26 юли 1887 г. - Публикуван е първият учебник по есперанто
На днешната дата през 1887 година полският лингвист Людвик Заменхоф разгласява книгата си " Международен език ", която е на процедура и първият учебник по проучване на основания от него език eсперанто.
Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният неестествен интернационален помощен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo (международен език), а днешното му название идва от Doktoro Esperanto - псевдонимът, под който Заменхоф разгласява „ Първа книга “ („ Unua Libro “) - първото изложение на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да сътвори елементарен за научаване и политически безпристрастен език, който да служи като помощно средство в интернационалното другарство, насърчавайки мира и разбирателството сред народите. Първият интернационален есперантистки конгрес се организира във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от годишни интернационалните конференции и срещи в разнообразни елементи на света.
В България есперанто се популяризира съвсем незабавно след излизането на „ Първа книга “. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски сдружения, а през 1907 година в Търново е учреден Българският есперантски съюз. Негов формален орган е списание „ Български есперантист “, което излиза от 1919 година.
По разнообразни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е сред 30 хиляди и 2 милиона души, като за към 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма формален статут в никоя страна, през 1921 година той е предложен от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава самопризнание от ЮНЕСКО, която открива публични връзки със Световната есперантска асоциация. Есперанто има значително показване в над 100 страни, като потреблението му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
Събития от датата
811 година — В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е погубен. 1529 година — Испанският завоевател Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона. 1730 година — Императрицата на Русия Анна подписва декрет за изливането на най-голямата камбана в света — Цар Калакол. 1788 година — Британските колонисти в Австралия основават град Сидни. 1788 година — Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на Съединени американски щати. 1803 година — Във Англия е открита първата железопътна линия. 1847 година — Либерия става първата африканска колония, придобила самостоятелност. 1887 година — Полският евреин Людвик Заменхоф разгласява книгата си Международен език, която е първият учебник по проучване на основания от него език Есперанто. 1908 година — В Съединени американски щати се основава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР. 1909 година — Открита е железопътната линия Радомир — Кюстендил (87 км). 1924 година — Обявена е обща прошка за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. 1926 година — Учредява се Пловдивски Спортклуб 1940 година — В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим декор Рибентроп стартират договаряния поредно с румънския и българския министър председател за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България. 1945 година - В Потсдам, Германия, е оповестена Потсдамската декларация. 1947 година — Народна република България насочва публична молба към Организация на обединените нации за участие в организацията. 1947 година — Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се основава Централно разследващо ръководство (ЦРУ). 1956 година — След като Световната банка отхвърля да финансира градежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър афишира национализация на Суецкия канал, с което провокира интернационално неодобрение. 1963 година — При земетресение в Скопие, Югославия умират 1100 души. 1965 година — Обявена е независимостта на страната Малдиви. 1971 година - Програма Аполо: Започва пилотираната задача Аполо 15 - четвъртата задача кацнала на Луната, при която за първи път е употребен Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхнина отвън лунно море. 1989 година — Федералния съд на Съединени американски щати подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространение на първия компютърен червей по интернет. 1994 година — Естония и Русия се спогаждат за овакантяване на съветските войски от Естония. 1995 година — В Брюксел е подписана конвенцията за основаване на Европейската полицейска организация Европол.
Родени
1678 година — Йозеф I, заветен римски император († 1711 г.) 1782 година — Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.) 1802 година — Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.) 1822 година — Робърт Уилям Томсън, шотландски откривател († 1873 г.) 1829 година — Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 година († 1912 г.) 1842 година — Алфред Маршал, английски икономист († 1924 г.) 1856 година — Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 година († 1950 г.) 1861 година — Важа-Пшавела, грузински стихотворец († 1915 г.) 1862 година — Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.) 1865 година — Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.) 1875 година — Антонио Мачадо, испански стихотворец († 1939 г.) 1875 година — Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.) 1881 година — Христо Метев, български бизнесмен († 1953 г.) 1894 година — Олдъс Хъксли, британски публицист († 1963 г.) 1922 година — Джейсън Робардс, американски артист († 2000 г.) 1928 година — Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.) 1928 година — Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.) 1941 година — Красимир Спасов, български режисьор 1942 година — Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия 1942 година — Людмила Живкова, български политик († 1981 г.) 1943 година — Мик Джагър, английски рок музикант (The Rolling Stones) 1945 година — Веселин Савов, български артист († 2006 г.) 1945 година — Хелън Мирън, британска актриса 1948 година — Нораир Нурикян, български щангист 1949 година — Роджър Тейлър, английски музикант (Queen) 1953 година — Петко Москов, български ваятел († 2004 г.) 1957 година — Ник де Фирмиан, американски шахматист 1958 година — Анджела Хюит, канадска пианистка 1959 година — Кевин Спейси, американски актьор 1964 година — Сандра Бълок, американска актриса 1966 година — Анджело Ди Ливио, италиански футболист 1973 година — Кейт Бекинсейл, британска актриса 1982 година — Дилайла Стронг, американска порно актриса 1985 година — Гаел Клиши, френски футболист
Починали
811 година — Никифор I, византийски император (* 760) 1057 година — Бруно II, граф в Средна Фризия (* 1024 г.) 1471 година — Павел II, римски папа (* 1417 г.) 1680 година — Джон Уилмът, британски стихотворец (* 1674 г.) 1848 година — Анастасиос Палатидис, гръцки доктор (* 1800 г.) 1867 година — Отон I, крал на Гърция (* 1815 г.) 1881 година — Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари (* 1818 г.) 1894 година — Цани Гинчев, български публицист (* 1835 г.) 1895 година — Иван Кюркчиев, български преподавател (* 1860 г.) 1904 година — Димитър Попстаматов, български бунтовник (* 1880 г.) 1904 година — Тодор Пеев, български държавник (* 1842 г.) 1925 година — Готлоб Фреге, немски политик (* 1848 г.) 1936 година — Марко Тотев, български държавник (* 1858 г.) 1944 година — Реза Шах Пахлави, ирански монарх (* 1878 г.) 1952 година — Ева Перон, аржентински политик (* 1919 г.) 1981 година — Методи Кецкаров, български ваятел (* 1904 г.) 1987 година — Мистер Сенко, български илюзионист (* 1905 г.) 1997 година — Кунихико Кодаира, японски математик (* 1915 г.) 2013 година — Джей Джей Кейл, американски музикант (* 1938 г.)
Празници
България — Професионален празник на чиновниците от национална работа “Жандармерия ” - Определен с Решение на Министерския съвет от 6 юни 2002 г. Гърция — Празник на село Алатопетра Куба — Годишнина от нападението на казармата Монкада (1953 година, начало на революцията в Куба) Либерия — Ден на независимостта (1847 година, от Съединени американски щати, народен празник) Малдиви — Ден на независимостта (1965 година, от Съединени американски щати, народен празник) Съединени американски щати — Национален ден на млечния шейк с кафе
Източник: Уикипедия
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният неестествен интернационален помощен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo (международен език), а днешното му название идва от Doktoro Esperanto - псевдонимът, под който Заменхоф разгласява „ Първа книга “ („ Unua Libro “) - първото изложение на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да сътвори елементарен за научаване и политически безпристрастен език, който да служи като помощно средство в интернационалното другарство, насърчавайки мира и разбирателството сред народите. Първият интернационален есперантистки конгрес се организира във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от годишни интернационалните конференции и срещи в разнообразни елементи на света.
В България есперанто се популяризира съвсем незабавно след излизането на „ Първа книга “. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски сдружения, а през 1907 година в Търново е учреден Българският есперантски съюз. Негов формален орган е списание „ Български есперантист “, което излиза от 1919 година.
По разнообразни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е сред 30 хиляди и 2 милиона души, като за към 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма формален статут в никоя страна, през 1921 година той е предложен от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава самопризнание от ЮНЕСКО, която открива публични връзки със Световната есперантска асоциация. Есперанто има значително показване в над 100 страни, като потреблението му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
Събития от датата
811 година — В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е погубен. 1529 година — Испанският завоевател Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона. 1730 година — Императрицата на Русия Анна подписва декрет за изливането на най-голямата камбана в света — Цар Калакол. 1788 година — Британските колонисти в Австралия основават град Сидни. 1788 година — Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на Съединени американски щати. 1803 година — Във Англия е открита първата железопътна линия. 1847 година — Либерия става първата африканска колония, придобила самостоятелност. 1887 година — Полският евреин Людвик Заменхоф разгласява книгата си Международен език, която е първият учебник по проучване на основания от него език Есперанто. 1908 година — В Съединени американски щати се основава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР. 1909 година — Открита е железопътната линия Радомир — Кюстендил (87 км). 1924 година — Обявена е обща прошка за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. 1926 година — Учредява се Пловдивски Спортклуб 1940 година — В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим декор Рибентроп стартират договаряния поредно с румънския и българския министър председател за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България. 1945 година - В Потсдам, Германия, е оповестена Потсдамската декларация. 1947 година — Народна република България насочва публична молба към Организация на обединените нации за участие в организацията. 1947 година — Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се основава Централно разследващо ръководство (ЦРУ). 1956 година — След като Световната банка отхвърля да финансира градежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър афишира национализация на Суецкия канал, с което провокира интернационално неодобрение. 1963 година — При земетресение в Скопие, Югославия умират 1100 души. 1965 година — Обявена е независимостта на страната Малдиви. 1971 година - Програма Аполо: Започва пилотираната задача Аполо 15 - четвъртата задача кацнала на Луната, при която за първи път е употребен Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхнина отвън лунно море. 1989 година — Федералния съд на Съединени американски щати подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространение на първия компютърен червей по интернет. 1994 година — Естония и Русия се спогаждат за овакантяване на съветските войски от Естония. 1995 година — В Брюксел е подписана конвенцията за основаване на Европейската полицейска организация Европол.
Родени
1678 година — Йозеф I, заветен римски император († 1711 г.) 1782 година — Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.) 1802 година — Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.) 1822 година — Робърт Уилям Томсън, шотландски откривател († 1873 г.) 1829 година — Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 година († 1912 г.) 1842 година — Алфред Маршал, английски икономист († 1924 г.) 1856 година — Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 година († 1950 г.) 1861 година — Важа-Пшавела, грузински стихотворец († 1915 г.) 1862 година — Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.) 1865 година — Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.) 1875 година — Антонио Мачадо, испански стихотворец († 1939 г.) 1875 година — Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.) 1881 година — Христо Метев, български бизнесмен († 1953 г.) 1894 година — Олдъс Хъксли, британски публицист († 1963 г.) 1922 година — Джейсън Робардс, американски артист († 2000 г.) 1928 година — Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.) 1928 година — Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.) 1941 година — Красимир Спасов, български режисьор 1942 година — Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия 1942 година — Людмила Живкова, български политик († 1981 г.) 1943 година — Мик Джагър, английски рок музикант (The Rolling Stones) 1945 година — Веселин Савов, български артист († 2006 г.) 1945 година — Хелън Мирън, британска актриса 1948 година — Нораир Нурикян, български щангист 1949 година — Роджър Тейлър, английски музикант (Queen) 1953 година — Петко Москов, български ваятел († 2004 г.) 1957 година — Ник де Фирмиан, американски шахматист 1958 година — Анджела Хюит, канадска пианистка 1959 година — Кевин Спейси, американски актьор 1964 година — Сандра Бълок, американска актриса 1966 година — Анджело Ди Ливио, италиански футболист 1973 година — Кейт Бекинсейл, британска актриса 1982 година — Дилайла Стронг, американска порно актриса 1985 година — Гаел Клиши, френски футболист
Починали
811 година — Никифор I, византийски император (* 760) 1057 година — Бруно II, граф в Средна Фризия (* 1024 г.) 1471 година — Павел II, римски папа (* 1417 г.) 1680 година — Джон Уилмът, британски стихотворец (* 1674 г.) 1848 година — Анастасиос Палатидис, гръцки доктор (* 1800 г.) 1867 година — Отон I, крал на Гърция (* 1815 г.) 1881 година — Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари (* 1818 г.) 1894 година — Цани Гинчев, български публицист (* 1835 г.) 1895 година — Иван Кюркчиев, български преподавател (* 1860 г.) 1904 година — Димитър Попстаматов, български бунтовник (* 1880 г.) 1904 година — Тодор Пеев, български държавник (* 1842 г.) 1925 година — Готлоб Фреге, немски политик (* 1848 г.) 1936 година — Марко Тотев, български държавник (* 1858 г.) 1944 година — Реза Шах Пахлави, ирански монарх (* 1878 г.) 1952 година — Ева Перон, аржентински политик (* 1919 г.) 1981 година — Методи Кецкаров, български ваятел (* 1904 г.) 1987 година — Мистер Сенко, български илюзионист (* 1905 г.) 1997 година — Кунихико Кодаира, японски математик (* 1915 г.) 2013 година — Джей Джей Кейл, американски музикант (* 1938 г.)
Празници
България — Професионален празник на чиновниците от национална работа “Жандармерия ” - Определен с Решение на Министерския съвет от 6 юни 2002 г. Гърция — Празник на село Алатопетра Куба — Годишнина от нападението на казармата Монкада (1953 година, начало на революцията в Куба) Либерия — Ден на независимостта (1847 година, от Съединени американски щати, народен празник) Малдиви — Ден на независимостта (1965 година, от Съединени американски щати, народен празник) Съединени американски щати — Национален ден на млечния шейк с кафе
Източник: Уикипедия
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ