Навършват се 100 г. от атентата в църквата Св Неделя
На днешната дата, 16 април, се навършват 100 година от най-кървавия атентат в българската история - този в църквата " Св. Неделя " . Жертвите са над 200, а ранените повече от 300.
Два дни по-рано, на 14.04.2025 година е погубен военачалник Константин Георгиев, представител на Демократическия сговор. На погребението му на 16 април участват офицери, висши служители, част от министрите, както и цар Борис III.
В годините след Първата международна война огромна мощ набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни измежду обществото, а респективно с тях се ускоряват и разнообразни антикомунистически придвижвания. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) провежда въстание, потушено по кървясъл метод, а властта ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия.
От своя страна през есента на 1924 година управлението на Военния център на партията замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред. Обсъжда се опцията за взривяване на " Юнион клуб ", където постоянно се събират ръководещи и военни, а един от работещите в клуба скрито подкрепя Военния център на Българска комунистическа партия. Тази концепция обаче пропада, откакто служителят е уволнен. Следващата опция, на която се стопират, е храмът " Света Неделя ".
Атентатът е плануван усърдно. Главно настоящите лица в него са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски. Задгорски е клисарят, с помощта на който в църквата биват импортирани 25 кг взривни субстанции. Около 15:20 часа на 16.04.1925 година той се качва на тавана и почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак. Тогава Никола Петров възпламенява фитила - експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират голям брой почтени хора.
При атентата умират общо 213 души, измежду които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати . Цар Борис III и министрите се разминават с леки пострадвания.
Делото за атентата стартира на 1 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Така ръководителите на военното крило на Българска комунистическа партия са открити. Коста Янков е погубен, а Иван Минков се самоубива преди да бъде хванат. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния резултат за Българска комунистическа партия. Посланието до ръководещите безспорно е изпратено, отговорът от държавното управление обаче занапред следва. Още на същия ден в България е оповестено военно състояние, което продължава до октомври 1925 година.
Два дни по-рано, на 14.04.2025 година е погубен военачалник Константин Георгиев, представител на Демократическия сговор. На погребението му на 16 април участват офицери, висши служители, част от министрите, както и цар Борис III.
В годините след Първата международна война огромна мощ набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни измежду обществото, а респективно с тях се ускоряват и разнообразни антикомунистически придвижвания. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) провежда въстание, потушено по кървясъл метод, а властта ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия.
От своя страна през есента на 1924 година управлението на Военния център на партията замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред. Обсъжда се опцията за взривяване на " Юнион клуб ", където постоянно се събират ръководещи и военни, а един от работещите в клуба скрито подкрепя Военния център на Българска комунистическа партия. Тази концепция обаче пропада, откакто служителят е уволнен. Следващата опция, на която се стопират, е храмът " Света Неделя ".
Атентатът е плануван усърдно. Главно настоящите лица в него са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски. Задгорски е клисарят, с помощта на който в църквата биват импортирани 25 кг взривни субстанции. Около 15:20 часа на 16.04.1925 година той се качва на тавана и почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак. Тогава Никола Петров възпламенява фитила - експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират голям брой почтени хора.
При атентата умират общо 213 души, измежду които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати . Цар Борис III и министрите се разминават с леки пострадвания.
Делото за атентата стартира на 1 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Така ръководителите на военното крило на Българска комунистическа партия са открити. Коста Янков е погубен, а Иван Минков се самоубива преди да бъде хванат. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния резултат за Българска комунистическа партия. Посланието до ръководещите безспорно е изпратено, отговорът от държавното управление обаче занапред следва. Още на същия ден в България е оповестено военно състояние, което продължава до октомври 1925 година.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ