На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното

На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на септември да бъде недостиг в размер на 2.8 милиарда лева (1.4% от прогнозния БВП). В претекстовете към законопроекта за държавния бюджет за тази година е заложен показателен размер на недостига по КФП за годината в размер на 6.2 милиарда лева (3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт в макрорамката на бюджета).

Изпреварващият ритъм на повишаване на разноските, главно обществените разноски (пенсии, помощи и обезщетения) и разноските за личен състав, продължи и през септември, в сходство с настоящите нормативни промени, утвърдени от Народното събрание. Това излиза наяве от разбора на Министерството на финансите.

Освен регулярните месечни разноски за личен състав, прехрана и тези в обществената сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха осъществени и разноски по обслужване на държавния дълг.

Тук се включват заплащания за лихви в размер на към 0.4 милиарда лева, обществени заплащания на МТСП (еднократни помощи на фамилии с деца от първи до четвърти и осми клас за образователната 2024/2025 година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, заплащания по механизма за персонална помощ по Закона за персоналната помощ и други) в размер на към 0.3 милиарда лева, и други.

към септември се чака да бъдат в размер на 52.1 милиарда лева, което съставлява номинален растеж от 9.3 на 100 по отношение на същия интервал на предходната година. И през септември продължи следената наклонност от предходните месеци за умерено повишаване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните доходи, като се чака осъществяването към септември 2024 година да бъде 73% от годишните планове при 70.3% за същия интервал на 2023 година.

Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4.4 милиарда лева като принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 4.9 милиарда лева и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), които са с 0.8 милиарда лв. повече.

В съпоставяне с предходната година неданъчните доходи понижават с 1.3 милиарда лева, което се дължи основно на приходите от дял и приходите от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове. През деветмесечието на 2023 година приходите от дял за страната от държавни предприятия бяха в размер на 1.56 милиарда лева, до момента в който през тази година постъпленията за интервала са едвам 0.1 милиарда лева при планувани 0.34 милиарда лв.. Основната причина за това е неразпределяне на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД за финансовата 2023 година. При постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове въздействие оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година.

(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към септември възлизат на 54.9 милиарда лева, което е 67.3% от годишните планове. Спрямо предходната година се регистрира повишаване главно при обществените разноски в резултат на изплатените по-високи пенсии след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 година. Повече са и разноските за личен състав след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 година и ЗДБРБ за 2024 година, и други. 

Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена  към кра яна септември от централния бюджет, възлиза на 1.1 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.