Как Червената армия пробива обсадата на Лениград
На Червената войска ѝ следва да измине единствено още 15 км.
Но това малко разстояние коства живота на 30 000 руски бойци.
Доставка на товари в обсадения ЛенинградРафаил Мазелев/ТАСС
На 8 септември 1941 година бойците от групата армии „ Север “ завладяват град Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро, затваряйки кръга към Ленинград по суша. В капан се оказват над 2,5 милиона поданици и близо 500 000 бойци от Червената войска.
Единствената връзка на обсадения от немските и финландски войски град е водният път през Ладожкото езеро. Именно по този „ Път на живота “ в Ленинград идват храна и муниции и по него се изтегля популацията.
Погребение на загиналиБорис Кудояров/Sputnik
Но нито „ Пътят “, който е под непрестанен обстрел от съперника, нито руската транспортна авиация, не са в положение да провеждат пълноценното доставяне на огромния мегаполис. През зимата на 1941 година в Ленинград настава заплашителен апетит: от безсилие хората припадат на работните си места, има случаи на канибализъм, а стотиците лежащи по улиците трупове бързо престават да учудват който и да било.
През 1941 и 1942 година Червената войска прави нееднократни опити да вдигне блокадата над града, само че поради неналичието на съгласуваност в дейностите на частите, дефицита на хора, запаси и военен опит тези опити непроменяемо приключват с провал. Същевременно, непрекъснатият напън на руските войски върху групата от армии „ Север “ не разрешава на немското командване да трансферира запасите си от Ленинград в други сектори на фронта.
Борис Кудояров/Sputnik
Новата 1943 година е посрещната от жителите на града на Нева надалеч по-леко от предходната: в неокупираните покрайнини към този момент са обособени помощни стопанства, дажбите от самун са увеличени, превозът е отчасти възобновен, а в домовете има ток по няколко часа дневно.
Въпреки това, Ленинград към момента страда в клопката на обсадата. „ Ние ще преминем с теб, ленинградчанино, през мраз и пердах, през огън, тиня, кръв, стенания и болежка. Все още ни е грижа. Да живее братската ни заварка! Готви се удар! “, се показва в на писателя Всеволод Вишневски.
Нина Николаева и Валя Волкова сглобяват ППДСергей Струнников
Ударът фактически се готви. След грандиозния ноемврийски триумф на руските войски край Сталинград и променената стратегическа конюнктура на съветско-германския фронт Върховното главнокомандване приема решение през януари 1943 година да се организира широкомащабната настъпателна интервенция „ Искра “, която да пробие обсадата.
Планът е настъплението да се води в региона на шлиселбургско-синявинската височина – единствено 15 км тук отделят бранителите на града от „ огромната земя “. Предполага се, че войската на Ленинградския фронт, водена от военачалник Леонид Говоров, ще пробие обръча от вътрешната страна, до момента в който извън офанзивата ще бъде водена от войската на Волховския фронт, водена от военачалник Кирил Мерецков.
В окопите преди настъплениетоВсеволод Тарасевич/Sputnik
Ударните групировки наброяват към 300 000 души, до момента в който немците разполагат единствено с 60 000. Освен това, руската армия превъзхожда съперника и в артилерията – шесткратно, в танковете – десетократно, и в самолетите – двукратно.
Но да се изминат тези 15 км не е лека задача. През годините на блокадата Вермахтът е съумял да трансформира височината в мощно укрепен регион с многочислени точки за защита, разпръснати из труднопроходима блатиста околност, осеяна с бодлива тел и огромни минни полета.
Атаката на десантчицитеБорис Лосин/Sputnik
През целия декември руската армия интензивно се готви за „ Искра “. В подготвителните градчета в тила военните от ударните елементи и подразделения щурмуват особено основаните тук немски отбранителни позиции.
„ Наша съществена грижа беше да подсигуряваме секретността на подготовката за пробива “, си заместник-командващият на Волховския фронт военачалник Иван Федюнински. „ Прегрупирането на войските се водеше извънредно нощем или в нелятно време. За бойно разузнаване и нощни търсения бяха привлечени единствено тези подразделения и елементи, които бяха в директно прикосновение с съперника. Тези ограничения изиграха своята роля. Противникът съумя да разбере, че нашите войски се готвят за нахлуване напълно малко преди началото на интервенцията, само че и тогава Хитлеровото командване не съумя да дефинира времето и силата на удара “.
Михаил Трахман/Sputnik
Планът е „ Искра “ да бъде подпалена в първия ден на новата 1943 година, само че поради размразяването на р. Нева интервенцията е отсрочена за малко. Накрая, на утрото на 12 януари върху позициите на съперника се стоварва цялата мощност на руската артилерия и авиация. „ И до момента не мога да не помни усещанията си от разрушителния огън на русите оръдия “, немският боец Вилхелм Ламайер. „ Щом си спомня целия този пъклен тътнеж, експлоадирания на снаряди и мини, още веднъж и още веднъж ме побиват тръпки “.
След това войските на двата фронта минават синхронизирано към нахлуване. Частите, които се придвижват откъм Ленинград, преодоляват към този момент замръзналата Нева и пристъпват към изтласкване на съперника от обитаемоте места. Тънкият лед не може да удържи тежките и междинните танкове и бойците би трябвало да се задоволят с леките Т-60, Т-26 и бронетранспортьори. Един от тези Т-60 виртуозно примамва към огъня на руската артилерия два от най-новите немски тежки танка – Pz.Kpfw. VI „ Тигър “, които са унищожени незабавно. Друг заседнал в калта и зарязан от екипажа си „ див звяр “ е покорен в цялостна редовност.
Обсаденият ШлиселбургВсеволод Тарасевич
Бавно, само че несъмнено се придвижва и войската от Волховския фронт, против която съперникът хвърля незабавно трансферираните в региона на бойните дейности запаси. На 14 януари към този момент се водят яростни боеве за Шлиселбург, а в утрото на 18 януари се случва историческо събитие: частите от 2-а ударна войска на Волховския фронт се срещат с частите на 67-а войска на Ленинградския фронт в Работническо населено място №1.
„ Видях с каква наслада се хвърлиха един към различен бойците на фронта, пробили блокадата. Без да обръщат внимание на артилерийския неприятелски обстрел откъм Синявинските възвишения, бойците по приятелски се прегръщаха мощно. Това бе в действителност изстрадана наслада! “, си Георги Жуков, който е в наблюдателния пункт на командването на 2-а ударна войска. Военачалникът координира дейностите на двата фронта в хода на интервенция „ Искра “.
Всеволод Тарасевич/Sputnik
Съветската армия потегля на юг с желанието да развие настъплението, само че в последна сметка търпи крах и е принудена да премине в защита. Въпреки това, директната сухопътна връзка с града е възобновена. Това коства живота на над 33 000 червеноармейци. Немците губят към 12 000 души.
В пробития кулоар, дълъг единствено 11 км, неотложно стартира строителството на стоманен път, станал прочут като „ Пътя на успеха “. Още на 7 февруари по него в Ленинград идва първият трен с хранителни артикули.
Среща на бойците от двата фронтаГригорий Чертов/Sputnik
Независимо, че до цялостното снемане на обсадата остава още една година, многострадалният град най-сетне въздъхва свободно. „ Обсадата е пробита. Отдавна чакахме този ден. Винаги сме вярвали, че той ще настъпи “, писателката Олга Берголц по радиото пред ленинградчани. „ Почерняхме и подпухнахме от апетит, от уязвимост падахме по улиците си, изтерзани от врага, и единствено вярата, че денят на освобождението ще пристигна, ни държеше. И всеки от нас, гледайки гибелта в лицето, се трудеше в името на защитата, в името на живота на нашия град, и всеки знаеше, че денят за отплата ще пристигна, че нашата войска ще пробие мъчителната блокада “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Но това малко разстояние коства живота на 30 000 руски бойци.
Доставка на товари в обсадения ЛенинградРафаил Мазелев/ТАСС
На 8 септември 1941 година бойците от групата армии „ Север “ завладяват град Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро, затваряйки кръга към Ленинград по суша. В капан се оказват над 2,5 милиона поданици и близо 500 000 бойци от Червената войска.
Единствената връзка на обсадения от немските и финландски войски град е водният път през Ладожкото езеро. Именно по този „ Път на живота “ в Ленинград идват храна и муниции и по него се изтегля популацията.
Погребение на загиналиБорис Кудояров/Sputnik
Но нито „ Пътят “, който е под непрестанен обстрел от съперника, нито руската транспортна авиация, не са в положение да провеждат пълноценното доставяне на огромния мегаполис. През зимата на 1941 година в Ленинград настава заплашителен апетит: от безсилие хората припадат на работните си места, има случаи на канибализъм, а стотиците лежащи по улиците трупове бързо престават да учудват който и да било.
През 1941 и 1942 година Червената войска прави нееднократни опити да вдигне блокадата над града, само че поради неналичието на съгласуваност в дейностите на частите, дефицита на хора, запаси и военен опит тези опити непроменяемо приключват с провал. Същевременно, непрекъснатият напън на руските войски върху групата от армии „ Север “ не разрешава на немското командване да трансферира запасите си от Ленинград в други сектори на фронта.
Борис Кудояров/Sputnik
Новата 1943 година е посрещната от жителите на града на Нева надалеч по-леко от предходната: в неокупираните покрайнини към този момент са обособени помощни стопанства, дажбите от самун са увеличени, превозът е отчасти възобновен, а в домовете има ток по няколко часа дневно.
Въпреки това, Ленинград към момента страда в клопката на обсадата. „ Ние ще преминем с теб, ленинградчанино, през мраз и пердах, през огън, тиня, кръв, стенания и болежка. Все още ни е грижа. Да живее братската ни заварка! Готви се удар! “, се показва в на писателя Всеволод Вишневски.
Нина Николаева и Валя Волкова сглобяват ППДСергей Струнников
Ударът фактически се готви. След грандиозния ноемврийски триумф на руските войски край Сталинград и променената стратегическа конюнктура на съветско-германския фронт Върховното главнокомандване приема решение през януари 1943 година да се организира широкомащабната настъпателна интервенция „ Искра “, която да пробие обсадата.
Планът е настъплението да се води в региона на шлиселбургско-синявинската височина – единствено 15 км тук отделят бранителите на града от „ огромната земя “. Предполага се, че войската на Ленинградския фронт, водена от военачалник Леонид Говоров, ще пробие обръча от вътрешната страна, до момента в който извън офанзивата ще бъде водена от войската на Волховския фронт, водена от военачалник Кирил Мерецков.
В окопите преди настъплениетоВсеволод Тарасевич/Sputnik
Ударните групировки наброяват към 300 000 души, до момента в който немците разполагат единствено с 60 000. Освен това, руската армия превъзхожда съперника и в артилерията – шесткратно, в танковете – десетократно, и в самолетите – двукратно.
Но да се изминат тези 15 км не е лека задача. През годините на блокадата Вермахтът е съумял да трансформира височината в мощно укрепен регион с многочислени точки за защита, разпръснати из труднопроходима блатиста околност, осеяна с бодлива тел и огромни минни полета.
Атаката на десантчицитеБорис Лосин/Sputnik
През целия декември руската армия интензивно се готви за „ Искра “. В подготвителните градчета в тила военните от ударните елементи и подразделения щурмуват особено основаните тук немски отбранителни позиции.
„ Наша съществена грижа беше да подсигуряваме секретността на подготовката за пробива “, си заместник-командващият на Волховския фронт военачалник Иван Федюнински. „ Прегрупирането на войските се водеше извънредно нощем или в нелятно време. За бойно разузнаване и нощни търсения бяха привлечени единствено тези подразделения и елементи, които бяха в директно прикосновение с съперника. Тези ограничения изиграха своята роля. Противникът съумя да разбере, че нашите войски се готвят за нахлуване напълно малко преди началото на интервенцията, само че и тогава Хитлеровото командване не съумя да дефинира времето и силата на удара “.
Михаил Трахман/Sputnik
Планът е „ Искра “ да бъде подпалена в първия ден на новата 1943 година, само че поради размразяването на р. Нева интервенцията е отсрочена за малко. Накрая, на утрото на 12 януари върху позициите на съперника се стоварва цялата мощност на руската артилерия и авиация. „ И до момента не мога да не помни усещанията си от разрушителния огън на русите оръдия “, немският боец Вилхелм Ламайер. „ Щом си спомня целия този пъклен тътнеж, експлоадирания на снаряди и мини, още веднъж и още веднъж ме побиват тръпки “.
След това войските на двата фронта минават синхронизирано към нахлуване. Частите, които се придвижват откъм Ленинград, преодоляват към този момент замръзналата Нева и пристъпват към изтласкване на съперника от обитаемоте места. Тънкият лед не може да удържи тежките и междинните танкове и бойците би трябвало да се задоволят с леките Т-60, Т-26 и бронетранспортьори. Един от тези Т-60 виртуозно примамва към огъня на руската артилерия два от най-новите немски тежки танка – Pz.Kpfw. VI „ Тигър “, които са унищожени незабавно. Друг заседнал в калта и зарязан от екипажа си „ див звяр “ е покорен в цялостна редовност.
Обсаденият ШлиселбургВсеволод Тарасевич
Бавно, само че несъмнено се придвижва и войската от Волховския фронт, против която съперникът хвърля незабавно трансферираните в региона на бойните дейности запаси. На 14 януари към този момент се водят яростни боеве за Шлиселбург, а в утрото на 18 януари се случва историческо събитие: частите от 2-а ударна войска на Волховския фронт се срещат с частите на 67-а войска на Ленинградския фронт в Работническо населено място №1.
„ Видях с каква наслада се хвърлиха един към различен бойците на фронта, пробили блокадата. Без да обръщат внимание на артилерийския неприятелски обстрел откъм Синявинските възвишения, бойците по приятелски се прегръщаха мощно. Това бе в действителност изстрадана наслада! “, си Георги Жуков, който е в наблюдателния пункт на командването на 2-а ударна войска. Военачалникът координира дейностите на двата фронта в хода на интервенция „ Искра “.
Всеволод Тарасевич/Sputnik
Съветската армия потегля на юг с желанието да развие настъплението, само че в последна сметка търпи крах и е принудена да премине в защита. Въпреки това, директната сухопътна връзка с града е възобновена. Това коства живота на над 33 000 червеноармейци. Немците губят към 12 000 души.
В пробития кулоар, дълъг единствено 11 км, неотложно стартира строителството на стоманен път, станал прочут като „ Пътя на успеха “. Още на 7 февруари по него в Ленинград идва първият трен с хранителни артикули.
Среща на бойците от двата фронтаГригорий Чертов/Sputnik
Независимо, че до цялостното снемане на обсадата остава още една година, многострадалният град най-сетне въздъхва свободно. „ Обсадата е пробита. Отдавна чакахме този ден. Винаги сме вярвали, че той ще настъпи “, писателката Олга Берголц по радиото пред ленинградчани. „ Почерняхме и подпухнахме от апетит, от уязвимост падахме по улиците си, изтерзани от врага, и единствено вярата, че денят на освобождението ще пристигна, ни държеше. И всеки от нас, гледайки гибелта в лицето, се трудеше в името на защитата, в името на живота на нашия град, и всеки знаеше, че денят за отплата ще пристигна, че нашата войска ще пробие мъчителната блокада “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ