21 декември - 105 години от публикуването на първата кръстословица в света
На днешната дата преди 104 години англичанинът Артър Уайн разгласява първата кръстословица в света. Тя се появява в неделното издание на в. „ Ню Йорк Уърлд ”.
Уайн поддържал в изданието така наречен занимателна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите.
Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на елмаз, написва в средата думата „ развлечение ” и стартира да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма изясненост той номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на верните думи в кръстословицата.
Придружаващите указания са къси и ясни: „ Попълнете дребните квадратчета с думи, които дават отговор на описаните по-долу пояснения ”. С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми.
Любопитен факт е, че единствената уязвимост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства доста постоянно размествали или припокривали квадратчетата. Отчитайки този значителен минус, издателите на „ Ню Йорк уърлд ” спрели да поместват кръстословици. Силното неодобрение на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само… седмица по-късно.
Най-голямото самопризнание за кръстословицата идва през 1924 година, когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, оповестени в „ Ню Йорк уърлд ”. Изданието се трансформира в шлагер на американския пазар и единствено за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.
Събития
1196 г. – Папа Целестин III дава на Тевтонския орден привилегии, сходни на другите ордени.
Знакът на Тевтонския норден
1266 г. – Английската кралска армия, след шестмесечна блокада влиза в замъка Кенилворт и разгромява първия парламент в историята на Англия.
1719 г. – Излиза от щемпел първият брой на американския вестник Boston Gazette.
1846 г. – Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа.
1860 г. – Южна Каролина става първият щат, отделил се от САЩ – процесът на обособяване на 11 щата, несъгласни с премахването на робството става причина за експлоадирането на гражданската война (1861-1865).
1881 г. – Остров Ман става първата политическа единица, която разрешава на дамите да гласоподават.
1891 г. – Изиграна е първата игра по баскетбол в Спрингфилдския лицей (САЩ).
1894 г. – Съставено е седемнадесетото правителство на България, отпред с Константин Стоилов.
1898 г. – Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент – радий.
1898 г. – САЩ установяват военно ръководство на Филипините.
1899 г. – В Русия излиза първият брой на списание Огонёк.
1901 г. – Италианският радиотехник Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд(Северна Америка). Така радиото за първи път е употребявано като средство за връзка.
1901 г. – Съставено е правителство на Прогресивнолибералната партия с премиер Стоян Данев.
1923 г. – Непал от Британски протекторат става самостоятелна страна.
1923 г. – В София е създаден Македонски теоретичен институт.
1935 г. – За първи път е прожектиран филмът Снежанка и седемте джуджета.
1958 г. – Шарл дьо Гол е определен за първи президент на Франция.
1967 г. – Състои се премиерата на филма " Абсолвентът " с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт.
1968 г. – Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 8, първият пилотиран космическият транспортен съд, който доближава друго галактическо тяло.
1971 г. – Самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – умират 30 души, измежду които е естрадната певица Паша Христова, а оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
1972 г. – Двете немски републики – ГДР и ФРГ, подписват конвенция за взаимоотношения, с която взаимно се признават като обособени страни.
1974 г. – След държавен преврат в Етиопия Менгисту Хайле Мариам обявява, че страната ще се развива по социалистически път.
1975 г. – Терористи нахлуват в седалището на ОПЕК във Виена и взимат за заложници 11 политици и висши служители.
1978 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 11 достига повърхността на Венера.
1988 г. – Атентатът над Локърби: Либийски терористи взривяват бомба на борда американския самолет Боинг 747, вследствие на което умират 270 души, в това число 11 на земята.
1991 г. – Към Общността на самостоятелните страни, основана между Русия, Украйна и Беларус, се присъединяват Азербайджан, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
1991 г. – Парламентът на Южна Осетия обявява независимост от Грузия.
1996 г. – На 42 ексклузивен Конгрес на БСП Жан Виденов обявява, че подава оставка като Министър-председател на България.
2001 г. – В софийската дискотека Индиго загиват седем деца, в резултат на задушаване при влизане на навалица в дискотеката.
2005 г. – Във Великобритания влиза в действие правото на брак сред хора от един и същи пол, от което се възползва поп-звездата Елтън Джон, който подписва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш.
2012 г. – Завършва следващият цялостен цикъл на календара на маите.
Родени
1118 г. – Томас Бекет, лорд канцлер на Англия и Архиепископ на Кентърбъри († 1170 г.)
1401 г. – Мазачо, италиански художник († 1428 г.)
1639 г. – Жан Расин, френски драматург († 1699 г.)
1773 г. – Робърт Браун, шотландски ботаник († 1858 г.)
1795 г. – Леополд декор Ранке, немски историк († 1886 г.)
1800 г. – Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогина на Сакс-Кобург и Гота († 1831 г.)
1804 г. – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания († 1881 г.)
1805 г. – Томас Греъм, английски химик († 1869 г.)
1879 г. – Йосиф Сталин, началник на Съюз на съветските социалистически републики († 1953 г.)
1880 г. – Донка Ушлинова, българска революционерка и подофицер († 1937 г.)
1886 г. – Райко Даскалов, български политик († 1923 г.)
1890 г. – Херман Малър, американски генетик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1967 г.)
1896 г. – Константин Рокосовски, руски маршал от полски генезис († 1968 г.)
1904 г. – Пьотър Кошевой, маршал на Съюз на съветските социалистически републики († 1976 г.)
1917 г. – Хайнрих Бьол, немски публицист и Нобелов лауреат († 1985 г.)
1918 г. – Курт Валдхайм, общоприет секретар на Организация на обединените нации и президент на Австрия († 2007 г.)
1920 г. – Алисия Алонсо, кубинска балерина
1931 г. – Георги Найденов, български футболист († 1970 г.)
1935 г. – Лоренцо Бандини, италиански водач от Ф1 († 1967 г.)
1937 г. – Джейн Фонда, американска актриса
1940 г. – Франк Запа, американски музикант († 1993 г.)
1942 г. – Ху Дзинтао, китайски политик
1945 г. – Мария Нейкова, българска естрадна певица и композиторка († 2002 г.)
1947 г. – Пако де Лусия, испански музикант († 2014 г.)
1948 г. – Самюъл Джаксън, американски артист
1954 г. – Крис Евърт, американска тенисистка
1957 г. – Рей Романо, американски комедиант и артист
1959 г. – Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка († 1998 г.)
1966 г. – Кийфър Съдърланд, англо-канадски артист
1967 г. – Михаил Саакашвили, президент на Грузия
1969 г. – Жули Делпи, френска актриса
1970 г. – Георги Варадев, български футболист
1976 г. – Данаил Бачков, български футболист
1981 г. – Благой Георгиев, български футболист
1981 година – Жюлиен Бенето, френски тенисист
1987 г. – Бойко Кръстанов, български артист
Починали
1375 г. – Джовани Бокачо, флорентински публицист (* 1313 г.)
1549 г. – Маргарита Наварска, кралица на Наварското кралство (* 1492 г.)
1579 г. – Хуан де Хуанес, испански художник
1581 г. – Жан дьо ла Касиер, популярен магистър от малтийския медал (* 1502 г.)
1935 г. – Курт Тухолски, немски публицист (* 1890 г.)
1935 г. – Димитър Жостов, български офицер (* 1868 г.)
1937 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1856 г.)
1939 г. – Иван Ачков, български бунтовник (* 1874 г.)
1940 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски публицист (* 1896 г.)
1942 г. – Франц Боас, американски антрополог (* 1858 г.)
1945 г. – Джордж Патън, американски военачалник (* 1885 г.)
1958 г. – Лион Фойхтвангер, немски белетрист (* 1884 г.)
1971 г. – Паша Христова, българска певица (* 1946 г.)
1975 г. – Кирил Мирчев, български лингвист (* 1902 г.)
1992 г. – Албърт Кинг, американски музикант (* 1923 г.)
2005 г. – Антон Карастоянов, български артист (* 1939 г.)
2006 г. – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (* 1940 г.)
2010 г. – Екатерина Костова, български публицист, измежду създателите на в. " Аз Буки " (* 1959 г.)
Obekti.bg
Уайн поддържал в изданието така наречен занимателна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите.
Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на елмаз, написва в средата думата „ развлечение ” и стартира да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма изясненост той номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на верните думи в кръстословицата.
Придружаващите указания са къси и ясни: „ Попълнете дребните квадратчета с думи, които дават отговор на описаните по-долу пояснения ”. С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми.
Любопитен факт е, че единствената уязвимост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства доста постоянно размествали или припокривали квадратчетата. Отчитайки този значителен минус, издателите на „ Ню Йорк уърлд ” спрели да поместват кръстословици. Силното неодобрение на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само… седмица по-късно.
Най-голямото самопризнание за кръстословицата идва през 1924 година, когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, оповестени в „ Ню Йорк уърлд ”. Изданието се трансформира в шлагер на американския пазар и единствено за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра.
Събития
1196 г. – Папа Целестин III дава на Тевтонския орден привилегии, сходни на другите ордени.
Знакът на Тевтонския норден
1266 г. – Английската кралска армия, след шестмесечна блокада влиза в замъка Кенилворт и разгромява първия парламент в историята на Англия.
1719 г. – Излиза от щемпел първият брой на американския вестник Boston Gazette.
1846 г. – Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа.
1860 г. – Южна Каролина става първият щат, отделил се от САЩ – процесът на обособяване на 11 щата, несъгласни с премахването на робството става причина за експлоадирането на гражданската война (1861-1865).
1881 г. – Остров Ман става първата политическа единица, която разрешава на дамите да гласоподават.
1891 г. – Изиграна е първата игра по баскетбол в Спрингфилдския лицей (САЩ).
1894 г. – Съставено е седемнадесетото правителство на България, отпред с Константин Стоилов.
1898 г. – Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент – радий.
1898 г. – САЩ установяват военно ръководство на Филипините.
1899 г. – В Русия излиза първият брой на списание Огонёк.
1901 г. – Италианският радиотехник Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд(Северна Америка). Така радиото за първи път е употребявано като средство за връзка.
1901 г. – Съставено е правителство на Прогресивнолибералната партия с премиер Стоян Данев.
1923 г. – Непал от Британски протекторат става самостоятелна страна.
1923 г. – В София е създаден Македонски теоретичен институт.
1935 г. – За първи път е прожектиран филмът Снежанка и седемте джуджета.
1958 г. – Шарл дьо Гол е определен за първи президент на Франция.
1967 г. – Състои се премиерата на филма " Абсолвентът " с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт.
1968 г. – Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 8, първият пилотиран космическият транспортен съд, който доближава друго галактическо тяло.
1971 г. – Самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – умират 30 души, измежду които е естрадната певица Паша Христова, а оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.
1972 г. – Двете немски републики – ГДР и ФРГ, подписват конвенция за взаимоотношения, с която взаимно се признават като обособени страни.
1974 г. – След държавен преврат в Етиопия Менгисту Хайле Мариам обявява, че страната ще се развива по социалистически път.
1975 г. – Терористи нахлуват в седалището на ОПЕК във Виена и взимат за заложници 11 политици и висши служители.
1978 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 11 достига повърхността на Венера.
1988 г. – Атентатът над Локърби: Либийски терористи взривяват бомба на борда американския самолет Боинг 747, вследствие на което умират 270 души, в това число 11 на земята.
1991 г. – Към Общността на самостоятелните страни, основана между Русия, Украйна и Беларус, се присъединяват Азербайджан, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
1991 г. – Парламентът на Южна Осетия обявява независимост от Грузия.
1996 г. – На 42 ексклузивен Конгрес на БСП Жан Виденов обявява, че подава оставка като Министър-председател на България.
2001 г. – В софийската дискотека Индиго загиват седем деца, в резултат на задушаване при влизане на навалица в дискотеката.
2005 г. – Във Великобритания влиза в действие правото на брак сред хора от един и същи пол, от което се възползва поп-звездата Елтън Джон, който подписва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш.
2012 г. – Завършва следващият цялостен цикъл на календара на маите.
Родени
1118 г. – Томас Бекет, лорд канцлер на Англия и Архиепископ на Кентърбъри († 1170 г.)
1401 г. – Мазачо, италиански художник († 1428 г.)
1639 г. – Жан Расин, френски драматург († 1699 г.)
1773 г. – Робърт Браун, шотландски ботаник († 1858 г.)
1795 г. – Леополд декор Ранке, немски историк († 1886 г.)
1800 г. – Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогина на Сакс-Кобург и Гота († 1831 г.)
1804 г. – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания († 1881 г.)
1805 г. – Томас Греъм, английски химик († 1869 г.)
1879 г. – Йосиф Сталин, началник на Съюз на съветските социалистически републики († 1953 г.)
1880 г. – Донка Ушлинова, българска революционерка и подофицер († 1937 г.)
1886 г. – Райко Даскалов, български политик († 1923 г.)
1890 г. – Херман Малър, американски генетик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1967 г.)
1896 г. – Константин Рокосовски, руски маршал от полски генезис († 1968 г.)
1904 г. – Пьотър Кошевой, маршал на Съюз на съветските социалистически републики († 1976 г.)
1917 г. – Хайнрих Бьол, немски публицист и Нобелов лауреат († 1985 г.)
1918 г. – Курт Валдхайм, общоприет секретар на Организация на обединените нации и президент на Австрия († 2007 г.)
1920 г. – Алисия Алонсо, кубинска балерина
1931 г. – Георги Найденов, български футболист († 1970 г.)
1935 г. – Лоренцо Бандини, италиански водач от Ф1 († 1967 г.)
1937 г. – Джейн Фонда, американска актриса
1940 г. – Франк Запа, американски музикант († 1993 г.)
1942 г. – Ху Дзинтао, китайски политик
1945 г. – Мария Нейкова, българска естрадна певица и композиторка († 2002 г.)
1947 г. – Пако де Лусия, испански музикант († 2014 г.)
1948 г. – Самюъл Джаксън, американски артист
1954 г. – Крис Евърт, американска тенисистка
1957 г. – Рей Романо, американски комедиант и артист
1959 г. – Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка († 1998 г.)
1966 г. – Кийфър Съдърланд, англо-канадски артист
1967 г. – Михаил Саакашвили, президент на Грузия
1969 г. – Жули Делпи, френска актриса
1970 г. – Георги Варадев, български футболист
1976 г. – Данаил Бачков, български футболист
1981 г. – Благой Георгиев, български футболист
1981 година – Жюлиен Бенето, френски тенисист
1987 г. – Бойко Кръстанов, български артист
Починали
1375 г. – Джовани Бокачо, флорентински публицист (* 1313 г.)
1549 г. – Маргарита Наварска, кралица на Наварското кралство (* 1492 г.)
1579 г. – Хуан де Хуанес, испански художник
1581 г. – Жан дьо ла Касиер, популярен магистър от малтийския медал (* 1502 г.)
1935 г. – Курт Тухолски, немски публицист (* 1890 г.)
1935 г. – Димитър Жостов, български офицер (* 1868 г.)
1937 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1856 г.)
1939 г. – Иван Ачков, български бунтовник (* 1874 г.)
1940 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски публицист (* 1896 г.)
1942 г. – Франц Боас, американски антрополог (* 1858 г.)
1945 г. – Джордж Патън, американски военачалник (* 1885 г.)
1958 г. – Лион Фойхтвангер, немски белетрист (* 1884 г.)
1971 г. – Паша Христова, българска певица (* 1946 г.)
1975 г. – Кирил Мирчев, български лингвист (* 1902 г.)
1992 г. – Албърт Кинг, американски музикант (* 1923 г.)
2005 г. – Антон Карастоянов, български артист (* 1939 г.)
2006 г. – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (* 1940 г.)
2010 г. – Екатерина Костова, български публицист, измежду създателите на в. " Аз Буки " (* 1959 г.)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ