Авиокатастрофата, която отне на света най-добрите американски фигуристи
На борда на самолета на белгийската самолетна компания „ Sabena “ имаше 61 пасажери, а 34 от тях пътуваха за Световното състезание по фигурно пързаляне. 18 фигуристи, шестима треньори, управител, трима съдии и шестима родственици на спортистите от американския тим трябваше да създадат връзка за Прага, която домакинстваше на шампионата на планетата.
Според една от версиите, белгийският екипаж е видял различен аероплан на пистата и е решил да направи още един кръг. Никой обаче не я удостоверява изрично.
Заминаването
Истината се знае от командира на полета Луи Ламбрехтс и втория водач Жан Руа, само че те я отнасят със себе си в различен свят, за който нормално се твърди, че е по-добър. А най-загадъчната детайлност от историята е, че връзката с водачите изчезва към четвърт час преди да доближат „ Завентен “.
Според очевидци, самолетът известно време обикалял над летището, след което се наклонил наляво. Постепенно губел скорост и почнал да се снишава, а най-после катастрофира в поле на няколко километра от пистата.
Ударът е нечовечен и умират всичките 72-ма души на борда (61 пасажери и 11 члена екипаж). За злощастие, умира и още един човек – земеделец, който работи на равнищата си и е ударен от отломка от фюзелажа.
Новината за нещастието се разгръща бързо из цялата планета, само че никой не показва съответната причина за злополуката. Белгийските следователи, взаимно с американското ФБР, в продължение на месеци работят върху версията „ терористичен акт “, само че по този начин и не откриват никакви доказателства.
***
След Втората международна война американското фигурно пързаляне претърпява златния си интервал. С 20 първи места и още съвсем 40 сребърни и бронзови оценки, извоювани на 14 следвоенни международни шампионати, американците са най-хубавите фигуристи в международен мащаб в тези години.
Карол Хайс
За Прага потегля напълно млад тим, който би трябвало да натрупа опит с взор ориентиран към олимпиадата през 1964-та. На одобрените звезди от предходните игри – триумфалната за янките олимпиада в Суко Вали (на която печелят два златни и два бронзови медала) – им е дадена заслужена отмора. Естествено, има и спортни функционери в страната, които се възпротивяват на това, само че експертите са уверени, че новото потомство е най-талантливото в цялата история и триумфът му ще бъде неотложен.
16-годишната Лоурънс Оуен е най-ярката звезда на янките. Току-що спечелила шампионата на Съединени американски щати и Северна Америка, тя се трансформира в национална фаворитка и се появява на корицата на февруарския брой на списание „ Sports Illustrated “. Любопитното е, че спасителите откриват списание с нейния лик, съвсем недокоснато от огъня, измежду останките на самолета. Заедно с Лоурънс пътуват още нейната 20-годишна сестра Марибел, която също е фигуристка, и майка им – треньор и легенда на американското фигурно пързаляне.
Лоуренс Оуенс със сестра си Марибел и майка им
В машината са 18-годишната Айла и 17-годишният Рей Хадли, брат и сестра, които са толкоз надарени, че дълго не може да се реши къде са по-добри – в танцовите или спортните двойки. Те печелят сребро на националното състезание, само че са на път да се откажат да пътуват до Прага поради финансови проблеми. Хората от родния им Сиатъл обаче провеждат акция и събират средствата нужни да стигнат до чешката столица. Жест на почитание и любов, само че Айла и Хадли по този начин и не виждат Златна Прага.
С тях е и Линда Харт, която освен е тяхна треньорка, само че и втора брачна половинка на татко им след развода му с биологичната им майка.
Сестрите Вестерфелд също летят за Прага дружно – 17-годишната Стефани и кака й Шарън. Пътуването на майка им Майра Вестерфелд пропада в последния миг. Семейството събира пари единствено за два билета и тя е безапелационна, че ще изпрати към Европа единствено девойките си и ще си остане вкъщи.
Спортната двойка Лори и Уилям Хикокс (брат и сестра), съпрузите Патриша и Робърт Дайнин (танцова двойка), танцьорът Роджър Кембъл и майка му Ан, съдиите Харълд Хартшорн със брачната половинка си и Едуард Ламер с 14-годишния си наследник, 16-годишният Грегъри Кали и неговата сестра… Още злокобни детайлности от листата на мъртвите.
Не можем да пропуснем и нещастието на 16-годишния Дъглас Рамзи. Огромният гений приключва първия си американски шампионат при възрастните на четвърто място и не се класира за международното, само че в последния миг влиза на мястото на заболелия Тим Браун.
***
След злокобната злополука, в интернационалната федерация (ISU) стартират да дискутират въпроса дали шампионата не би трябвало да бъде анулирано. Някои тимове към този момент са в Чехословакия – като канадската делегация, която идва в Прага с пряк полет в същата заран на нещастието. Няколко дни преди пътуването съществува вид „ кленовите листа “ също да пътуват с прехвърляне в Брюксел дружно с американците. На тях най-малко щастието им се усмихва…
В Щатите нещастието се отразява пагубно на спорта и фигурното пързаляне се трансформира в знак на болежка и горест. А мнозина в страната са уверени, че красивата дисциплинираност е умряла дружно с надарения тим.
Цялата страна тягостно чака идентифициране на мъртвите, а 10 дни след злополуката към Америка са изпратени дъбови ковчези с печата на краля на Белгия. Мрачните прощални церемонии се организират в Бостън, Оукланд, Колорадо и Лос Анджелис.
Сълзите давят спорта, а шокираните треньори и състезатели нямат мотивация да продължат.
Веднага след нещастието обаче американската федерация по фигурно пързаляне основава мемориален фонд за подпомагането на най-обещаващите фигуристи. Фондът, апропо, е деен и в наши дни и в над половинвековното си битие е набрал повече от 10 милиона $ за образованието и подготовката на перспективни спортисти.
Следващия си орден от Световно състезание американците печелят четири години след злополуката (1965-а), само че възраждането на спорта в страната стартира едвам при започване на 70-те години.
