10 юни 1977 г. – Излиза Apple II – първият масово използван персонален компютър
На днешната дата излиза Apple II – първият всеобщо употребен личен компютър. Неговият директен предходник Apple I - модел, пуснат в лимитирана серия и предопределен за фенове на електрониката, проправя път на доста от характерностите, с помощта на които Apple II реализира неповторим за времето си пазарен триумф.
През 1980-те и при започване на 90-те Apple II е на процедура общоприетият компютър за американските учебни заведения, колежи и университети. Става известен и измежду бизнес потребителите с първата изчислителна стратегия VisiCalc.
С известни релативно леки модификации се създава до 1993 година
Уникално за Apple II е и въвеждането на пъстър екран, графичен режим с висока разграничителна дарба, тон, както и вграденият език за програмиране Бейсик. В съпоставяне с по-ранни разработки Apple II е доста по-достъпен и комфортен за потребление. С това той бележи началото на всеобщото разпространяване на персоналните компютри - това е първият модел, предопределен за всеобщия консуматор, а освен за експерти.
Българският " Правец 82 " е основан като негово копие, пригодено за разработване с създавани в Съвет за икономическа взаимопомощ интегрални схеми.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1793 година — Столицата на Съединени американски щати е преместена от Филаделфия във Вашингтон.
• 1809 година — Папа Пий VII отлъчва Наполеон I Бонапарт от църквата, откакто френската войска окупира Италия и афишира папската област за френска територия.
• 1846 година — Шотландският откривател Робърт Уилям Томсън получава патент за първата в света гума.
• 1871 година — В Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник Дума на българските емигранти, издаван от Христо Ботев.
• 1886 година — Изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, при което умират 153 души и е разрушена известната туристическа атракция „ Розови и бели тераси “.
• 1916 година — Започва Великото арабско въстание в Мека.
• 1926 година — Обществото на народите взема решение за разпределяне на Бежански заем на България.
• 1940 година — Втора международна война: Италия афишира война на Франция и Англия.
• 1940 година — Втора международна война: Германските сили, под командването на Ервин Ромел, доближават протока Ла Манш.
• 1940 година — Втора международна война: Канада афишира война на Италия.
• 1940 година — Втора международна война: Норвегия капитулира пред немските сили.
• 1942 година — Втора международна война: Нацистите изгарят чешкото селце Лидице, в отговор на убийството на Райнхард Хайдрих.
• 1945 година — Австралийските войски доближават Брунейски бряг, с цел да освободят Бруней.
• 1962 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Цейлон (Шри Ланка).
• 1964 година — Създаден е Шуменския университет, в началото като Висш педагогичен институт — филиал на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
• 1965 година — Виетнамската война: Битката за „ донг хоай “ стартира.
• 1967 година — Приключва Шестдневната война: Израел и Сирия се съгласяват да прекратят огъня.
• 1990 година — Провежда се първият тур на първите свободни и демократични парламентарни избори в България, след тоталитарния интервал в страната, с които се избират депутати за 7 Велико национално заседание
• 1999 година — Косовската война: НАТО прекратява въздушните удари, откакто Слободан Милошевич се съгласява да изтегли сръбските войски от Косово.
• 1999 година — Създава се Пактът за непоклатимост на Балканите.
• 2003 година - Изстрелян е марсоходът Спирит, с което стартира програмата на НАСА Марс Експлорейшън Роувър.
Родени
• 1799 година — Фьодор Бруни, съветски художник († 1875 г.)
• 1803 година — Анри Дарси, френски инженер († 1858 г.)
• 1819 година — Гюстав Курбе, френски живописец († 1877 г.)
• 1832 година — Николаус Ото, немски откривател († 1891 г.)
• 1873 година — Никола Лулчев, български бунтовник (†? г.)
• 1873 година — Павел Генадиев, български държавник († 1959 г.)
• 1879 година — Александър Кисьов, български боен деятел († 1964 г.)
• 1880 година — Андре Дьорен, френски художник († 1954 г.)
• 1897 година — Татяна Николаевна, съветска велика княгиня († 1918 г.)
• 1910 година — Хаулин Уулф, американски блус артист († 1976 г.)
• 1915 година — Серж Лебовичи, френски психиатър и психоаналитик († 2000 г.)
• 1915 година — Сол Белоу, американски публицист († 2005 г.)
• 1921 година — Филип, херцог на Единбург, херцог на Единбург, брачен партньор на Елизабет II
• 1922 година — Джуди Гарланд, американска актриса († 1969 г.)
• 1922 година — Кирил Дженев, български хореограф
• 1923 година — Робърт Максуел, английски медиен магнат († 1991 г.)
• 1926 година — Асен Гаврилов, български балетист и хореограф († 2006 г.)
• 1929 година — Коста Цонев, български артист и политик († 2012 г.)
• 1931 година — Жоао Жилберто, бразилски музикант
• 1941 година — Георги Янакиев (автомобилист), български играч по мотокрос
• 1942 година — Лопу Фортунату Ферейра ду Нашсименту, анголски политик
• 1945 година — Аслан Селмани, академик и политик от Република Македония
• 1952 година — Янко Братанов, български лекоатлет и треньор
• 1959 година — Карло Анчелоти, италиански футболист
• 1962 година — Венсан Перес, френски артист
• 1963 година — Джийн Трипълхорн, американска киноактриса
• 1964 година — Ангел Червенков, български футболист и треньор
• 1965 година — Трейси Лин Къри, американски музикант
• 1965 година — Линда Еванджелиста, канадска манекенка
• 1965 година — Елизабет Хърли, английска манекенка и актриса
• 1966 година — Дейвид Плат, британски футболист
• 1966 година — Филиз Хюсменова, български евродепутат
• 1972 година — Радмила Шекеринска, политик от Република Македония
• 1972 година — Саша Драгин, сръбски политик
• 1976 година — Майкъл Браун, аржентински артист
• 1978 година — Марко Паасикоски, финландски музикант
• 1978 година — Шейн Уест, американски артист и музикант
• 1983 година — МакSим, съветска певица
• 1985 година — Кая Канепи, естонска тенисистка
• 1985 година — Василис Торосидис, гръцки футболист
• 1987 година — Антон Путило, беларуски футболист
• 1987 година — Мартин Харник, австрийски футболист
Починали
• 323 пр.н.е. — Александър Велики (* 356 пр.н.е.)
• 38 година — Друзила, римска матрона (* 16 г.)
• 1190 година — Фридрих I Барбароса, император на Свещената римска империя (* ок. 1122)
• 1556 година — Мартин Агрикола, немски музикален теоретик (* 1486 г.)
• 1580 година — Луиш ди Камоинш, португалски стихотворец (* 1524 г.)
• 1832 година — Мануел Гарсия (баща), испански оперен артист, композитор и възпитател (* 1775 г.)
• 1836 година — Андре-Мари Ампер, френски физик, математик и естествоизпитател (* 1775 г.)
• 1858 година — Робърт Браун, шотландски ботаник (* 1773 г.)
• 1899 година — Ернест Шосон, френски композитор
• 1901 година — Иван Чичовски, български държавник (*? г.)
• 1912 година — Антон Ашкерц, словенски стихотворец (* 1856 г.)
• 1918 година — Кочо Лютата, български бунтовник и бунтовник (* 1836 г.)
• 1923 година — Пиер Лоти, френски публицист (* 1850 г.)
• 1926 година — Антони Гауди, испански проектант (* 1852 г.)
• 1934 година — Александър Яшченко, съветски правист (* 1877 г.)
• 1940 година — Маркъс Гарви, държавник и интелектуалец (* 1887 г.)
• 1944 година — Франк Томпсън, английски офицер (* 1920 г.)
• 1946 година — Джак Джонсън, американски боксьор (* 1878 г.)
• 1949 година — Сигрид Унсет, норвежка писателка, феминистка, Нобелов лауреат през 1928 (* 1882 г.)
• 1967 година — Спенсър Трейси, американски артист (* 1900 г.)
• 1982 година — Райнер Вернер Фасбиндер, немски кинорежисьор (* 1945 г.)
• 1988 година — Неджати Зекирия, публицист от СР Македония (* 1928 г.)
• 1991 година — Веркор, френски публицист и художник (* 1902 г.)
• 2000 година — Хафез Асад, президент на Сирия (* 1930 г.)
• 2001 година — Джоко Радивоевич, български ваятел (* 1927 г.)
• 2002 година — Джон Готи, американски нарушител (* 1940 г.)
• 2004 година — Николай Колев - Мичмана, български състезателен коментатор (* 1932 г.)
• 2004 година — Рей Чарлс, американски артист и соул музикант (* 1930 г.)
• 2008 година — Любен Дилов, български публицист (* 1927 г.)
• 2010 година — Фердинан Ойоно, камерунски публицист и политик (* 1929 г.)
Празници
• България — Празник на град Попово — Обявен от Общински съвет на 10 юни 2002 година
• Италия — Празник на град Крема
• Португалия — Ден на Португалия (по мотив деня в памет на националния стихотворец Луиш ди Камоинш, 1850 година, народен празник)
• Соломонови острови (държава) — Официален рожден ден на кралицата
• Япония — Ден на часовника (през 671 година за пръв път се появява часовник в двореца на императора на Япония)
Obekti.bg
През 1980-те и при започване на 90-те Apple II е на процедура общоприетият компютър за американските учебни заведения, колежи и университети. Става известен и измежду бизнес потребителите с първата изчислителна стратегия VisiCalc.
С известни релативно леки модификации се създава до 1993 година
Уникално за Apple II е и въвеждането на пъстър екран, графичен режим с висока разграничителна дарба, тон, както и вграденият език за програмиране Бейсик. В съпоставяне с по-ранни разработки Apple II е доста по-достъпен и комфортен за потребление. С това той бележи началото на всеобщото разпространяване на персоналните компютри - това е първият модел, предопределен за всеобщия консуматор, а освен за експерти.
Българският " Правец 82 " е основан като негово копие, пригодено за разработване с създавани в Съвет за икономическа взаимопомощ интегрални схеми.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1793 година — Столицата на Съединени американски щати е преместена от Филаделфия във Вашингтон.
• 1809 година — Папа Пий VII отлъчва Наполеон I Бонапарт от църквата, откакто френската войска окупира Италия и афишира папската област за френска територия.
• 1846 година — Шотландският откривател Робърт Уилям Томсън получава патент за първата в света гума.
• 1871 година — В Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник Дума на българските емигранти, издаван от Христо Ботев.
• 1886 година — Изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, при което умират 153 души и е разрушена известната туристическа атракция „ Розови и бели тераси “.
• 1916 година — Започва Великото арабско въстание в Мека.
• 1926 година — Обществото на народите взема решение за разпределяне на Бежански заем на България.
• 1940 година — Втора международна война: Италия афишира война на Франция и Англия.
• 1940 година — Втора международна война: Германските сили, под командването на Ервин Ромел, доближават протока Ла Манш.
• 1940 година — Втора международна война: Канада афишира война на Италия.
• 1940 година — Втора международна война: Норвегия капитулира пред немските сили.
• 1942 година — Втора международна война: Нацистите изгарят чешкото селце Лидице, в отговор на убийството на Райнхард Хайдрих.
• 1945 година — Австралийските войски доближават Брунейски бряг, с цел да освободят Бруней.
• 1962 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Цейлон (Шри Ланка).
• 1964 година — Създаден е Шуменския университет, в началото като Висш педагогичен институт — филиал на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
• 1965 година — Виетнамската война: Битката за „ донг хоай “ стартира.
• 1967 година — Приключва Шестдневната война: Израел и Сирия се съгласяват да прекратят огъня.
• 1990 година — Провежда се първият тур на първите свободни и демократични парламентарни избори в България, след тоталитарния интервал в страната, с които се избират депутати за 7 Велико национално заседание
• 1999 година — Косовската война: НАТО прекратява въздушните удари, откакто Слободан Милошевич се съгласява да изтегли сръбските войски от Косово.
• 1999 година — Създава се Пактът за непоклатимост на Балканите.
• 2003 година - Изстрелян е марсоходът Спирит, с което стартира програмата на НАСА Марс Експлорейшън Роувър.
Родени
• 1799 година — Фьодор Бруни, съветски художник († 1875 г.)
• 1803 година — Анри Дарси, френски инженер († 1858 г.)
• 1819 година — Гюстав Курбе, френски живописец († 1877 г.)
• 1832 година — Николаус Ото, немски откривател († 1891 г.)
• 1873 година — Никола Лулчев, български бунтовник (†? г.)
• 1873 година — Павел Генадиев, български държавник († 1959 г.)
• 1879 година — Александър Кисьов, български боен деятел († 1964 г.)
• 1880 година — Андре Дьорен, френски художник († 1954 г.)
• 1897 година — Татяна Николаевна, съветска велика княгиня († 1918 г.)
• 1910 година — Хаулин Уулф, американски блус артист († 1976 г.)
• 1915 година — Серж Лебовичи, френски психиатър и психоаналитик († 2000 г.)
• 1915 година — Сол Белоу, американски публицист († 2005 г.)
• 1921 година — Филип, херцог на Единбург, херцог на Единбург, брачен партньор на Елизабет II
• 1922 година — Джуди Гарланд, американска актриса († 1969 г.)
• 1922 година — Кирил Дженев, български хореограф
• 1923 година — Робърт Максуел, английски медиен магнат († 1991 г.)
• 1926 година — Асен Гаврилов, български балетист и хореограф († 2006 г.)
• 1929 година — Коста Цонев, български артист и политик († 2012 г.)
• 1931 година — Жоао Жилберто, бразилски музикант
• 1941 година — Георги Янакиев (автомобилист), български играч по мотокрос
• 1942 година — Лопу Фортунату Ферейра ду Нашсименту, анголски политик
• 1945 година — Аслан Селмани, академик и политик от Република Македония
• 1952 година — Янко Братанов, български лекоатлет и треньор
• 1959 година — Карло Анчелоти, италиански футболист
• 1962 година — Венсан Перес, френски артист
• 1963 година — Джийн Трипълхорн, американска киноактриса
• 1964 година — Ангел Червенков, български футболист и треньор
• 1965 година — Трейси Лин Къри, американски музикант
• 1965 година — Линда Еванджелиста, канадска манекенка
• 1965 година — Елизабет Хърли, английска манекенка и актриса
• 1966 година — Дейвид Плат, британски футболист
• 1966 година — Филиз Хюсменова, български евродепутат
• 1972 година — Радмила Шекеринска, политик от Република Македония
• 1972 година — Саша Драгин, сръбски политик
• 1976 година — Майкъл Браун, аржентински артист
• 1978 година — Марко Паасикоски, финландски музикант
• 1978 година — Шейн Уест, американски артист и музикант
• 1983 година — МакSим, съветска певица
• 1985 година — Кая Канепи, естонска тенисистка
• 1985 година — Василис Торосидис, гръцки футболист
• 1987 година — Антон Путило, беларуски футболист
• 1987 година — Мартин Харник, австрийски футболист
Починали
• 323 пр.н.е. — Александър Велики (* 356 пр.н.е.)
• 38 година — Друзила, римска матрона (* 16 г.)
• 1190 година — Фридрих I Барбароса, император на Свещената римска империя (* ок. 1122)
• 1556 година — Мартин Агрикола, немски музикален теоретик (* 1486 г.)
• 1580 година — Луиш ди Камоинш, португалски стихотворец (* 1524 г.)
• 1832 година — Мануел Гарсия (баща), испански оперен артист, композитор и възпитател (* 1775 г.)
• 1836 година — Андре-Мари Ампер, френски физик, математик и естествоизпитател (* 1775 г.)
• 1858 година — Робърт Браун, шотландски ботаник (* 1773 г.)
• 1899 година — Ернест Шосон, френски композитор
• 1901 година — Иван Чичовски, български държавник (*? г.)
• 1912 година — Антон Ашкерц, словенски стихотворец (* 1856 г.)
• 1918 година — Кочо Лютата, български бунтовник и бунтовник (* 1836 г.)
• 1923 година — Пиер Лоти, френски публицист (* 1850 г.)
• 1926 година — Антони Гауди, испански проектант (* 1852 г.)
• 1934 година — Александър Яшченко, съветски правист (* 1877 г.)
• 1940 година — Маркъс Гарви, държавник и интелектуалец (* 1887 г.)
• 1944 година — Франк Томпсън, английски офицер (* 1920 г.)
• 1946 година — Джак Джонсън, американски боксьор (* 1878 г.)
• 1949 година — Сигрид Унсет, норвежка писателка, феминистка, Нобелов лауреат през 1928 (* 1882 г.)
• 1967 година — Спенсър Трейси, американски артист (* 1900 г.)
• 1982 година — Райнер Вернер Фасбиндер, немски кинорежисьор (* 1945 г.)
• 1988 година — Неджати Зекирия, публицист от СР Македония (* 1928 г.)
• 1991 година — Веркор, френски публицист и художник (* 1902 г.)
• 2000 година — Хафез Асад, президент на Сирия (* 1930 г.)
• 2001 година — Джоко Радивоевич, български ваятел (* 1927 г.)
• 2002 година — Джон Готи, американски нарушител (* 1940 г.)
• 2004 година — Николай Колев - Мичмана, български състезателен коментатор (* 1932 г.)
• 2004 година — Рей Чарлс, американски артист и соул музикант (* 1930 г.)
• 2008 година — Любен Дилов, български публицист (* 1927 г.)
• 2010 година — Фердинан Ойоно, камерунски публицист и политик (* 1929 г.)
Празници
• България — Празник на град Попово — Обявен от Общински съвет на 10 юни 2002 година
• Италия — Празник на град Крема
• Португалия — Ден на Португалия (по мотив деня в памет на националния стихотворец Луиш ди Камоинш, 1850 година, народен празник)
• Соломонови острови (държава) — Официален рожден ден на кралицата
• Япония — Ден на часовника (през 671 година за пръв път се появява часовник в двореца на императора на Япония)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ