Терорът в Св. Неделя трябва да напомня до какво води омразата в обществото
На днешната дата тъкмо преди век се прави най-злокобното и кърваво действие в българската история – атентатът в столичния храм " Св. Неделя ". Така следобедът на Велики четвъртък 1925 година ще остане вечно измежду най-кървавите атентати на ХХ век. Жертвите от терористичния акт на 16 април наброяват близо 200 души, измежду които кметът на София, депутати, офицери и генерали. Ранените пък са повече от 300.
Как се стига до кървавия терористичен акт, каква е ролята на Коминтерна и Москва в неговата организация, по кое време Българската комунистическа партия става незаконна, кой взима решението за тези дейности и каква еобществената реакция, както какъв отпечатък оставя това събитие през днешния ден може да научите от изявлението на Mediapool с ръководителят на катедра " История на България “ на Историческия факултет на Софийския университет проф. Веселин Янчев, който е измежду най-видните специалисти в региона.
Проф. Янчев, навършват се 100 години от най-големия и кървясъл атентат в българската история – терора в " Св. Неделя ". Преди да поговорим съответно за събитията от 16 април 1925 година, дано ви попитам по какъв начин се стига до тях? Какъв е подтекста на 20-те години на ХХ век и може ли да бъдат разказани като интервал на революция?
Ако се придържаме към класическата визия за революция, такава имаме, когато две армии водят война в границите на една и съща страна, откъснали са избрани територии и водят война за тяхното разширение и налагане на цялата власт върху страната. В България няма типичен образец на революция, само че има доста остро политическо опълчване с въоръжени дейности и средства. Това в действителност води до разделяне на българското общество и опълчване, чиито измерения се усещат надали не и до ден сегашен, повече от 100 години от тези събития.
Те се дължат на новия стадий, в който човечеството навлиза след края на Голямата война. За първи път има нов модел на държавно-политическо ръководство, натрапен от болшевиките в Съветска Русия, който се смята за опция на съществуващия до момента модел на европейско и международно развиване в политически и стопански аспект. Този модел търси способи и средства да се разшири, да завладее колкото може по-голяма територия и прави всичко допустимо посредством споделящите възгледите и концепциите на съветските болшевики комунистически партии в Европа да продължи тази вълна на международна социалистическа гражданска война.
В това течение на развиването на политическия и публичния живот бива всмукана и България. У нас нещата са характерни, тъй като се резервират конституционният и монархическият модел на ръководство след края на присъединяване на България в Първата международна война. Да, обществото е мощно смутено и икономически, и политически, само че последователите на крайни и радикални промени не съумяват да се наложат дефинитивно в българското общество. Имам поради представителите на лявото крило на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), които се преименуват на Българска комунистическа партия (тесни социалисти), както и известни уклони в управлението и ръководството на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). До спора се стига заради това, че Българската комунистическа партия (БКП) би трябвало да се съобрази и да извърши повелята на Комунистическия интернационал (Коминтерна) и на болшевишка Русия и да се опита да направи радикален прелом в развиването на страната, вземайки властта и налагайки една, както те я назовават, работническо-селска, само че в действителност комунистическа диктаторска власт в България.
Храмът " Света Неделя " в първите дни след атентата, осъществен на 16 април 1925 година Сн. Изгубената България
Вие отбелязахте част от факторите, само че какви още са аргументите, довели до комунистическия гнет и атентата от Велики четвъртък 1925 година? Оказва ли въздействие Законът за отбрана на страната и за какво се вкарва той?
Един от главните фактори е продължение на курса на въоръжена битка след провалянето на комунистическата партия през септември 1923 година Поражението на комунистите през 1923 година демонстрира изрично, че те не могат да предложат опция. Нямат нито силите, нито качествата, нито задоволително съдружници, които да могат да трансформират коренно както политическия строй, по този начин и икономическото развиване на страната. Веднага по-късно се оформя следната опция: Партията да се върне към естествените конституционни парламентарни способи на битка, да разчита на поддръжката на своите последователи, да печели нови почитатели и по този метод да се опита да наложи своите политически възгледи и показа. Другият вероятен път е да приготви незабавно реванш, т.е. да се приготви едно ново въоръжено въстание, което в доста къси периоди да поправи грешката от септември 1923 година и да завоюва властта.
Очевидно е, че след 1923 година няма нито справедливи, нито субективни условия, с цел да се направи тази радикална смяна. Но част от управлението на Българска комунистическа партия, този път подкрепено уверено от Москва и от Коминтерна, взема решение, че ще резервира главната цел - повдигане на ново въоръжено въстание. Основният проблем, който поражда, е по какъв начин да се стигне до него. Как да се редуцира пътят за неговото реализиране? И тук опциите са да се сътвори една загадка, доста добре въоръжена организация, която да работи за привличане на останалите партийни членове и включването им във въоръжена организация. Тя би трябвало да подкопава престижа и позициите на властта, да основава условия за дестабилизация.
Другият път е основаването на въоръжени чети, които посредством партизански дейности да реализират същите цели. Така властта ще бъде дестабилизирана, ще се урони нейният авторитет и престиж измежду обществото, вероятно ще съберат последователи, които да бъдат употребявани за радикалната смяна.
Въпреки че Българска комунистическа партия получава великодушна финансова и организационна помощ от Коминтерна и Москва, тя не съумява и в двете посоки. Не основава толкоз мощна и мощна незаконна военна организация, която да е в положение да вдигне ново въстание. Колкото и дестабилизиращи и създаващи ужас и неустановеност да са дейностите на четите, те не провокират желанието за радикална политическа смяна в обществото.
Винаги се акцентира Законът за отбрана на страната, който в действителност забранил комунистическата партия и тя се трансформирала в незаконна и стартира да залага на терористичен метод на деяние. Факт е и би трябвало да се знае, че решението за превръщането на комунистическата партия в незаконна е още от ноември 1923 година Много преди да влезе в действие Законът за отбрана на страната от януари 1924 година Комунистическата партия е неразрешена заради обстоятелството, че тя употребява въоръжени, подтиснически и незаконни дейности против държавната власт. Длъжен съм да отбележа, че тези постановления, залегнали в Закона за отбрана на страната от 1924 година, ги има и в днешната Конституция – в член 11 (4) и член 44 (2).
Още когато Димитров и Коларов потеглят да приготвят въоръженото въстание през есента на 1923 година, са наясно, че след този опит комунистическата партия ще бъде неразрешена. Така е в естествените демократични конституционни страни и общества.
Кадър от разчистването на отломките след атентата по време на опелото на ген. Константин Георгиев, Сн. Изгубената България
Вече споменахте въздействието на Коминтерна в тези бурни процеси. Но каква е била ролята на Комунистическия интернационал и Комунистическа партия на Съветския съюз в организацията за реализирането на атентата в " Св. Неделя "?
Основната цел на Коминтерна, който се основава, с цел да се трансформира в щаб на международната комунистическа гражданска война, е да сплоти комунистическите партии от Европа и от целия свят. Това би трябвало да бъде инструмент, посредством който ръководството в света да стане комунистическо. Счита се, че Октомврийската гражданска война от 1917 година е единствено първата крачка и предстоят нови стъпки към международната гражданска война. Търсят се тези страни, в които може да се реализира такава смяна. В този подтекст се залага доста на Българска комунистическа партия, тъй като тя е една от най-добре проведените и многочислени комунистически партии на Балканите. Българска комунистическа партия има мощни политически обичаи и въздействие и в Москва считат, че тя може, само че не желае да вземе властта и би трябвало да бъде задействана и принудена да стартира битка за взимане на политическата власт. Това продължава да бъде водещата концепция до към края на 1925 година измежду идеолозите на Коминтерна и Комунистическа партия на Съветския съюз. Едва по-късно се постанова визията на Сталин, че може и да няма международна комунистическа гражданска война, само че това не значи, че комунизмът като форма на ръководство няма да се резервира в Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики може да продължи да съществува като единствена комунистическа страна.
Ние би трябвало да преглеждаме от тази вероятност и събитията, които се случват в България. Постоянният напън до април 1925 година върху Българска комунистическа партия е в посока на подготовка и осъществяване на контрапреврат, гражданска война или въоръжено деяние, което да промени ръководството в България, а оттова да се отвори пътят за промени в Югоизточна и Централна Европа. Едва с Резолюцията от Президиума на Комунистическия интернационал на 15 април 1925 година в действителност се смъква като съществена цел повдигане на ново въоръжено въстание и се открива разпускането на военната организация. Механизмът обаче към този момент е заложен и до момента в който новото решение доближи до София, печалният резултат на миналата политика става факт с гърмежа на 16 април 1925 година
Кога в действителност стартира подготовката за атентата? От кого е проведен и наясно ли е цялото партийно управление на Българска комунистическа партия за това, което ще се случи на 16 април?
Решението е още от края на 1924 година, когато се замисля един удар, който да сковава държавната машина и най-много полицейската машина, която от ден на ден стартира да разплита или да отстрани структурите на комунистическата партия. Още през август 1924 година има директива на Изпълнителния комитет на Коминтерна за терористичната активност и това по какъв начин да се работи против вътрешните и външните врагове на комунистическата партия. Тогава се появяват и условията за основаване на специфични наказателни групи (ЧК), които да правят точно такива терористични акции за да се покаже силата на комунистическа партия.
С взаимните политически убийства от ден на ден се постанова концепцията, че е належащо едно в действителност коренно деяние, което да пресече това нахлуване на полицейския уред на българската страна и стягащия се обръч към комунистическата партия.
Съмнявам се, че са смятали, че това ще отключи опцията за въоръжено въстание. Липсва подготовка за сходно деяние. Разумът отстъпва от ден на ден пред страстта, пред желанието за някаква бърза и радикална смяна, тъй като въстанието в началото е планувано за пролетта на 1924, а по-късно се отсрочва няколко пъти. Цялата обстановка се разтяга във времето и бързането да се потвърди тази революционност води до концепцията за такива радикални политически дейности, които нямат друго определение с изключение на гнет.
Факт е, че партията се готви за въоръжено деяние. Никой не препятства нещо сходно. Факт е, че партията има незаконна военна организация и никой освен че не пречи, а всички спомагат за основаването и построяването ѝ. Факт е, че всички знаят за готвения атентат, само че никой не подхваща никакви дейности, които да попречат на подготовката на тази концепция, която е ясно, че ще докара до почтени жертви. В един интервал, в който Централния комитет на Българска комунистическа партия съществува напълно нереално. Както споделя самият Коста Янков в навечерието на тези събития Централният комитет не съществува, а съществува военната организация, която работи от името на Централен комитет. Но се работи в посока на въоръжено принудително деяние против властта и смяна на ръководството на страната. При изискване, че явно партията не е в положение да вдигне ново въоръжено въстание, остават дейностите на четите или атентат.
Камбанарията на църквата е разрушена след атентата на Велики четвъртък, Сн. Изгубената България
Какво се случва в следобеда на 16 април 1925 година в храм " Св. Неделя "? Как комунистите реализират проектите си? Каква е била тяхната цел?
Общата цел е по някакъв метод да се нанесе доста сериозен удар върху полицейското и политическото управление на българската страна. Ясно е, че би трябвало по някакъв метод да бъдат събрани на едно място шефовете на полицията, държавното управление и военният хайлайф. Идеята е да се убие политическо лице, на чието опело да съберат представители на властта, армията и полицията. Затова се избира точно военачалник Константин Георгиев, който е и военно, и политическо лице, бидейки ръководител на софийската група на Демократическия сговор и заместник-председател на Съюза на запасните офицери.
Предполага се толкоз известна персона, ще бъде изпратен в последния му път от доста видни представители на ръководещите и военните среди. Това е осъществено, тъй като в действителност се събира голямо количество хора в катедралния храм " Св. Неделя ". Трудно въпреки всичко може да се дефинира съответната цел – дали това закононарушение би трябвало да отвори пътя към гражданска война, да сътвори почва за ново държавно управление или е наказване за ръководещите. Нямаме директни свидетелства за съответната цел, а и основният уредник Коста Янков е погубен дни след събитията.
Трудно бихме стигнали до мисълта и замисъла на тези хора. Безумно е. Няма страна, която да капитулира пред един терористичен акт. Убийството на министър-председателя не значи радикална смяна. Пише се, упованието е, че откакто бъде унищожено държавното управление на Цанков и самият Цанков, ще се възстановяват нещата и ще се легализира Българската комунистическа партия. Как може да се случи това нещо след един атентат!?.
Как реализират задачите си? Кои са лицата, които правят дейностите, слагат експлозивите? Как съумяват да вербуват служителя в храма?
Петър Задгорски (клисар в храма) самичък си предлага услугите, идейки някогашен член на комунистическата партия, напуснал след 1923 година Той самичък предлага на Димитър Хаджидимитров-Митрето, един от членовете на софийската терористична група, концепцията да се съхраняват оръжие и муниции на тавана на катедралата. Коста Янков преценя, че тя може да бъде употребена за по-глобални цели и реализирането на атентат и стартира складирането на гърмеж в тавана на катедралата.
Хората, които вземат участие, са членове на незаконната военна организация на комунистическата партия. Хората към Коста Янков, Иван Минков, Петър Абаджиев. Това са дейци на софийската секция на тайната незаконна организация на Българска комунистическа партия и на " специфичната наказателна група " Те приготвят механически преместването на гърмежа, намирането на детонатори и фитили. За страдание, механически подготовката е добра, тъй като провалите са впечатляващи като брой жертви и брой потърпевши.
Колко са жертвите от кървавото събитие, тъй като броят се трансформира с времето? Кои са най-видните български персони, които губят живота си в този ден? Надвишава ли броят на починалите генерали и офицери жертвите на висши военнослужещи по време на войните десетилетие преди този момент?
Числото на починалите нараства с времето, тъй като в началото формалното число е 134 души, по-късно нарастват до 143. Някои споделят повече от 170, а по последни данни и над 230. Различни цифри демонстрират, че ранените са към 340. Що се отнася до жертвите - умират софийският кмет Паскал Паскалев, депутати от ръководещото болшинство, най-малко 10 генерали и 26 офицери, измежду които и някогашни военни министри.
Факт е, че умират генерали, които имат голям принос за построяването на българската войска и за воденето на трите войни за национално обединяване. Загиват хора, които са взели участие в Сръбско- българската война. Това е един доста сериозен удар върху военния хайлайф на България и може би по тази причина военните реагират толкоз изрично и евентуално безотговорно на събитието.
Кадър от погребението на жертвитие, които наброяват повече от 200 души, Сн. Изгубената България
Каква е реакцията преди всичко на властта? На обществото? На самите комунисти? Има ли разкол в Българска комунистическа партия, откакто виждат резултатите от това свое действие?
Държавата реагира по механизъм, който от дълго време е одобрен и постоянно се е ползвал, а също така не е само български механизъм. Държавата вкарва военно състояние, което значи прекачване на отговорностите за запазване на публичния ред и вътрешната сигурност върху армията и военното правораздаване посредством арести на лица, които се смятат за обвинени или споделящи концепциите и възгледите, които са създали вероятен този терористичен акт.
Сведенията са за към 13 000 задържани в дните след атентата, въпреки че това е общото число, тъй като от време на време има освобождение на тези, за които излиза наяве, че нямат отношение. Според пресата има всеобщо отвращение и омерзение, в случай че щете, от този безчовечен акт в главната катедрала на София в Страстната седмица.
Ако отворим даже документите на Комунистическия интернационал и на комунистическата партия, ще се види, че актът е толкоз безразсъден, че той не среща поддръжка. Има обособени прояви на взаимност и даже възхита от подвига на неговите причинители, само че като цяло даже комунистическите партии не се ангажират с някаква компания в поддръжка на причинителите. Има три партийни конференции през годината в Москва, във Виена и в Берлин, които разискват по какъв начин се е стигнало до събитията и какви са последствията от тях за партията и изобщо за страната. И общо взето постоянно резолюциита са, че виновността и отговорността се носи от локалните дейци, представителите на военната организация, а не от партията като цяло. Може би това е натурален инстинкт за самозапазване или за отказване на ангажираност, въпреки че този атентат е проведен де факто от членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия и едни от най-активните дейци на самата комунистическа партия, които са вътре в незаконната военна организация.
Един век по-късно по какъв начин гледаме на тези събития? Започва ли обществото да губи интерес към тези значими дати от историята и разрешава ли по този начин нейното пренаписване?
Аз съм уверен, че е по този начин, тъй като проблемите пред българското общество напоследък, не се вземат решение, а се усилват. Нормално е човек да живее през днешния ден и в този момент и неговият взор е ориентиран към проблемите, които всекидневието му дава. Интересът към предишното е логически, само че ето по какъв начин все по-малко е любознанието и желанието да се разкрият претекстовете, аргументите и последствията от тези събития преди един век. Притеснително е, тъй като тези събития са наситени с голям драматизъм, има голямо отражение върху цялостното публично и политическо развиване на страната. Техните последствия се усещат и до ден сегашен. И тази индиферентност по-скоро подхранва това опълчване, тъй като обществото продължава да пази едната или другата позиция, само че няма предпочитание да стигне до корените на тези събития. Рисковете са доста огромни, тъй като в случай че неглижирането на предишното и борбата продължава, това води до изтощение на обществото и до неспособност то да се заеме с решаването на същинските проблеми, пред които е изправено.
Кои са скъпите уроци, които ние като общество не би трябвало да забравяме освен от това съответно кърваво събитие, а въобще от 20-те години на ХХ век?
Един месец след тези събитията митрополит Стефан споделя, че българското общество би трябвало да стои върху една фантазия и тя да му бъде ориентир за развиване. Това е конституцията, правовия и законов ред в страната. Ако желаеме прогрес и напредък, ние би трябвало да се придържаме към върховенството на правото и спазването на Конституцията и закона. Всеки опит да се наложи лично виждане или мислене над останалата част на обществото с принуждение, с въоръжено деяние, с диктат, в действителност не взема решение, а задълбочава проблемите в обществото, унищожава даже самата социална тъкан.
Как се стига до кървавия терористичен акт, каква е ролята на Коминтерна и Москва в неговата организация, по кое време Българската комунистическа партия става незаконна, кой взима решението за тези дейности и каква еобществената реакция, както какъв отпечатък оставя това събитие през днешния ден може да научите от изявлението на Mediapool с ръководителят на катедра " История на България “ на Историческия факултет на Софийския университет проф. Веселин Янчев, който е измежду най-видните специалисти в региона.
Проф. Янчев, навършват се 100 години от най-големия и кървясъл атентат в българската история – терора в " Св. Неделя ". Преди да поговорим съответно за събитията от 16 април 1925 година, дано ви попитам по какъв начин се стига до тях? Какъв е подтекста на 20-те години на ХХ век и може ли да бъдат разказани като интервал на революция?
Ако се придържаме към класическата визия за революция, такава имаме, когато две армии водят война в границите на една и съща страна, откъснали са избрани територии и водят война за тяхното разширение и налагане на цялата власт върху страната. В България няма типичен образец на революция, само че има доста остро политическо опълчване с въоръжени дейности и средства. Това в действителност води до разделяне на българското общество и опълчване, чиито измерения се усещат надали не и до ден сегашен, повече от 100 години от тези събития.
Те се дължат на новия стадий, в който човечеството навлиза след края на Голямата война. За първи път има нов модел на държавно-политическо ръководство, натрапен от болшевиките в Съветска Русия, който се смята за опция на съществуващия до момента модел на европейско и международно развиване в политически и стопански аспект. Този модел търси способи и средства да се разшири, да завладее колкото може по-голяма територия и прави всичко допустимо посредством споделящите възгледите и концепциите на съветските болшевики комунистически партии в Европа да продължи тази вълна на международна социалистическа гражданска война.
В това течение на развиването на политическия и публичния живот бива всмукана и България. У нас нещата са характерни, тъй като се резервират конституционният и монархическият модел на ръководство след края на присъединяване на България в Първата международна война. Да, обществото е мощно смутено и икономически, и политически, само че последователите на крайни и радикални промени не съумяват да се наложат дефинитивно в българското общество. Имам поради представителите на лявото крило на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), които се преименуват на Българска комунистическа партия (тесни социалисти), както и известни уклони в управлението и ръководството на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). До спора се стига заради това, че Българската комунистическа партия (БКП) би трябвало да се съобрази и да извърши повелята на Комунистическия интернационал (Коминтерна) и на болшевишка Русия и да се опита да направи радикален прелом в развиването на страната, вземайки властта и налагайки една, както те я назовават, работническо-селска, само че в действителност комунистическа диктаторска власт в България.
Храмът " Света Неделя " в първите дни след атентата, осъществен на 16 април 1925 година Сн. Изгубената България
Вие отбелязахте част от факторите, само че какви още са аргументите, довели до комунистическия гнет и атентата от Велики четвъртък 1925 година? Оказва ли въздействие Законът за отбрана на страната и за какво се вкарва той?
Един от главните фактори е продължение на курса на въоръжена битка след провалянето на комунистическата партия през септември 1923 година Поражението на комунистите през 1923 година демонстрира изрично, че те не могат да предложат опция. Нямат нито силите, нито качествата, нито задоволително съдружници, които да могат да трансформират коренно както политическия строй, по този начин и икономическото развиване на страната. Веднага по-късно се оформя следната опция: Партията да се върне към естествените конституционни парламентарни способи на битка, да разчита на поддръжката на своите последователи, да печели нови почитатели и по този метод да се опита да наложи своите политически възгледи и показа. Другият вероятен път е да приготви незабавно реванш, т.е. да се приготви едно ново въоръжено въстание, което в доста къси периоди да поправи грешката от септември 1923 година и да завоюва властта.
Очевидно е, че след 1923 година няма нито справедливи, нито субективни условия, с цел да се направи тази радикална смяна. Но част от управлението на Българска комунистическа партия, този път подкрепено уверено от Москва и от Коминтерна, взема решение, че ще резервира главната цел - повдигане на ново въоръжено въстание. Основният проблем, който поражда, е по какъв начин да се стигне до него. Как да се редуцира пътят за неговото реализиране? И тук опциите са да се сътвори една загадка, доста добре въоръжена организация, която да работи за привличане на останалите партийни членове и включването им във въоръжена организация. Тя би трябвало да подкопава престижа и позициите на властта, да основава условия за дестабилизация.
Другият път е основаването на въоръжени чети, които посредством партизански дейности да реализират същите цели. Така властта ще бъде дестабилизирана, ще се урони нейният авторитет и престиж измежду обществото, вероятно ще съберат последователи, които да бъдат употребявани за радикалната смяна.
Въпреки че Българска комунистическа партия получава великодушна финансова и организационна помощ от Коминтерна и Москва, тя не съумява и в двете посоки. Не основава толкоз мощна и мощна незаконна военна организация, която да е в положение да вдигне ново въстание. Колкото и дестабилизиращи и създаващи ужас и неустановеност да са дейностите на четите, те не провокират желанието за радикална политическа смяна в обществото.
Винаги се акцентира Законът за отбрана на страната, който в действителност забранил комунистическата партия и тя се трансформирала в незаконна и стартира да залага на терористичен метод на деяние. Факт е и би трябвало да се знае, че решението за превръщането на комунистическата партия в незаконна е още от ноември 1923 година Много преди да влезе в действие Законът за отбрана на страната от януари 1924 година Комунистическата партия е неразрешена заради обстоятелството, че тя употребява въоръжени, подтиснически и незаконни дейности против държавната власт. Длъжен съм да отбележа, че тези постановления, залегнали в Закона за отбрана на страната от 1924 година, ги има и в днешната Конституция – в член 11 (4) и член 44 (2).
Още когато Димитров и Коларов потеглят да приготвят въоръженото въстание през есента на 1923 година, са наясно, че след този опит комунистическата партия ще бъде неразрешена. Така е в естествените демократични конституционни страни и общества.
Кадър от разчистването на отломките след атентата по време на опелото на ген. Константин Георгиев, Сн. Изгубената България
Вече споменахте въздействието на Коминтерна в тези бурни процеси. Но каква е била ролята на Комунистическия интернационал и Комунистическа партия на Съветския съюз в организацията за реализирането на атентата в " Св. Неделя "?
Основната цел на Коминтерна, който се основава, с цел да се трансформира в щаб на международната комунистическа гражданска война, е да сплоти комунистическите партии от Европа и от целия свят. Това би трябвало да бъде инструмент, посредством който ръководството в света да стане комунистическо. Счита се, че Октомврийската гражданска война от 1917 година е единствено първата крачка и предстоят нови стъпки към международната гражданска война. Търсят се тези страни, в които може да се реализира такава смяна. В този подтекст се залага доста на Българска комунистическа партия, тъй като тя е една от най-добре проведените и многочислени комунистически партии на Балканите. Българска комунистическа партия има мощни политически обичаи и въздействие и в Москва считат, че тя може, само че не желае да вземе властта и би трябвало да бъде задействана и принудена да стартира битка за взимане на политическата власт. Това продължава да бъде водещата концепция до към края на 1925 година измежду идеолозите на Коминтерна и Комунистическа партия на Съветския съюз. Едва по-късно се постанова визията на Сталин, че може и да няма международна комунистическа гражданска война, само че това не значи, че комунизмът като форма на ръководство няма да се резервира в Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики може да продължи да съществува като единствена комунистическа страна.
Ние би трябвало да преглеждаме от тази вероятност и събитията, които се случват в България. Постоянният напън до април 1925 година върху Българска комунистическа партия е в посока на подготовка и осъществяване на контрапреврат, гражданска война или въоръжено деяние, което да промени ръководството в България, а оттова да се отвори пътят за промени в Югоизточна и Централна Европа. Едва с Резолюцията от Президиума на Комунистическия интернационал на 15 април 1925 година в действителност се смъква като съществена цел повдигане на ново въоръжено въстание и се открива разпускането на военната организация. Механизмът обаче към този момент е заложен и до момента в който новото решение доближи до София, печалният резултат на миналата политика става факт с гърмежа на 16 април 1925 година
Кога в действителност стартира подготовката за атентата? От кого е проведен и наясно ли е цялото партийно управление на Българска комунистическа партия за това, което ще се случи на 16 април?
Решението е още от края на 1924 година, когато се замисля един удар, който да сковава държавната машина и най-много полицейската машина, която от ден на ден стартира да разплита или да отстрани структурите на комунистическата партия. Още през август 1924 година има директива на Изпълнителния комитет на Коминтерна за терористичната активност и това по какъв начин да се работи против вътрешните и външните врагове на комунистическата партия. Тогава се появяват и условията за основаване на специфични наказателни групи (ЧК), които да правят точно такива терористични акции за да се покаже силата на комунистическа партия.
С взаимните политически убийства от ден на ден се постанова концепцията, че е належащо едно в действителност коренно деяние, което да пресече това нахлуване на полицейския уред на българската страна и стягащия се обръч към комунистическата партия.
Съмнявам се, че са смятали, че това ще отключи опцията за въоръжено въстание. Липсва подготовка за сходно деяние. Разумът отстъпва от ден на ден пред страстта, пред желанието за някаква бърза и радикална смяна, тъй като въстанието в началото е планувано за пролетта на 1924, а по-късно се отсрочва няколко пъти. Цялата обстановка се разтяга във времето и бързането да се потвърди тази революционност води до концепцията за такива радикални политически дейности, които нямат друго определение с изключение на гнет.
Факт е, че партията се готви за въоръжено деяние. Никой не препятства нещо сходно. Факт е, че партията има незаконна военна организация и никой освен че не пречи, а всички спомагат за основаването и построяването ѝ. Факт е, че всички знаят за готвения атентат, само че никой не подхваща никакви дейности, които да попречат на подготовката на тази концепция, която е ясно, че ще докара до почтени жертви. В един интервал, в който Централния комитет на Българска комунистическа партия съществува напълно нереално. Както споделя самият Коста Янков в навечерието на тези събития Централният комитет не съществува, а съществува военната организация, която работи от името на Централен комитет. Но се работи в посока на въоръжено принудително деяние против властта и смяна на ръководството на страната. При изискване, че явно партията не е в положение да вдигне ново въоръжено въстание, остават дейностите на четите или атентат.
Камбанарията на църквата е разрушена след атентата на Велики четвъртък, Сн. Изгубената България
Какво се случва в следобеда на 16 април 1925 година в храм " Св. Неделя "? Как комунистите реализират проектите си? Каква е била тяхната цел?
Общата цел е по някакъв метод да се нанесе доста сериозен удар върху полицейското и политическото управление на българската страна. Ясно е, че би трябвало по някакъв метод да бъдат събрани на едно място шефовете на полицията, държавното управление и военният хайлайф. Идеята е да се убие политическо лице, на чието опело да съберат представители на властта, армията и полицията. Затова се избира точно военачалник Константин Георгиев, който е и военно, и политическо лице, бидейки ръководител на софийската група на Демократическия сговор и заместник-председател на Съюза на запасните офицери.
Предполага се толкоз известна персона, ще бъде изпратен в последния му път от доста видни представители на ръководещите и военните среди. Това е осъществено, тъй като в действителност се събира голямо количество хора в катедралния храм " Св. Неделя ". Трудно въпреки всичко може да се дефинира съответната цел – дали това закононарушение би трябвало да отвори пътя към гражданска война, да сътвори почва за ново държавно управление или е наказване за ръководещите. Нямаме директни свидетелства за съответната цел, а и основният уредник Коста Янков е погубен дни след събитията.
Трудно бихме стигнали до мисълта и замисъла на тези хора. Безумно е. Няма страна, която да капитулира пред един терористичен акт. Убийството на министър-председателя не значи радикална смяна. Пише се, упованието е, че откакто бъде унищожено държавното управление на Цанков и самият Цанков, ще се възстановяват нещата и ще се легализира Българската комунистическа партия. Как може да се случи това нещо след един атентат!?.
Как реализират задачите си? Кои са лицата, които правят дейностите, слагат експлозивите? Как съумяват да вербуват служителя в храма?
Петър Задгорски (клисар в храма) самичък си предлага услугите, идейки някогашен член на комунистическата партия, напуснал след 1923 година Той самичък предлага на Димитър Хаджидимитров-Митрето, един от членовете на софийската терористична група, концепцията да се съхраняват оръжие и муниции на тавана на катедралата. Коста Янков преценя, че тя може да бъде употребена за по-глобални цели и реализирането на атентат и стартира складирането на гърмеж в тавана на катедралата.
Хората, които вземат участие, са членове на незаконната военна организация на комунистическата партия. Хората към Коста Янков, Иван Минков, Петър Абаджиев. Това са дейци на софийската секция на тайната незаконна организация на Българска комунистическа партия и на " специфичната наказателна група " Те приготвят механически преместването на гърмежа, намирането на детонатори и фитили. За страдание, механически подготовката е добра, тъй като провалите са впечатляващи като брой жертви и брой потърпевши.
Колко са жертвите от кървавото събитие, тъй като броят се трансформира с времето? Кои са най-видните български персони, които губят живота си в този ден? Надвишава ли броят на починалите генерали и офицери жертвите на висши военнослужещи по време на войните десетилетие преди този момент?
Числото на починалите нараства с времето, тъй като в началото формалното число е 134 души, по-късно нарастват до 143. Някои споделят повече от 170, а по последни данни и над 230. Различни цифри демонстрират, че ранените са към 340. Що се отнася до жертвите - умират софийският кмет Паскал Паскалев, депутати от ръководещото болшинство, най-малко 10 генерали и 26 офицери, измежду които и някогашни военни министри.
Факт е, че умират генерали, които имат голям принос за построяването на българската войска и за воденето на трите войни за национално обединяване. Загиват хора, които са взели участие в Сръбско- българската война. Това е един доста сериозен удар върху военния хайлайф на България и може би по тази причина военните реагират толкоз изрично и евентуално безотговорно на събитието.
Кадър от погребението на жертвитие, които наброяват повече от 200 души, Сн. Изгубената България
Каква е реакцията преди всичко на властта? На обществото? На самите комунисти? Има ли разкол в Българска комунистическа партия, откакто виждат резултатите от това свое действие?
Държавата реагира по механизъм, който от дълго време е одобрен и постоянно се е ползвал, а също така не е само български механизъм. Държавата вкарва военно състояние, което значи прекачване на отговорностите за запазване на публичния ред и вътрешната сигурност върху армията и военното правораздаване посредством арести на лица, които се смятат за обвинени или споделящи концепциите и възгледите, които са създали вероятен този терористичен акт.
Сведенията са за към 13 000 задържани в дните след атентата, въпреки че това е общото число, тъй като от време на време има освобождение на тези, за които излиза наяве, че нямат отношение. Според пресата има всеобщо отвращение и омерзение, в случай че щете, от този безчовечен акт в главната катедрала на София в Страстната седмица.
Ако отворим даже документите на Комунистическия интернационал и на комунистическата партия, ще се види, че актът е толкоз безразсъден, че той не среща поддръжка. Има обособени прояви на взаимност и даже възхита от подвига на неговите причинители, само че като цяло даже комунистическите партии не се ангажират с някаква компания в поддръжка на причинителите. Има три партийни конференции през годината в Москва, във Виена и в Берлин, които разискват по какъв начин се е стигнало до събитията и какви са последствията от тях за партията и изобщо за страната. И общо взето постоянно резолюциита са, че виновността и отговорността се носи от локалните дейци, представителите на военната организация, а не от партията като цяло. Може би това е натурален инстинкт за самозапазване или за отказване на ангажираност, въпреки че този атентат е проведен де факто от членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия и едни от най-активните дейци на самата комунистическа партия, които са вътре в незаконната военна организация.
Един век по-късно по какъв начин гледаме на тези събития? Започва ли обществото да губи интерес към тези значими дати от историята и разрешава ли по този начин нейното пренаписване?
Аз съм уверен, че е по този начин, тъй като проблемите пред българското общество напоследък, не се вземат решение, а се усилват. Нормално е човек да живее през днешния ден и в този момент и неговият взор е ориентиран към проблемите, които всекидневието му дава. Интересът към предишното е логически, само че ето по какъв начин все по-малко е любознанието и желанието да се разкрият претекстовете, аргументите и последствията от тези събития преди един век. Притеснително е, тъй като тези събития са наситени с голям драматизъм, има голямо отражение върху цялостното публично и политическо развиване на страната. Техните последствия се усещат и до ден сегашен. И тази индиферентност по-скоро подхранва това опълчване, тъй като обществото продължава да пази едната или другата позиция, само че няма предпочитание да стигне до корените на тези събития. Рисковете са доста огромни, тъй като в случай че неглижирането на предишното и борбата продължава, това води до изтощение на обществото и до неспособност то да се заеме с решаването на същинските проблеми, пред които е изправено.
Кои са скъпите уроци, които ние като общество не би трябвало да забравяме освен от това съответно кърваво събитие, а въобще от 20-те години на ХХ век?
Един месец след тези събитията митрополит Стефан споделя, че българското общество би трябвало да стои върху една фантазия и тя да му бъде ориентир за развиване. Това е конституцията, правовия и законов ред в страната. Ако желаеме прогрес и напредък, ние би трябвало да се придържаме към върховенството на правото и спазването на Конституцията и закона. Всеки опит да се наложи лично виждане или мислене над останалата част на обществото с принуждение, с въоръжено деяние, с диктат, в действителност не взема решение, а задълбочава проблемите в обществото, унищожава даже самата социална тъкан.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ