След актуализацията, бюджетът изработи минус 342.8 млн.лв. през октомври
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на октомври 2021 година да бъде позитивно в размер на към 725 млн. лева (0,6 % от прогнозния БВП). Това се споделя в формалното известие на Министерството на финансите, което бе оповестено на 29 октомври. Същия ден се появиха и формалните данни за осъществяването на Консолидираната фискална стратегия за деветте месеца на 2021-а където се показва, че остатъкът е 1 067.8 млн. лв.. С други думи, за един месец остатъкът е намалял с 342.8 млн. лв., което значи, че през към този момент обновения бюджет е работил на недостиг.
В октомврийските резултати няма нищо ненадейно. Както се показва в известието на Министерството на финансите, през октомври са осъществени по-високи разноски, свързани със социално-икономическите ограничения за минимизиране на резултатите от рецесията, в това число погашение на месечни добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 120 лв., както и други разноски по утвърдените ограничения, което дружно с обичайно по-високите разноски през есенно-зимния сезон се отразява в настоящо превишение на разноските над приходите за октомври.
" През последните месеци на годината се чака разноските да набъбнат доста, като с изключение на обичайно по-високите финансови разноски и тези, свързани със зимния интервал, ще бъде финансирана и главната част от спомагателните разноски за битка с пандемията, обществена поддръжка, отбрана от миграционен напън по границите, подкрепяне на бизнеса и други предпочитани ограничения за осъществяване до края на годината, които бяха утвърдени от Народното събрание в средата на месец септември с признатия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 година ", написа в разбора на финансовото ведомство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2021 година се чака да бъдат в размер на 42 081 млн. лева (83,2 % от обновения годишен разчет), като по отношение на същия интервал на 2020 година се отбелязва растеж от близо 5,7 милиарда лв. на данъчните и неданъчните доходи, а постъпленията от помощи нарастват с 0,1 милиарда лева по отношение на регистрираните за десетте месеца на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2021 година се чака да бъдат в размер на 41 356 млн. лева, което е 75,0 % от годишния план. За съпоставяне, разноските по КФП за същия интервал на 2020 година бяха в размер на 35 606 млн. лв.. Значителният растеж на разноските към октомври 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато през същия интервал има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към октомври 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 1,2 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месец октомври). Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Само по себе си излизането на бюджета на недостиг през октомври, както и възможното му доста нарастване до края на годината не е огромна неволя. Напротив, подобен резултат е предстоящ и плануван предвид на актуалната обстановка. Въпросът е той да бъде краткотраен и да се ограничи в границите на няколко месеца. Проблемът е, че последният парламент предприе редица ограничения като актуализацията на пенсиите), които имат дълготраен, непрекъснат и подтикващ бюджетните разноски резултат. Ефект, който се мери не със стотици милиони, а милиарди левове годишно. Мерките, свързани с Коронавирус, въпреки официално да са форматирани като краткотрайни, могат да се окажат с по-дългосрочен темперамент и да имат потребност от разширение (особено във връзка с здравните разходи), доколкото изобщо не е ясно дали след сегашната вълна на Коронавирус през идващите една - две години няма да се наложи да преживеем още няколко такива талази. Доколкото пандемията изправя пред съществени провокации стопанските системи, тя е сериозен фактор, който въздейства на неустойчивостта на цените на горивата, силата и главните първични материали и материали - като хранителни, артикули метали, дървесина, полупроводници и други в интернационален, а от там и в народен мащаб. Вижда се, че цялата тази неустойчивост се отразява мъчително както на потребителите, по този начин и на бизнеса. Поради това съществува риск стопанската система ни да изпадне в обстановка на бързо повишение на цените комбинирана с намаляващи растежи и даже със спад на производството. Ефектът от сходна обстановка може да бъде извънредно отрицателен, в случай че се стигне до композиция от понижаване на действителните приходи на популацията (при това на работещото и плащащо директни държавни налози и осигуровки население) и стесняване на данъчните приходи в хазната заради спад на приходите и оборотите на бизнеса.
Всички изброени до тук опасности би трябвало да бъдат регистрирани при съставянето на бюджета за 2022-а и да бъдат оптимално покрити със съответните бюджетни буфери. Тук идва и идващия риск, който за жалост е несметен и неконтролируем. Става дума за политическия риск. И той е обвързван с това дали ще бъде имаме един работещ парламент, който ще гласоподава за основаването на постоянно държавно управление, което да работи с небосвод от най-малко една година. Ако това се окаже непостижима задача и за Народното събрание, което ще изберем през ноември, е добре то да постави старания и да одобри един бюджет за 2022-а, който да обезпечава стабилността на държавните финанси и на всички тези политики, които ще би трябвало да защитят жителите и бизнеса през първите три до пет месеца на 2022-а. В случай, че и тази задача бъде непостижима за народните представители, е добре служебното държавно управление да има проект " Б " и да е подготвило актуализация на сегашния бюджет, включващ нужните спомагателни разноски за справяне със здравните и стопански провокации, пред които страната ни може да бъде изправена през първите месеци на 2022-а. Защото, в случай че Народното събрание, които ще бъде основан след ноемврийските избори, по една или друга причина не успее да одобри Бюджет 2022, от началото на идната година страната ще би трябвало да работи, като харчи не повече от 1/12 на месец от парите заложени в бюджета за предходната 2021-ва. А разходните тавани в настоящия бюджет могат да се окажат незадоволителни, с цел да поемат потребностите през идната година.
В октомврийските резултати няма нищо ненадейно. Както се показва в известието на Министерството на финансите, през октомври са осъществени по-високи разноски, свързани със социално-икономическите ограничения за минимизиране на резултатите от рецесията, в това число погашение на месечни добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 120 лв., както и други разноски по утвърдените ограничения, което дружно с обичайно по-високите разноски през есенно-зимния сезон се отразява в настоящо превишение на разноските над приходите за октомври.
" През последните месеци на годината се чака разноските да набъбнат доста, като с изключение на обичайно по-високите финансови разноски и тези, свързани със зимния интервал, ще бъде финансирана и главната част от спомагателните разноски за битка с пандемията, обществена поддръжка, отбрана от миграционен напън по границите, подкрепяне на бизнеса и други предпочитани ограничения за осъществяване до края на годината, които бяха утвърдени от Народното събрание в средата на месец септември с признатия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 година ", написа в разбора на финансовото ведомство.
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2021 година се чака да бъдат в размер на 42 081 млн. лева (83,2 % от обновения годишен разчет), като по отношение на същия интервал на 2020 година се отбелязва растеж от близо 5,7 милиарда лв. на данъчните и неданъчните доходи, а постъпленията от помощи нарастват с 0,1 милиарда лева по отношение на регистрираните за десетте месеца на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2021 година се чака да бъдат в размер на 41 356 млн. лева, което е 75,0 % от годишния план. За съпоставяне, разноските по КФП за същия интервал на 2020 година бяха в размер на 35 606 млн. лв.. Значителният растеж на разноските към октомври 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато през същия интервал има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към октомври 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 1,2 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месец октомври). Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Само по себе си излизането на бюджета на недостиг през октомври, както и възможното му доста нарастване до края на годината не е огромна неволя. Напротив, подобен резултат е предстоящ и плануван предвид на актуалната обстановка. Въпросът е той да бъде краткотраен и да се ограничи в границите на няколко месеца. Проблемът е, че последният парламент предприе редица ограничения като актуализацията на пенсиите), които имат дълготраен, непрекъснат и подтикващ бюджетните разноски резултат. Ефект, който се мери не със стотици милиони, а милиарди левове годишно. Мерките, свързани с Коронавирус, въпреки официално да са форматирани като краткотрайни, могат да се окажат с по-дългосрочен темперамент и да имат потребност от разширение (особено във връзка с здравните разходи), доколкото изобщо не е ясно дали след сегашната вълна на Коронавирус през идващите една - две години няма да се наложи да преживеем още няколко такива талази. Доколкото пандемията изправя пред съществени провокации стопанските системи, тя е сериозен фактор, който въздейства на неустойчивостта на цените на горивата, силата и главните първични материали и материали - като хранителни, артикули метали, дървесина, полупроводници и други в интернационален, а от там и в народен мащаб. Вижда се, че цялата тази неустойчивост се отразява мъчително както на потребителите, по този начин и на бизнеса. Поради това съществува риск стопанската система ни да изпадне в обстановка на бързо повишение на цените комбинирана с намаляващи растежи и даже със спад на производството. Ефектът от сходна обстановка може да бъде извънредно отрицателен, в случай че се стигне до композиция от понижаване на действителните приходи на популацията (при това на работещото и плащащо директни държавни налози и осигуровки население) и стесняване на данъчните приходи в хазната заради спад на приходите и оборотите на бизнеса.
Всички изброени до тук опасности би трябвало да бъдат регистрирани при съставянето на бюджета за 2022-а и да бъдат оптимално покрити със съответните бюджетни буфери. Тук идва и идващия риск, който за жалост е несметен и неконтролируем. Става дума за политическия риск. И той е обвързван с това дали ще бъде имаме един работещ парламент, който ще гласоподава за основаването на постоянно държавно управление, което да работи с небосвод от най-малко една година. Ако това се окаже непостижима задача и за Народното събрание, което ще изберем през ноември, е добре то да постави старания и да одобри един бюджет за 2022-а, който да обезпечава стабилността на държавните финанси и на всички тези политики, които ще би трябвало да защитят жителите и бизнеса през първите три до пет месеца на 2022-а. В случай, че и тази задача бъде непостижима за народните представители, е добре служебното държавно управление да има проект " Б " и да е подготвило актуализация на сегашния бюджет, включващ нужните спомагателни разноски за справяне със здравните и стопански провокации, пред които страната ни може да бъде изправена през първите месеци на 2022-а. Защото, в случай че Народното събрание, които ще бъде основан след ноемврийските избори, по една или друга причина не успее да одобри Бюджет 2022, от началото на идната година страната ще би трябвало да работи, като харчи не повече от 1/12 на месец от парите заложени в бюджета за предходната 2021-ва. А разходните тавани в настоящия бюджет могат да се окажат незадоволителни, с цел да поемат потребностите през идната година.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ