Булевард „Ал. Стамболийски в Пловдив: Времето спря, работниците – също СНИМКИ
На бул. „ Александър Стамболийски “ в Пловдив времето е застинало. Не в някакъв философски, книжовен смисъл, а напълно безусловно – работата е спряна от три седмици, а гневът на жителите – не.
Сцената е позната: затворени сектори, тиня, разкопки, дупки, звук, а след това... тишина. Тишина без служащи. Без прогрес. Без пояснение. Или както саркастично разяснява един консуматор:
„ Кое не ви харесва? Няма трафик, няма звук, няма служащи, няма и прахоляк. Не може да ви се угоди! “
Кал, разкопки, липса на интензивност и даже рискове до детска градина... Това е сега бул. " Ал. Стамболийски "
Дупка във времето. И в асфалта
Гражданите сигнализират, че даже краткотрайно отвореният сектор сред ул. „ Димитър Талев “ и Индустриалната зона към този момент наподобява на минно поле. Дупки, напуквания, злепоставен асфалт – и това единствено няколко седмици след „ отварянето “.
„ Омръзна ни да живеем в нечистотия. При най-малкия дъжд мазетата ни се пълнят с фекални води. До по кое време, господин Кмет? “ – пита яростно гражданин от региона.
Въпросите, които висят като въпросителни над калта:
Защо няма служащи от седмици на основен сектор?
Кой управлява компанията реализатор?
Защо общината не изисква съблюдаване на периоди и качество, даже и обектът да е на ВиК Пловдив?
Докога хората ще бъдат заложници на безконечното „ краткотрайно “?
Граждански жлъч и отговорът на кмета
Мрежата прегря от иронични, само че мъчително точни мнения:
„ Аз доста обичам да си играя в калта. “
„ Тези цървули какъв брой години ще го вършат и ще тормозят квартала? “
" Надявам се в петък да схвана до по кое време ще е по този начин и да мога да ви отговоря. “ – пише кметът на регион Южен Атанас Кунчев.
Господа ръководещи, бул. не се строи с обещания, нито с PR постове. Строи се с служащи, периоди, надзор и отговорност. А когато няма нито едно от тях, хората стартират да питат. И след това да викат. Защото калта, в която живеят, не е единствено по улиците – тя е и в институционалното отношение.
Снимки и видео Kalina Toleva, Facebook
Сцената е позната: затворени сектори, тиня, разкопки, дупки, звук, а след това... тишина. Тишина без служащи. Без прогрес. Без пояснение. Или както саркастично разяснява един консуматор:
„ Кое не ви харесва? Няма трафик, няма звук, няма служащи, няма и прахоляк. Не може да ви се угоди! “
Кал, разкопки, липса на интензивност и даже рискове до детска градина... Това е сега бул. " Ал. Стамболийски "
Дупка във времето. И в асфалта
Гражданите сигнализират, че даже краткотрайно отвореният сектор сред ул. „ Димитър Талев “ и Индустриалната зона към този момент наподобява на минно поле. Дупки, напуквания, злепоставен асфалт – и това единствено няколко седмици след „ отварянето “.
„ Омръзна ни да живеем в нечистотия. При най-малкия дъжд мазетата ни се пълнят с фекални води. До по кое време, господин Кмет? “ – пита яростно гражданин от региона.
Въпросите, които висят като въпросителни над калта:
Защо няма служащи от седмици на основен сектор?
Кой управлява компанията реализатор?
Защо общината не изисква съблюдаване на периоди и качество, даже и обектът да е на ВиК Пловдив?
Докога хората ще бъдат заложници на безконечното „ краткотрайно “?
Граждански жлъч и отговорът на кмета
Мрежата прегря от иронични, само че мъчително точни мнения:
„ Аз доста обичам да си играя в калта. “
„ Тези цървули какъв брой години ще го вършат и ще тормозят квартала? “
" Надявам се в петък да схвана до по кое време ще е по този начин и да мога да ви отговоря. “ – пише кметът на регион Южен Атанас Кунчев.
Господа ръководещи, бул. не се строи с обещания, нито с PR постове. Строи се с служащи, периоди, надзор и отговорност. А когато няма нито едно от тях, хората стартират да питат. И след това да викат. Защото калта, в която живеят, не е единствено по улиците – тя е и в институционалното отношение.
Снимки и видео Kalina Toleva, Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ