Твърде често най-доброто лекарство е да минете без него - ХИПОКРАТ
На брега на Егейско море, измежду маслинови гори и лазурни талази, се ражда доктор, чийто талант ще вечно промени лицето на медицината. Хипократ , бащата на медицината, ни повежда на странствуване през лабиринтите на човешкото тяло.
Хипократ не е просто доктор, а същински мъдрец на здравето. Той ни учи, че заболяването не е наказване от боговете, а нарушаване на естествения баланс в тялото. Затова лекуването не е знамение, а възобновяване на този баланс.
Неговите писания са като пътеводна светлина, озаряваща тъмнината на незнанието. „ Хипократовата клетва “, която лекарите поставят и до през днешния ден, е наследство за неговата нравственос и отдаденост на пациентите.
Хипократ ни учи, че здравето е не просто неявяване на болест, а положение на цялостно благоденствие – физическо, психическо и обществено. Той ни предизвиква да се грижим за себе си, да се храним здравословно, да се движим и да поддържаме духа си чист.
Днес, хилядолетия след гибелта му, Хипократ към момента е наш преподавател и подстрекател. Неговите способи са усъвършенствани, само че неговата философия за здравето и човечността е безконечна.
Той ни припомня, че сме част от природата и че ключът към благополучието е в хармонията със себе си, с близките и с целия свят.
Първа заповед на лекаря: не вреди!
Лекаря лекува заболяванията, само че природата изцелява.
Изкуството на медицината се състои от три детайла: болест, болен и доктор.
Мозъкът на човек съдържа в себе си повода за доста заболявания.
Страхът и скръбта, които обладават човек, са удобни за заболявания.
Работата е нужна за здравето. Безделието е източник на всички пороци. Където няма бездействие, няма и зло.
Трудът и спокойствието лекуват тялото и душата.
Ако не сте в положение да измененията метода си на живот, тогава никой и нищо няма да ви помогне.
Безпричинната отмалялост предвещава болест.
Болестта постоянно идва или от остатък, или от непълнота, т.е. от нарушение на равновесието.
Болестите, произлизащи от изтощеност, се лекуват с отмора, а тези, които идват от бездействие, се лекуват с труд.
Прекомерното количество изобилна храна предизвиква заболяване.
Може да се приема нова храна единствено когато остарялата излезе от стомаха.
Нека вашата храна стане лекарство.
Твърде постоянно най-хубавото лекарство е да минете без него.
Отстранете повода и тогава ще изчезне и болката. Необходимо е да се лекува освен заболяването, само че и да се противодейства на аргументите, които я предизвикват.
Копнежът и скръбта не идват без причина и без причина не минават.
Резките промени във времето се отразяват неприятно на положението както на болните, по този начин и на здравите. Всякакви неочаквани, внезапни промени са рискови и нездравословни.
Ако сънят облекчава страданието, заболяването не е съдбовна.
Гимнастиката, физическите извършения, ходенето би трябвало твърдо да влязат в всекидневието на всеки, който желае да поддържа продуктивност, здраве, пълностоен и щастлив живот.
Отчайвайки се болният самичък се доближава към гибелта.
Някои заболели, неразбирайки в съзнанието си обречеността, оздравяват единствено тъй като са уверени в майсторството на лекаря.
Лекарят не би трябвало да бъде мекушав. Болните няма да повярват на човек, който е слаб духом.
Лекарят е философ; няма огромна разлика сред мъдростта и медицината. Медицината е най-благородното от всички изкуства.
Бракът – това е тресчица, която стартира със жега, а приключва с студ.
Пиянството на бащите и майките е причина за слабостта и заболяванията при децата.
Животът е къс, изкуството е постоянно, инцидентните условия са предишни, опитът е непостоянен, съжденията са сложни.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Нищоправенето и животът без цел разболяват човек – АВИЦЕНА
