Пенчо Славейков е велик поет и Нобелов кандидат, а чак после лик на петдесетолевка
На днешната дата през 1912 година шведският публицист и държавник Алфред Йенсен предлага българският стихотворец и публицист Пенчо Славейков за Нобелова премия. Повод за това е неповторимата творба на българина „ Кървава ария “. “Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия да може да показа пред Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър – “Кървава ария ”.
Това е част от текста на Алфред Йенсен. Йенсен е от дълго време прочут и в Швеция, и в България. Още в края на ХІХ в. той пътува из Балканите и написа очерци и пътни бележки за тях – най-много за славянските страни. Посещава Русе, намира София за съвременна, където се среща и с Вазов, Яворов, П. Ю. Тодоров. През 1891 година разгласява етюд за Ботев под заглавие “Христо Ботев. Български стихотворец на свободата”, съдържащ преведени стихове и мемоари на Ботеви съвременници. В 1893 година превежда “Под игото”. Сам Йенсен е стихотворец, само че е и преводач, публицист, експерт по славянски литератури, а като специалист по тях е определен за член на Нобеловия комитет. По този метод получава правото да номинира изявени създатели.
Все по-малко българи си спомнят за Пенчо Славейков, за поемите му и неповторимата „ Кървава ария “. Все повече българи свързват поета с банкнотата от 50 лв., на която е изобразен той. „ По един Пенчо Славейков “ отпусна обилно министър председателят Борисов за пенсионерите предизборно…
Пенчо Петков Славейков е наследник на известния български възрожденски публицист и публицист, а след Освобождението и политически деятел Петко Рачов Славейков. Учи в Германия, където става почитател на Хайнрих Хайне и Фридрих Ницше, Славейков доусъвършенства концепцията си за самотния, само че извисен духовно човек - свръхчовек. Живял и в Италия. Той добива славата на стихотворец от международна големина.
***
КЪРВАВА ПЕСЕН
(Откъс)
Върлий пердах,
на север твърдоглав стартират най-изпървен,
където бе Младен, и насъскан и кървен
се бързо подлови по-лют и по-жесток
при междинния редут надясно от Висок,
посред на преслопа, там, дето бе Сокола
загнезден. Втори път по стръмнината гола
се впуща паплачта — оставила безброй
там жъртви, — повторно повръща се безред
разпръсната обратно. Но ето, подкрепена
от нови сили, отново полетя настървена
с див, гневен зов... орди навалят през орди...
До трупът пада мъртвец... Ред мрачен разреди —
напред изстъпва различен. Тоз пада; тоз прескочил
трупът и повален се тръшне. Ей насочил
тук сабя мелязим се превърти и спре —
и грохне възнак. Там се свий и пооре
с глава напред висок манафин; сграбчил шия,
прожилена с патрон, обърнат юзбашия
гърлани що му глас държи и отново лети
напред — само че различен патрон го сепне, и сгрохти
и той надолу там по ската и зарита...
А паплачта, откъм гърба засилена, налита,
приижда и вали напред и все напред...
С патрони покосен е първи, втори ред:
през труповете им напред се хвърля трети,
четвърти — ето ги пред първите люнети,
и на окопите се втурнаха на щик...
***
БАЩА МИ В МЕН
Погребаха го там, де мъртвите погребват,
там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,
стоманени обръчи-огради де завладяват
надгробни камъни все с мъртви имена.
След земния живот в земята той почива —
не той: почива му там тленний прахуляк един!
Че живия му дух и мисълта му жива —
живеят в мене те, в мен, неговия наследник.
Не единствено в това, което ази върша,
освен в думите, освен в мисълта —
пред погледа ми той се постоянно възправя
с усмивка бодряща и тиха на уста.
И сещам в моята аз неговата воля,
и неговата мощност во всякой мой удар...
и слушам: " Победи международната злочестина —
и на беди бъди в живота стопанин!
Какъвто бях бъди! И с божи меч в душата,
на висша истина тръбач и оракул
издигнеш ли ръка — дигни я в завист свята,
изпълнен от обич и в любовта нечовечен.
Достоен ти бъди за мен! " О, аз заслужен
ще бъда — и съм бил — за своя жив татко,
и словото у мен било е вик все военен,
в международни суети не вик на суетност.
При твойто слово аз и своето прибавих,
каузи приумножих при твоите каузи:
и съд набъднето да очаквам се изправих
с теб — две со подвизи увенчани чела.
С екстаз на истина в душата просветлена,
към нея единствено аз в живота се стремих —
като тополата на възбог извисена
пред слънцето, пред теб, връшец привождам спокоен.
И усещам с крило по какъв начин божи мирис ме гали —
и усещам, че ти удовлетворен си от мен...
Че на живота аз свещените скрижали
понесох — не да ги захвърля отново обезпокоен.
Душата ми с завет ти за живот огрея
и в път благослови со бащин благослов:
и както в мене ти и ази в теб пребивавам
за подвига заветен на земната обич.
***
Едно е належащо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст само че няма да те схванат! Тоя кръст, на който ти самичък се разпъваш, е по-тежък.
Пенчо Славейков
Фрог нюз
Това е част от текста на Алфред Йенсен. Йенсен е от дълго време прочут и в Швеция, и в България. Още в края на ХІХ в. той пътува из Балканите и написа очерци и пътни бележки за тях – най-много за славянските страни. Посещава Русе, намира София за съвременна, където се среща и с Вазов, Яворов, П. Ю. Тодоров. През 1891 година разгласява етюд за Ботев под заглавие “Христо Ботев. Български стихотворец на свободата”, съдържащ преведени стихове и мемоари на Ботеви съвременници. В 1893 година превежда “Под игото”. Сам Йенсен е стихотворец, само че е и преводач, публицист, експерт по славянски литератури, а като специалист по тях е определен за член на Нобеловия комитет. По този метод получава правото да номинира изявени създатели.
Все по-малко българи си спомнят за Пенчо Славейков, за поемите му и неповторимата „ Кървава ария “. Все повече българи свързват поета с банкнотата от 50 лв., на която е изобразен той. „ По един Пенчо Славейков “ отпусна обилно министър председателят Борисов за пенсионерите предизборно…
Пенчо Петков Славейков е наследник на известния български възрожденски публицист и публицист, а след Освобождението и политически деятел Петко Рачов Славейков. Учи в Германия, където става почитател на Хайнрих Хайне и Фридрих Ницше, Славейков доусъвършенства концепцията си за самотния, само че извисен духовно човек - свръхчовек. Живял и в Италия. Той добива славата на стихотворец от международна големина.
***
КЪРВАВА ПЕСЕН
(Откъс)
Върлий пердах,
на север твърдоглав стартират най-изпървен,
където бе Младен, и насъскан и кървен
се бързо подлови по-лют и по-жесток
при междинния редут надясно от Висок,
посред на преслопа, там, дето бе Сокола
загнезден. Втори път по стръмнината гола
се впуща паплачта — оставила безброй
там жъртви, — повторно повръща се безред
разпръсната обратно. Но ето, подкрепена
от нови сили, отново полетя настървена
с див, гневен зов... орди навалят през орди...
До трупът пада мъртвец... Ред мрачен разреди —
напред изстъпва различен. Тоз пада; тоз прескочил
трупът и повален се тръшне. Ей насочил
тук сабя мелязим се превърти и спре —
и грохне възнак. Там се свий и пооре
с глава напред висок манафин; сграбчил шия,
прожилена с патрон, обърнат юзбашия
гърлани що му глас държи и отново лети
напред — само че различен патрон го сепне, и сгрохти
и той надолу там по ската и зарита...
А паплачта, откъм гърба засилена, налита,
приижда и вали напред и все напред...
С патрони покосен е първи, втори ред:
през труповете им напред се хвърля трети,
четвърти — ето ги пред първите люнети,
и на окопите се втурнаха на щик...
***
БАЩА МИ В МЕН
Погребаха го там, де мъртвите погребват,
там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,
стоманени обръчи-огради де завладяват
надгробни камъни все с мъртви имена.
След земния живот в земята той почива —
не той: почива му там тленний прахуляк един!
Че живия му дух и мисълта му жива —
живеят в мене те, в мен, неговия наследник.
Не единствено в това, което ази върша,
освен в думите, освен в мисълта —
пред погледа ми той се постоянно възправя
с усмивка бодряща и тиха на уста.
И сещам в моята аз неговата воля,
и неговата мощност во всякой мой удар...
и слушам: " Победи международната злочестина —
и на беди бъди в живота стопанин!
Какъвто бях бъди! И с божи меч в душата,
на висша истина тръбач и оракул
издигнеш ли ръка — дигни я в завист свята,
изпълнен от обич и в любовта нечовечен.
Достоен ти бъди за мен! " О, аз заслужен
ще бъда — и съм бил — за своя жив татко,
и словото у мен било е вик все военен,
в международни суети не вик на суетност.
При твойто слово аз и своето прибавих,
каузи приумножих при твоите каузи:
и съд набъднето да очаквам се изправих
с теб — две со подвизи увенчани чела.
С екстаз на истина в душата просветлена,
към нея единствено аз в живота се стремих —
като тополата на възбог извисена
пред слънцето, пред теб, връшец привождам спокоен.
И усещам с крило по какъв начин божи мирис ме гали —
и усещам, че ти удовлетворен си от мен...
Че на живота аз свещените скрижали
понесох — не да ги захвърля отново обезпокоен.
Душата ми с завет ти за живот огрея
и в път благослови со бащин благослов:
и както в мене ти и ази в теб пребивавам
за подвига заветен на земната обич.
***
Едно е належащо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст само че няма да те схванат! Тоя кръст, на който ти самичък се разпъваш, е по-тежък.
Пенчо Славейков
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ