На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение

На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на юни 2023 година е позитивно в размер на 177,7 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лева и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лв.. Подобрението на бюджетната позиция през юни е главно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративния налог и на различните налози по ЗКПО, и от друга, на постъпили доходи от Европейската капиталова банка с еднократен за годината резултат по плановете, финансирани от Модернизационния фонд, които са образувани от отчисления от търгове на квоти за излъчвания парникови газове, постъпили доходи от дял за страната от държавни предприятия и други. По този метод образуваният недостиг за първите пет месеца на годината бе напълно обезщетен през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е позитивно, заяви през вчерашния ден Министерството на финансите. Още по тематиката Финанси 30 юни 2023 Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 година са в размер на 31 404,0 млн. лева Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година. Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,3 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 4 946,1 млн. лева, като нарастват с 634,8 млн. лева (14,7 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лева (спад с 95,4 млн. лева, 0,9 % по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лева (в т. ч. 676,6 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 806,5 млн. лева по отношение на регистрираните към юни 2022 г. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лева, което съставлява растеж от 995,5 млн. лева (15,4 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година. Неданъчните доходи са в размер на 5 620,8 млн. лева (ръст от 1 029,5 млн. лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец юни постъпиха доходи (в размер на 384,5 млн. лева.) от Европейската инвестицонна банка по плановете, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените планове са в региона на производството на електрическа енергия от възобновими източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната успеваемост. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България за ускорена електрификация на превоза, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа сила. Модернизационният фонд се финансира посредством постъпленията от търговете за квоти за излъчвания от схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като неговата цел е да се подкрепи преходът към индиферентност във връзка с климата в 10 страни от Европейски Съюз с по-ниски приходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните доходи през юни са постъпили и 407,0 млн. лева доходи от дял за страната от държавни предприятия. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 226,3 млн. лв . За съпоставяне, разноските по КФП към юни 2022 година бяха в размер на 27 071,9 млн. лв.. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на полугодието на 2022 година с 4 154,4 млн. лева (15,3 %). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии (2 081,1 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (1 044,8 млн. лева.), финансовите разноски (673,4 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.  Нелихвените разноски са в размер на 30 029,0 млн. лева (ръст от 4 158,5 млн. лева, 16,1 % по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 27 820,5 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 2 175,1 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 33,5 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 349,7 млн. лева (спад с 39,0 млн. лева, 10,0 % по отношение на същия интервал на 2022 г.). Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 30.06.2023 година от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Размерът на фискалния запас към 30.06.2023 година е 12,9 милиарда лева , в това число 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други. Министерството на финансите чака превишение на приходите над разноските по консолидираната фискална стратегия в размер на 0,5 милиарда лева към края на юли 2023 година На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към юли 2023 година да бъде позитивно в размер на към 0,5 милиарда лева (0,2 % от прогнозния БВП) . Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи главно на приходната страна на бюджета. В частта на данъчните доходи по КФП постъпленията от директни налози, обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с положителни темпове, до момента в който изоставането при косвените налози от предходните месеци последователно се наваксва и към края на юли те са номинално близки до регистрираните за същия интервал на миналата година. За подобрението при косвените налози главен принос имат приходите от Данък добавена стойност от ВОП. Върху приходите от Данък добавена стойност от импорт не престават да оказват въздействие цената на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и количествата на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. На съпоставима база неданъчните доходи също регистрират растеж, главно заради по-високите доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от такси, санкции, наказания и наказателни лихви, доходи от продажба на квоти за излъчвания парникови газове и други, до момента в който приходите в частта на помощите са по-ниски от регистрираните за седемте месеца на миналата година. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 година са в размер на 37,4 млрд. лв. и нарастват с 3,6 милиарда лева (10,6 на сто) по отношение на регистрираните към края на месец юли 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2,7 милиарда лева (10,5 на сто), неданъчните – с 1,3 млрд лева (21,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 милиарда лв.. Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. са в размер на 36,9 млрд. лева. За съпоставяне, разноските по КФП към юли 2022 година бяха в размер на 32,3 милиарда лева, което значи, че разноските нарастват номинално с 14,4 на 100. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.07.2023 година от централния бюджет, възлиза на 0,99 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.