Билетът за отвъдното е безплатен
На билетната каса:
- Добър ден!
- Добър ден! Какво желаете?
- Един билет за отвъдното, апелирам! Колко ви дължа?
- Ама, вие... Не знаете ли? Безплатни са от доста време!
- Наистина?
- Ами да. Ето, заповядайте! А за децата?
- И за тях, да!
Загубата на 45 живота е изключителна покруса. Когато човек включи тв приемника и види скелет на рейс с купчина човешки остатъци, следва стихия от страсти. Първоначално състрадание. Дори единствено за секунда се поставяш на мястото на околните на всички тези умряли хора. След малко следва втора фаза от нашето усещане на нещастието - размисъл. Започват евъргрийните -колко е къс животът, по какъв начин би трябвало да му се радваме, по какъв начин гибелта протрива ръце и те чака, с цел да се вкопчи в теб. Изникват въпроси от вида: „ Какво ли са усетили тъкмо преди да умрат? “. Краят на размисъла обаче е неминуем. А тъкмо след него идва по-голямата покруса - яростта и злобата.
Нямаше минал даже час от злополуката на Автомагистрала „ Струма “, когато обществените мрежи изригнаха с всевъзможни мнения, огромна част цинични, огромна част сложни за изричане. Телевизионните студиа се извършиха с експерти -кои фамозни, кои не толкоз, които започнаха да развиват доктрина след доктрина, коя от коя по-подходяща за холивудски екшън. Тези експерти подцениха тъгата и страданието на околните, които тъкмо в оня миг тънеха в неопределеност, за сметка на персоналния си комфорт и добро име. Надпреварата кой ще каже нещо автентично и първи, кого ще цитират всички медии се трансформира във втора злополука. В същото това време се проливаха сълзи. Та въпреки всичко умряха две 4-годишни деца, за бога! Или това няма значение?
В деня на злополуката на Автомагистрала „ Струма “ се случи и друга злополука. Последиците от нея обаче са също толкоз съсипващи, също толкоз ужасни и неописуеми. В тази сива заран, в която всички схванаха за гибелта на 45 души, бе оповестена и гибелта на прочувствената ни просветеност. В оня момент не реагирахме вярно, реагирахме пагубно, идиотски, гилотиниращо. Изпъчихме гордо гърди и наговорихме куп недостойни неща, само че не се видяхме в профил - свити на точица, стъпкани и безлични. Определено трябваше наред с Деня за печал на жертвите да се разгласи и Ден на печал за мисленето ни, за същността и достолепието ни. Защото го погребахме. И най-важното. Няма значение дали си българин турчин, арабин, индиец или индианец. Билетът за отвъдното е безвъзмезден за всички. Няма значение дали живеем живота си като първа, втора или трета класа, тъй като всички сме в един и същи аероплан. Различава ни не животинското, а човешкото достолепие и разум. Трагедията обаче бе последната буца пръст, хвърлена по ковчега им.
- Добър ден!
- Добър ден! Какво желаете?
- Един билет за отвъдното, апелирам! Колко ви дължа?
- Ама, вие... Не знаете ли? Безплатни са от доста време!
- Наистина?
- Ами да. Ето, заповядайте! А за децата?
- И за тях, да!
Загубата на 45 живота е изключителна покруса. Когато човек включи тв приемника и види скелет на рейс с купчина човешки остатъци, следва стихия от страсти. Първоначално състрадание. Дори единствено за секунда се поставяш на мястото на околните на всички тези умряли хора. След малко следва втора фаза от нашето усещане на нещастието - размисъл. Започват евъргрийните -колко е къс животът, по какъв начин би трябвало да му се радваме, по какъв начин гибелта протрива ръце и те чака, с цел да се вкопчи в теб. Изникват въпроси от вида: „ Какво ли са усетили тъкмо преди да умрат? “. Краят на размисъла обаче е неминуем. А тъкмо след него идва по-голямата покруса - яростта и злобата.
Нямаше минал даже час от злополуката на Автомагистрала „ Струма “, когато обществените мрежи изригнаха с всевъзможни мнения, огромна част цинични, огромна част сложни за изричане. Телевизионните студиа се извършиха с експерти -кои фамозни, кои не толкоз, които започнаха да развиват доктрина след доктрина, коя от коя по-подходяща за холивудски екшън. Тези експерти подцениха тъгата и страданието на околните, които тъкмо в оня миг тънеха в неопределеност, за сметка на персоналния си комфорт и добро име. Надпреварата кой ще каже нещо автентично и първи, кого ще цитират всички медии се трансформира във втора злополука. В същото това време се проливаха сълзи. Та въпреки всичко умряха две 4-годишни деца, за бога! Или това няма значение?
В деня на злополуката на Автомагистрала „ Струма “ се случи и друга злополука. Последиците от нея обаче са също толкоз съсипващи, също толкоз ужасни и неописуеми. В тази сива заран, в която всички схванаха за гибелта на 45 души, бе оповестена и гибелта на прочувствената ни просветеност. В оня момент не реагирахме вярно, реагирахме пагубно, идиотски, гилотиниращо. Изпъчихме гордо гърди и наговорихме куп недостойни неща, само че не се видяхме в профил - свити на точица, стъпкани и безлични. Определено трябваше наред с Деня за печал на жертвите да се разгласи и Ден на печал за мисленето ни, за същността и достолепието ни. Защото го погребахме. И най-важното. Няма значение дали си българин турчин, арабин, индиец или индианец. Билетът за отвъдното е безвъзмезден за всички. Няма значение дали живеем живота си като първа, втора или трета класа, тъй като всички сме в един и същи аероплан. Различава ни не животинското, а човешкото достолепие и разум. Трагедията обаче бе последната буца пръст, хвърлена по ковчега им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ