15 февруари - 455 години от рождението на Галилео Галилей!
На днешната дата през 1564 година е роден великият италиански академик Галилео Галилеи (на български е признато да се изписва Галилей). Италианският физик, астроном, астролог и мъдрец е считан, дружно с Френсис Бейкън, за учредител на актуалния теоретичен способ.
Сред неговите достижения са усъвършенствания на телескопа, обвързваните с тях астрономически наблюдения и обществената отбрана на хелиоцентричната система. Той е определян като „ татко на актуалната наблюдателна астрономия “, „ татко на актуалната физика “, „ татко на науката “ и „ татко на актуалната просвета “.
Работата на Галилей се счита за внезапно разкъсване с традициите, преобладаващи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият спор с Римокатолическата черква е апетитен като един от първите значими образци на спора сред религиозния престиж и свободата на мисълта в Западния свят.
Основният принос на Галилео Галилей към Научната гражданска война е потреблението на количествени опити и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези способи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосреден предходник на Галилей, стартира да употребява опити, само че без количествения метод към тях. В същото време бащата на Галилео Галией - Винченцо Галилей, прави опити, при които открива евентуално първото нелинейно отношение във физиката - връзката сред опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на принадлежности питагорейска традиция, съгласно която целочислените връзки дефинират хармонични гами.
Галилео Галилей, очевидец на наблюденията на татко си, има опция да ги заключи на напълно друго равнище. Той първи ясно декларира, че естествените закони са математически и, както самичък твърди, „ езикът на Бог е математиката “. Това е внезапно разкъсване с дотогавашните обичаи в науката, учредени на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните проучвания.
Галилей демонстрира удивително схващане за връзките сред математика, теоретична физика и пробна физика. Така да вземем за пример:
Той схваща математическата парабола, както като конично сечение, по този начин и като квадратична взаимозависимост. Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на търкане или други трудности. Той даже слага ограничавания за валидността на тази доктрина, като споделя, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или полесражение. Изхождайки от чисто теоретични съображения, счита, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата. Той осъзнава, че пробните данни в никакъв случай няма да съвпаднат тъкмо с някаква теоретична или математическа форма заради неточостта на измерванията, непренебрежимостта на триенето и така нататък
Галилей способства и за отхвърлянето на сляпото приемане на престижи (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в региона на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.
През 20. век някои откриватели, най-много френският историк на науката Александър Койре, слагат под подозрение валидността на опитите на Галилей. Например опитите за установяване на ускорението на падащи тела, разказани в „ Две нови науки “, изискват точно премерване на времето, което би трябвало да е невероятно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и употребява опитите единствено за проява. Според други проучвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са изцяло годни и описваната от него акуратност е постижима.
Галилео Галилей разгласява първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в късия етюд „ Sidereus Nuncius “. На 7 януари същата година той открива три от четирите огромни спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той вижда, че спътниците се появяват и изчезват от време на време, което изяснява с тяхното придвижване към Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита към планетата. Той прави спомагателни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите трансформират първичното название на спътниците, обещано от Галилей, „ Медичиеви звезди “ (от името на неговите настойници - семейството Медичи) на „ Галилееви спътници “. Наблюдението, че към една планета се въртят по-малки планети, слага под въпрос геоцентричната система, съгласно която всички астрономически обекти се движат към Земята.
Галилей открива и цикличния темперамент на типа на Венера, наподобяващ лунните етапи. Според хелиоцентричната система, препоръчана от Коперник, би трябвало да се следят всички етапи, защото придвижването на Венера към Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е сред Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел цялостна фаза не би трябвало да се следи, защото Венера постоянно остава сред Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей поддържат, въпреки и да не потвърждават еднопосочно, хелиоцентричната система.
Галилео Галилей е един от първите европейци, следили слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това доста по-рано. Той също по този начин предлага нова интерпретация на наблюдаване на слънчево леке от времето на Карл Велики, обяснявано неправилно с прекосяване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е разкрил слънчевите петна, провокира продължителна и остра омраза сред Галилей и Христоф Шайнер. Днес доминира мнението, че откритието е направено първо от Давид Фабрициус и неговия наследник Йоханес.
Галилей е и първият, разгласил сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той даже прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „ груба и неравна, тъкмо като повърхността на самата Земя “, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.
Наблюденията на Галилей демонстрират също, че Млечният път, считан преди този момент за мъгливост, съставлява голям брой звезди, струпани толкоз гъсто, че наподобяват на облаци, гледани от Земята. Той открива и голям брой други звезди, прекомерно отдалечени, с цел да бъдат следени с просто око. През 1612 Галилей следи Нептун, само че не схваща, че това е планета, и не му обръща изключително внимание.
Теоретичните и пробните проучвания на Галилей върху придвижването на телата дружно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт слагат основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е измежду първите европейски учени, извършващи обстойни опити и стремящи се към математическо изложение на естествените закони.
Един от най-известните разкази за Галилей разказва по какъв начин той пуска топки с друга маса от Наклонената кула в Пиза, за да показва, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, през днешния ден тя нормално се счита за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена низина, с което показва същото събитие - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да опонира на необятно признатата по това време доктрина на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при рухване и масата е разказана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.
Куполът на катедралата в Пиза с „ лампата на Галилей “
Освен че отхвърля теорията на Аристотел, съгласно която по-тежките тела би трябвало да падат по-бързо, Галилей открива и математическата взаимозависимост на ускорението при свободно рухване - изминатото разстояние, започвайки от положение на покой, е съразмерно на квадрата на миналото време. Формулировката на закона е точна, въпреки че по това време не се употребява актуалното плътно алгебрично означаване.
Галилео Галилей се опълчва и на друга доктрина на Аристотел - че движещите се тела се забавят и стопират, в случай че върху тях не работи някаква мощ. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, съгласно която при липса на търкане тяло, движещо се по хоризонтална повърхнина, би запазило скоростта и посоката на придвижването си. В Китай тази доктрина е поддържана доста по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за придвижване на Нютоновата механика.
Галилей вижда също, че ходовете на махало постоянно изискват едно и също време без значение от неговата амплитуда. Според именит роман той доближава до това умозаключение, като следи люлеенето на бронзов свещник в катедралата в Пиза и мери времето с пулса си. Галилей счита, че интервалът на махалото в действителност е непрекъснат, въпреки че в действителност това е единствено приближение за релативно дребни амплитуди. Въпреки това приближението е задоволително тъкмо, с цел да се употребява за контролиране на часовник.
В самото начало на 17 век Галилей и един негов помощник се пробват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с похлупак. Галилей отваря своя похлупак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние към километър Галилей не съумява да забележи по-съществено закъснение, в сравнение с при разстояние от едвам няколко метра. Той не стига до умозаключение, дали светлината се популяризира незабавно, защото позволява, че дистанцията сред хълмовете може да е прекомерно малко за тъкмо премерване.
Галилей прави опит да изясни и аргументите за приливите, като теорията му би трябвало да послужи за мотив в интерес на придвижването на Земята. Макар да регистрира въздействието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена. Още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа доктрина на приливите е дефинитивно построена по-късно от Исак Нютон.
Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на правилото, че физичните закони са идентични във всяка система, движеща се с непрекъсната скорост по права линия без значение от нейната скорост и посока.
Освен проучванията си в региона на физиката и астрономията Галилей има принос и към развиването на техниката. През 1595–1598 той прави усъвършенстван вид на „ геометричен и боен компас “. Това е инструмент, предопределен за артилеристи и геодезисти, сходен на по-ранните уреди на Николо Тарталия и Гуидобалдо дел Монте. Той дава опция за по-сигурно и тъкмо позициониране на оръдията и за пресмятане на заряда от барут за гюллета с друг размер и материал. Инструментът може да се употребява и за изграждане на случаен верен многоъгълник, за пресмятане на лицата на многоъгълници и кръгови браншове и доста други.
Около 1606–1607 Галилей прави така наречен галилеев термометър, като употребява разширението и свиването на въздух в колба, с цел да трансформира равнището на водата в обвързвана с нея тръба.
Въпреки необятно публикуваното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави собствен личен телескоп с осемкратно нарастване, който показва във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи употребява телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 употребява телескоп като формиран микроскоп, а в края на живота си прави някои усъвършенствания в устройството на микроскопа.
През 1612, откакто дефинира орбиталните интервали на Галилеевите спътници, Галилей взема решение, че при задоволително тъкмо познаване на техните орбити ситуацията на спътниците може да бъде употребявано като повсеместен часовник. Това би дало опция за установяване на географската дължина - един от най-тежките проблеми в навигацията по това време. Той продължава да работи върху метода до края на живота си, само че не съумява да преодолее всички на практика проблеми. За първи път той е прибавен при широкомащабни геодезически заснемания от Джовани Доменико Касини през 1681. Дори и по-късно методът не се ползва в корабоплаването заради компликациите при провеждането на нужните прецизни астрономически наблюдения.
През последната година от живота си към този момент слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, само че първият настоящ първообраз е основан от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многочислени скици на разнообразни неосъществени изобретения като комбиниране от свещ и огледала, отразяващи светлината навътре в постройка, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в уред за хранене, и предмет, наподобяващ писалка.
Събития от датата
360 година — Осветена е първата черква на мястото на днешната „ Света София “ от император Констанций II и по това време е известна като Голямата черква в Константинопол.
538 година — В англо-саксонските летописи е разказано първото слънчево затъмнение в Англия. 950 година — Германският крал Ото I е определен и за крал на Италия. 1113 година — Римският папа Паскалий II признава първият отшелнически медал, прочут през днешния ден като Малтийския медал. 1637 година — Фердинанд III става император на Свещената римска империя. 1804 година — Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството. 1835 година — Приета е първата конституция на Сърбия. 1884 година — Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, Съединени американски щати. 1898 година — Американският крайцер " Мейн " е взривен на пристанището на Хавана, при което умират 252 моряци. Това дава мотив на Съединени американски щати да разгласи война на Испания. 1902 година — Открита е първата линия на метрото в Берлин. 1906 година — Във Англия е основана Лейбъристка партия. 1914 година — Император Николай II издава декрет за битка с алкохолизма в Русия. 1918 година — Учреден е Медалът „ Червен кръст “ с декрет от цар Фердинанд I. 1919 година — Излиза първият брой на вестник Борба - орган на Демократическата партия в Кюстендил. 1932 година — Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, Съединени американски щати. 1942 година — Втората международна война: Сингапур е превзет от Япония. 1944 година — Втората международна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация. 1945 година — Създадено е Издателство " Просвета ". 1946 година — Започва да излиза вестник „ Стършел “. 1948 година — Провежда първото публично съревнование на НАСКАР. 1950 година — Отваря порти първата езикова гимназия в България в град Ловеч. 1960 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Отвъд хоризонта ". 1961 година — Американският тим по фигурно пързаляне, техни близки и треньори умират при самолетна злополука в Брюксел, Белгия, на път за международното състезание в Прага. 1971 година — Англия вкарва десетичната система при паунда. 1976 година — На референдум е призната новата конституция на Куба. 1976 година — Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия. 1977 година — Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз. 1982 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Лавина ". 1989 година — Война в Афганистан (1979-1989): Съюз на съветските социалистически републики публично оповестява, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан. 1997 година — Служебното държавно управление на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен ръб в България. 1997 година — Съюз на демократичните сили от коалиция се преструктурира в политическа партия. 1999 година — Писателят Антон Дончев печели премията " Балканика `99 " за романа си " Странният рицар на свещената книга ". 2000 година — Започват публични договаряния за присъединение на България към Европейски Съюз. 2003 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Кълвачът ".
Родени
1564 година — Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.) 1571 година — Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.) 1710 година — Луи XV, крал на Франция († 1774 г.) 1748 година — Джереми Бентъм, британски мъдрец († 1832 г.) 1782 година — Уилям Милър, създател на адвентисткото придвижване († 1849 г.) 1791 година — Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.) 1797 година — Пьотър Анжу, съветски откривател († 1869 г.) 1831 година — Николай Ге, съветски художник, передвижник († 1894 г.) 1835 година — Димитриос Викелас, гръцки публицист († 1908 г.) 1839 година — Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.) 1840 година — Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.) 1845 година — Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 година († 1937 г.) 1856 година — Емил Крепелин, немски психиатър († 1926 г.) 1861 година — Димитър Каданов, български боен деятел († 1932 г.) 1861 година — Халфорд Макиндер, английски геополитик († 1947 г.) 1861 година — Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 година († 1938 г.) 1866 година — Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.) 1868 година — Никола Благоев, български историк († 1944 г.) 1869 година — Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.) 1872 година — Аргир Манасиев, български бунтовник († 1932 г.) 1873 година — Ханс декор Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.) 1874 година — Ърнест Шакълтън, ирландски странник († 1922 г.) 1875 година — Симеон Молеров, български бунтовник († 1923 г.) 1879 година — Александър Димитраков, български бунтовник († 1912 г.) 1879 година — Павел Делирадев, български бунтовник († 1957 г.) 1881 година — Петър Тодоров, български политик († 1955 г.) 1882 година — Джон Баримор, американски артист († 1942 г.) 1886 година — Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.) 1891 година — Георг декор Бисмарк, немски офицер († 1942 г.) 1895 година — Вилхелм Бургдорф, немски офицер († 1945 г.) 1898 година — Дико Илиев, български композитор († 1984 г.) 1898 година — Тото, италиански комедиант († 1967 г.) 1901 година — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.) 1903 година — Вилхелм Сьот, немски офицер († 1978 г.) 1906 година — Богомир Лазов, български художник († 1969 г.) 1907 година — Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.) 1909 година — Ангел Бълев, български болшевик († 1967 г.) 1910 година — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.) 1914 година — Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.) 1918 година — Алън Арбъс, американски актьор 1922 година — Божин Ласков, български футболист († 2007 г.) 1928 година — Ено Рауд, естонски публицист († 1996 г.) 1928 година — Луис Посада Карилес, кубински политически деец 1929 година — Греъм Хил, английски играч във Ф1 († 1975 г.) 1934 година — Никлаус Вирт, швейцарски учен 1937 година — Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.) 1944 година — Александър Серебров, руски космонавт 1944 година — Джохар Дудаев, чеченски водач († 1996 г.) 1944 година — Леонид Попов, руски космонавт 1947 година — Джон Адамс, американски композитор 1951 година — Марку Ален, финландски авто състезател 1952 година — Томислав Николич, сръбски политик 1952 година — Николай Сорокин, руски съветски сценичен и киноактьор, сценичен режисьор († 2013 г.) 1954 година — Мат Грьонинг, американски аниматор 1962 година — Иван Стоилкович, македонски политик 1964 година — Крис Фарли, американски артист († 1997 г.) 1969 година — Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.) 1971 година — Виргиния Здравкова, българска дизайнерка 1971 година — Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор 1971 година — Рене О`Конър, американска актриса 1972 година — Ива Пранджева, българска лекоатлетка 1972 година — Наталия Гусева, руска киноактриса 1972 година — Яромир Ягър, чешки хокеист 1974 година — Александър Вурц, австрийски авто състезател 1974 година — Джина Лин, пуерториканска порно актриса 1974 година — Томи Путансу, финландски певец 1981 година — Емил Гъргоров, български футболист 1981 година — Еурелио Гомеш, бразилски футболист 1981 година — Оливия, американска певица 1984 година — Дорота Рабчевска, полска певица 1986 година — Валери Божинов, български футболист
Починали
1043 година — Гизела Швабска, немска кралица (* ок. 989 г.) 1145 година — Луций II, римски папа (* неизв.) 1621 година — Михаел Преториус, немски композитор (* 1571 г.) 1637 година — Фердинанд II, австрийски монарх (* 1578 г.) 1741 година — Георг Рафаел Донер, австрийски ваятел (* 1693 г.) 1781 година — Готхолд Ефраим Лесинг, немски публицист (* 1729 г.) 1846 година — Ото Коцебу, съветски мореплавател (* 1788 г.) 1857 година — Михаил Глинка, съветски композитор (* 1804 г.) 1877 година — Райко Жинзифов, български възрожденец (* 1839 г.) 1885 година — Григорий Хелмерсен, съветски геолог (* 1803 г.) 1889 година — Ернст декор Дехен, немски геолог (* 1800 г.) 1907 година — Симеон Денков, български бунтовник (* 1886 г.) 1908 година — Жеко Велчев, български офицер (* 1858 г.) 1908 година — Марко Бошнаков, български бунтовник (* 1878 г.) 1919 година — Иван Алев, български доктор (* 1851 г.) 1921 година — Николай Ланге, съветски психолог (* 1854 г.) 1923 година — Константин Йованович, австрийски проектант (* 1849 г.) 1928 година — Курт декор Морген, немски офицер (* 1858 г.) 1928 година — Милан Генов, български фармацевт (* 1877 г.) 1928 година — Хърбърт Хенри Аскуит, английски политик (* 1852 г.) 1937 година — Винченцо Ланча, италиански играч (* 1881 г.) 1941 година — Павел Блонски, руски психолог (* 1886 г.) 1942 година — Георги Радев, български бунтовник (* 1857 г.) 1944 година — Костадин Старев, български партизанин (* 1919 г.) 1944 година — Фридрих Кюн, немски офицер (* 1889 г.) 1947 година — Иван Стоянович, български бунтовник (* 1862 г.) 1958 година — Княгиня Надежда, българска княгиня (* 1899 г.) 1959 година — Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат през от 1928 година (* 1879 г.) 1965 година — Иван Каиков, български бунтовник (* 1874 г.) 1965 година — Нат Кинг Кол, американски музикант (* 1919 г.) 1967 година — Симеон Радев, български журналист (* 1879 г.) 1968 година — Литъл Уолтър, американски музикант (* 1930 г.) 1976 година — Елена Хранова, българска актриса (* 1887 г.) 1981 година — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик (* 1901 г.) 1984 година — Харалампие Поленакович, литературовед от СР Македония (* 1909 г.) 1988 година — Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 година (* 1918 г.) 1992 година — Тодор Божинов, български политик (* 1931 г.) 1992 година — Уилям Шуман, американски композитор (* 1910 г.) 1999 година — Хенри Кендъл, американски физик, Нобелов лауреат (* 1926 г.) 2008 година — Петер Нойбауер, австрийски психоаналитик (* 1913 г.) 2009 година — Елизабет Герьо, немски психоаналитик (* 1903 г.) 2013 година — Тодор Колев, български артист (* 1939 г.)
Празници
Международен ден на скаутите Нова Зеландия — Национален ден на Агнето (чества се от 2007 г.)[1] Сърбия — Избухване на Първото сръбско въстание за самостоятелност от Османската империя (1804 година, народен празник
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
реклама
Сред неговите достижения са усъвършенствания на телескопа, обвързваните с тях астрономически наблюдения и обществената отбрана на хелиоцентричната система. Той е определян като „ татко на актуалната наблюдателна астрономия “, „ татко на актуалната физика “, „ татко на науката “ и „ татко на актуалната просвета “.
Работата на Галилей се счита за внезапно разкъсване с традициите, преобладаващи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият спор с Римокатолическата черква е апетитен като един от първите значими образци на спора сред религиозния престиж и свободата на мисълта в Западния свят.
Основният принос на Галилео Галилей към Научната гражданска война е потреблението на количествени опити и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези способи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосреден предходник на Галилей, стартира да употребява опити, само че без количествения метод към тях. В същото време бащата на Галилео Галией - Винченцо Галилей, прави опити, при които открива евентуално първото нелинейно отношение във физиката - връзката сред опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на принадлежности питагорейска традиция, съгласно която целочислените връзки дефинират хармонични гами.
Галилео Галилей, очевидец на наблюденията на татко си, има опция да ги заключи на напълно друго равнище. Той първи ясно декларира, че естествените закони са математически и, както самичък твърди, „ езикът на Бог е математиката “. Това е внезапно разкъсване с дотогавашните обичаи в науката, учредени на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните проучвания.
Галилей демонстрира удивително схващане за връзките сред математика, теоретична физика и пробна физика. Така да вземем за пример:
Той схваща математическата парабола, както като конично сечение, по този начин и като квадратична взаимозависимост. Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на търкане или други трудности. Той даже слага ограничавания за валидността на тази доктрина, като споделя, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или полесражение. Изхождайки от чисто теоретични съображения, счита, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата. Той осъзнава, че пробните данни в никакъв случай няма да съвпаднат тъкмо с някаква теоретична или математическа форма заради неточостта на измерванията, непренебрежимостта на триенето и така нататък
Галилей способства и за отхвърлянето на сляпото приемане на престижи (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в региона на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.
През 20. век някои откриватели, най-много френският историк на науката Александър Койре, слагат под подозрение валидността на опитите на Галилей. Например опитите за установяване на ускорението на падащи тела, разказани в „ Две нови науки “, изискват точно премерване на времето, което би трябвало да е невероятно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и употребява опитите единствено за проява. Според други проучвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са изцяло годни и описваната от него акуратност е постижима.
Галилео Галилей разгласява първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в късия етюд „ Sidereus Nuncius “. На 7 януари същата година той открива три от четирите огромни спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той вижда, че спътниците се появяват и изчезват от време на време, което изяснява с тяхното придвижване към Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита към планетата. Той прави спомагателни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите трансформират първичното название на спътниците, обещано от Галилей, „ Медичиеви звезди “ (от името на неговите настойници - семейството Медичи) на „ Галилееви спътници “. Наблюдението, че към една планета се въртят по-малки планети, слага под въпрос геоцентричната система, съгласно която всички астрономически обекти се движат към Земята.
Галилей открива и цикличния темперамент на типа на Венера, наподобяващ лунните етапи. Според хелиоцентричната система, препоръчана от Коперник, би трябвало да се следят всички етапи, защото придвижването на Венера към Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е сред Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел цялостна фаза не би трябвало да се следи, защото Венера постоянно остава сред Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей поддържат, въпреки и да не потвърждават еднопосочно, хелиоцентричната система.
Галилео Галилей е един от първите европейци, следили слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това доста по-рано. Той също по този начин предлага нова интерпретация на наблюдаване на слънчево леке от времето на Карл Велики, обяснявано неправилно с прекосяване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е разкрил слънчевите петна, провокира продължителна и остра омраза сред Галилей и Христоф Шайнер. Днес доминира мнението, че откритието е направено първо от Давид Фабрициус и неговия наследник Йоханес.
Галилей е и първият, разгласил сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той даже прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „ груба и неравна, тъкмо като повърхността на самата Земя “, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.
Наблюденията на Галилей демонстрират също, че Млечният път, считан преди този момент за мъгливост, съставлява голям брой звезди, струпани толкоз гъсто, че наподобяват на облаци, гледани от Земята. Той открива и голям брой други звезди, прекомерно отдалечени, с цел да бъдат следени с просто око. През 1612 Галилей следи Нептун, само че не схваща, че това е планета, и не му обръща изключително внимание.
Теоретичните и пробните проучвания на Галилей върху придвижването на телата дружно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт слагат основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е измежду първите европейски учени, извършващи обстойни опити и стремящи се към математическо изложение на естествените закони.
Един от най-известните разкази за Галилей разказва по какъв начин той пуска топки с друга маса от Наклонената кула в Пиза, за да показва, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, през днешния ден тя нормално се счита за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена низина, с което показва същото събитие - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да опонира на необятно признатата по това време доктрина на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при рухване и масата е разказана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.
Куполът на катедралата в Пиза с „ лампата на Галилей “
Освен че отхвърля теорията на Аристотел, съгласно която по-тежките тела би трябвало да падат по-бързо, Галилей открива и математическата взаимозависимост на ускорението при свободно рухване - изминатото разстояние, започвайки от положение на покой, е съразмерно на квадрата на миналото време. Формулировката на закона е точна, въпреки че по това време не се употребява актуалното плътно алгебрично означаване.
Галилео Галилей се опълчва и на друга доктрина на Аристотел - че движещите се тела се забавят и стопират, в случай че върху тях не работи някаква мощ. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, съгласно която при липса на търкане тяло, движещо се по хоризонтална повърхнина, би запазило скоростта и посоката на придвижването си. В Китай тази доктрина е поддържана доста по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за придвижване на Нютоновата механика.
Галилей вижда също, че ходовете на махало постоянно изискват едно и също време без значение от неговата амплитуда. Според именит роман той доближава до това умозаключение, като следи люлеенето на бронзов свещник в катедралата в Пиза и мери времето с пулса си. Галилей счита, че интервалът на махалото в действителност е непрекъснат, въпреки че в действителност това е единствено приближение за релативно дребни амплитуди. Въпреки това приближението е задоволително тъкмо, с цел да се употребява за контролиране на часовник.
В самото начало на 17 век Галилей и един негов помощник се пробват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с похлупак. Галилей отваря своя похлупак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние към километър Галилей не съумява да забележи по-съществено закъснение, в сравнение с при разстояние от едвам няколко метра. Той не стига до умозаключение, дали светлината се популяризира незабавно, защото позволява, че дистанцията сред хълмовете може да е прекомерно малко за тъкмо премерване.
Галилей прави опит да изясни и аргументите за приливите, като теорията му би трябвало да послужи за мотив в интерес на придвижването на Земята. Макар да регистрира въздействието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена. Още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа доктрина на приливите е дефинитивно построена по-късно от Исак Нютон.
Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на правилото, че физичните закони са идентични във всяка система, движеща се с непрекъсната скорост по права линия без значение от нейната скорост и посока.
Освен проучванията си в региона на физиката и астрономията Галилей има принос и към развиването на техниката. През 1595–1598 той прави усъвършенстван вид на „ геометричен и боен компас “. Това е инструмент, предопределен за артилеристи и геодезисти, сходен на по-ранните уреди на Николо Тарталия и Гуидобалдо дел Монте. Той дава опция за по-сигурно и тъкмо позициониране на оръдията и за пресмятане на заряда от барут за гюллета с друг размер и материал. Инструментът може да се употребява и за изграждане на случаен верен многоъгълник, за пресмятане на лицата на многоъгълници и кръгови браншове и доста други.
Около 1606–1607 Галилей прави така наречен галилеев термометър, като употребява разширението и свиването на въздух в колба, с цел да трансформира равнището на водата в обвързвана с нея тръба.
Въпреки необятно публикуваното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави собствен личен телескоп с осемкратно нарастване, който показва във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи употребява телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 употребява телескоп като формиран микроскоп, а в края на живота си прави някои усъвършенствания в устройството на микроскопа.
През 1612, откакто дефинира орбиталните интервали на Галилеевите спътници, Галилей взема решение, че при задоволително тъкмо познаване на техните орбити ситуацията на спътниците може да бъде употребявано като повсеместен часовник. Това би дало опция за установяване на географската дължина - един от най-тежките проблеми в навигацията по това време. Той продължава да работи върху метода до края на живота си, само че не съумява да преодолее всички на практика проблеми. За първи път той е прибавен при широкомащабни геодезически заснемания от Джовани Доменико Касини през 1681. Дори и по-късно методът не се ползва в корабоплаването заради компликациите при провеждането на нужните прецизни астрономически наблюдения.
През последната година от живота си към този момент слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, само че първият настоящ първообраз е основан от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многочислени скици на разнообразни неосъществени изобретения като комбиниране от свещ и огледала, отразяващи светлината навътре в постройка, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в уред за хранене, и предмет, наподобяващ писалка.
Събития от датата
360 година — Осветена е първата черква на мястото на днешната „ Света София “ от император Констанций II и по това време е известна като Голямата черква в Константинопол.
538 година — В англо-саксонските летописи е разказано първото слънчево затъмнение в Англия. 950 година — Германският крал Ото I е определен и за крал на Италия. 1113 година — Римският папа Паскалий II признава първият отшелнически медал, прочут през днешния ден като Малтийския медал. 1637 година — Фердинанд III става император на Свещената римска империя. 1804 година — Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството. 1835 година — Приета е първата конституция на Сърбия. 1884 година — Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, Съединени американски щати. 1898 година — Американският крайцер " Мейн " е взривен на пристанището на Хавана, при което умират 252 моряци. Това дава мотив на Съединени американски щати да разгласи война на Испания. 1902 година — Открита е първата линия на метрото в Берлин. 1906 година — Във Англия е основана Лейбъристка партия. 1914 година — Император Николай II издава декрет за битка с алкохолизма в Русия. 1918 година — Учреден е Медалът „ Червен кръст “ с декрет от цар Фердинанд I. 1919 година — Излиза първият брой на вестник Борба - орган на Демократическата партия в Кюстендил. 1932 година — Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, Съединени американски щати. 1942 година — Втората международна война: Сингапур е превзет от Япония. 1944 година — Втората международна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация. 1945 година — Създадено е Издателство " Просвета ". 1946 година — Започва да излиза вестник „ Стършел “. 1948 година — Провежда първото публично съревнование на НАСКАР. 1950 година — Отваря порти първата езикова гимназия в България в град Ловеч. 1960 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Отвъд хоризонта ". 1961 година — Американският тим по фигурно пързаляне, техни близки и треньори умират при самолетна злополука в Брюксел, Белгия, на път за международното състезание в Прага. 1971 година — Англия вкарва десетичната система при паунда. 1976 година — На референдум е призната новата конституция на Куба. 1976 година — Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия. 1977 година — Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз. 1982 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Лавина ". 1989 година — Война в Афганистан (1979-1989): Съюз на съветските социалистически републики публично оповестява, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан. 1997 година — Служебното държавно управление на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен ръб в България. 1997 година — Съюз на демократичните сили от коалиция се преструктурира в политическа партия. 1999 година — Писателят Антон Дончев печели премията " Балканика `99 " за романа си " Странният рицар на свещената книга ". 2000 година — Започват публични договаряния за присъединение на България към Европейски Съюз. 2003 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Кълвачът ".
Родени
1564 година — Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.) 1571 година — Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.) 1710 година — Луи XV, крал на Франция († 1774 г.) 1748 година — Джереми Бентъм, британски мъдрец († 1832 г.) 1782 година — Уилям Милър, създател на адвентисткото придвижване († 1849 г.) 1791 година — Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.) 1797 година — Пьотър Анжу, съветски откривател († 1869 г.) 1831 година — Николай Ге, съветски художник, передвижник († 1894 г.) 1835 година — Димитриос Викелас, гръцки публицист († 1908 г.) 1839 година — Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.) 1840 година — Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.) 1845 година — Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 година († 1937 г.) 1856 година — Емил Крепелин, немски психиатър († 1926 г.) 1861 година — Димитър Каданов, български боен деятел († 1932 г.) 1861 година — Халфорд Макиндер, английски геополитик († 1947 г.) 1861 година — Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 година († 1938 г.) 1866 година — Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.) 1868 година — Никола Благоев, български историк († 1944 г.) 1869 година — Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.) 1872 година — Аргир Манасиев, български бунтовник († 1932 г.) 1873 година — Ханс декор Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.) 1874 година — Ърнест Шакълтън, ирландски странник († 1922 г.) 1875 година — Симеон Молеров, български бунтовник († 1923 г.) 1879 година — Александър Димитраков, български бунтовник († 1912 г.) 1879 година — Павел Делирадев, български бунтовник († 1957 г.) 1881 година — Петър Тодоров, български политик († 1955 г.) 1882 година — Джон Баримор, американски артист († 1942 г.) 1886 година — Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.) 1891 година — Георг декор Бисмарк, немски офицер († 1942 г.) 1895 година — Вилхелм Бургдорф, немски офицер († 1945 г.) 1898 година — Дико Илиев, български композитор († 1984 г.) 1898 година — Тото, италиански комедиант († 1967 г.) 1901 година — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.) 1903 година — Вилхелм Сьот, немски офицер († 1978 г.) 1906 година — Богомир Лазов, български художник († 1969 г.) 1907 година — Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.) 1909 година — Ангел Бълев, български болшевик († 1967 г.) 1910 година — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.) 1914 година — Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.) 1918 година — Алън Арбъс, американски актьор 1922 година — Божин Ласков, български футболист († 2007 г.) 1928 година — Ено Рауд, естонски публицист († 1996 г.) 1928 година — Луис Посада Карилес, кубински политически деец 1929 година — Греъм Хил, английски играч във Ф1 († 1975 г.) 1934 година — Никлаус Вирт, швейцарски учен 1937 година — Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.) 1944 година — Александър Серебров, руски космонавт 1944 година — Джохар Дудаев, чеченски водач († 1996 г.) 1944 година — Леонид Попов, руски космонавт 1947 година — Джон Адамс, американски композитор 1951 година — Марку Ален, финландски авто състезател 1952 година — Томислав Николич, сръбски политик 1952 година — Николай Сорокин, руски съветски сценичен и киноактьор, сценичен режисьор († 2013 г.) 1954 година — Мат Грьонинг, американски аниматор 1962 година — Иван Стоилкович, македонски политик 1964 година — Крис Фарли, американски артист († 1997 г.) 1969 година — Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.) 1971 година — Виргиния Здравкова, българска дизайнерка 1971 година — Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор 1971 година — Рене О`Конър, американска актриса 1972 година — Ива Пранджева, българска лекоатлетка 1972 година — Наталия Гусева, руска киноактриса 1972 година — Яромир Ягър, чешки хокеист 1974 година — Александър Вурц, австрийски авто състезател 1974 година — Джина Лин, пуерториканска порно актриса 1974 година — Томи Путансу, финландски певец 1981 година — Емил Гъргоров, български футболист 1981 година — Еурелио Гомеш, бразилски футболист 1981 година — Оливия, американска певица 1984 година — Дорота Рабчевска, полска певица 1986 година — Валери Божинов, български футболист
Починали
1043 година — Гизела Швабска, немска кралица (* ок. 989 г.) 1145 година — Луций II, римски папа (* неизв.) 1621 година — Михаел Преториус, немски композитор (* 1571 г.) 1637 година — Фердинанд II, австрийски монарх (* 1578 г.) 1741 година — Георг Рафаел Донер, австрийски ваятел (* 1693 г.) 1781 година — Готхолд Ефраим Лесинг, немски публицист (* 1729 г.) 1846 година — Ото Коцебу, съветски мореплавател (* 1788 г.) 1857 година — Михаил Глинка, съветски композитор (* 1804 г.) 1877 година — Райко Жинзифов, български възрожденец (* 1839 г.) 1885 година — Григорий Хелмерсен, съветски геолог (* 1803 г.) 1889 година — Ернст декор Дехен, немски геолог (* 1800 г.) 1907 година — Симеон Денков, български бунтовник (* 1886 г.) 1908 година — Жеко Велчев, български офицер (* 1858 г.) 1908 година — Марко Бошнаков, български бунтовник (* 1878 г.) 1919 година — Иван Алев, български доктор (* 1851 г.) 1921 година — Николай Ланге, съветски психолог (* 1854 г.) 1923 година — Константин Йованович, австрийски проектант (* 1849 г.) 1928 година — Курт декор Морген, немски офицер (* 1858 г.) 1928 година — Милан Генов, български фармацевт (* 1877 г.) 1928 година — Хърбърт Хенри Аскуит, английски политик (* 1852 г.) 1937 година — Винченцо Ланча, италиански играч (* 1881 г.) 1941 година — Павел Блонски, руски психолог (* 1886 г.) 1942 година — Георги Радев, български бунтовник (* 1857 г.) 1944 година — Костадин Старев, български партизанин (* 1919 г.) 1944 година — Фридрих Кюн, немски офицер (* 1889 г.) 1947 година — Иван Стоянович, български бунтовник (* 1862 г.) 1958 година — Княгиня Надежда, българска княгиня (* 1899 г.) 1959 година — Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат през от 1928 година (* 1879 г.) 1965 година — Иван Каиков, български бунтовник (* 1874 г.) 1965 година — Нат Кинг Кол, американски музикант (* 1919 г.) 1967 година — Симеон Радев, български журналист (* 1879 г.) 1968 година — Литъл Уолтър, американски музикант (* 1930 г.) 1976 година — Елена Хранова, българска актриса (* 1887 г.) 1981 година — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик (* 1901 г.) 1984 година — Харалампие Поленакович, литературовед от СР Македония (* 1909 г.) 1988 година — Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 година (* 1918 г.) 1992 година — Тодор Божинов, български политик (* 1931 г.) 1992 година — Уилям Шуман, американски композитор (* 1910 г.) 1999 година — Хенри Кендъл, американски физик, Нобелов лауреат (* 1926 г.) 2008 година — Петер Нойбауер, австрийски психоаналитик (* 1913 г.) 2009 година — Елизабет Герьо, немски психоаналитик (* 1903 г.) 2013 година — Тодор Колев, български артист (* 1939 г.)
Празници
Международен ден на скаутите Нова Зеландия — Национален ден на Агнето (чества се от 2007 г.)[1] Сърбия — Избухване на Първото сръбско въстание за самостоятелност от Османската империя (1804 година, народен празник
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> реклама
КОМЕНТАРИ