На днешната дата се навършват 1105 години от една от

На днешната дата се навършват 1105 години от една от най-големите борби в средновековната българска история - борбата при р. Ахелой. В нея едни против други се изправят българската войска, командвана персонално от цар Симеон I Велики и армията на Източната Римска империя, водена от доместика на схолите Лъв Фока.
В годините директно преди борбата при Ахелой българо-ромейските връзки са мирни. През 916 година следващият дворцов прелом в Константинопол трансформира ромейската политика по отношение на България. На власт идва майката на малолетния император Константин VII Порфирогенет - Зоя Карбонопсина, която си слага за цел един път вечно да ликвидира българската страна.
Императрицата оправдава дейностите си с желанията на цар Симеон да стане василеопатор (регент) на нейния наследник и на процедура да ръководи Източната Римска империя. За да улесни оптимално задачата си за заличаване на България, Зоя подписва мир с арабите и изпраща пратеници при печенегите, маджарите и сърбите с предложение за основаване на съюз против България.
Симеон узнава за ромейските дипломатически маневри, както и за подготовката на империята за война с България. Още от 916 година царят приготвя армията си за конфликт с цялостната военна мощност на Източната Римска империя.
Познавайки ромейските политически приоми, царят схваща, че щом Константинопол е сключил мир с арабите, то ще последва прекачване на източната войска на Балканите и нахлуване против България.
Симеон съумява посредством дипломатически маневри да провали желанието на сърбите и маджарите да се съюзат с ромеите. Империята съумява да притегли дребна част от печенегите.
През лятото на 917 година източната и западната ромейска войска се събират на лагер евентуално в покрайнините на Силиврия. Общата им бройка възлиза на 30 000 души. Главнокомандващ е доместикът на схолите Лъв Фока. Преди да поемат на поход против България, ромейските войски минават през водосвет, осъществен от дворцовия протопоп Константин Кефала и Константин Валелиас. Според сведенията, които черпим от хронистите Лъв Граматик, Продължителят на Теофан и Псевдо-Симеон, ромейските духовници правят водосвета с парченце от Светия кръст, на който е бил разпънат Христос (частицата от Кръста, която се намира в Константинопол е пренесена там от майката на император Константин I Велики - Елена през 326 г.). Ромейските бойци се заклеват, че ще умрат един за различен и под водачеството на Лъв Фока поемат на север към България.
Вероятно ромейският поход стартира на 06.VIII. Симеон събира войска от ок. 17 000 бойци и се насочва на поход през проходите на Източна Стара планина по направление към Анхиало и Месемврия, където възнамерява да пресрещне ромейската войска.
Ромеите стигат до Анхиало и се разполагат на лагер в покрайнините на града, защото чакат подкрепление по море. Това обаче не става, защото сред другарят на флота Роман Лакапин и шефът на Херсонес Йоан Вогас избухва спор. Печенежките отряди, които Роман Лакапин би трябвало да трансферира по море се отдръпват и флота му се връща.
Ромейската сухопътна войска взема решение да се сблъска с българската при първа опция. Цар Симеон добре познава способите на ромейската настъпателна война и ги обръща против ромеите. Той приготвя терена към р. Ахелой за борба в продължение на няколко дни. Това му печели стратегическо преимущество.
Ромейската войска разчита на класическата си тактичност и това в допълнение улеснява българския държател, който е бил изцяло наясно, че поради численото си предимство, ромеите ще подценят съперника си.
карта: Клуб " Военна История "
Сражението сред българи и ромеи стартира на 20.VIII.917 година Ромейската войска е строена в типичен военен ред (пехота в центъра и конница по фланговете). Тя се крепи на три от четирите елитни корпуса - ескувитите, командвани от Йоан Грапсон, инканатите, командвани от Олвиан Марул, както и арменската армия на василевса, командвана от Мелиас. Лъв Фока и съветника му Константин Липс стоят отпред на армията.
Лъв Фока заповядва фронтална офанзива против българските войски. Ромейският център се втурва в офанзива. Българите стартират да отстъпват към реката. Българската конница стартира да тормози ромеите в профил и им попречва да раздерат строя на отстъпващата пехота. Лъв Фока заповядва всички сили да влязат в борбата и персонално ги повежда. Когато българската пехота стига до реката се обръща и блокира ромейската офанзива.
Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица
Скритата конница в гористите височини блзио до днешното с. Каблешково нанася решителния удар на ромеите. Тя, водена персонално от цар Симеон, нападна ромейската войска отляво и в тил. Така ромеите се оказват обкръжени и в редовете им настъпва суматоха. Започват да отстъпват към блатата, а българите ги преследват и избиват 28 000 от тях. Лъв Фока съумява да избяга в крепостта Месемврия, а другите, които се избавят бягат към Анхиало. В сражението обаче умират доместикът на ескувитите и магистъра на арменската армия. Загубите на българската войска остават незнайни.
Въпреки че няма директни последствия, борбата при Ахелой остава най-голямата българска победа през Средновековието. Тя дава основата на разгърналото се в идващите 5 години необятно нахлуване на Симеоновата войска в ромейските земи и завладяването на съвсем всички балкански владения на империята, без Пелопонес, Солун и Константинопол.

Българската страна при цар Симеон I, карта: Клуб " Военна История "
Битката при Ахелой без всякакво подозрение е един от най-сериозните български триумфи, постиган против Византия. Ограничените запаси на Симеон, както и опасността от печенежка инвазия, обаче, унищожават всички позитиви, насъбрани от българска страна и дават късмет на Лъв Фока да подсигурява неприкосновеността на ромейската столица и да отрази незадоволително мощния напън на българите в Тракия. В този смисъл, борбата е тактически шедьовър, доказващ майсторството на Симеон като военачалник, само че от стратегическа позиция, акцията се явява по-скоро реми, предвид на обстоятелството, че не носи никакви позитиви на двете страни. Бунтът на сърбите, предизвикан от Византия подсказва, че Империята разполага и с други средства с цел да отвлчече вниманието на Симеон от Константинопол. Въпреки това, успеха при Ахелой, комбинирана с триумфа при Пиги (922г.) накланят везните в интерес на българското оръжие на Балканите и дават опция на Симеон да води своята нападателна политика против империята.
Източник:

class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >

>