Левите лидери забравиха 9 септември, не дойдоха на Братската могила
На Братската могила в Борисовата градина през вчерашния ден, 9 септември, както всяка година имаше празненство по случай оня 9 септември през 1944 година
Но вчерашното беше друго.
Първо, тъй като се навършваха 80 години от паметния ден, който генерации леви хора назовават социалистическа гражданска война, не тъй като по този начин са привикнали през годините и десетилетия наред такова е било пропагандното факсимиле, а тъй като откровено имат вяра, че на този ден те, техните родители и близки са получили обществен късмет, който е трансформирал напълно орисите им.
Второ, тъй като се задават избори, на които обединената левица желае да покаже възродена мощност.
Но през вчерашния ден не я сподели. Показа безсърдечие, равнодушие и неуважение.
На Братската могила се събраха стотина души, огромната част от тях много възрастни. Лидерите на 20-те леви партии ги нямаше, някои се избраха да се отчетат с венци. Бяха пристигнали само Румен Петков, ръководител на АБВ и Александър Паунов, ръководител на Комунистическата партия. От Българска социалистическа партия беше ръководителят на Младежкото обединяване Габриел Вълков.
Правилно е младите да излизат напред. Но сегашните водачи на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов можеха да дойдат и като Петков и Паунов да бъдат с хората, отстъпвайки трибуната на младите.
Новината, че Върховен касационен съд е заличил Корнелия Нинова като ръководител на Българска социалистическа партия пристигна, до момента в който течеше честването. Какъв по-добър миг Зафиров да я показа с редовите социалисти! Но този късмет бе прахосан. Казват, че Корнелия Нинова се явила с една група и положили цветя два часа по-рано. Интересно за какво пропусна шанса да се окъпе в любовта на редовите социалисти, нали твърдеше, че те поддържат нея?!
Нямаше го и управлението на столичната организация. Дядото на Иван Таков надали ще се зарадва на небето. Явно никой от столичната организация не си е направил труда да провежда празника. Да се обади на беловласите деятели, които даже и да имат фейсбук и да наблюдават новините по мобилните си телефони, са привикнали за такива събития да им се обадят по домашния телефон. И те на собствен ред да се обадят на другарите от квартала. Но тази безпогрешно работил през годините механизъм явно не е бил задействан.
Обединената левица пропусна шанса да покаже обединена мощност. Тази годишнина можеше да се употребява, с цел да се направи едно друго честване, като се употребяват опциите на актуалните технологии. Да се покаже на процедура последователност и обновяване.
Тържеството щеше да бъде отразено от медиите, които и през вчерашния ден бяха на Братската могила и симпатизантите на лявото в цялата страна щяха да видят и усетят това възобновление. Сега от фрагментите и клипчетата в обществените мрежи ще видят един печален и посърнал празник, претупан от тези, които до 27 октомври ще се кълнат от телевизионните екрани, че през деня и нощем мислят за тях.
Това, което водачите на левицата демонстрираха през вчерашния ден, бе претупване на една паметна дата. Ако считат да претупат и акцията, като нищо ще получат не растеж на гласовете, а спад. Хората, които през вчерашния ден бяха на Братската могила не са длъжни „ да им гласоподават “. Техните гласове не са в забрадка вързани на обединената левица. Вчера водачите на лявото дадоха мотив на възрастните изморени социалисти да не се напрягат на 27 октомври, да си останат в къщи.
