,fit(768:433)&12:21:39)
Руми Нейкова: След Атина 2004 исках да се откажа, но Свилен ми каза Ще гребем докато вземем златото
На днешната дата през 1973 година е родена олимпийската ни шампионка Румяна Нейкова. Тя бе специфичен посетител в студиото на Sportal, в предаването „ На този ден “, с цел да означи своя празник. Разговорът ни мина през цялата кариера на огромната шампионка, а тя от своя страна ни зарадва, като ни донесе цялата сбирка от медали, която има.
Румяна Нейкова е минала през голям брой спортове преди да се захване с гребане.
„ Едно време, когато бях 10-12-годишна, родителите и учителите държаха доста децата да спортуват. Аз съм упражнявала в учебно заведение и лека атлетика, и плуване, а отвън учебно заведение, близо две години упражнявах волейбол с начинаещи групи. Беше ми доста забавно, само че майка ми искаше да откри съученички, с които да сме на една височина, защото аз бях най-висока в класа. Това нещо ме притесняваше и майка ми видя това терзание и искаше да ме запише да спортувам. Тогава беше елементарно. Треньорите минаваха в учебните заведения и си набираха състезатели за спортното учебно заведение. Така ме харесаха двама треньори. Така започнах със спорта гребане през есента на 1985 година “.
Колкото до това дали с гребането е било „ обич от пръв взор “, Румяна Нейкова споделя:
„ Мисля, че не. С течение на времето имахме конкуренция вътре в тима с девойките, с които тренирахме и може би тази конкуренция вътре сред нас ме е запалила. Нямам визия кое тъкмо е запалило вътре в мен. Едно мога да кажа, когато станах 10-и клас, знаех че желая да загребвам независимо в моята коронна дисциплинираност скиф “.
„ Днес бленувам синовете ми да реализират триумфите на майка си “.
Румяна Нейкова е участник на пет Олимпиади. Започва своя път през 1992 година в Барселона с тима на България.
„ Тогава бях част от тима на четворка скул и мисля че бях една от най-малките в тима, едвам на 19 години. Бяхме добър екип, само че с течение на времето, не знам какво се случи с нас. Усетих, че четворната лодка не е моята дисциплинираност. След като завърши Олимпиадата си споделих, в случай че мога да вземам участие на скиф, ще вземам участие, а в случай че не, си групирам багажа “.
4  )
През 1996-а година Румяна Нейкова се състезава точно в своята обичана дисциплинираност на Олимпиадата в Атланта, където се показва почтено и се класира на осмо място.
Следва Сидни 2000-а година. Годината, в която за 30 минути като че ли България имаше своя олимпийски първенец, само че фотофинишът лиши Руми от златото, което отиде в ръцете на най-голямата ѝ съперничка – Екатерина Карстен.
„ Нощта преди финала се вълнувах доста, не спах. Когато стартирахме и аз бях безапелационно напред, просто си споделих: Боже, ще стана олимпийска шампионка, само че вътрешно си споделях, че не съм подготвена. Не скърбя за това, което се случи в Сидни. Не упреквам съдиите, само че когато си вътре в лодката, когато усещаш конкуренцията, когато усещаш двете лодки на какво разстояние са една от друга, е напълно друго. В последна сметка, Сидни удължи моя състезателен път “.
Поуките са научени и две години по-късно на Световното състезание в Севиля, Румяна Нейкова печели злато и то със международен връх – 7,07, достижение, което и до ден сегашен не е усъвършенствано.
„ На старта застанах за реванш против Карстен. На финала бях доста съсредоточена, доста го желаех и се получи. Времето можеше да бъде още по-добро може би с една, две секунди, тъй като чаках финала на Катя, пък тя нямаше край. Когато финиширах, дори не разбрах, че съм сложила връх. Никога не съм гледала класирането преди да сляза на пристана. В първия миг като разбрах, че съм сложила връх, попитах какъв брой е бил предходният. “
През 2003-а година Световната купа е предпазена на шампионата в Милано, когато Руми печели и своята квота за Атина 2004-а година.
„ Може би за тази Олимпиада бях малко изтощена след 2002-а и 2003-а година. Бях наситена от страсти. Може би си се извинявам сама себе си. Тогава не съумях да повеждам добър подготвителен развой, постоянно боледувах, и за бронза се веселя, както за златото, тъй като можех да остана без орден. Тогава прибирайки се към пристана си споделих: това беше, спортът завършва, само че тогава Свилен (б.р. Свилен Нейков, брачен партньор и треньор) ми сподели: ще гребем до момента в който вземем златото “.
Преди огромния триумф в Пекин, идва и Европейска купа в Познан през 2007 година. Така като европейска шампионка, България изпраща Румяна Нейкова за Игрите в Пекин, като никой не я поставя в сметките за орден. На Олимпиадата Руми печели своята олимпийска купа, въпреки присъединяване ѝ във финала да виси на косъм часове преди старта.
Как в действителност преодолява компликациите и стига до триумфа, ще разберете от изявлението ни с Румяна Нейкова, което може да гледате в Youtube канала на Sportal.bg.
Във видеото ще научите още детайлности за кариерата на огромната ни шампионка. Днес тя е основен треньор на националния тим по гребане и дружно със своя брачен партньор Свилен Нейков, който е ръководител на БФ Гребане, се грижат за бъдещите ни първенци, измежду които е и техният наследник Емил Нейков.
Румяна Нейкова е минала през голям брой спортове преди да се захване с гребане.
„ Едно време, когато бях 10-12-годишна, родителите и учителите държаха доста децата да спортуват. Аз съм упражнявала в учебно заведение и лека атлетика, и плуване, а отвън учебно заведение, близо две години упражнявах волейбол с начинаещи групи. Беше ми доста забавно, само че майка ми искаше да откри съученички, с които да сме на една височина, защото аз бях най-висока в класа. Това нещо ме притесняваше и майка ми видя това терзание и искаше да ме запише да спортувам. Тогава беше елементарно. Треньорите минаваха в учебните заведения и си набираха състезатели за спортното учебно заведение. Така ме харесаха двама треньори. Така започнах със спорта гребане през есента на 1985 година “.
Колкото до това дали с гребането е било „ обич от пръв взор “, Румяна Нейкова споделя:
„ Мисля, че не. С течение на времето имахме конкуренция вътре в тима с девойките, с които тренирахме и може би тази конкуренция вътре сред нас ме е запалила. Нямам визия кое тъкмо е запалило вътре в мен. Едно мога да кажа, когато станах 10-и клас, знаех че желая да загребвам независимо в моята коронна дисциплинираност скиф “.
„ Днес бленувам синовете ми да реализират триумфите на майка си “.
Румяна Нейкова е участник на пет Олимпиади. Започва своя път през 1992 година в Барселона с тима на България.
„ Тогава бях част от тима на четворка скул и мисля че бях една от най-малките в тима, едвам на 19 години. Бяхме добър екип, само че с течение на времето, не знам какво се случи с нас. Усетих, че четворната лодка не е моята дисциплинираност. След като завърши Олимпиадата си споделих, в случай че мога да вземам участие на скиф, ще вземам участие, а в случай че не, си групирам багажа “.
През 1996-а година Румяна Нейкова се състезава точно в своята обичана дисциплинираност на Олимпиадата в Атланта, където се показва почтено и се класира на осмо място.
Следва Сидни 2000-а година. Годината, в която за 30 минути като че ли България имаше своя олимпийски първенец, само че фотофинишът лиши Руми от златото, което отиде в ръцете на най-голямата ѝ съперничка – Екатерина Карстен.
„ Нощта преди финала се вълнувах доста, не спах. Когато стартирахме и аз бях безапелационно напред, просто си споделих: Боже, ще стана олимпийска шампионка, само че вътрешно си споделях, че не съм подготвена. Не скърбя за това, което се случи в Сидни. Не упреквам съдиите, само че когато си вътре в лодката, когато усещаш конкуренцията, когато усещаш двете лодки на какво разстояние са една от друга, е напълно друго. В последна сметка, Сидни удължи моя състезателен път “.
Поуките са научени и две години по-късно на Световното състезание в Севиля, Румяна Нейкова печели злато и то със международен връх – 7,07, достижение, което и до ден сегашен не е усъвършенствано.
„ На старта застанах за реванш против Карстен. На финала бях доста съсредоточена, доста го желаех и се получи. Времето можеше да бъде още по-добро може би с една, две секунди, тъй като чаках финала на Катя, пък тя нямаше край. Когато финиширах, дори не разбрах, че съм сложила връх. Никога не съм гледала класирането преди да сляза на пристана. В първия миг като разбрах, че съм сложила връх, попитах какъв брой е бил предходният. “
През 2003-а година Световната купа е предпазена на шампионата в Милано, когато Руми печели и своята квота за Атина 2004-а година.
„ Може би за тази Олимпиада бях малко изтощена след 2002-а и 2003-а година. Бях наситена от страсти. Може би си се извинявам сама себе си. Тогава не съумях да повеждам добър подготвителен развой, постоянно боледувах, и за бронза се веселя, както за златото, тъй като можех да остана без орден. Тогава прибирайки се към пристана си споделих: това беше, спортът завършва, само че тогава Свилен (б.р. Свилен Нейков, брачен партньор и треньор) ми сподели: ще гребем до момента в който вземем златото “.
Преди огромния триумф в Пекин, идва и Европейска купа в Познан през 2007 година. Така като европейска шампионка, България изпраща Румяна Нейкова за Игрите в Пекин, като никой не я поставя в сметките за орден. На Олимпиадата Руми печели своята олимпийска купа, въпреки присъединяване ѝ във финала да виси на косъм часове преди старта.
Как в действителност преодолява компликациите и стига до триумфа, ще разберете от изявлението ни с Румяна Нейкова, което може да гледате в Youtube канала на Sportal.bg.
Във видеото ще научите още детайлности за кариерата на огромната ни шампионка. Днес тя е основен треньор на националния тим по гребане и дружно със своя брачен партньор Свилен Нейков, който е ръководител на БФ Гребане, се грижат за бъдещите ни първенци, измежду които е и техният наследник Емил Нейков.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ