На днешната дата през 1878 г. в Казанлък започват първите, макар и неуспешни, преговори за примирие между Русия и Османската империя
На днешната дата (по нов стил) през 1878 година в Казанлък стартират първите, въпреки и несполучливи, договаряния за помирение сред Русия и Османската империя. Това напомни за Българска телеграфна агенция шефът на Исторически музей „ Искра “ доктор Момчил Маринов. Събитията се развиват скоро след повторното избавление на града на 8 януари, а хронологията е позната на историците с помощта на проучванията на дългогодишния експерт от Националния парк-музей „ Шипка – Бузлуджа “ Слави Тодоров.
Още преди рухването на Плевен на 10 декември 1877 година излиза наяве, че Османската империя ще бъде принудена да търси спокойно решение, защото изходът от войната към този момент е превдварително решен и въпреки хронологията на тези събития да е извънредно любопитна, тя остава относително непозната, означи шефът на музея. По това време основната квартира на съветския император се намира в Плевенско, само че след боевете при Шипка – Шейново е преместена в Казанлък. Това става на 12 януари 1878 година, като там се открива и главнокомандващият съветската войска княз Николай Николаевич. По думите на историка не е ясно дали щабът се е помещавал в Папазовата или в Ханджиевата къща, защото историческите сведения си опонират.
Папазовата къща и през днешния ден е измежду най-значимите здания от интервала на Възраждането в Казанлък и в нея неведнъж са пресъздавани тези събития, означи доктор Маринов и подсети, че тя е обвързвана с известния розотърговски жанр Папазови, фамозен освен със стопанската си активност, само че и с щедрост и реформаторски дух. Въпреки това някои източници настояват, че договарянията са се водили в друга, към този момент несъществуваща постройка – така наречен Къща на пощаджията или Ханджиевата къща.
Изворите от епохата са извънредно разнородни и занапред подлежат на по-задълбочен разбор, защото включват освен съветски и османски, само че и френски свидетелства. Д-р Момчил Маринов описа, че да водят договарянията от страна на Османската империя са оторизирани двама висши сановници - тогавашният министър на външните работи Сервер паша и Намик паша, който заема длъжността “пазител на държавния печат”. От страна на Русия договарянията се водят от княз Николай Николаевич, брат на император Александър II, военачалник Непокойчицки, началник на щаба на настоящата войска, и Нелидов, началник на дипломатическата канцелария към щаба. Условията, които са показани от страна на Русия, почиват най-много на заключенията от Цариградската конференция от декември 1876 година, напомни доктор Маринов. Те упорстват за автономност на българската държавност в граници, които приближават рамките на българската Екзархия, а това е една сериозна територия от българското етническо землище. Побеждаващата страна има и други претенции в балкански подтекст – потвърждаване на независимостта на Сърбия, нови териториални придобивки за Румъния, за Черна гора и други.
Д-р Маринов означи, че още през първия ден договарянията са неимоверно сложни, поради обстоятелството, че военните дейности са към момента в разгара си. " Любопитен факт е, че още през следобедните часове на 20 януари съветските договарящи осведомят Намик паша, че Одрин се предава без пердах и е ангажиран от съветски елементи, а това значително отваря пътя на настъпващата съветска войска към Цариград”, уточни историкът. По думите му различен забавен и едва прочут факт е, че гарнизонът на турската войска там се управлява от Джемил паша, който е наследник на Намик паша. “Не е изключено това да повлиява по някакъв метод на водените договаряния, които приключват несполучливо в първия ден и не престават на 21 януари. Те не престават мъчно и приключват с крах на 21 януари, когато излиза наяве, че армията на Александър Втори ще продължи своето нахлуване.
Д-р Момчил Маринов сподели още, че различен доста едва прочут факт е, че турският офицер Иззет - Фуад паша, обвързван най-много със сраженията в четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна, получава указания да тръгне от Константинопол за Казанлък. По някаква причина закъснява и на процедура идва, когато договарянията са приключили, и когато всички, в това число и договарящите, потеглят на юг с съветската войска. Директорът уточни, че отворен за откривателите остава въпросът какви указания е имал, за какво е просрочен и какво е щяло да се случи, в случай че инструкциите са били разнообразни. Той добави, че в написаните мемоари на Иззет - Фуад паша, както и в други проучени източници, не се загатва какви пълномощия е имал.
Д-р Маринов означи, че към тези събития към момента съществуват голям брой неизяснени обстоятелства и изрази вяра историята за значимите януарски дни на 1878 година в Казанлък да се добавя и да бъде по-добре позната на откривателите и на обществото.
Още преди рухването на Плевен на 10 декември 1877 година излиза наяве, че Османската империя ще бъде принудена да търси спокойно решение, защото изходът от войната към този момент е превдварително решен и въпреки хронологията на тези събития да е извънредно любопитна, тя остава относително непозната, означи шефът на музея. По това време основната квартира на съветския император се намира в Плевенско, само че след боевете при Шипка – Шейново е преместена в Казанлък. Това става на 12 януари 1878 година, като там се открива и главнокомандващият съветската войска княз Николай Николаевич. По думите на историка не е ясно дали щабът се е помещавал в Папазовата или в Ханджиевата къща, защото историческите сведения си опонират.
Папазовата къща и през днешния ден е измежду най-значимите здания от интервала на Възраждането в Казанлък и в нея неведнъж са пресъздавани тези събития, означи доктор Маринов и подсети, че тя е обвързвана с известния розотърговски жанр Папазови, фамозен освен със стопанската си активност, само че и с щедрост и реформаторски дух. Въпреки това някои източници настояват, че договарянията са се водили в друга, към този момент несъществуваща постройка – така наречен Къща на пощаджията или Ханджиевата къща.
Изворите от епохата са извънредно разнородни и занапред подлежат на по-задълбочен разбор, защото включват освен съветски и османски, само че и френски свидетелства. Д-р Момчил Маринов описа, че да водят договарянията от страна на Османската империя са оторизирани двама висши сановници - тогавашният министър на външните работи Сервер паша и Намик паша, който заема длъжността “пазител на държавния печат”. От страна на Русия договарянията се водят от княз Николай Николаевич, брат на император Александър II, военачалник Непокойчицки, началник на щаба на настоящата войска, и Нелидов, началник на дипломатическата канцелария към щаба. Условията, които са показани от страна на Русия, почиват най-много на заключенията от Цариградската конференция от декември 1876 година, напомни доктор Маринов. Те упорстват за автономност на българската държавност в граници, които приближават рамките на българската Екзархия, а това е една сериозна територия от българското етническо землище. Побеждаващата страна има и други претенции в балкански подтекст – потвърждаване на независимостта на Сърбия, нови териториални придобивки за Румъния, за Черна гора и други.
Д-р Маринов означи, че още през първия ден договарянията са неимоверно сложни, поради обстоятелството, че военните дейности са към момента в разгара си. " Любопитен факт е, че още през следобедните часове на 20 януари съветските договарящи осведомят Намик паша, че Одрин се предава без пердах и е ангажиран от съветски елементи, а това значително отваря пътя на настъпващата съветска войска към Цариград”, уточни историкът. По думите му различен забавен и едва прочут факт е, че гарнизонът на турската войска там се управлява от Джемил паша, който е наследник на Намик паша. “Не е изключено това да повлиява по някакъв метод на водените договаряния, които приключват несполучливо в първия ден и не престават на 21 януари. Те не престават мъчно и приключват с крах на 21 януари, когато излиза наяве, че армията на Александър Втори ще продължи своето нахлуване.
Д-р Момчил Маринов сподели още, че различен доста едва прочут факт е, че турският офицер Иззет - Фуад паша, обвързван най-много със сраженията в четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна, получава указания да тръгне от Константинопол за Казанлък. По някаква причина закъснява и на процедура идва, когато договарянията са приключили, и когато всички, в това число и договарящите, потеглят на юг с съветската войска. Директорът уточни, че отворен за откривателите остава въпросът какви указания е имал, за какво е просрочен и какво е щяло да се случи, в случай че инструкциите са били разнообразни. Той добави, че в написаните мемоари на Иззет - Фуад паша, както и в други проучени източници, не се загатва какви пълномощия е имал.
Д-р Маринов означи, че към тези събития към момента съществуват голям брой неизяснени обстоятелства и изрази вяра историята за значимите януарски дни на 1878 година в Казанлък да се добавя и да бъде по-добре позната на откривателите и на обществото.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ