През 1714 г. Англия създава пишещата машина
На днешната дата през 1714 година Хенри Мил основава пишещата машина, която обаче не стига до всеобщо произвеждане. Чак през 1829 година британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, която той назовава типограф, и която в Музея на науката (Лондон) е избрана като първата същинска пишеща машина. Чрез натискане на клавиши тя отпечатва текст, най-често върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни.
През идващия интервал изобретатели от други страни патентоват разнообразни пишещи машини. През 1845 година Чарлз Търбър от Съединени американски щати след няколко патента основава христографа. На идната година италианецът Джузепе Равица основава първообраз на пишеща машина, при който за първи път пишещият има опция да вижда написаното. През 1861 година бразилският духовник Франсиско Жоао Азеведо основава с подръчни средства лична пишеща машина, за което е награден със златен орден от императора Педру I. През 1864 година австрийският откривател Петер Митерхофер основава пишеща машина, която в никакъв случай не е изработвана за всеобща приложимост.
А датчанинът Размус Малинг-Хансен през 1865 година основава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в всеобщо произвеждане през 1870 година и макар минусите си и късото битие като технология е първата пишеща машина, създадена за търговски цели.
От практическо значение за развиването на производството на пишещи машини обаче е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1867 година Пет години по-късно (1 март 1873 г.) компанията " Ремингтън и синове " стартира произвеждане на пишещи машини за всеобща приложимост, а през 1878 година същата компания патентова пишеща машина с потребление на огромни и дребни букви.
Използването на пишещата машина като апарат става извънредно всеобщо през 20-и век и затихва с разпространяването на персоналните компютри. Така поражда и една от най-разпространените специалности за дами - машинописка, а умеенето да се написа на машина става условие за редица специалности.
През идващия интервал изобретатели от други страни патентоват разнообразни пишещи машини. През 1845 година Чарлз Търбър от Съединени американски щати след няколко патента основава христографа. На идната година италианецът Джузепе Равица основава първообраз на пишеща машина, при който за първи път пишещият има опция да вижда написаното. През 1861 година бразилският духовник Франсиско Жоао Азеведо основава с подръчни средства лична пишеща машина, за което е награден със златен орден от императора Педру I. През 1864 година австрийският откривател Петер Митерхофер основава пишеща машина, която в никакъв случай не е изработвана за всеобща приложимост.
А датчанинът Размус Малинг-Хансен през 1865 година основава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в всеобщо произвеждане през 1870 година и макар минусите си и късото битие като технология е първата пишеща машина, създадена за търговски цели.
От практическо значение за развиването на производството на пишещи машини обаче е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1867 година Пет години по-късно (1 март 1873 г.) компанията " Ремингтън и синове " стартира произвеждане на пишещи машини за всеобща приложимост, а през 1878 година същата компания патентова пишеща машина с потребление на огромни и дребни букви.
Използването на пишещата машина като апарат става извънредно всеобщо през 20-и век и затихва с разпространяването на персоналните компютри. Така поражда и една от най-разпространените специалности за дами - машинописка, а умеенето да се написа на машина става условие за редица специалности.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ