15 януари 1929 г. - 90 години от рождението на Мартин Лутър Кинг
На днешната дата преди 90 години в Атланта, Съединени американски щати, се ражда Мартин Лутър Кинг младши - американски свещеник и държавник и един от водачите на Афроамериканското придвижване за цивилен права. Кинг става баптистки свещеник и още при започване на своята кариера се трансформира бранител на гражданските права и в една от иконите на американския прогресивизъм.
Мартин Лутър Кинг младши предизвестява и за заплахите, които крие софтуерната аморалност. На 11 декември 1964 година в Университета Осло, Норвегия – един ден, откакто получава Нобелова премия за мир – той декларира, че напредъкът на науката и технологиите не е равносилен на „ моралният напредък “. Нещо повече – човечеството страда от „ морално и духовно закъснение “.
По това време 35-годишният Кинг е най-младият притежател на Нобелова премия за мир, връчена му за неговите старания за унищожаване на сегрегацията и расовата дискриминация посредством гражданско непокорство и други ненасилствени средства.
За Кинг материалните достижения нямат смисъл, в случай че те не са съпроводени от морална конструкция. Срещата му със фамилията на Махатма Ганди в Индия в допълнение ускоряват тази негова позиция.
„ Колкото по-богати ставаме в материално отношение, толкоз повече обедняваме в морално и духовно “, споделя Мартин Лутър по време на своята лекция в Осло. – Научихме се да летим като птици и да плуваме в морето като риби. Така и не успяхме да усвоим простичкото умеене да живеем дружно като братя. “
Според Кинг пътят на материалността, по който обществото е поело, е изпълнен с доста рискове.
Кинг е погубен от снайперист на 4 април 1968 година, до момента в който стои на балкона на хотела си в Мемфис, Тенеси. Посмъртно е награден с Президентския орден на свободата (1977) и със Златния орден на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е оповестена за формален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1582 година — Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи изход на Балтийско море.
• 1759 година — Открит е Британският музей.
• 1878 година — Освободен е гр. Пловдив
• 1892 година — Джеймс Нейсмит разгласява разпоредбите на баскетбола.
• 1908 година — Основан е италианският Апелативен съд Бари.
• 1919 година — Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
• 1919 година — Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са хванати и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
• 1925 година — В употреба влиза най-голямата административна постройка в света, Пентагонът.
• 1951 година — Илзе Кох, брачната половинка на коменданта на концлагера Бухенвалд, е наказана на пожизнен затвор в съд в Западна Германия.
• 1969 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия транспортен съд Союз 5.
• 1970 година — Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за лидер на Либия.
• 1970 година — Биафра се предава след 32-месечна битка за самостоятелност от Нигерия.
• 1975 година — Ангола получава своята самостоятелност от Португалия.
• 1983 година — Започва да действа АЕЦ Кръшко.
• 1991 година — Срокът на Организация на обединените нации за евакуиране на иракските войски от Кувейт изтича и по този начин стартира подготовката за започването на Операция Пустинна стихия.
• 1992 година — Международната общественост признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
• 2001 година — В Интернет започва Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики наличие.
• 2006 година — Йеле Клаасен става международен първенец по дартс.
Родени
• 1432 година — Афонсу V, крал на Португалия
• 1622 година — Жан-Батист Молиер, френски драматург и артист
• 1724 година — Пьотър Румянцев, съветски граф и военачалник
• 1795 година — Александър Грибоедов, съветски драматург
• 1809 година — Пиер-Жозеф Прудон, френски мъдрец - анархист
• 1828 година — Димитро Папазоглу, български бизнесмен
• 1842 година — Йозеф Бройер, австрийски психиатър
• 1843 година — Архимандрит Теофилакт, български свещеник и политик
• 1850 година — Михай Еминеску, румънски стихотворец
• 1850 година — София Ковалевска, съветска математичка, писателка и публицистка
• 1866 година — Натан Сьодерблум, шведски свещеник — икуменист, Нобелов лауреат през 1930 година
• 1868 година — Евтим Спространов, български образован и публичен деятел
• 1871 година — Йордан Венедиков, български военачалник
• 1875 година — Войдан Чернодрински, български сценичен деятел и публицист
• 1883 година — Власи Власковски, български политик
• 1884 година — Георги Манев, български физик
• 1891 година — Осип Манделщам, съветски стихотворец и преводач
• 1892 година — Уилям Бюдайн, американски режисьор
• 1895 година — Гео Милев, български стихотворец
• 1897 година — Георги Дреников, командващ Въздушни войски
• 1902 година — Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия
• 1906 година — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат
• 1913 година — Лойд Бриджис, американски артист
• 1917 година — Василий Петров, руски маршал
• 1918 година — Гамал Абдел Насър, президент на Египет
• 1923 година — Янко Керемидчиев, български историк
• 1929 година — Мартин Лутър Кинг, афро-американски герой за цивилен права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
• 1935 година — Делчо Лулчев, български инженер
• 1935 година — Робърт Силвърбърг, американски публицист
• 1958 година — Борис Тадич, президент на Сърбия
• 1959 година — Пийт Треуавас, английски рокмузикант
• 1966 година — Владислав Кацарски, български публицист
• 1968 година — Иняки Урдангарин, испанска кралска персона
• 1970 година — Даниел Боримиров, български футболист
• 1970 година — Росица Ангелова, българска поетеса
• 1975 година — Мери Пиърс, френска тенисистка
• 1976 година — Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско тичане
• 1976 година — Флорентин Петре, румънски футболист
• 1979 година — Мартин Петров, български футболист
• 1981 година — Бианка Гуачеро, италианска актриса
Починали
• 69 година — Галба, римски император
• 936 година — Раул, крал на Франция
• 1595 година — Мурад III, султан на Османската империя
• 1615 година — Вирджиния Медичи, член на клана Медичи
• 1901 година — Йосиф Гурко, съветски военачалник
• 1912 година — Йозеф Мария декор Радовиц, немски посланик
• 1919 година — Карл Либкнехт, немски политик — болшевик
• 1919 година — Роза Люксембург, немски политик
• 1926 година — Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист
• 1945 година — Теодор Траянов, български стихотворец
• 1948 година — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист
• 1983 година — Майър Лански, американски мафиот
• 1988 година — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974
• 1998 година — Владимир Свинтила, български публицист
• 2000 година — Желко Ражнатович, сръбски боен пълководец
• 2006 година — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт
• 2007 година — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
• 2007 година — Джеймс Хилиър, канадски физик
Празници
• Рожден ден на виртуалната енциклопедия Уикипедия (2001 г.)
• Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
• Съединени американски щати — Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
• Северна Корея — Ден на корейската писменост
Obekti.bg
Мартин Лутър Кинг младши предизвестява и за заплахите, които крие софтуерната аморалност. На 11 декември 1964 година в Университета Осло, Норвегия – един ден, откакто получава Нобелова премия за мир – той декларира, че напредъкът на науката и технологиите не е равносилен на „ моралният напредък “. Нещо повече – човечеството страда от „ морално и духовно закъснение “.
По това време 35-годишният Кинг е най-младият притежател на Нобелова премия за мир, връчена му за неговите старания за унищожаване на сегрегацията и расовата дискриминация посредством гражданско непокорство и други ненасилствени средства.
За Кинг материалните достижения нямат смисъл, в случай че те не са съпроводени от морална конструкция. Срещата му със фамилията на Махатма Ганди в Индия в допълнение ускоряват тази негова позиция.
„ Колкото по-богати ставаме в материално отношение, толкоз повече обедняваме в морално и духовно “, споделя Мартин Лутър по време на своята лекция в Осло. – Научихме се да летим като птици и да плуваме в морето като риби. Така и не успяхме да усвоим простичкото умеене да живеем дружно като братя. “
Според Кинг пътят на материалността, по който обществото е поело, е изпълнен с доста рискове.
Кинг е погубен от снайперист на 4 април 1968 година, до момента в който стои на балкона на хотела си в Мемфис, Тенеси. Посмъртно е награден с Президентския орден на свободата (1977) и със Златния орден на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е оповестена за формален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1582 година — Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи изход на Балтийско море.
• 1759 година — Открит е Британският музей.
• 1878 година — Освободен е гр. Пловдив
• 1892 година — Джеймс Нейсмит разгласява разпоредбите на баскетбола.
• 1908 година — Основан е италианският Апелативен съд Бари.
• 1919 година — Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
• 1919 година — Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са хванати и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
• 1925 година — В употреба влиза най-голямата административна постройка в света, Пентагонът.
• 1951 година — Илзе Кох, брачната половинка на коменданта на концлагера Бухенвалд, е наказана на пожизнен затвор в съд в Западна Германия.
• 1969 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия транспортен съд Союз 5.
• 1970 година — Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за лидер на Либия.
• 1970 година — Биафра се предава след 32-месечна битка за самостоятелност от Нигерия.
• 1975 година — Ангола получава своята самостоятелност от Португалия.
• 1983 година — Започва да действа АЕЦ Кръшко.
• 1991 година — Срокът на Организация на обединените нации за евакуиране на иракските войски от Кувейт изтича и по този начин стартира подготовката за започването на Операция Пустинна стихия.
• 1992 година — Международната общественост признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
• 2001 година — В Интернет започва Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики наличие.
• 2006 година — Йеле Клаасен става международен първенец по дартс.
Родени
• 1432 година — Афонсу V, крал на Португалия
• 1622 година — Жан-Батист Молиер, френски драматург и артист
• 1724 година — Пьотър Румянцев, съветски граф и военачалник
• 1795 година — Александър Грибоедов, съветски драматург
• 1809 година — Пиер-Жозеф Прудон, френски мъдрец - анархист
• 1828 година — Димитро Папазоглу, български бизнесмен
• 1842 година — Йозеф Бройер, австрийски психиатър
• 1843 година — Архимандрит Теофилакт, български свещеник и политик
• 1850 година — Михай Еминеску, румънски стихотворец
• 1850 година — София Ковалевска, съветска математичка, писателка и публицистка
• 1866 година — Натан Сьодерблум, шведски свещеник — икуменист, Нобелов лауреат през 1930 година
• 1868 година — Евтим Спространов, български образован и публичен деятел
• 1871 година — Йордан Венедиков, български военачалник
• 1875 година — Войдан Чернодрински, български сценичен деятел и публицист
• 1883 година — Власи Власковски, български политик
• 1884 година — Георги Манев, български физик
• 1891 година — Осип Манделщам, съветски стихотворец и преводач
• 1892 година — Уилям Бюдайн, американски режисьор
• 1895 година — Гео Милев, български стихотворец
• 1897 година — Георги Дреников, командващ Въздушни войски
• 1902 година — Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия
• 1906 година — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат
• 1913 година — Лойд Бриджис, американски артист
• 1917 година — Василий Петров, руски маршал
• 1918 година — Гамал Абдел Насър, президент на Египет
• 1923 година — Янко Керемидчиев, български историк
• 1929 година — Мартин Лутър Кинг, афро-американски герой за цивилен права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
• 1935 година — Делчо Лулчев, български инженер
• 1935 година — Робърт Силвърбърг, американски публицист
• 1958 година — Борис Тадич, президент на Сърбия
• 1959 година — Пийт Треуавас, английски рокмузикант
• 1966 година — Владислав Кацарски, български публицист
• 1968 година — Иняки Урдангарин, испанска кралска персона
• 1970 година — Даниел Боримиров, български футболист
• 1970 година — Росица Ангелова, българска поетеса
• 1975 година — Мери Пиърс, френска тенисистка
• 1976 година — Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско тичане
• 1976 година — Флорентин Петре, румънски футболист
• 1979 година — Мартин Петров, български футболист
• 1981 година — Бианка Гуачеро, италианска актриса
Починали
• 69 година — Галба, римски император
• 936 година — Раул, крал на Франция
• 1595 година — Мурад III, султан на Османската империя
• 1615 година — Вирджиния Медичи, член на клана Медичи
• 1901 година — Йосиф Гурко, съветски военачалник
• 1912 година — Йозеф Мария декор Радовиц, немски посланик
• 1919 година — Карл Либкнехт, немски политик — болшевик
• 1919 година — Роза Люксембург, немски политик
• 1926 година — Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист
• 1945 година — Теодор Траянов, български стихотворец
• 1948 година — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист
• 1983 година — Майър Лански, американски мафиот
• 1988 година — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974
• 1998 година — Владимир Свинтила, български публицист
• 2000 година — Желко Ражнатович, сръбски боен пълководец
• 2006 година — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт
• 2007 година — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
• 2007 година — Джеймс Хилиър, канадски физик
Празници
• Рожден ден на виртуалната енциклопедия Уикипедия (2001 г.)
• Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
• Съединени американски щати — Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
• Северна Корея — Ден на корейската писменост
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ