Гео Милев - иконата, която не спи
На днешната дата преди 125 години в Радне махле ( бел. ред. - през днешния ден гр. Раднево) се ражда Гео Милев Касабов, който остава в историята на българската литература както като една от най-ренесансовите персони, по този начин и с трагичната си гибел на едвам 30 години. Той е освен стихотворец и критик, само че и издател, преводач, театрал, както и прочут почитател на символизма и експресионизма. По мотив на годишнината му Столична библиотека показва изложбата " Човекът на първо място ", която може да бъде забелязана до края на месеца.
Гео Милев е роден в учителско семейство, само че през 1907 година татко му се отхвърля от специалността и отваря книжарница в Стара Загора. Докато учи в Старозагорската гимназия, бъдещият стихотворец написа първите си стихове, издава вестници, сформира сборници, които самичък илюстрира. Превежда от съветски творби на поети като А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, а за собствен персонален преподавател в поезията смята Пенчо Славейков.
Между 1911 и 1912 година следва романска лингвистика в Софийския университет, след което взема решение да продължи образованието си в Лайпциг. Там посещава лекции по философия и театрално изкуство и написа дисертация за най-известния представител на немския книжовен символизъм Рихард Демел. Първите му изявления " Художествени писма от Германия " излизат през декември 1913 година в списание " Листопад ". През идната година Гео Милев към този момент е в Лондон, където учи британски език и се среща с британската литература. По това време се среща с емигриралия белгийски стихотворец Емил Верхарн.
Връща се в Германия, само че има проблеми с немските управляващи, които подозират, че е британски разузнавач, и през 1915 година към този момент е още веднъж в България. Налага се да поеме книжарницата на татко си, който е мобилизиран в Първата международна война. Не стопира да се интересува от спектакъл и с Н. Икономов провежда театрална натрупа, която осъщестявва няколко постановки. През 1916 година като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, ситуиран при Дойран. На 29 април 1917 година по време на тежък артилерийски огън Гео Милев е тежко ранен в черепа и изгубва дясното си око.
© Яна Лозева, Народен спектакъл
Леонид Йовчев в ролята на Гео Милев в постановката " Гео " на Иван Добчев по романа " Една и съща нощ " на Христо Карастоянов.
От февруари 1918 до март 1919 година е в Берлин, където претърпява няколко интервенции, само че това не съумява да му попречи да посещава библиотеки, музеи, изложения, театри. Там се допира до новите феномени в немската литература и когато се връща в България, стартира да издава списание " Везни " (1919-1922 г.), което популяризира концепциите на символизма и експресионизма.
През януари 1924 година излиза първият брой на списание " Пламък ", в което разгласява публикации, " Грозни прози ", поемата " Септември ", началото на поемата " Ад ". Именно поради поемата " Септември " брошура 7-8 на списанието е иззета. Гео Милев е даден под съд и през януари 1925 година списанието е неразрешено. На 14 май 1925 година е наказан на 1 година тъмничен затвор, санкция от 20 хиляди лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Има желание да апелира делото пред Апелативния съд, само че по този начин и не съумява да го направи. На 15 май е задържан от полицията и изчезва безследно - нещо постоянно срещано в тези размирни години. За това повлиява и признатият при започване на 1924 година от второто държавно управление на Александър Цанков Закон за отбрана на страната.
Сравнително едва знае се, че Гео Милев продължава да се занимава с спектакъл и в зрелия си интервал, отвън ролята си на критик. Той режисира " Мъртвешки танц " на Стриндберг в Народния спектакъл. Спектакълът се играе от 11 януари 1920 година до края на сезона общо 11 пъти. През 1923 година работи върху " Електра " на Хофманстал и стига до генерална подготовка през януари 1924 година Артистическият съвет на театъра (включващ Владимир Василев, Ст. Л. Костов, Андрей Протич, Сирак Скитник) обаче взема решение спектакълът да бъде " изключен от репертоара " още преди премиерата.
Изложбата " Човекът на първо място " в Столична библиотека показва първите издания на двете приживе издадени стихосбирки на поета - " Жестокият пръстен " (1920 г.) и " Иконите спят " (1922 г.), първото независимо издание на поемата " Септември " от 1944 година под редакцията на Марко Марчевски, книги на български и задгранични писатели, оповестени от издателство " Везни ", множеството - в превод на Гео Милев. В изложбата са включени и броевете на списание " Славейче " 1906 година, където са поместени първите изявления на дребния Георги Милев Касабов, както и книга 7-8 на сп. " Пламък ", в която излиза поемата " Септември ".
Гео Милев е роден в учителско семейство, само че през 1907 година татко му се отхвърля от специалността и отваря книжарница в Стара Загора. Докато учи в Старозагорската гимназия, бъдещият стихотворец написа първите си стихове, издава вестници, сформира сборници, които самичък илюстрира. Превежда от съветски творби на поети като А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, а за собствен персонален преподавател в поезията смята Пенчо Славейков.
Между 1911 и 1912 година следва романска лингвистика в Софийския университет, след което взема решение да продължи образованието си в Лайпциг. Там посещава лекции по философия и театрално изкуство и написа дисертация за най-известния представител на немския книжовен символизъм Рихард Демел. Първите му изявления " Художествени писма от Германия " излизат през декември 1913 година в списание " Листопад ". През идната година Гео Милев към този момент е в Лондон, където учи британски език и се среща с британската литература. По това време се среща с емигриралия белгийски стихотворец Емил Верхарн.
Връща се в Германия, само че има проблеми с немските управляващи, които подозират, че е британски разузнавач, и през 1915 година към този момент е още веднъж в България. Налага се да поеме книжарницата на татко си, който е мобилизиран в Първата международна война. Не стопира да се интересува от спектакъл и с Н. Икономов провежда театрална натрупа, която осъщестявва няколко постановки. През 1916 година като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, ситуиран при Дойран. На 29 април 1917 година по време на тежък артилерийски огън Гео Милев е тежко ранен в черепа и изгубва дясното си око.
© Яна Лозева, Народен спектакъл
Леонид Йовчев в ролята на Гео Милев в постановката " Гео " на Иван Добчев по романа " Една и съща нощ " на Христо Карастоянов.
От февруари 1918 до март 1919 година е в Берлин, където претърпява няколко интервенции, само че това не съумява да му попречи да посещава библиотеки, музеи, изложения, театри. Там се допира до новите феномени в немската литература и когато се връща в България, стартира да издава списание " Везни " (1919-1922 г.), което популяризира концепциите на символизма и експресионизма.
През януари 1924 година излиза първият брой на списание " Пламък ", в което разгласява публикации, " Грозни прози ", поемата " Септември ", началото на поемата " Ад ". Именно поради поемата " Септември " брошура 7-8 на списанието е иззета. Гео Милев е даден под съд и през януари 1925 година списанието е неразрешено. На 14 май 1925 година е наказан на 1 година тъмничен затвор, санкция от 20 хиляди лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Има желание да апелира делото пред Апелативния съд, само че по този начин и не съумява да го направи. На 15 май е задържан от полицията и изчезва безследно - нещо постоянно срещано в тези размирни години. За това повлиява и признатият при започване на 1924 година от второто държавно управление на Александър Цанков Закон за отбрана на страната.
Сравнително едва знае се, че Гео Милев продължава да се занимава с спектакъл и в зрелия си интервал, отвън ролята си на критик. Той режисира " Мъртвешки танц " на Стриндберг в Народния спектакъл. Спектакълът се играе от 11 януари 1920 година до края на сезона общо 11 пъти. През 1923 година работи върху " Електра " на Хофманстал и стига до генерална подготовка през януари 1924 година Артистическият съвет на театъра (включващ Владимир Василев, Ст. Л. Костов, Андрей Протич, Сирак Скитник) обаче взема решение спектакълът да бъде " изключен от репертоара " още преди премиерата.
Изложбата " Човекът на първо място " в Столична библиотека показва първите издания на двете приживе издадени стихосбирки на поета - " Жестокият пръстен " (1920 г.) и " Иконите спят " (1922 г.), първото независимо издание на поемата " Септември " от 1944 година под редакцията на Марко Марчевски, книги на български и задгранични писатели, оповестени от издателство " Везни ", множеството - в превод на Гео Милев. В изложбата са включени и броевете на списание " Славейче " 1906 година, където са поместени първите изявления на дребния Георги Милев Касабов, както и книга 7-8 на сп. " Пламък ", в която излиза поемата " Септември ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ