144 години Българска народна банка
На днешната дата се навършват 143 години от одобряването на устава на Българската национална банка.
Проектът за учредяването ѝ, формиран от Константин Бух – служител във финансовия отдел на Временното съветско ръководство, е одобрен от княз Александър Дондуков-Корсаков през 1879 година Според документа Българска народна банка е държавен кредитен институт с главен капитал 2 млн. франка.
Първата банкова интервенция е осъществена на 6 юни същата година, когато страната превежда 8 687 043 франка, като парите над главния капитал са за депозит. Първата кредитна договорка пък е осъществена на 17.08.1879 година
Първите български монети са отсечени през 1881 година, а първите български банкноти са пуснати в обращение на 1 септември 1885 година
От 18.01.1855 година със закон се учредява Българската национална банка с главен капитал 10 млн. златни лв., импортирани от страната.
Финансовите рецесии в интервала 1899-1902 година довеждат до преустановяване на обмяната на банкноти против злато. Отпечатани са такива със сребърно покритие.
През 1926 година, с приемането на Закон за Българска народна банка, банката остава държавна кредитно-емисионна институция с главен капитал 1 милиарда Лева, само че се отдръпва от директното банково обслужване на стопанството и популацията. Зависимостта ѝ от страната се ускорява с приемането на промени в Закона за Българска народна банка от 1937 година По гледище на държавното управление банката поема финансирането на редица икономически планове.
Тази взаимозависимост продължава и пред Втората международна война, след която е признат нов закон за Българска народна банка, който слага основите на съветизацията на банковата система в България и на централизираното планово стопанство. Държавата открива монопол върху банковото дело. Ликвидира се комерсиалното банкерство.
През 1952 година е открит Българският монетен двор, вследствие на което сеченето на разменни и възпоменателни монети стартира напълно да се прави на територията на страната.
БНБ е в цялостна взаимозависимост от висшия ешалон на ръководещата Българска комунистическа партия от 1947 до 1989 година Пълната взаимозависимост на централната банка от политическата обстановка остава до срутва на системата в страните от Централна и Източна Европа.
Автономията ѝ стартира да се възвръща с приемането на нов Закон за Българска народна банка през юни 1991 година
След финансовата и политическата рецесия от 1996-1997 година е въведен Паричният съвет от 1 юли 1997 година Левът е закрепен към немската марка при курс 1000 лв. за 1 марка. На Българска народна банка не е позволено да кредитира държавното управление. Тя резервира функционалностите си на заемодател от последна инстанция за комерсиалните банки само при ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система у нас.
Следващата година е открита Печатницата на Българска народна банка за произвеждане на банкноти и скъпи бумаги с висока степен на отбрана. Също през 1998 година е признат и Законът за деноминацията на българския лев, който влиза в действие на 1 юли 1999 г.
Проектът за учредяването ѝ, формиран от Константин Бух – служител във финансовия отдел на Временното съветско ръководство, е одобрен от княз Александър Дондуков-Корсаков през 1879 година Според документа Българска народна банка е държавен кредитен институт с главен капитал 2 млн. франка.
Първата банкова интервенция е осъществена на 6 юни същата година, когато страната превежда 8 687 043 франка, като парите над главния капитал са за депозит. Първата кредитна договорка пък е осъществена на 17.08.1879 година
Първите български монети са отсечени през 1881 година, а първите български банкноти са пуснати в обращение на 1 септември 1885 година
От 18.01.1855 година със закон се учредява Българската национална банка с главен капитал 10 млн. златни лв., импортирани от страната.
Финансовите рецесии в интервала 1899-1902 година довеждат до преустановяване на обмяната на банкноти против злато. Отпечатани са такива със сребърно покритие.
През 1926 година, с приемането на Закон за Българска народна банка, банката остава държавна кредитно-емисионна институция с главен капитал 1 милиарда Лева, само че се отдръпва от директното банково обслужване на стопанството и популацията. Зависимостта ѝ от страната се ускорява с приемането на промени в Закона за Българска народна банка от 1937 година По гледище на държавното управление банката поема финансирането на редица икономически планове.
Тази взаимозависимост продължава и пред Втората международна война, след която е признат нов закон за Българска народна банка, който слага основите на съветизацията на банковата система в България и на централизираното планово стопанство. Държавата открива монопол върху банковото дело. Ликвидира се комерсиалното банкерство.
През 1952 година е открит Българският монетен двор, вследствие на което сеченето на разменни и възпоменателни монети стартира напълно да се прави на територията на страната.
БНБ е в цялостна взаимозависимост от висшия ешалон на ръководещата Българска комунистическа партия от 1947 до 1989 година Пълната взаимозависимост на централната банка от политическата обстановка остава до срутва на системата в страните от Централна и Източна Европа.
Автономията ѝ стартира да се възвръща с приемането на нов Закон за Българска народна банка през юни 1991 година
След финансовата и политическата рецесия от 1996-1997 година е въведен Паричният съвет от 1 юли 1997 година Левът е закрепен към немската марка при курс 1000 лв. за 1 марка. На Българска народна банка не е позволено да кредитира държавното управление. Тя резервира функционалностите си на заемодател от последна инстанция за комерсиалните банки само при ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система у нас.
Следващата година е открита Печатницата на Българска народна банка за произвеждане на банкноти и скъпи бумаги с висока степен на отбрана. Също през 1998 година е признат и Законът за деноминацията на българския лев, който влиза в действие на 1 юли 1999 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ