Първата поправка в Конституцията. Какво стана преди 20 г.?
На днешната дата се навършват 20 години от първата корекция в признатата през 1991 година Конституция на България. Измененията в главния закон, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите, са гласувани на трето четене на 24 септември 2003 година Парламентът приема дефинитивно измененията единомислещо с 230 гласа „ за “, без „ срещу “ и „ въздържали се “, оказва се от архивите на Българска телеграфна агенция.
Въвеждане на така наречен функционален имунитет на магистратите. При реализиране на правосъдната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и за постановените от тях актове, в случай че осъщественото е съзнателно закононарушение от общ темперамент, планува изменението.
Срещу магистратите не може да бъде повдигнато обвиняване без позволение на Висшия правосъден съвет /ВСС/. Те не могат да бъдат арестувани, с изключение на за тежко закононарушение, и то с позволение на Висш съдебен съвет. За покачване на обвиняване и задържане на магистрат се прави стимулирано искане
до Висшия правосъден съвет от основния прокурор
или от не по-малко от една пета от членовете на Висш съдебен съвет.
Депутатите гласоподаваха, че решенията на Висш съдебен съвет за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на магистрат, както и за предоставяне на позволение за покачване на обвиняване и задържане се одобряват с скрито гласоподаване.
Административните ръководители в органите на правосъдната власт, като се изключи ръководителите на Върховен административен съд, Върховен касационен съд и основния прокурор, ще се назначават на управителна служба за период от пет години с право на наново назначение, т.е. ще имат два мандата.
Висш съдебен съвет в период от три месеца от влизането в действие на този текст – 1 януари 2004 година ще преназначава административните ръководители, гласоподаваха депутатите. Предложението беше на Янаки Стоилов от Коалиция за България, който в комисията за промени в главния закон се стимулира, че е нужна изясненост по какъв начин да се броят мандатите оттук насетне.
Магистратите да стават несменяеми
с решение на Висшия правосъден съвет след навършване на петгодишен стаж и след атестиране, плануват измененията. Това ще важи и за съдиите, прокурорите и следователите, които все още на влизане на измененията в действие, нямат още тригодишен стаж на съответната служба.
Депутатите гласоподаваха придобилите несменяемост магистрати, в това число и ръководителите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и основният прокурор, да се освобождават при навършване на 65 години, при подаване на оставка, при влизане в действие на присъда, с която им е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение.
Магистратите ще губят несменяемостта си и при трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година, при тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните си отговорности, както и за дейности, накърняващи престижа на правосъдната власт.
Единодушно – с 230 гласа „ за “,
без „ срещу “ и „ въздържали се “ – Народното събрание одобри дефинитивно измененията в Конституцията. Депутатите поименно гласоподаваха на трето четене промените, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите.
За приемането на промените в главния закон са нужни три четвърти от гласовете на всичките 240 народни представители.
В гласуването не вземат участие депутатите от Национална движение „Симеон Втори" Емил Кошлуков, Мима Ненкова, Николай Чуканов и Теодора Литрова, националният представител от Коалиция за България Петър Димитров, депутатите от Движение за права и свободи Ахмед Юсеин и Наим Наим, Мария Гигова и Иван Козовски от НИЕ, самостоятелният Осман Октай, защото не бяха в пленарната зала.
След като бяха направени изказвания от парламентарните групи, ръководителят на Народното събрание Огнян Герджиков закри съвещанието и предложения депутатите и гостите на чаша шампанско…
„ Поздравявам народните представители за направената решителна крачка към модернизацията на българското общество. Това сподели министър-председателят Симеон Сакскобургготски откакто Народното събрание одобри единомислещо измененията в Конституцията.
Днес е в действителност празничен ден за демокрацията, за българския народ и за Република България, съобщи министър председателят.
Двадесет години по-късно депутатите още веднъж разискват промени в Конституцията, в основата на които е правосъдна промяна. В края на юли т.г. ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на Народното събрание. Той е подписан от 166 народни представители от трите парламентарни групи. Една от концепциите е Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два съвета – съдийски и прокурорски. Други текстове плануват мандатът на изборните длъжности във Висш съдебен съвет да е четири години и да се понижат пълномощията на основния прокурор.
Въвеждане на така наречен функционален имунитет на магистратите. При реализиране на правосъдната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и за постановените от тях актове, в случай че осъщественото е съзнателно закононарушение от общ темперамент, планува изменението.
Срещу магистратите не може да бъде повдигнато обвиняване без позволение на Висшия правосъден съвет /ВСС/. Те не могат да бъдат арестувани, с изключение на за тежко закононарушение, и то с позволение на Висш съдебен съвет. За покачване на обвиняване и задържане на магистрат се прави стимулирано искане
до Висшия правосъден съвет от основния прокурор
или от не по-малко от една пета от членовете на Висш съдебен съвет.
Депутатите гласоподаваха, че решенията на Висш съдебен съвет за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на магистрат, както и за предоставяне на позволение за покачване на обвиняване и задържане се одобряват с скрито гласоподаване.
Административните ръководители в органите на правосъдната власт, като се изключи ръководителите на Върховен административен съд, Върховен касационен съд и основния прокурор, ще се назначават на управителна служба за период от пет години с право на наново назначение, т.е. ще имат два мандата.
Висш съдебен съвет в период от три месеца от влизането в действие на този текст – 1 януари 2004 година ще преназначава административните ръководители, гласоподаваха депутатите. Предложението беше на Янаки Стоилов от Коалиция за България, който в комисията за промени в главния закон се стимулира, че е нужна изясненост по какъв начин да се броят мандатите оттук насетне.
Магистратите да стават несменяеми
с решение на Висшия правосъден съвет след навършване на петгодишен стаж и след атестиране, плануват измененията. Това ще важи и за съдиите, прокурорите и следователите, които все още на влизане на измененията в действие, нямат още тригодишен стаж на съответната служба.
Депутатите гласоподаваха придобилите несменяемост магистрати, в това число и ръководителите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и основният прокурор, да се освобождават при навършване на 65 години, при подаване на оставка, при влизане в действие на присъда, с която им е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение.
Магистратите ще губят несменяемостта си и при трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година, при тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните си отговорности, както и за дейности, накърняващи престижа на правосъдната власт.
Единодушно – с 230 гласа „ за “,
без „ срещу “ и „ въздържали се “ – Народното събрание одобри дефинитивно измененията в Конституцията. Депутатите поименно гласоподаваха на трето четене промените, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите.
За приемането на промените в главния закон са нужни три четвърти от гласовете на всичките 240 народни представители.
В гласуването не вземат участие депутатите от Национална движение „Симеон Втори" Емил Кошлуков, Мима Ненкова, Николай Чуканов и Теодора Литрова, националният представител от Коалиция за България Петър Димитров, депутатите от Движение за права и свободи Ахмед Юсеин и Наим Наим, Мария Гигова и Иван Козовски от НИЕ, самостоятелният Осман Октай, защото не бяха в пленарната зала.
След като бяха направени изказвания от парламентарните групи, ръководителят на Народното събрание Огнян Герджиков закри съвещанието и предложения депутатите и гостите на чаша шампанско…
„ Поздравявам народните представители за направената решителна крачка към модернизацията на българското общество. Това сподели министър-председателят Симеон Сакскобургготски откакто Народното събрание одобри единомислещо измененията в Конституцията.
Днес е в действителност празничен ден за демокрацията, за българския народ и за Република България, съобщи министър председателят.
Двадесет години по-късно депутатите още веднъж разискват промени в Конституцията, в основата на които е правосъдна промяна. В края на юли т.г. ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на Народното събрание. Той е подписан от 166 народни представители от трите парламентарни групи. Една от концепциите е Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два съвета – съдийски и прокурорски. Други текстове плануват мандатът на изборните длъжности във Висш съдебен съвет да е четири години и да се понижат пълномощията на основния прокурор.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ