На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение

На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на май 2023 година е негативно в размер на 1 178,5 млн. лева (0,6 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 1 316,1 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 137,7 млн. лв.. За съпоставяне, за първите пет месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 605,1 млн. лева Докато приходите по КФП нарастват с 9,1 на 100, при разноските се регистрира растеж от 17,3 на 100, което надлежно води до превишение на разноските над приходите и образуване на недостиг за интервала, заяви Министерството на финансите. Още по тематиката 28 юни 2023 Финанси 28 юни 2023 Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 година са в размер на 24 922,5 млн. лева Постъпленията нарастват с 2 073,0 млн. лева (9,1 %) по отношение на регистрираните към май 2022 г. Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 2 207,3 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко със 134,3 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година. Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 795,5 млн. лв . Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 027,1 млн. лева (11,4 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 79,4 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 3 398,0 млн. лева, като нарастват с 411,0 млн. лева (13,8 %) по отношение на регистрираните към май 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 8 698,9 млн. лева (спад с 19,5 млн. лева, 0,2 % по отношение на регистрираните към май 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1 528,3 млн. лева (в т. ч. 656,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 771,5 млн. лева по отношение на регистрираните към май 2022 г. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 6 170,2 млн. лева, което съставлява растеж от 864,1 млн. лева (16,3 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година. Неданъчните доходи са в размер на 4 147,5 млн. лева (ръст от 180,2 млн. лева, 4,5 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 979,5 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. възлизат на 26 100,9 млн. лв. За съпоставяне, разноските по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22 244,4 млн. лв.. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на първите пет месеца на 2022 година с 3 856,6 млн. лева (17,3 %). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии (1 716,4 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (919,9 млн. лева.), финансовите разноски (539,0 млн. лева.), разноските за дотации (150,6 млн. лева.), разноските за прехрана (146,8 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.  Нелихвените разноски са в размер на 25 053,6 млн. лева (ръст от 3 853,5 млн. лева, 18,2 % по отношение на регистрираните към май 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 23 313,2 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 729,3 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 11,0 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 335,7 млн. лева (спад с 36,6 млн. лева, 9,8 % по отношение на същия интервал на 2022 г.). Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.05.2023 година от централния бюджет, възлиза на 711,7 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Размерът на фискалния запас към 31.05.2023 година е 11,7 милиарда лева , в това число 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,9 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други. Излишък от 0.1% за юни чака финансовото ведомство На база на предварителни данни и оценки се чака превишение на приходите над разноските на месечна база за месец юни в размер на към 1,4 милиарда лева, с което бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) за първото полугодие на 2023 година се чака да бъде позитивно в размер на към 0,2 милиарда лева (0,1 % от прогнозния БВП). За съпоставяне, за първото полугодие на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 1,2 милиарда лева Подобрението на бюджетната позиция през юни е главно по линия на приходите, което се дължи на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративения налог, налога върху разноските, налога върху приходите на бюджетните предприятия и на налога върху активността от опериране на кораби, както и на постъпили доходи от Европейската инвестицонна банка по плановете, финансирани от Модернизационния фонд, които са образувани от отчисления от търгове на квоти за излъчвания парникови газове и други. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 година са в размер на 31,3 млрд. лв. и нарастват с 3,1 милиарда лева (10,8 на сто) по отношение на регистрираните към края на месец юни 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2,4 милиарда лева (10,7 на сто), неданъчните – с 0,9 млрд лева (19,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,2 милиарда лв.. В частта на данъчните доходи постъпленията от директни налози, обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с положителни темпове, докато  косвените налози остават номинално близки до регистрираните за същия интервал на миналата година, главно заради по-ниски приходи в частта на приходите от Данък добавена стойност от импорт и приходите от мита. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия нефт, импортиран за преправка, по отношение на регистрираната за същия интервал на миналата година. Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. са в размер на 31,1 млрд. лева . За съпоставяне, разноските по КФП към юни 2022 година бяха в размер на 27,1 милиарда лв.., което значи, че разноските нарастват номинално с 14,9 на 100. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.06.2023 година от централния бюджет, възлиза на 0,85 милиарда лева , което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.