Тайният дневник и биографичният роман на поетесата Ваня Петкова ще бъдат издадени
На днешната дата, 26 април 2009 година , бе краят на земния път на една от най-видните и ярки наши поетеси - Ваня Петкова. Тя бе още доста уважаван публицист и преводач от съветски, украински, сръбски, испански, полски, арабски, арменски и немски език. Тя се наложи с перото си и направи притежание за българските читатели редица непознати създатели. Може би малко на брой знаят, че видната българска поетеса е от руско-украински генезис - дядото на Ваня е руснак, донски казак Иван Скендербегов от Ростов на Дон бил военачалник от царска войска с 12 ордена за смелост. Неговата брачна половинка Анастасия Житская е била украинка, Полтавска графиня. По време на революцията те бягат като доста други дворяни и не престават рода си към този момент в България. Всичко това към този момент е вписано в историята на една огромна персона и поетеса и моя майка Ваня Петкова, която в ден като този без да се сбогува, отлетя от този свят. Преди „ полета си “ тя си заплати парното и отиде до издателство „ Демакс “, с цел да направи последната редакция на книгата си „ Пиратски стихове “. След броени часове нейните другари и фенове към този момент държаха книгата ѝ в ръце, до момента в който се прощаваха с нея.
„ Посвещава се на Джони Деп “ написа на първата ѝ страница. И още: „ Тази книга не се продава, тя няма цена!!! Безценна е! Предназначена единствено за другари и ценители на поезията “, е написала поетесата.
Дванадесет години по-късно в навечерието на рождения ден на Ваня Петкова - 10 юли, нейният внук Джоузеф ал Ахмед, който живее в Лос Анджелис, преведе на британски последната книга на баба си.
Той подреди сред стиховете нейни картини и по този начин я възкреси за нов живот
към този момент зад океана.
Ваня Петкова умря в съня си напът за обичаното село Езерово, където купи къща. Беше ненадейно, нищо не подсказваше трагичното събитие. Здрава и доста енергична, тя бушуваше като вихър всеки ден сред издателства, издатели, институции и министерства. Беше неуморима в нейните сини дънки, бели маратонки с разнообразни връзки и блестящо синьо сако. За мнозина странна и неразбрана, което е обикновено, тъй като гениите тъкмо с това се открояват от тълпата. Отлетя, както тя споделяше на Сириус в съня си. „ Не плачи за мен, дъще, те ще дойдат да ме вземат “, споделяше ми в миналото тя. Казват, че Господ обича тези, които прибира насън.
В началото на предходната година взех решение да направя ремонт на жилището си. И до момента в който разчиствахме със сина ми една от стаите, непипана с години, в най-недостъпния ъгъл открих кутия. На нея пишеше: „ SOS! Творчеството на Ваня Петкова. Да се пази за поколенията “. Освен нея намерихме и три кашона. Това беше архивът на поетесата. Стотици неиздадени стихове, всички персонални бележници със мемоари, тайният дневник и автобиографичният разказ „ Бог е обич “.
Приживе тя в никакъв случай не бе споменавала за подобен списък. Синът ми реши да разчистим и мазето, където не беше влизал никой повече от тридесет години. В един остарял куфар там пък попаднахме на 130 картини, рисувани от майка ми. Предимно графични портрети, на всеки от които е написано името на индивида, който е изобразен.
Освен стотици неиздадени стихотворения открих и
романа „ Бог е обич “, за който майка ми написа да бъде публикуван след гибелта ѝ.
Героите му са действителни хора, показани с същинските си имена. Явно се е страхувала да го издаде приживе. И при социализма, и при днешната народна власт, тъй като белким това е народна власт! На челната страница има две подзаглавия: „ Житие на една свята грешница “ и „ Автобиографична сага за демона, който се молеше и плачеше “.
От откритите стотици неиздадени стихове множеството са написани на ръка и единствено аз, която добре познавах почерка ѝ, мога да ги плана. Част от тях са на съветски. Ще приготвя всичко това за издаване, с което ще желая да кажа: Ваня Петкова е жива!
В скрития списък открихме и доста фотоси с известни персони. Майка ми имаше мощна духовна връзка с Георги Джагаров, обичаха се с Дамян Дамянов. Но индивидът, с който си приличаха като близнаци поради дарбата, гения и даже усета на обличане, бе Евгений Евтушенко.
На една записка той е написал: „ Ваня, теб природата те е направила в един-единствен образец “. Двамата си говореха в стихове, до момента в който пиеха вино. Сред бележките открих и една, на която написа: „ Да се обадя на Лео Конфорти “. Става въпрос за огромния български артист. Дори е маркиран телефонът му.
В архива открих и един „ Черен дневник “.
Написано е и на български, и на испански - El diario negro
В него са разказани всичките сътрудници на Ваня Петкова, които са я преследвали и заплашвали, уволнявали, забранявали ѝ да написа. Подробно е разказан казусът с Пантелей Зарев, който упорствал да си махне кръста, с цел да я одобряват в Съюза на писателите. Тя обаче отвърнала: „ Кръстът ще падне единствено с главата ми “. Няма да описвам какво написа в „ Черен дневник “! Искам да го издам и читателите сами да прочетат какво е претърпяла Ваня Петкова! Как е била гонена, тероризирана и измъчвана както от управляващите, по този начин и от сътрудници и даже от съседите от блока в столичния квартал " Хиподрума ". „ Черен дневник “ ще е бомба със закъснител, бестселър и бодил в очите на доста, които към момента са измежду нас. Майка ми бе преследвана и поради това, че се е омъжила за тъмнокож чужденец. Целият расизъм при тогавашния комунизъм е разказан в дневника и всички са си с същинските имена! Всички споделяха за майка ми приживе, че е била скандалджийка, раздавала е плесници. Сега разбирам за какво го е правила и желая и читателите да схванат. Като поетеса тя бе колкото обичана, толкоз и ненавиждана.
Засега архивът се съхранява в банков сейф и единствено аз имам достъп до него. По Закона за авторското право 70 години след кончината ѝ аз владея авторските ѝ права, тъй че запретвам ръкави и стартирам да издавам, с цел да понижа най-малко малко работата, която ще остане за синовете ми един ден. Реших да разширя находките и изкупих всичките ѝ книги, които открих по уеб сайтове, при антикварите и по пазарищата. Сега те са подредени в нашия дом в специфична библиотека на Ваня Петкова с нейния портрет на стената. Тук е и първата стихосбирка: „ Грешница “, отдадена на мен. След издаването ѝ книгата беше неразрешена от Тодор Живков и конфискувана от книжарниците. Цензурата я намирала за еротична. Бай Тошо се ужасил от стиховете:
Аз съм грешница,
споделям това, което мисля,
целувам устни, които желая
И очи с цвят на езеро,
И очи с цвят на лешници
„ Аз докрай разплисквам! “.
След години майка ми се среща и сприятелява с Тодор Живков и той дава позволение книгата да бъде върната по рафтовете. Сега към този момент домът ми е цялостен с книгите на Ваня Петкова, която ще остане феномен в българската и международната литература. А стените на домовете ни са с картините на Ваня Петкова и на нейния внук - също художник, стихотворец и режисьор! Това е - кръвта вода не става, и ние ще продължим - на инат на враговете!
Внукът ѝ Джоузеф издаде в Америка нейните пиратски стихове, отдадени на Джони Деп. Много хора се питат за какво последната книга на Ваня Петкова със стихове в изцяло нов жанр се назовава „ Пиратски стихове “ и за какво е отдадена на холивудската легенда Джони Деп. Защо? Самата тя от дълго време е дала отговор на този въпрос: " Моите стихове - за какво ги нарекох пиратски? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на наслада и благополучие в моя див и плевел живот. Моята лирика не се роди под топлите чаршафи пред компютъра. Родена е сред плесници по лицето и юмручни битки, изстрели в тил и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни завършения в Сирия и Судан, сред самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, сред скандални деца и неблагодарни милички любимци, сред Небето и Земята, сред Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми ". Майка ми се въодушеви за това заглавие от кино лентата: „ Карибски пирати “. Джони Деп беше нейният любим.
Беше измолила от един МОЛ да ѝ подарят голям макет на артиста от картон таман когато излезе филмът. И с този мукавен Джони Деп тя прекоси пеш половин София, с цел да го донесе у дома на внука си Джоузеф.
Двамата събираха всичко пиратско - книги, предмети, ножове, кораби. Колекцията им е голяма и я вардя до през днешния ден. Ваня Петкова носеше същия пиратски дух, беше бунтовник вървеше против течението.
Внукът ѝ също, може би по тази причина преведе последната ѝ книга на британски и я издаде в Съединени американски щати за рождения ѝ ден.
Американското издание на „ Пиратски стихове " няма да се продава. То е предопределено единствено за другари и ценители на поезията на Ваня Петкова. В него има доста фотоси с велики персони и нейни картини. Синът ми към този момент се е свързал с мениджъра на Джони Деп, споделил му, че има обръщение от българска поетеса и се надява в близкото бъдеше артистът да получи книгата, която е илюстрирана с откритите наскоро графики на майка ми.
Поетесата има заложба и да рисува, оставя сбирка от графики
знаех, че майка ми рисува, само че не съм предполагала, че има такава богата сбирка. Повечето от потретите са на обичаната ѝ баба Олга, на която съм кръстена. Тя е родена в Гърция. По време на Балканската война дружно с братчетата и сестричката си останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър. Там ги прибират положителни хора. Олга е осиновена от едно българско семейство, само че губи вечно връзка с останалите деца. По-късно прабаба ми се дами за Никола, който е риболовец. Тя по този начин и не научава български, с всички е говорела на гръцки, в това число и с майка ми, която владееше езика съвършено. Прабаба ми Олга ражда четири деца. Едно от тях е майката на майка ми - баба ми Василка, или на гръцки Василиса. По бащина линия майка ми е от съветски генезис. Прадядо ми Иван е бил военачалник в армията на императора. Бяга от Русия по време на болшевишката гражданска война дружно със брачната половинка си графиня Анастасия Житская от Полтава. Целта им е Франция. Притежават единствено два сандъка, които вардя до през днешния ден, и една икона. По незнайни аргументи обаче остават във Велико Търново и по-късно се местят в София. Баба ми Василка се дами за сина на военачалник с белогвардейско родословие. Казвал се Пьотр, само че бил побългарен на Петко. Майка ми е кръстена в църквата " Св. Седмочисленици " с името Ивана. На дядо си Иван. Това е нейното същинско име.
Върнах се към тази фамилна история, тъй като героите в нея участват в картините на майка ми. Тя просто тайничко ги е рисувала. На една от графиките е изобразен дядо ми Иван, очевидно пийнал, лежащ на масата с други белогвардейци. На друга картина баба ми Васка шие на шевната машина, на трета е прабаба ми Олга и така нататък
Как Изабел става Олга-Жаклин поради една крава
Освен творчеството на майка ми Ваня Петкова, в планове списък открих и пет кутии с писма. Бележки, които сме си писали по разнообразни мотиви и тя е съхранила. Запазена е цялата преписка сред майка ми и моя татко - докторът на науките Нури Садик. Той идва от Судан през 1965 година. По генезис е нубиец, такива са първите християни в Африка. Писали са си, когато са били надалеч един до различен: татко ми в Судан или майка ми в Куба. Писмата свидетелстват за огромната им обич. Макар че се разделиха в последните години от живота, двамата резервираха съвършените си връзки. И не се разведоха в никакъв случай. Майка ми не е имала други бракове.
В една от кутиите има бележки, които баба ми и татко ми са писали на мама, когато е отишла да ме ражда в Първа градска болница в столицата. Пишат ѝ, че ѝ носят плодове и боза, с цел да има кърма да кърми дребната Изабел! И непрестанно питат - по какъв начин е Изабел? Добре ли се храни? Историята е доста смешна. Първоначално ми дават името Изабел. Но малко преди да изпишат майка ми от родилното, тя надникнала в книгата, която лежала на нощното шкафче на другата родилка до нея. А там основната героиня била една крава Изабел! Майка ми изпищяла и споделила на татко ми: „ Няма да кръстя щерка си на крава! “. И по този начин ми дават двойното име Олга-Жаклин. На прабаба ми Олга, гъркинята, по избор на майка ми, и на Жаклин Кенеди - по избор на татко ми.
Истинската истина за Ваня Петкова
Рано изгасна огъня на поезията на Ваня. България загуби нейния извънреден гений, а аз - моята майка.
Ваня бе забележителна и ексцентрична персона. Родена е на 10 юли 1944 година в София в семейство на шивачка и банков служител. Всъщност същинските специалности на някогашните дворяни са художничка и диригент на духов боен оркестър, само че по стечения на следвоенните условия художничката е принудена да модифицира гения си в шивач-моделиер, а диригентът да седне зад бюрото в банката. И по този начин, амбициозните родители, които късно са се сдобили с чадото си, вземат решение дребната Ваня да стане цигуларка. Заключена в стаята по няколко часа дневно, тя
свири без предпочитание
на скъпата цигулка, закупена от австрийски евреи. В едно пролетно утро, когато всички деца играели на вън, а тя била сред четирите стени с цигулката, врабче кацнало на перваза и я погледнало жално. Седемгодишната Ваня взема решение да изрази митинга си към своите родители и написва първото си стихотворение - римуван диалог с птичето, което е на независимост, а тя е заключена с омразната цигулка... И по този начин се почнало. Протест след митинг, стих след стих до момента в който не се усетила, че ѝ е доста по прелестно да написа стихове, в сравнение с да свири Паганини. След като баба ми видяла, че не може да се оправи с непокорната си щерка, взема решение да иде за съвет при Ванга. " Не го мъчете туй дете да свири, няма да стане музикант. Виждам я заровена в купчина книги ", споделила пророчицата. Юношеството ѝ минало в писане. Завършва с отличие гимназията, от която желали да я изключат за непочтено държание. А непокорството се състояло в това, че в час по математика пишела стихотворения, а в останалите часове рисувала превъзходни портрети на всички учители. Но търпението на педагозите се изчерпало, когато в едно от междучасията Ваня замервала съучениците си с мократа гъба за търкане на дъската. В този миг вратата инцидентно се отваря от шефа на гимназията и гъбата го уцелва тъкмо по голото му теме.
Ваня е пред изключване, само че я избавят отличните оценки. Красивата госпожица кандидатства Славянска лингвистика. Но за огромно удивление на родителите ѝ, Софийският университет не я приема. Тя твърдо е решила да върви с перото напред и прави литературният си дебют през 1959-а, когато разгласява есе и стихотворение във вестник " Средношколско знаме ". Забелязва я поетът Божидар Божилов, който ѝ дава " зелената улица ". Започват да я разгласяват на всички места. Въпреки отличните резултати, три поредни години не я одобряват в университета. През цялото това време Ваня Петкова
кара електрокар в цех " 6 септември "
а в късите почивки написа стихотворенията си на амбалажната хартия. Вратите на Алма матер остават заключени за нея заради белогвардейския ѝ генезис. Не било по " разпоредбите " да се одобри момиче, на което дядо му се е сражавал срещу Червената войска. Приемат я при четвърти опит. Надделява фактът, че тя към този момент е име в литературата! Завършва славянска лингвистика и немски език. Междувременно издава пет книги.
С тапия в ръка отива при Божидар Божилов да моли за работа. Тогава той е член на управителния съвет на съюза на писателите.
" Седни на коленете ми и ще си помисля ", споделя поетът. В отговор получил пестник, само че не се разсърдил, а заобичал буйната госпожица. И литературната ѝ кариера потръгва.
Ваня Петкова работи като редактор в списание " Славейче ", дълги години е редактор в интернационалния отдел на вестник " Литературен фронт " и е редактор в елитния " Съвременник ". През 1968 година под нейно съставителство и превод излиза антологията " Съвременни арабски поети ". Свободно владее седем езика. Завършва и Институт по арабски в Дамаск. Работи като пресаташе в посолството ни в Судан и в Куба. Там написва най-екзотичните си лирични и политически произведения. Специализира латиноамериканско изкуство и литература през 1974-78 година в Хавана. Но по това време, с цел да прогресираш в литературните среди и да те печатат, трябваше да си член на партията, а тя не беше. Защото през 1965-а се залюбва с татко ми - млад и хубав нубиец от Судан, тогава студент по икономическа география в Алма матер. Запознават се в кафенето " Ялта " на студентски ваучър. Женят се. В тези години да се омъжиш за чужденец е неписано закононарушение. Всички порти се затварят пред към този момент известната поетеса. Така и не я одобряват в никакъв случай в партията.
Не вярваше в Българска комунистическа партия, а в Бога
Един ден тогавашният ръководител на съюза на писателите Панталей Зарев ѝ сподели да не идва на работа с кръст на врата - тъй като опонира на комунистическия морал. И я заплаши с уволняване. Тогава пред всички в кафенето на " Ангел Кънчев " Ваня Петкова му отвърна: " Кръстът ще падне единствено с главата ми! ". Никой не можеше да се пребори с опърничавия ѝ темперамент и буйния ѝ манталитет. Много мъже са яли плесници и пердах от нея! Тя се бореше с гнилата система, подправените нрави и измисления комунистически морал. Наред с всичките " закононарушения ", в които я бяха нарочили - внучка на съветски белогвардейски бежанец, вярваща в Бога с кръст на шията, омъжена за тъмнокож чужденец и безпартийна, ѝ лепнаха обвиняването за " неморална еротична лирика " в стихосбирката " Грешница ". По разпореждане на Тодор Живков книгата изчезва от рафтовете на книжарниците. Всъщност стихосбирката е отдадена на мен и вътре го написа - само че е нямало кой да го прочете. Любовните стихотворения са за първата обич на авторката - моят татко, само че в компартията, отпред с другаря Живков вземат решение, че стиховете опонират на морала.
В следствие възбраната отпада, книгата става бестселър точно тъй като е била неразрешена и е преиздавана пет пъти! А Ваня Петкова и Тодор Живков от този миг си стискат другарски ръцете. " Ех, Ванче, Ванче, голема работа си ", споделяше ѝ Тато, когато идваше на лов в двореца на Фердинанд в Ситняково, тогава креативен дом на писателите.
Ваня Петкова завеща широко литературно завещание за редица генерации. Тя ще остане в паметта като надарена и непокорна бунтарка, отстоявала правилата за независимост, взаимност и правдивост. Това беше неповторимата и незабравима поетеса - просто моята майка... Когато бях дребна, тя ми споделяше, че е от друга планета, че е от Сириус и един ден ще се върне там. Аз имах вяра и в този момент имам вяра, че тя е там, на Сириус...
Предложена бе за Гинес
Ваня Петкова бе член на съюза на българските писатели, публицисти и преводачи. Носителка е на голям брой литературни награди в страната и в чужбина. Автор е на 40 книги - лирика и прозаичност: " Солени ветрове ", " Куршуми в пясъка ", " Нунче, внучката на дядо Хачо ", " Оли, Оли-охлювче ", " Привличане ", " Грешница ", " Предсказание ", " Черната гълъбица ", " Кестенова обич ", " Цигански романс ", " Земетресение " " Обратна река ", " Обет за безмълвие ", " Venceremos " - лирически есета за Куба ", " Синята книга ", " Триптих ", " Гръм ", " Цигански романс ", " Земетресение ", " Прощаване ", " Страсти " и доста други, с които омайва читателите и до през днешния ден. Посмъртно излизат стихосбирките: " Пиратски стихове " (посветена на обичания ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед, който илюстрира последните ѝ книги), " Златна ябълка ", " Арменска ария " и " Ние сме България ". В най-скоро време ще излезе романът ѝ " Бог е обич " - историческо признание за системата и нейните играчи, където всеки поетичен воин е с същинското си име - Добри Джуров, Цола Драгойчева и доста други.
Стихове на Ваня са преведени на 13 езика, в това число - японски и арменски. Тя е единствената в света поетеса, изнасяла рецитали в аероплан по време на полет и препоръчана за книгата на Гинес. През 1982 година компанията " Аерофлот " поддържа самодейността за креативно хвърчене. До Москва и назад Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален акомпанимент. Такова нещо след нея не е правено. Изнесла е над 800 музикални поетични авторски рецитала в цяла България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни. Пише прелестна книга за арменците, поради която става почетен жител на Ереван.
Багряна и Дамян бяха сродните ѝ души
Приятелите ѝ не бяха доста - единствено същински и подбрани. Не обичаше лицемерите и подправените. Дружеше най-вече с мъже. Казваше, че те не са способни на злоба и изменничество. С Радой Ралин се разбираха, само че постоянно спореха в рими в стола на съюза на писателите. Блага Димитрова се държеше изкуствено, изключително откакто влезе във властта. Божидар Божилов беше за Ваня гуру в писането - останаха другари до край. Любомир Левчев ѝ беше началник - като ръководител на съюза на писателите. А да си другар със шефа си е рисковано - все пак те го реализираха. Двамата се ценяха взаимно, обичаха се и другаруваха до последно. С Георги Джагаров, Павел Матев, Георги Караславов и Евтим Евтимов се разбираше прелестно. Но никой от изброените не допускаше близо до себе си или в дома си. Малцина бяха най-доверените - като Елисавета Багряна - която ѝ даваше упътвания и препоръки. Като Дамян Дамянов - най-сродната душа. Свързваше ги неописуема, ексцентрична, тяхна си обич - два гения, които се разбираха с взор, а проговориха ли, го правеха в стихове. Писателят публицист Димитър Шумналиев ѝ остана правилен до последния ѝ мирис. Със странния си темперамент тя привличаше странници като нея и същинската ѝ дружба бе с гениалните създатели от Русия, Куба и Аржентина. Стабилно другарство имаше с аржентинския стихотворец, публицист и заместител ръководител на съвета за мир Алфредо Варела. Те се гледаха постоянно влюбено. Танцуваха танго при всяка опция. С известния кубински стихотворец Николас Гилен бяха неразделни, до момента в който живеехме в Хавана. С безусловно идентични щури характери и родени на една и съща дата - 10 юли. Особено място измежду приятелите ѝ заемаха съветските ѝ сътрудници. С барда Булат Окуджава пееха до зори.
Със актуалния талант на съветската саблена лирика Евгений Евтушенко доста се обичаха и общуваха най-вече в рими. С поета Владимир Солоухин прекарвахме много време на вилата му, където ни научи да ръфаме зеленчуците сурови и цели, както ги е дала майката-природа. С създателя на химна на Съюз на съветските социалистически републики и Русия Сергей Михалков при всяка среща го запяваха и по този начин се поздравяваха. Особена психика и романтика имаше в общуването ѝ съветския доайен на актуалния роман Валентин Распутин.
Не бих могла да изброя всички, само че едно ги обединяваше на земята и небето - те бяха същински: другари, създатели, безконечни персони.
Автор: Оля Ал-Ахмед
„ Посвещава се на Джони Деп “ написа на първата ѝ страница. И още: „ Тази книга не се продава, тя няма цена!!! Безценна е! Предназначена единствено за другари и ценители на поезията “, е написала поетесата.
Дванадесет години по-късно в навечерието на рождения ден на Ваня Петкова - 10 юли, нейният внук Джоузеф ал Ахмед, който живее в Лос Анджелис, преведе на британски последната книга на баба си.
Той подреди сред стиховете нейни картини и по този начин я възкреси за нов живот
към този момент зад океана.
Ваня Петкова умря в съня си напът за обичаното село Езерово, където купи къща. Беше ненадейно, нищо не подсказваше трагичното събитие. Здрава и доста енергична, тя бушуваше като вихър всеки ден сред издателства, издатели, институции и министерства. Беше неуморима в нейните сини дънки, бели маратонки с разнообразни връзки и блестящо синьо сако. За мнозина странна и неразбрана, което е обикновено, тъй като гениите тъкмо с това се открояват от тълпата. Отлетя, както тя споделяше на Сириус в съня си. „ Не плачи за мен, дъще, те ще дойдат да ме вземат “, споделяше ми в миналото тя. Казват, че Господ обича тези, които прибира насън.
В началото на предходната година взех решение да направя ремонт на жилището си. И до момента в който разчиствахме със сина ми една от стаите, непипана с години, в най-недостъпния ъгъл открих кутия. На нея пишеше: „ SOS! Творчеството на Ваня Петкова. Да се пази за поколенията “. Освен нея намерихме и три кашона. Това беше архивът на поетесата. Стотици неиздадени стихове, всички персонални бележници със мемоари, тайният дневник и автобиографичният разказ „ Бог е обич “.
Приживе тя в никакъв случай не бе споменавала за подобен списък. Синът ми реши да разчистим и мазето, където не беше влизал никой повече от тридесет години. В един остарял куфар там пък попаднахме на 130 картини, рисувани от майка ми. Предимно графични портрети, на всеки от които е написано името на индивида, който е изобразен.
Освен стотици неиздадени стихотворения открих и
романа „ Бог е обич “, за който майка ми написа да бъде публикуван след гибелта ѝ.
Героите му са действителни хора, показани с същинските си имена. Явно се е страхувала да го издаде приживе. И при социализма, и при днешната народна власт, тъй като белким това е народна власт! На челната страница има две подзаглавия: „ Житие на една свята грешница “ и „ Автобиографична сага за демона, който се молеше и плачеше “.
От откритите стотици неиздадени стихове множеството са написани на ръка и единствено аз, която добре познавах почерка ѝ, мога да ги плана. Част от тях са на съветски. Ще приготвя всичко това за издаване, с което ще желая да кажа: Ваня Петкова е жива!
В скрития списък открихме и доста фотоси с известни персони. Майка ми имаше мощна духовна връзка с Георги Джагаров, обичаха се с Дамян Дамянов. Но индивидът, с който си приличаха като близнаци поради дарбата, гения и даже усета на обличане, бе Евгений Евтушенко.
На една записка той е написал: „ Ваня, теб природата те е направила в един-единствен образец “. Двамата си говореха в стихове, до момента в който пиеха вино. Сред бележките открих и една, на която написа: „ Да се обадя на Лео Конфорти “. Става въпрос за огромния български артист. Дори е маркиран телефонът му.
В архива открих и един „ Черен дневник “.
Написано е и на български, и на испански - El diario negro
В него са разказани всичките сътрудници на Ваня Петкова, които са я преследвали и заплашвали, уволнявали, забранявали ѝ да написа. Подробно е разказан казусът с Пантелей Зарев, който упорствал да си махне кръста, с цел да я одобряват в Съюза на писателите. Тя обаче отвърнала: „ Кръстът ще падне единствено с главата ми “. Няма да описвам какво написа в „ Черен дневник “! Искам да го издам и читателите сами да прочетат какво е претърпяла Ваня Петкова! Как е била гонена, тероризирана и измъчвана както от управляващите, по този начин и от сътрудници и даже от съседите от блока в столичния квартал " Хиподрума ". „ Черен дневник “ ще е бомба със закъснител, бестселър и бодил в очите на доста, които към момента са измежду нас. Майка ми бе преследвана и поради това, че се е омъжила за тъмнокож чужденец. Целият расизъм при тогавашния комунизъм е разказан в дневника и всички са си с същинските имена! Всички споделяха за майка ми приживе, че е била скандалджийка, раздавала е плесници. Сега разбирам за какво го е правила и желая и читателите да схванат. Като поетеса тя бе колкото обичана, толкоз и ненавиждана.
Засега архивът се съхранява в банков сейф и единствено аз имам достъп до него. По Закона за авторското право 70 години след кончината ѝ аз владея авторските ѝ права, тъй че запретвам ръкави и стартирам да издавам, с цел да понижа най-малко малко работата, която ще остане за синовете ми един ден. Реших да разширя находките и изкупих всичките ѝ книги, които открих по уеб сайтове, при антикварите и по пазарищата. Сега те са подредени в нашия дом в специфична библиотека на Ваня Петкова с нейния портрет на стената. Тук е и първата стихосбирка: „ Грешница “, отдадена на мен. След издаването ѝ книгата беше неразрешена от Тодор Живков и конфискувана от книжарниците. Цензурата я намирала за еротична. Бай Тошо се ужасил от стиховете:
Аз съм грешница,
споделям това, което мисля,
целувам устни, които желая
И очи с цвят на езеро,
И очи с цвят на лешници
„ Аз докрай разплисквам! “.
След години майка ми се среща и сприятелява с Тодор Живков и той дава позволение книгата да бъде върната по рафтовете. Сега към този момент домът ми е цялостен с книгите на Ваня Петкова, която ще остане феномен в българската и международната литература. А стените на домовете ни са с картините на Ваня Петкова и на нейния внук - също художник, стихотворец и режисьор! Това е - кръвта вода не става, и ние ще продължим - на инат на враговете!
Внукът ѝ Джоузеф издаде в Америка нейните пиратски стихове, отдадени на Джони Деп. Много хора се питат за какво последната книга на Ваня Петкова със стихове в изцяло нов жанр се назовава „ Пиратски стихове “ и за какво е отдадена на холивудската легенда Джони Деп. Защо? Самата тя от дълго време е дала отговор на този въпрос: " Моите стихове - за какво ги нарекох пиратски? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на наслада и благополучие в моя див и плевел живот. Моята лирика не се роди под топлите чаршафи пред компютъра. Родена е сред плесници по лицето и юмручни битки, изстрели в тил и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни завършения в Сирия и Судан, сред самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, сред скандални деца и неблагодарни милички любимци, сред Небето и Земята, сред Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми ". Майка ми се въодушеви за това заглавие от кино лентата: „ Карибски пирати “. Джони Деп беше нейният любим.
Беше измолила от един МОЛ да ѝ подарят голям макет на артиста от картон таман когато излезе филмът. И с този мукавен Джони Деп тя прекоси пеш половин София, с цел да го донесе у дома на внука си Джоузеф.
Двамата събираха всичко пиратско - книги, предмети, ножове, кораби. Колекцията им е голяма и я вардя до през днешния ден. Ваня Петкова носеше същия пиратски дух, беше бунтовник вървеше против течението.
Внукът ѝ също, може би по тази причина преведе последната ѝ книга на британски и я издаде в Съединени американски щати за рождения ѝ ден.
Американското издание на „ Пиратски стихове " няма да се продава. То е предопределено единствено за другари и ценители на поезията на Ваня Петкова. В него има доста фотоси с велики персони и нейни картини. Синът ми към този момент се е свързал с мениджъра на Джони Деп, споделил му, че има обръщение от българска поетеса и се надява в близкото бъдеше артистът да получи книгата, която е илюстрирана с откритите наскоро графики на майка ми.
Поетесата има заложба и да рисува, оставя сбирка от графики
знаех, че майка ми рисува, само че не съм предполагала, че има такава богата сбирка. Повечето от потретите са на обичаната ѝ баба Олга, на която съм кръстена. Тя е родена в Гърция. По време на Балканската война дружно с братчетата и сестричката си останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър. Там ги прибират положителни хора. Олга е осиновена от едно българско семейство, само че губи вечно връзка с останалите деца. По-късно прабаба ми се дами за Никола, който е риболовец. Тя по този начин и не научава български, с всички е говорела на гръцки, в това число и с майка ми, която владееше езика съвършено. Прабаба ми Олга ражда четири деца. Едно от тях е майката на майка ми - баба ми Василка, или на гръцки Василиса. По бащина линия майка ми е от съветски генезис. Прадядо ми Иван е бил военачалник в армията на императора. Бяга от Русия по време на болшевишката гражданска война дружно със брачната половинка си графиня Анастасия Житская от Полтава. Целта им е Франция. Притежават единствено два сандъка, които вардя до през днешния ден, и една икона. По незнайни аргументи обаче остават във Велико Търново и по-късно се местят в София. Баба ми Василка се дами за сина на военачалник с белогвардейско родословие. Казвал се Пьотр, само че бил побългарен на Петко. Майка ми е кръстена в църквата " Св. Седмочисленици " с името Ивана. На дядо си Иван. Това е нейното същинско име.
Върнах се към тази фамилна история, тъй като героите в нея участват в картините на майка ми. Тя просто тайничко ги е рисувала. На една от графиките е изобразен дядо ми Иван, очевидно пийнал, лежащ на масата с други белогвардейци. На друга картина баба ми Васка шие на шевната машина, на трета е прабаба ми Олга и така нататък
Как Изабел става Олга-Жаклин поради една крава
Освен творчеството на майка ми Ваня Петкова, в планове списък открих и пет кутии с писма. Бележки, които сме си писали по разнообразни мотиви и тя е съхранила. Запазена е цялата преписка сред майка ми и моя татко - докторът на науките Нури Садик. Той идва от Судан през 1965 година. По генезис е нубиец, такива са първите християни в Африка. Писали са си, когато са били надалеч един до различен: татко ми в Судан или майка ми в Куба. Писмата свидетелстват за огромната им обич. Макар че се разделиха в последните години от живота, двамата резервираха съвършените си връзки. И не се разведоха в никакъв случай. Майка ми не е имала други бракове.
В една от кутиите има бележки, които баба ми и татко ми са писали на мама, когато е отишла да ме ражда в Първа градска болница в столицата. Пишат ѝ, че ѝ носят плодове и боза, с цел да има кърма да кърми дребната Изабел! И непрестанно питат - по какъв начин е Изабел? Добре ли се храни? Историята е доста смешна. Първоначално ми дават името Изабел. Но малко преди да изпишат майка ми от родилното, тя надникнала в книгата, която лежала на нощното шкафче на другата родилка до нея. А там основната героиня била една крава Изабел! Майка ми изпищяла и споделила на татко ми: „ Няма да кръстя щерка си на крава! “. И по този начин ми дават двойното име Олга-Жаклин. На прабаба ми Олга, гъркинята, по избор на майка ми, и на Жаклин Кенеди - по избор на татко ми.
Истинската истина за Ваня Петкова
Рано изгасна огъня на поезията на Ваня. България загуби нейния извънреден гений, а аз - моята майка.
Ваня бе забележителна и ексцентрична персона. Родена е на 10 юли 1944 година в София в семейство на шивачка и банков служител. Всъщност същинските специалности на някогашните дворяни са художничка и диригент на духов боен оркестър, само че по стечения на следвоенните условия художничката е принудена да модифицира гения си в шивач-моделиер, а диригентът да седне зад бюрото в банката. И по този начин, амбициозните родители, които късно са се сдобили с чадото си, вземат решение дребната Ваня да стане цигуларка. Заключена в стаята по няколко часа дневно, тя
свири без предпочитание
на скъпата цигулка, закупена от австрийски евреи. В едно пролетно утро, когато всички деца играели на вън, а тя била сред четирите стени с цигулката, врабче кацнало на перваза и я погледнало жално. Седемгодишната Ваня взема решение да изрази митинга си към своите родители и написва първото си стихотворение - римуван диалог с птичето, което е на независимост, а тя е заключена с омразната цигулка... И по този начин се почнало. Протест след митинг, стих след стих до момента в който не се усетила, че ѝ е доста по прелестно да написа стихове, в сравнение с да свири Паганини. След като баба ми видяла, че не може да се оправи с непокорната си щерка, взема решение да иде за съвет при Ванга. " Не го мъчете туй дете да свири, няма да стане музикант. Виждам я заровена в купчина книги ", споделила пророчицата. Юношеството ѝ минало в писане. Завършва с отличие гимназията, от която желали да я изключат за непочтено държание. А непокорството се състояло в това, че в час по математика пишела стихотворения, а в останалите часове рисувала превъзходни портрети на всички учители. Но търпението на педагозите се изчерпало, когато в едно от междучасията Ваня замервала съучениците си с мократа гъба за търкане на дъската. В този миг вратата инцидентно се отваря от шефа на гимназията и гъбата го уцелва тъкмо по голото му теме.
Ваня е пред изключване, само че я избавят отличните оценки. Красивата госпожица кандидатства Славянска лингвистика. Но за огромно удивление на родителите ѝ, Софийският университет не я приема. Тя твърдо е решила да върви с перото напред и прави литературният си дебют през 1959-а, когато разгласява есе и стихотворение във вестник " Средношколско знаме ". Забелязва я поетът Божидар Божилов, който ѝ дава " зелената улица ". Започват да я разгласяват на всички места. Въпреки отличните резултати, три поредни години не я одобряват в университета. През цялото това време Ваня Петкова
кара електрокар в цех " 6 септември "
а в късите почивки написа стихотворенията си на амбалажната хартия. Вратите на Алма матер остават заключени за нея заради белогвардейския ѝ генезис. Не било по " разпоредбите " да се одобри момиче, на което дядо му се е сражавал срещу Червената войска. Приемат я при четвърти опит. Надделява фактът, че тя към този момент е име в литературата! Завършва славянска лингвистика и немски език. Междувременно издава пет книги.
С тапия в ръка отива при Божидар Божилов да моли за работа. Тогава той е член на управителния съвет на съюза на писателите.
" Седни на коленете ми и ще си помисля ", споделя поетът. В отговор получил пестник, само че не се разсърдил, а заобичал буйната госпожица. И литературната ѝ кариера потръгва.
Ваня Петкова работи като редактор в списание " Славейче ", дълги години е редактор в интернационалния отдел на вестник " Литературен фронт " и е редактор в елитния " Съвременник ". През 1968 година под нейно съставителство и превод излиза антологията " Съвременни арабски поети ". Свободно владее седем езика. Завършва и Институт по арабски в Дамаск. Работи като пресаташе в посолството ни в Судан и в Куба. Там написва най-екзотичните си лирични и политически произведения. Специализира латиноамериканско изкуство и литература през 1974-78 година в Хавана. Но по това време, с цел да прогресираш в литературните среди и да те печатат, трябваше да си член на партията, а тя не беше. Защото през 1965-а се залюбва с татко ми - млад и хубав нубиец от Судан, тогава студент по икономическа география в Алма матер. Запознават се в кафенето " Ялта " на студентски ваучър. Женят се. В тези години да се омъжиш за чужденец е неписано закононарушение. Всички порти се затварят пред към този момент известната поетеса. Така и не я одобряват в никакъв случай в партията.
Не вярваше в Българска комунистическа партия, а в Бога
Един ден тогавашният ръководител на съюза на писателите Панталей Зарев ѝ сподели да не идва на работа с кръст на врата - тъй като опонира на комунистическия морал. И я заплаши с уволняване. Тогава пред всички в кафенето на " Ангел Кънчев " Ваня Петкова му отвърна: " Кръстът ще падне единствено с главата ми! ". Никой не можеше да се пребори с опърничавия ѝ темперамент и буйния ѝ манталитет. Много мъже са яли плесници и пердах от нея! Тя се бореше с гнилата система, подправените нрави и измисления комунистически морал. Наред с всичките " закононарушения ", в които я бяха нарочили - внучка на съветски белогвардейски бежанец, вярваща в Бога с кръст на шията, омъжена за тъмнокож чужденец и безпартийна, ѝ лепнаха обвиняването за " неморална еротична лирика " в стихосбирката " Грешница ". По разпореждане на Тодор Живков книгата изчезва от рафтовете на книжарниците. Всъщност стихосбирката е отдадена на мен и вътре го написа - само че е нямало кой да го прочете. Любовните стихотворения са за първата обич на авторката - моят татко, само че в компартията, отпред с другаря Живков вземат решение, че стиховете опонират на морала.
В следствие възбраната отпада, книгата става бестселър точно тъй като е била неразрешена и е преиздавана пет пъти! А Ваня Петкова и Тодор Живков от този миг си стискат другарски ръцете. " Ех, Ванче, Ванче, голема работа си ", споделяше ѝ Тато, когато идваше на лов в двореца на Фердинанд в Ситняково, тогава креативен дом на писателите.
Ваня Петкова завеща широко литературно завещание за редица генерации. Тя ще остане в паметта като надарена и непокорна бунтарка, отстоявала правилата за независимост, взаимност и правдивост. Това беше неповторимата и незабравима поетеса - просто моята майка... Когато бях дребна, тя ми споделяше, че е от друга планета, че е от Сириус и един ден ще се върне там. Аз имах вяра и в този момент имам вяра, че тя е там, на Сириус...
Предложена бе за Гинес
Ваня Петкова бе член на съюза на българските писатели, публицисти и преводачи. Носителка е на голям брой литературни награди в страната и в чужбина. Автор е на 40 книги - лирика и прозаичност: " Солени ветрове ", " Куршуми в пясъка ", " Нунче, внучката на дядо Хачо ", " Оли, Оли-охлювче ", " Привличане ", " Грешница ", " Предсказание ", " Черната гълъбица ", " Кестенова обич ", " Цигански романс ", " Земетресение " " Обратна река ", " Обет за безмълвие ", " Venceremos " - лирически есета за Куба ", " Синята книга ", " Триптих ", " Гръм ", " Цигански романс ", " Земетресение ", " Прощаване ", " Страсти " и доста други, с които омайва читателите и до през днешния ден. Посмъртно излизат стихосбирките: " Пиратски стихове " (посветена на обичания ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед, който илюстрира последните ѝ книги), " Златна ябълка ", " Арменска ария " и " Ние сме България ". В най-скоро време ще излезе романът ѝ " Бог е обич " - историческо признание за системата и нейните играчи, където всеки поетичен воин е с същинското си име - Добри Джуров, Цола Драгойчева и доста други.
Стихове на Ваня са преведени на 13 езика, в това число - японски и арменски. Тя е единствената в света поетеса, изнасяла рецитали в аероплан по време на полет и препоръчана за книгата на Гинес. През 1982 година компанията " Аерофлот " поддържа самодейността за креативно хвърчене. До Москва и назад Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален акомпанимент. Такова нещо след нея не е правено. Изнесла е над 800 музикални поетични авторски рецитала в цяла България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни. Пише прелестна книга за арменците, поради която става почетен жител на Ереван.
Багряна и Дамян бяха сродните ѝ души
Приятелите ѝ не бяха доста - единствено същински и подбрани. Не обичаше лицемерите и подправените. Дружеше най-вече с мъже. Казваше, че те не са способни на злоба и изменничество. С Радой Ралин се разбираха, само че постоянно спореха в рими в стола на съюза на писателите. Блага Димитрова се държеше изкуствено, изключително откакто влезе във властта. Божидар Божилов беше за Ваня гуру в писането - останаха другари до край. Любомир Левчев ѝ беше началник - като ръководител на съюза на писателите. А да си другар със шефа си е рисковано - все пак те го реализираха. Двамата се ценяха взаимно, обичаха се и другаруваха до последно. С Георги Джагаров, Павел Матев, Георги Караславов и Евтим Евтимов се разбираше прелестно. Но никой от изброените не допускаше близо до себе си или в дома си. Малцина бяха най-доверените - като Елисавета Багряна - която ѝ даваше упътвания и препоръки. Като Дамян Дамянов - най-сродната душа. Свързваше ги неописуема, ексцентрична, тяхна си обич - два гения, които се разбираха с взор, а проговориха ли, го правеха в стихове. Писателят публицист Димитър Шумналиев ѝ остана правилен до последния ѝ мирис. Със странния си темперамент тя привличаше странници като нея и същинската ѝ дружба бе с гениалните създатели от Русия, Куба и Аржентина. Стабилно другарство имаше с аржентинския стихотворец, публицист и заместител ръководител на съвета за мир Алфредо Варела. Те се гледаха постоянно влюбено. Танцуваха танго при всяка опция. С известния кубински стихотворец Николас Гилен бяха неразделни, до момента в който живеехме в Хавана. С безусловно идентични щури характери и родени на една и съща дата - 10 юли. Особено място измежду приятелите ѝ заемаха съветските ѝ сътрудници. С барда Булат Окуджава пееха до зори.
Със актуалния талант на съветската саблена лирика Евгений Евтушенко доста се обичаха и общуваха най-вече в рими. С поета Владимир Солоухин прекарвахме много време на вилата му, където ни научи да ръфаме зеленчуците сурови и цели, както ги е дала майката-природа. С създателя на химна на Съюз на съветските социалистически републики и Русия Сергей Михалков при всяка среща го запяваха и по този начин се поздравяваха. Особена психика и романтика имаше в общуването ѝ съветския доайен на актуалния роман Валентин Распутин.
Не бих могла да изброя всички, само че едно ги обединяваше на земята и небето - те бяха същински: другари, създатели, безконечни персони.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ