Финансовото министерство очаква бюджетен дефицит от 610 млн. лв. към края на ноември
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на месечна база за ноември да бъде недостиг в размер на 610 млн. лв.. С струпване за миналите единадесет месеца на годината дефицитът по КФП се чака да бъде в размер на към 605 млн. лева (0.4 на 100 от прогнозния БВП).
При разбора на данните за ноември следва да се има поради, че през месеца постъпват обилни доходи от корпоративен налог, свързани с крайния период за внасяне на предплатените вноски за налога през тази година. Постъпленията от налога за месеца надвишават 1.3 милиарда лева, което надлежно се отразява позитивно на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни налози посочват и за допустимо свръх компенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар. Много от предприятията към този момент трансферираха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения докара до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги.
В резултат на въведените данъчни ограничения за използване на понижена и нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на избрани артикули и услуги, както и на изпреварващия растеж на Данък добавена стойност за възобновяване, се чака несъблюдение на плануваните доходи от Данък добавена стойност за тази година. От друга страна, растежът на разноските изпреварва растежа на приходите, главно заради по-високи разноски за дотации, обществени заплащания, финансови разноски и други. Поради тази причина за ноември се чака превишение на разноските над приходите и недостиг по КФП на месечна база.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември се чака да бъдат в размер на 56.35 милиарда лева и нарастват с 8.57 милиарда лева по отношение на регистрираните за същия интервал на 2021 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на ноември предходната година с 5.43 милиарда лева, неданъчните - с 3.67 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 525 млн. лв..
Следва да се означи, че от юли по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ постъпват вноски от обществените предприятия от бранш „ Енергетика “ в осъществяване на §24 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, които се употребяват за покриване на разноските по член 36б, алинея 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните доходи се регистрира растеж, защото такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разноските за дотации по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ се прави погашение на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила отвън контролирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, което също следва да се има поради при съпоставката на разноските със същия интервал на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември са в размер на 56.96 милиарда лева (86.4 на 100 от годишния разчет). За съпоставяне, разноските по КФП към ноември 2021 година бяха в размер на 47.14 милиарда лв..
Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации, където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “.
При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира забележителен растеж, основно в частта на разноските за пенсии. Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътно-строителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към ноември 2021 година.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на ноември от централния бюджет, възлиза на 1.68 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.
При разбора на данните за ноември следва да се има поради, че през месеца постъпват обилни доходи от корпоративен налог, свързани с крайния период за внасяне на предплатените вноски за налога през тази година. Постъпленията от налога за месеца надвишават 1.3 милиарда лева, което надлежно се отразява позитивно на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни налози посочват и за допустимо свръх компенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар. Много от предприятията към този момент трансферираха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения докара до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги.
В резултат на въведените данъчни ограничения за използване на понижена и нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на избрани артикули и услуги, както и на изпреварващия растеж на Данък добавена стойност за възобновяване, се чака несъблюдение на плануваните доходи от Данък добавена стойност за тази година. От друга страна, растежът на разноските изпреварва растежа на приходите, главно заради по-високи разноски за дотации, обществени заплащания, финансови разноски и други. Поради тази причина за ноември се чака превишение на разноските над приходите и недостиг по КФП на месечна база.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември се чака да бъдат в размер на 56.35 милиарда лева и нарастват с 8.57 милиарда лева по отношение на регистрираните за същия интервал на 2021 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на ноември предходната година с 5.43 милиарда лева, неданъчните - с 3.67 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 525 млн. лв..
Следва да се означи, че от юли по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ постъпват вноски от обществените предприятия от бранш „ Енергетика “ в осъществяване на §24 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, които се употребяват за покриване на разноските по член 36б, алинея 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните доходи се регистрира растеж, защото такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разноските за дотации по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ се прави погашение на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила отвън контролирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, което също следва да се има поради при съпоставката на разноските със същия интервал на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември са в размер на 56.96 милиарда лева (86.4 на 100 от годишния разчет). За съпоставяне, разноските по КФП към ноември 2021 година бяха в размер на 47.14 милиарда лв..
Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации, където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “.
При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира забележителен растеж, основно в частта на разноските за пенсии. Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътно-строителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към ноември 2021 година.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на ноември от централния бюджет, възлиза на 1.68 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ