Добрите стари времена. В Белград все още харесват Югославия
На брега на р. Сава, под Бранковия мост в центъра на сръбската столица Белград, се намира кафене, което носи името на абревиатура. Когото и да попитате в близост без да се замисли ще ви преведе четирите букви, изписани на латиница SFRJ – Социалистическа федеративна република Югославия.
" Нашето заведение със алегорично име е предопределено за всички, които са обичали някогашна Югославия, живели са в нея или са слушали с необятно отворени очи разказите на по-възрастните за положителните остарели времена. Тук е мястото за всички, които се считат за югоносталгици и които даже през днешния ден с наслада си спомнят времето, когато са живели в приятелство и единение ", споделиха за Българска телеграфна агенция съдържателите на заведението.
Сервитьорката Елена сервира със синьо боне на главата – характерен признак на югославските пионери, известни като пионерите на Тито – президентът на федерацията от 1953 до 1980 година
" Аз помня малко от това време, само че всичко което са ми разказвали моите родители за Югославия е единствено в най-хубави краски. Вратите не се заключваха, всички живеехме като братя, без сръдни, без войни, без кръвопролития ", сподели пред Българска телеграфна агенция Елена и посочи, че се надява това идилично време да се върне един ден.
Тя отваря особено една от витрините в кафенето, в което се пази автентичен порцеланов сервиз с лика на Тито и признава, че се е случвало и тя да изпие едно кафе от чашките с позлатен борд.
Кафето в заведението се сервира с пакетче захар, на което е изобразена алена звезда, а в случай че кафето е турско, то се сервира в малко медено кафениче, с бучки захар и парче локум в профил.
В менюто има обичайните за локалната кухня ястия, които и до през днешния ден се подготвят в делнични и празнични дни в Сърбия и в някогашните югославски републики.
" Когато идват българи, постоянно ми оставят бакшиш в левове и ето, виждате, че имаме закачени над бара български банкноти от по пет и по двайсет лв.. Тук оставяме банкоти и от най-очакваните гости като българи и румънци, от всички от района, както и от Швейцария, Бангладеш, Китай ", споделя Елена.
Кафенето приканва посетителите югоносталгици да донесат предмет, обвързван с някогашна Югославия или нейния президент, в подмяна на което те ще получат чаша бира.
Снимки на Тито от времето му като партизанин, президент или маршал на югославската войска може да се видят по стените на кафенето. Гербът на някогашна Югославия, телефони, магнетофони, касови апарати, остарели музикални принадлежности също са част от интериора.
На 4 май се навършиха 45 години от гибелта на Тито, който умря на 88 години в болница в Любляна. Той е общоприет секретар на Централен комитет на Югославската комунистическа партия (1940-1952), ръководител на Съюза на югославските комунисти (СЮК – март 1939-4 май 1980), главнокомандващ на Народноосвободителната войска на Югославия (1941-1945), ръководител на Националния комитет за избавление на Югославия (1943-1945), ръководител на Министерския съвет (2 ноември 1944-29 юни 1963) и Президент на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ – 14 януари 1953-4 май 1980) и един от създателите на Движението на необвързаните страни.
Йосип Броз Тито се трансформира в жива легенда още като партизански водач, само че и до през днешния ден оценките на историците за неговата роля са спорни.
Роден в Северозападна Хърватия, която по това време е част от Австро-Унгария от татко хърватин и майка словенка, Тито получава прякора си в средата на 30-те години на предишния век. Той бързо получава международно самопризнание, а Централно разузнавателно управление на САЩ проверява появилите се неясноти към етническия му генезис и дали личността му е сменена по време на пребиваването му в Съветския съюз.
Сред заслугите на Тито коментатори показват прекратяването на връзките му със руския водач Йосиф Висарионович Сталин през 1948 година, уговорката му за Движението на необвързаните страни и за Третия свят, както и относителната демократичност на режима му.
Името на Тито обаче се свързва и с всеобщите убийства в Югославия след края на Втората международна война и концлагерът на остров Голи оток (днешна Хърватия), където първоначално изпращат правилните на Съюз на съветските социалистически републики съперници на Тито, а по-късно и политически дисиденти, а доста от лагеристите на така наречен остров на гибелта в Хърватия са българи от Македония и Западните околности. През 2016-а година в една пещера в Словения бе открит следващият всеобщ гроб с над 3000 души, които са били бетонирани живи по време на неговото ръководство.
Миналата есен кметът на Белград Александър Шапич предложи мемориалът в сръбската столица, където е заровен Тито и брачната половинка му Йованка – " Къщата на цветята " – да бъде изместен, само че концепцията не се реализира, тъй като срещна остри рецензии. " Къщата на цветята " е част от Музея на Югославия и един от най-посещаваните музеи в района и по-специално в деня на гибелта на Тито – 4 май, когато входът е свободен.
Преди няколко дни в Белград умря внукът на Тито, който носи неговото име. Йосип Броз Тито-младши беше народен представител в Народната скупщина на Сърбия, ръководител на сръбската комунистическа партия и началник на едноименната фондация на пожизнения президент на някогашната федерация.
Преди девет години социологическо проучване в Сърбия сложи Йосип Броз Тито преди всичко измежду персони с високо публично доверие. Според данните тогава, въпреки че са минали 36 години от гибелта му, Тито води в класацията във всички групи, взели участие в анкетата.
На територията на някогашна Югославия името на Тито и до през днешния ден носят улици, булеварди, публични здания, хотели и заведения за хранене и всички те действат с помощта на носталгията към федерацията от шест републики, просъществувала 47 години – от края на Втората международна война до 1992 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Нашето заведение със алегорично име е предопределено за всички, които са обичали някогашна Югославия, живели са в нея или са слушали с необятно отворени очи разказите на по-възрастните за положителните остарели времена. Тук е мястото за всички, които се считат за югоносталгици и които даже през днешния ден с наслада си спомнят времето, когато са живели в приятелство и единение ", споделиха за Българска телеграфна агенция съдържателите на заведението.
Сервитьорката Елена сервира със синьо боне на главата – характерен признак на югославските пионери, известни като пионерите на Тито – президентът на федерацията от 1953 до 1980 година
" Аз помня малко от това време, само че всичко което са ми разказвали моите родители за Югославия е единствено в най-хубави краски. Вратите не се заключваха, всички живеехме като братя, без сръдни, без войни, без кръвопролития ", сподели пред Българска телеграфна агенция Елена и посочи, че се надява това идилично време да се върне един ден.
Тя отваря особено една от витрините в кафенето, в което се пази автентичен порцеланов сервиз с лика на Тито и признава, че се е случвало и тя да изпие едно кафе от чашките с позлатен борд.
Кафето в заведението се сервира с пакетче захар, на което е изобразена алена звезда, а в случай че кафето е турско, то се сервира в малко медено кафениче, с бучки захар и парче локум в профил.
В менюто има обичайните за локалната кухня ястия, които и до през днешния ден се подготвят в делнични и празнични дни в Сърбия и в някогашните югославски републики.
" Когато идват българи, постоянно ми оставят бакшиш в левове и ето, виждате, че имаме закачени над бара български банкноти от по пет и по двайсет лв.. Тук оставяме банкоти и от най-очакваните гости като българи и румънци, от всички от района, както и от Швейцария, Бангладеш, Китай ", споделя Елена.
Кафенето приканва посетителите югоносталгици да донесат предмет, обвързван с някогашна Югославия или нейния президент, в подмяна на което те ще получат чаша бира.
Снимки на Тито от времето му като партизанин, президент или маршал на югославската войска може да се видят по стените на кафенето. Гербът на някогашна Югославия, телефони, магнетофони, касови апарати, остарели музикални принадлежности също са част от интериора.
На 4 май се навършиха 45 години от гибелта на Тито, който умря на 88 години в болница в Любляна. Той е общоприет секретар на Централен комитет на Югославската комунистическа партия (1940-1952), ръководител на Съюза на югославските комунисти (СЮК – март 1939-4 май 1980), главнокомандващ на Народноосвободителната войска на Югославия (1941-1945), ръководител на Националния комитет за избавление на Югославия (1943-1945), ръководител на Министерския съвет (2 ноември 1944-29 юни 1963) и Президент на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ – 14 януари 1953-4 май 1980) и един от създателите на Движението на необвързаните страни.
Йосип Броз Тито се трансформира в жива легенда още като партизански водач, само че и до през днешния ден оценките на историците за неговата роля са спорни.
Роден в Северозападна Хърватия, която по това време е част от Австро-Унгария от татко хърватин и майка словенка, Тито получава прякора си в средата на 30-те години на предишния век. Той бързо получава международно самопризнание, а Централно разузнавателно управление на САЩ проверява появилите се неясноти към етническия му генезис и дали личността му е сменена по време на пребиваването му в Съветския съюз.
Сред заслугите на Тито коментатори показват прекратяването на връзките му със руския водач Йосиф Висарионович Сталин през 1948 година, уговорката му за Движението на необвързаните страни и за Третия свят, както и относителната демократичност на режима му.
Името на Тито обаче се свързва и с всеобщите убийства в Югославия след края на Втората международна война и концлагерът на остров Голи оток (днешна Хърватия), където първоначално изпращат правилните на Съюз на съветските социалистически републики съперници на Тито, а по-късно и политически дисиденти, а доста от лагеристите на така наречен остров на гибелта в Хърватия са българи от Македония и Западните околности. През 2016-а година в една пещера в Словения бе открит следващият всеобщ гроб с над 3000 души, които са били бетонирани живи по време на неговото ръководство.
Миналата есен кметът на Белград Александър Шапич предложи мемориалът в сръбската столица, където е заровен Тито и брачната половинка му Йованка – " Къщата на цветята " – да бъде изместен, само че концепцията не се реализира, тъй като срещна остри рецензии. " Къщата на цветята " е част от Музея на Югославия и един от най-посещаваните музеи в района и по-специално в деня на гибелта на Тито – 4 май, когато входът е свободен.
Преди няколко дни в Белград умря внукът на Тито, който носи неговото име. Йосип Броз Тито-младши беше народен представител в Народната скупщина на Сърбия, ръководител на сръбската комунистическа партия и началник на едноименната фондация на пожизнения президент на някогашната федерация.
Преди девет години социологическо проучване в Сърбия сложи Йосип Броз Тито преди всичко измежду персони с високо публично доверие. Според данните тогава, въпреки че са минали 36 години от гибелта му, Тито води в класацията във всички групи, взели участие в анкетата.
На територията на някогашна Югославия името на Тито и до през днешния ден носят улици, булеварди, публични здания, хотели и заведения за хранене и всички те действат с помощта на носталгията към федерацията от шест републики, просъществувала 47 години – от края на Втората международна война до 1992 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ