — Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, сполучливо изтласкват от Варшава Червената войска.
1928 г. — Завършен е градежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул.
1940 г. — Втората международна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 г. — Втората международна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 г. — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 г. — В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 г. — Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания.
1978 г. — В Испания е отменено смъртното наказание в спокойно време.
1988 г. — При пожар изгарят доста сгради в централната част на Лисабон.
1989 г. — Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната огромна планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 г. — Беларус обявява самостоятелност от СССР.
1993 г. — В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души.
1997 г. — В Берлин е наказан на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, поради убитите при бягство на Запад жители, пробвали се да преминат през Берлинската стена.
2003 г. — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.
Родени
1938 г. — Янка Рупкина, Народна Певица
1530 г. — Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 г. — Йохан Готфрид декор Хердер, немски мъдрец († 1803 г.)
1767 г. — Луи Сен-Жюст, френски бунтовник и публицист († 1794 г.)
1819 г. — Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 г. — Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1917 г.)
1862 г. — Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 г. — Константин Георгиев, български боен деятел († 1925 г.)
1874 г. — Михаил Розов, български бунтовник († 1934 г.)
1891 г. — Алберто Савинио, италиански публицист († 1952 г.)
1900 г. — Ханс Адолф Кребс, английски доктор и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1981 г.)
1905 г. — Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 г. — Во Нгуен Зиап, виетнамски военачалник († 2013 г.)
1912 г. — Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 г. — Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 г. († 2003 г.)
1916 година — Георги Петров, български поземлен академик, селекционер († 1984 г.)
1918 г. — Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 г. — Алваро Мутис, колумбийски публицист
1928 г. — Херберт Крьомер, немски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.
1928 година — Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 г. — Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 г. — Том Скерит, американски артист
1934 г. — Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 г. — Фредерик Форсайт, британски публицист
1942 г. — Маргарита Терехова, съветска актриса
1947 г. — Ан Арчър, американска актриса
1949 г. — Джийн Симънс, един от създателите на група KISS
1951 г. — Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 година — Елвис Костело, английски рок музикант
1954 година — Бруно Мансер, швейцарски държавник
1958 г. — Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 г. — Илко Семерджиев, български политик
1964 г. — Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 година — Джоан Уоли, британска актриса
1970 г. — Аарън Джефри, австралийски артист
1970 година — Клаудия Шифер, немски фотомодел
1970 година — Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 г. — Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 г. — Фатих Акин, немски режисьор
1976 година — Александър Скарсгард, шведски артист
1977 г. — Джонатан Того, американски артист
1981 г. — Рейчъл Билсън, американска актриса
1987 г. — Блейк Лайвли, американска актриса
Починали
383 г. — Грациан, римски император (* 359 г.)
1270 г. — Луи IX, крал на Франция (* 1214 г.)
1688 г. — Хенри Морган, уелски капер (* ок. 1635 г.)
1742 г. — Карлуш Сейшаш, португалски композитор (* 1704 г.)
1776 г. — Дейвид Хюм, шотландски мъдрец (* 1711 г.)
1822 г. — Уилям Хершел, немски астроном (* 1738 г.)
1845 г. — Джузепе Ачерби, италиански откривател (* 1773 г.)
1867 г. — Майкъл Фарадей, английски физик (* 1791 г.)
1875 г. — Шарл Огюст Фросар, френски военачалник (* 1807 г.)
1900 г. — Фридрих Ницше, немски мъдрец (* 1844 г.)
1906 г. — Лука Иванов, български офицер (* 1867 г.)
1908 г. — Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1852 г.)
1919 г. — Георги Кирков, български публицист (* 1867 г.)
1925 г. — Иван Бърльо, български бунтовник (* 1876 г.)
1938 г. — Александър Куприн, съветски публицист (* 1870 г.)
1942 г. — Панайот Пипков, български композитор (* 1871 г.)
1949 г. — Кръстьо Пастухов, български политик (* 1874 г.)
1956 г. — Алфред Кинси, американски биолог (* 1894 г.)
1958 г. — Светозар Димитров, български публицист (* 1905 г.)
1967 г. — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист (* 1918 г.)
1967 година — Пол Муни, американски артист (р. 1895 г.)
1976 г. — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1900 г.)
1979 г. — Димитър Гюдженов, български художник (* 1891 г.)
1984 г. — Труман Капоти, американски публицист (* 1924 г.)
1988 г. — Франсоаз Долто, френска лекарка (* 1908 г.)
2001 г. — Алия, американска певица (* 1979 г.)
2001 година — Кен Тирел, английски авто играч (* 1924 г.)
2005 г. — Георги Илиев, български герой (* 1966 г.)
2006 г. — Кирил Ракаров, български футболист (* 1932 г.)
2009 г. — Едуард Кенеди, американски политик (* 1932 г.)
2012 г. — Нийл Армстронг, американски астронавт (* 1930 г.)
Празници
България — Празник на град Лъки и Ден на миньорите (за 2012 г.) - Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общински съвет
Парагвай — Ден на конституцията
Уругвай — Ден на независимостта (от Бразилия, 1825 г., национален празник)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ