На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение

На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към март 2023 година е негативно в размер на 662,4 млн. лева (0,4 на 100 от прогнозния БВП). Това сочат данните на Министерството на финансите, систематизирани от Българска телеграфна агенция.   Отрицателното бюджетно салдо се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лева и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева За съпоставяне, за първото тримесечие на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 294,7 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с 957,2 млн. лева Продължава наклонността от първите два месеца на годината растежът на разноските (27 на сто) доста да изпреварва растежа на приходите (18,6 на сто), което е главната причина за утежняването на бюджетната позиция по отношение на миналата година.   Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година са в размер на близо 14,8 милиарда лева Постъпленията нарастват с 2,3 милиарда лева (18,6 на сто) по отношение на регистрираните към март 2022 година   Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 2,355 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.   Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на над 11,8 милиарда лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с повече от 1,9 милиарда лева (19,7 насто) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 80,4 на 100 от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на над 1,4 млн. лева, като нарастват със 178,7 млн. лева (14,3 на сто) по отношение на регистрираните към март 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на близо 5,7 милиарда лева (ръст от 508,7 млн. лева, 9,8 на 100 по отношение на регистрираните към март 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на близо 1,1 милиарда лева (в т. ч. 552,5 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 690,4 млн. лева по отношение на регистрираните към март 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на близо 3,615 милиарда лева, което съставлява растеж от 564,2 млн. лева (18,5 на сто) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година.   Неданъчните доходи са в размер на повече от 2,4 млн. лева (ръст от 413,2 млн. лева, 20,4 на 100 по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.   Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лв..   Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2023 година възлизат на над 15,354 милиарда лева За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на близо 12,090 милиарда лв.. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на първите три месеца на 2022 година с 3,265 милиарда лева (27 на сто). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии (1,05 милиарда лева.), както и в частта на разноските за прехрана (652,6 млн. лева.), разноските за личен състав (628,2 млн. лева.), разноските за дотации (604,8 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.   Нелихвените разноски са в размер на близо 14,6 милиарда лева (ръст от 3,2 милиарда лева, 28,6 на 100 по отношение на регистрираните към март 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на над 3,6 милиарда лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 929 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 7 млн. лева   Лихвените заплащания са в размер на 303,1 млн. лева (спад с 32,7 млн. лева, 9,7 на 100 по отношение на същия интервал на 2022 г.).   Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 март 2023 година от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.   Размерът на фискалния запас към 31 март 2023 година е 12,6 милиарда лева, в това число 12 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,6 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.