170 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу
На днешната дата - 26 юли, се навършват 170 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу, напомня Българска телеграфна агенция. Той е измежду най-ярките и авторитетни персони в историята на международната литература и актуалния спектакъл. Шоу е ирландски драматург, критик и публичен деятел, чието творчество прекатурва традициите на актуалния спектакъл. Известен със своя проницателен жанр и непримирима обществена рецензия, той остава в историята като единствения създател, почетен както с Нобелова премия за литература (1925 г.), по този начин и с филмовото отличие „ Оскар “ (1939 г.) за сюжета на своята емблематична пиеса „ Пигмалион “.
Неговият житейски и креативен път обгръща съвсем цяло столетие, изпълнено с бурни обществени, политически и културни промени, които той отразява и проучва с неподражаема, безмилостна подигравка. Шоу употребява силата на парадокса и сатирата, с цел да предизвика интелекта и да изобличи класовото двуличие на своето време, отбелязва енциклопедия „ Британика “. Ирландският драматург е създател на над 60 пиеси.
Джордж Бърнард Шоу се ражда в Дъблин през 1856 година в оскъдно протестантско семейство. Ранните му години са белязани от финансова неустановеност и липса на академично обучение. Шоу откровено не харесва учебното заведение, определяйки го като затвор за мозъка. Това тестване обаче не стопира неговото интелектуално развиване.
Той се трансформира в типичен образец за самоук човек, който прекарва безчет часове в читалните на Британския музей и държавните библиотеки, попивайки познания по философия, стопанска система, история и изкуство. През 1876 година Шоу дефинитивно се реалокира в Лондон, където малко по малко стартира неговият същински напредък като публицист, журналист и мъдрец, отбелязва енциклопедия „ Британика “.
В началото на кариерата си Шоу пробва да пробие на литературната сцена с писане на романи, само че те нямат триумф и са отхвърлени от издателите. Истинското му и неоспоримо предопределение се оказва драматургията.
Неговото драматургично творчество е голямо по своя размер, само че няколко произведения остават безконечни класики. Пиесата „ Пигмалион “ е най-популярното му произведение, в което посредством преобразяването на Елиза Дулитъл той проучва класовите разлики, предразсъдъците и силата на езика. Други знакови пиеси са „ Къщата на вдовеца “, където нападна употребата на бедните и лицемерието на висшето общество, „ Професията на госпожа Уорън “, разглеждаща икономическите аргументи за проституцията, и историческата драма „ Света Йоанна “, която дефинитивно затвърждава международното му самопризнание.
Автор е и на пиесите „ Кендида " (1898), „ Избраник на ориста " (1898), „ Човек и свръхчовек " (1903), „ Майор Барбара " (1907), „ Андрокъл и лъвът " (1916), „ Пигмалион " (1916), „ Дом на разрушените сърца " (1919) и други Носител на Нобелова премия за литература за 1925 година за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с поетична хубост.
Характерният жанр на Шоу се отличава с брилянтен разговор и абсурден, постоянно подигравателен комизъм. Този характерен метод ражда термина „ шоувизъм “ – способността да се разкриват дълбоки истини посредством занимателни, остри и на пръв взор неуместни изказвания. Неговите герои рядко са напълно положителни или неприятни. Освен като драматург, Шоу е деен и авторитетен публичен деятел. Той е един от най-видните членове и създатели на Фабианското общество – организация, която се бори за обществени промени и създаване на социалистическо общество посредством мирни, еволюционни и демократични средства, а не посредством насилствени революции. Неговите политически есета, памфлети и обществени лекции оказват голямо въздействие върху образуването на модерната лява политическа мисъл във Англия.
Шоу остава в паметта на поколенията и със своя екстравагантен метод на живот. Той е бил непоколебим вегетарианец, цялостен трезвеник от алкохол и буен последовател на промяната на британския правопис.
ШОУ И БЪЛГАРИЯ
Ирландският драматург е обвързван с България посредством антивоенната си комедия, написана през 1894 година, „ Оръжията и индивидът “.
Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален триумф за Бърнард Шоу, от който потегля и неговата известност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на лауреата на Нобелова премия за литература. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее публичните настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и непотребна романтизация. Именно поради това си желание създателят избира за заглавие на пиесата откъс от британския превод на началото на античната епическа поема „ Енеида “ на Вергилий, отбелязва на уеб страницата си Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Повод за този коментар е, че през ноември на 2024 година световноизвестният американски артист и режисьорДжон Малковичпостави на сцената на Народния спектакъл пиесата на Шоу.
Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, само че в устрема си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от другари, взема решение да сложи описаните взаимоотношения и събития в подтекста на неотдавна завършилата Сръбско-българска война. В международен мащаб пиесата е приета класика, по която е основана даже известната виенска оперета „ Шоколадовият боец “ на Оскар Щраус. Въпреки това, в България творбата има спорна орис поради метода, по който Шоу разказва бита и нравите на българите от края на XIX век, в това число смешки за неналичието на библиотеки и навиците за къпане.
Премиерата на пиесата в България през есента на 2024 година докара дообществени диспути, митинги и конфликти пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “в София, когато Джон Малкович сложи пиесата на българска сцена. Критиците на пиесата я дефинират като антибългарска насмешка, до момента в който бранителите и литературните специалисти акцентират, че Шоу употребява карикатурата универсално и осмива човешкото пустославие изобщо, а не съответна нация.
Неговият житейски и креативен път обгръща съвсем цяло столетие, изпълнено с бурни обществени, политически и културни промени, които той отразява и проучва с неподражаема, безмилостна подигравка. Шоу употребява силата на парадокса и сатирата, с цел да предизвика интелекта и да изобличи класовото двуличие на своето време, отбелязва енциклопедия „ Британика “. Ирландският драматург е създател на над 60 пиеси.
Джордж Бърнард Шоу се ражда в Дъблин през 1856 година в оскъдно протестантско семейство. Ранните му години са белязани от финансова неустановеност и липса на академично обучение. Шоу откровено не харесва учебното заведение, определяйки го като затвор за мозъка. Това тестване обаче не стопира неговото интелектуално развиване.
Той се трансформира в типичен образец за самоук човек, който прекарва безчет часове в читалните на Британския музей и държавните библиотеки, попивайки познания по философия, стопанска система, история и изкуство. През 1876 година Шоу дефинитивно се реалокира в Лондон, където малко по малко стартира неговият същински напредък като публицист, журналист и мъдрец, отбелязва енциклопедия „ Британика “.
В началото на кариерата си Шоу пробва да пробие на литературната сцена с писане на романи, само че те нямат триумф и са отхвърлени от издателите. Истинското му и неоспоримо предопределение се оказва драматургията.
Неговото драматургично творчество е голямо по своя размер, само че няколко произведения остават безконечни класики. Пиесата „ Пигмалион “ е най-популярното му произведение, в което посредством преобразяването на Елиза Дулитъл той проучва класовите разлики, предразсъдъците и силата на езика. Други знакови пиеси са „ Къщата на вдовеца “, където нападна употребата на бедните и лицемерието на висшето общество, „ Професията на госпожа Уорън “, разглеждаща икономическите аргументи за проституцията, и историческата драма „ Света Йоанна “, която дефинитивно затвърждава международното му самопризнание.
Автор е и на пиесите „ Кендида " (1898), „ Избраник на ориста " (1898), „ Човек и свръхчовек " (1903), „ Майор Барбара " (1907), „ Андрокъл и лъвът " (1916), „ Пигмалион " (1916), „ Дом на разрушените сърца " (1919) и други Носител на Нобелова премия за литература за 1925 година за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с поетична хубост.
Характерният жанр на Шоу се отличава с брилянтен разговор и абсурден, постоянно подигравателен комизъм. Този характерен метод ражда термина „ шоувизъм “ – способността да се разкриват дълбоки истини посредством занимателни, остри и на пръв взор неуместни изказвания. Неговите герои рядко са напълно положителни или неприятни. Освен като драматург, Шоу е деен и авторитетен публичен деятел. Той е един от най-видните членове и създатели на Фабианското общество – организация, която се бори за обществени промени и създаване на социалистическо общество посредством мирни, еволюционни и демократични средства, а не посредством насилствени революции. Неговите политически есета, памфлети и обществени лекции оказват голямо въздействие върху образуването на модерната лява политическа мисъл във Англия.
Шоу остава в паметта на поколенията и със своя екстравагантен метод на живот. Той е бил непоколебим вегетарианец, цялостен трезвеник от алкохол и буен последовател на промяната на британския правопис.
ШОУ И БЪЛГАРИЯ
Ирландският драматург е обвързван с България посредством антивоенната си комедия, написана през 1894 година, „ Оръжията и индивидът “.
Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален триумф за Бърнард Шоу, от който потегля и неговата известност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на лауреата на Нобелова премия за литература. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее публичните настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и непотребна романтизация. Именно поради това си желание създателят избира за заглавие на пиесата откъс от британския превод на началото на античната епическа поема „ Енеида “ на Вергилий, отбелязва на уеб страницата си Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Повод за този коментар е, че през ноември на 2024 година световноизвестният американски артист и режисьорДжон Малковичпостави на сцената на Народния спектакъл пиесата на Шоу.
Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, само че в устрема си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от другари, взема решение да сложи описаните взаимоотношения и събития в подтекста на неотдавна завършилата Сръбско-българска война. В международен мащаб пиесата е приета класика, по която е основана даже известната виенска оперета „ Шоколадовият боец “ на Оскар Щраус. Въпреки това, в България творбата има спорна орис поради метода, по който Шоу разказва бита и нравите на българите от края на XIX век, в това число смешки за неналичието на библиотеки и навиците за къпане.
Премиерата на пиесата в България през есента на 2024 година докара дообществени диспути, митинги и конфликти пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “в София, когато Джон Малкович сложи пиесата на българска сцена. Критиците на пиесата я дефинират като антибългарска насмешка, до момента в който бранителите и литературните специалисти акцентират, че Шоу употребява карикатурата универсално и осмива човешкото пустославие изобщо, а не съответна нация.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ