30 години от страхотния гол на Стоичков в Токио
На днешната дата се навършват 30 години от попадението на Христо Стоичков в мрежата на Сао Пауло. На 13 декември 1992 година Камата и съотборниците му от Барселона губят с 1:2 дуела за Междуконтиненталната купа. Срещата се играе на Олимпийския стадион в Токио, като поради присъединяване на българската мегазвезда е излъчена директно от 5 часа сутринта по " Канал 1 ". Тимът на Йохан Кройф стартира мача с четирима чужденци - Стоичков, Михаел Лаудруп, Роналд Куман и Рихард Вичге, и куп испански звезди - Андони Субисарета, Хосе Мари Бакеро, Гийермо Амор, Алберт Ферер, Пеп Гуардиола и други От другата страна на игрището също застават огромни играчи: Раи, Мюлер, Кафу, Палиня, Тониньо Серезо и така нататък, водени от именития Теле Сантана.
Още в 12-ата минута Гуардиола подава на Стоичков, който с прелестен удар матира бразилския вратар от италиански генезис Дзети, който година и половина по-късно става международен първенец като запаса на Клаудио Тафарел. Скоро по-късно обаче Раи възвръща равенството. В 78-ата минута десетката на Сао Пауло още веднъж е прецизен - 2:1 за бразилците и по този начин последният сигнал на аржентинеца Хуан Карлос Лустау - същият, който гони Франк Рийкард и Руди Фьолер в епичния дуел сред Нидерландия и Федерална Република Германия на Мондиале`90, фиксира загубата на Барселона. По-късно от каталунска страна е регистрирано, че на Дрийм отбора на Кройф е попречила и умората - Барса идва по-късно от своя конкурент в Токио и няма задоволително време да се оправи с осемчасовата разлика във времето сред Испания и Япония.
Така премията за състезател на междуконтиненталния мач - автомобил " Тойота ", отива у героя Раи, а Стоичков търпи още едно отчаяние скоро по-късно - " Златната топка " на " Франс Футбол " отива по доста противоречив метод във витрината на Марко ван Бастен. Две години по-късно обаче най-големият български футболист доближава до най-ценното самостоятелно отличие във футбола, откакто през лятото на 1994 година печели и " Златната обувка " на Мондиал`94.
Още в 12-ата минута Гуардиола подава на Стоичков, който с прелестен удар матира бразилския вратар от италиански генезис Дзети, който година и половина по-късно става международен първенец като запаса на Клаудио Тафарел. Скоро по-късно обаче Раи възвръща равенството. В 78-ата минута десетката на Сао Пауло още веднъж е прецизен - 2:1 за бразилците и по този начин последният сигнал на аржентинеца Хуан Карлос Лустау - същият, който гони Франк Рийкард и Руди Фьолер в епичния дуел сред Нидерландия и Федерална Република Германия на Мондиале`90, фиксира загубата на Барселона. По-късно от каталунска страна е регистрирано, че на Дрийм отбора на Кройф е попречила и умората - Барса идва по-късно от своя конкурент в Токио и няма задоволително време да се оправи с осемчасовата разлика във времето сред Испания и Япония.
Така премията за състезател на междуконтиненталния мач - автомобил " Тойота ", отива у героя Раи, а Стоичков търпи още едно отчаяние скоро по-късно - " Златната топка " на " Франс Футбол " отива по доста противоречив метод във витрината на Марко ван Бастен. Две години по-късно обаче най-големият български футболист доближава до най-ценното самостоятелно отличие във футбола, откакто през лятото на 1994 година печели и " Златната обувка " на Мондиал`94.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




