Крум Зарков: Конституцията ни удържа теста на времето. Тя е изключителен нормативен документ
На днешната дата, преди 31 години, в брой 56 на Държавен вестник е обнародвана в този момент настоящата българска Конституция. Приета в предходния ден, тя стартира с думите, излезли из перото на безсмъртния Валери Петров - и оформят нейния увод. Припомням ви ги, тъй като те би трябвало да осветляват всеки един миг от нашата парламентарна активност.
„ Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание, в устрема си да изразим волята на българския народ,
като разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и търпимост;
като издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност;
като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единение на България,
прогласяваме своята решителност да създадем демократична, правова и обществена страна, за което одобряваме тази Конституция “
Тези няколко думи преддставляват за българския народ това, което Магна харта съставлява за английския народ; това, което Декларацията за правата на индивида и жителя съставлява за френския. Това, което Всеобщата декларация за правата на индивида съставлява за света. Това е нашето кредо.
И тъй като доста постоянно тук се приказва за цивилизационен избор, това е българският цивилизационен избор – тези няколко думи. Те са развити по-натам – в първите й елементи, които фактически съставляват харта за правата на индивида. Но те са нещо доста повече – те са оня миг, през който би трябвало да четем всички други. И си заслужава да си го напомним. Още повече, че Конституцията, която през днешния ден всички почитаме, единствено преди 31 години не е призната елементарно. Напротив. Великото Народно заседание заседава в бурна конюнктура. Конституцията се подписва на фона на митинги, палаткови лагери и протестни комитети. И все пак, тя удържа най-сериозния тест – на времето. Какво ли не й сервира българският политически живот на тази Констутуция за 31 години. Каква ли рецесия не се получи, какви ли вотове на доверие, на съмнение, какви ли видове обединения. Но Коституцията ни не позволи нито за секунда да се изпадне във вакуум, в безвремие, в безредие. И това я прави извънреден нормативен документ.
За Конституцията ни може да се приказва, несъмнено, и под знака на нейни промени, стига да съблюдаваме процедурата, записана в самата нея и в духа на няколкото думи, които си разреших да ви напомня.
Тази Конституция и този цивилизационен избор бяха общо дело, в която би трябвало да разпознаваем нашите прародители – Великите Народни представители. Позволете ми да отлича представителите на Българска социалистическа партия, които в оня миг потвърдиха държавническо мислене и взор в бъдещето.
Онзи 7-ми Велик парламент остави тази Конституция, с което проправи пътя ни и към Европейски Съюз. Той закрепи парламентарната народна власт в България. Обаче тази борба - за парламентаризъм, парламентарна народна власт и независимост, в никакъв случай не е дефинитивно извоювана. И дано нито един от нас да не го не помни. Ако го не помни, да си напомни думите на Валери Петров.
„ Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание, в устрема си да изразим волята на българския народ,
като разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и търпимост;
като издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност;
като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единение на България,
прогласяваме своята решителност да създадем демократична, правова и обществена страна, за което одобряваме тази Конституция “
Тези няколко думи преддставляват за българския народ това, което Магна харта съставлява за английския народ; това, което Декларацията за правата на индивида и жителя съставлява за френския. Това, което Всеобщата декларация за правата на индивида съставлява за света. Това е нашето кредо.
И тъй като доста постоянно тук се приказва за цивилизационен избор, това е българският цивилизационен избор – тези няколко думи. Те са развити по-натам – в първите й елементи, които фактически съставляват харта за правата на индивида. Но те са нещо доста повече – те са оня миг, през който би трябвало да четем всички други. И си заслужава да си го напомним. Още повече, че Конституцията, която през днешния ден всички почитаме, единствено преди 31 години не е призната елементарно. Напротив. Великото Народно заседание заседава в бурна конюнктура. Конституцията се подписва на фона на митинги, палаткови лагери и протестни комитети. И все пак, тя удържа най-сериозния тест – на времето. Какво ли не й сервира българският политически живот на тази Констутуция за 31 години. Каква ли рецесия не се получи, какви ли вотове на доверие, на съмнение, какви ли видове обединения. Но Коституцията ни не позволи нито за секунда да се изпадне във вакуум, в безвремие, в безредие. И това я прави извънреден нормативен документ.
За Конституцията ни може да се приказва, несъмнено, и под знака на нейни промени, стига да съблюдаваме процедурата, записана в самата нея и в духа на няколкото думи, които си разреших да ви напомня.
Тази Конституция и този цивилизационен избор бяха общо дело, в която би трябвало да разпознаваем нашите прародители – Великите Народни представители. Позволете ми да отлича представителите на Българска социалистическа партия, които в оня миг потвърдиха държавническо мислене и взор в бъдещето.
Онзи 7-ми Велик парламент остави тази Конституция, с което проправи пътя ни и към Европейски Съюз. Той закрепи парламентарната народна власт в България. Обаче тази борба - за парламентаризъм, парламентарна народна власт и независимост, в никакъв случай не е дефинитивно извоювана. И дано нито един от нас да не го не помни. Ако го не помни, да си напомни думите на Валери Петров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ