99% феминизъм: какво разбрахме за равноправието през последните 99 години
На днешната дата през 1919 година дамите печелят една от значимите си победи. Щатският конгрес утвърждава поправката в Конституцията, която дава право на представителите на този пол да гласоподават.
Борбата за точно това право дава началото на феминизма като придвижване при започване на XX в. 99 години по-късно обаче феминизмът към момента е недоразбран, а не всички феминисти осъзнават, че са такива.
Днес може да не е 8 март, само че е добър мотив да си напомним същността му, която може да се изчерпи с една дума – пълноправие . За някои ще е изненада, само че феминизмът в основата си не издига женският пол над мъжкия, нито пък цели да наложи господство на първия .
Това, към което придвижването се стреми, е равни права в обществено и политическо отношение. Едва ли има нещо по-естествено от това да смяташ, че дами и мъже заслужават идентични условия освен в публичния, само че и персоналния живот. Ако и вие споделяте същото мнение – честито! Нареждате се измежду здравомислещите хора, които могат да нарекат себе си феминисти.
И въпреки терминът да произтича от латинското famina, проженската природа на придвижването не го прави антимъжко по дифолт . Така, както да си феминист(ка) не значи да не си бръснеш краката или да мразиш мъже. По същия метод, както мъж не би трябвало да е противоположното на жена.
Wikipedia
Но може би най-ценното, което ни дава феминизмът, е правото на избор. В последна сметка, придвижването овластява и освобождава. Затова дано не хвърляме върху него виновността за напрежението да сме сполучливи по едно и също време вкъщи и на работното място.
Това е персонален избор – също като този дали да разделя сметката за вечеря с половинката, да задържа вратата на асансьора за съседа и да не се издразня, че той се е разсмял на необикновеното.
Thinkstock
Ако повече хора смятаха, че вместо един против различен, може да сме просто елементи от едно цяло, светът щеше да е по-добро място за живеене.
Дано след още 99 години понятието за феминизъм да се е заредило на 100, а не 99% в съзнанията на хората. И бъде изпълнен на също толкоз.
Thinkstock
Борбата за точно това право дава началото на феминизма като придвижване при започване на XX в. 99 години по-късно обаче феминизмът към момента е недоразбран, а не всички феминисти осъзнават, че са такива.
Днес може да не е 8 март, само че е добър мотив да си напомним същността му, която може да се изчерпи с една дума – пълноправие . За някои ще е изненада, само че феминизмът в основата си не издига женският пол над мъжкия, нито пък цели да наложи господство на първия .
Това, към което придвижването се стреми, е равни права в обществено и политическо отношение. Едва ли има нещо по-естествено от това да смяташ, че дами и мъже заслужават идентични условия освен в публичния, само че и персоналния живот. Ако и вие споделяте същото мнение – честито! Нареждате се измежду здравомислещите хора, които могат да нарекат себе си феминисти.
И въпреки терминът да произтича от латинското famina, проженската природа на придвижването не го прави антимъжко по дифолт . Така, както да си феминист(ка) не значи да не си бръснеш краката или да мразиш мъже. По същия метод, както мъж не би трябвало да е противоположното на жена.
Wikipedia Но може би най-ценното, което ни дава феминизмът, е правото на избор. В последна сметка, придвижването овластява и освобождава. Затова дано не хвърляме върху него виновността за напрежението да сме сполучливи по едно и също време вкъщи и на работното място.
Това е персонален избор – също като този дали да разделя сметката за вечеря с половинката, да задържа вратата на асансьора за съседа и да не се издразня, че той се е разсмял на необикновеното.
Thinkstock Ако повече хора смятаха, че вместо един против различен, може да сме просто елементи от едно цяло, светът щеше да е по-добро място за живеене.
Дано след още 99 години понятието за феминизъм да се е заредило на 100, а не 99% в съзнанията на хората. И бъде изпълнен на също толкоз.
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ