Не го забравяйте - преди 109 години се е родил дядо Добри
На днешната дата през 1914 година в село Байлово е роден Добре Димитров Добрев, прочут в цяла България като Светеца от Байлово. За страдание той към този момент не е сред живите, само че остави дълбока следа след себе си със своята чиста религия в Бог и в неговата мощ, със своя образец и неизчерпаема сила да работи в възхвала на християнската религия. За това ви предлагам през днешния ден да си спомним за този спокоен и непретенциозен човек, доживял до 103 годишна възраст, чиито умишлен живот е съвсем напълно обвързван с вярата в Бог.
Добре Димитров Добрев, прочут като дядо Добри и именуван от някои " Светецът от Байлово ", е български донор за реставрирането и поддържането на доста български християнски храмове. Считан е от мнозина за извънреден нравствен образец в нашето общество.
Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му Димитър умира в Първата международна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.
Жени се по време на Втората международна война и има четири деца, две от които надживява.
При една от бомбардировките над София снаряд пада наоколо до него и съвсем го лишава от слух.
През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава напълно на духовното. Около 2000г. взема решение да подари всичките си парцели на църквата. Живее доста непретенциозно, в дребна пристройка към църквата " Св. св. Кирил и Методий " в родното си село. Той не крие своето оскърбление от погрешните клюки, че е обезнаследил фамилията си и е дарил парите от продадената си благосъстоятелност. Затова и повече детайлности за фамилията си не споделя.
Докато е млад, той постоянно изминава дистанцията от Байлово до София пешком, повече от 25 километра. В София най-често е пред вратите на храм-паметника " Свети Александър Невски " или църквата " Свети Седмочисленици ", с цел да събира пари, които по-късно подарява до стотинка.
Дядо Добри е един от най-големите частни донори на българските православни храмове. Макар че живее извънредно оскъдно, през живота си подарява над 80 000 лв., събрани от персонални средства и от средства, предоставени му от великодушни хора.
Прави дарения за църквата " Св. Кирил и Методий " в село Байлово, за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. С негови средства е сбъднат ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 година подарява 35 700 лева на патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ", като това е най-голямото подаяние от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални образци в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският метод на живот и дълбоката благотворителност се възприемат от мнозина като извънреден духовен модел в актуалното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, мощната религия в положителното, чистите си и откровени дейности, възрастният дъртак е извънредно почитан и уважаван от хора от всевъзможни обществени групи.
Умира след малко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните си години. Погребан е в двора на църквата " Св. св. Кирил и Методий ", тъкмо до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението участват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
Добре Димитров Добрев, прочут като дядо Добри и именуван от някои " Светецът от Байлово ", е български донор за реставрирането и поддържането на доста български християнски храмове. Считан е от мнозина за извънреден нравствен образец в нашето общество.
Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му Димитър умира в Първата международна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.
Жени се по време на Втората международна война и има четири деца, две от които надживява.
При една от бомбардировките над София снаряд пада наоколо до него и съвсем го лишава от слух.
През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава напълно на духовното. Около 2000г. взема решение да подари всичките си парцели на църквата. Живее доста непретенциозно, в дребна пристройка към църквата " Св. св. Кирил и Методий " в родното си село. Той не крие своето оскърбление от погрешните клюки, че е обезнаследил фамилията си и е дарил парите от продадената си благосъстоятелност. Затова и повече детайлности за фамилията си не споделя.
Докато е млад, той постоянно изминава дистанцията от Байлово до София пешком, повече от 25 километра. В София най-често е пред вратите на храм-паметника " Свети Александър Невски " или църквата " Свети Седмочисленици ", с цел да събира пари, които по-късно подарява до стотинка.
Дядо Добри е един от най-големите частни донори на българските православни храмове. Макар че живее извънредно оскъдно, през живота си подарява над 80 000 лв., събрани от персонални средства и от средства, предоставени му от великодушни хора.
Прави дарения за църквата " Св. Кирил и Методий " в село Байлово, за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. С негови средства е сбъднат ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 година подарява 35 700 лева на патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ", като това е най-голямото подаяние от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални образци в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският метод на живот и дълбоката благотворителност се възприемат от мнозина като извънреден духовен модел в актуалното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, мощната религия в положителното, чистите си и откровени дейности, възрастният дъртак е извънредно почитан и уважаван от хора от всевъзможни обществени групи.
Умира след малко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните си години. Погребан е в двора на църквата " Св. св. Кирил и Методий ", тъкмо до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението участват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ