Бюджетното салдо за януари е положително
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за януари 2023 година е позитивно в размер на 470,6 млн. лева (0,3 на 100 от прогнозния БВП), оповестява Министерството на финансите.
Положителното салдо се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лева и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лв.. Въпреки че приходите по КФП нарастват по отношение на същия интервал на миналата година, изпреварващият растеж на разноските води до утежняване на бюджетното салдо по отношение на регистрираното за януари 2022 година (за януари 2022 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските по КФП в размер на 937,0 млн. лева.). Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 година са в размер на над 4,865 милиарда лева Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лева (12,6 на сто) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на близо 4 милиарда лв. (3981,4 млн. лева.) Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лева (12 на сто) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 81,8 на 100 от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 488,7 млн. лева, като нарастват с 80,2 млн. лева (19,6 на сто) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на над 1,9 милиарда лв. (1914,9 млн. лева – спад от 166,4 млн. лева, 8,0 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на съвсем 1,4 милиарда лева (спад от 7 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лева (спад от 9,9 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лева (спад от 22,7 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.).
Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози са в размер на 419 млн. лева (в т. ч. 322 млн. лева целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ от производителите и търговците на електрическа енергия) или растеж от 338,5 млн. лева по отношение на регистрираните за януари 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са близо 1,159 милиарда лева, което съставлява растеж от 175,8 млн. лева (17,9 на сто) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година
Неданъчните доходи са в размер на 688,0 млн. лева (ръст от 35,6 млн. лева, 5,5 на 100 по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 година възлизат на близо 4,4 милиарда лева За съпоставяне разноските по КФП за януари 2022 година бяха в размер на 3384,1 млн. лв.. Най-значително повишаване има в частта на обществените разноски и по-специално разноските за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лева, следвани от разноските за дотации, които нарастват с 264,7 млн. лева, главно заради настоящите стратегии за погашение на обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила. Ръст има и при финансовите разноски, разноските за личен състав и разноските за прехрана.
Нелихвените разноски са в размер на близо 4,253 милиарда лева (ръст от 1033,8 млн. лева, 32,1 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 3,982 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 1,4 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 30,3 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 5,5 на 100 по отношение на януари 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на януари 2023 година от централния бюджет, възлиза на 112 млн. лева
Размерът на фискалния запас към 31 януари 2023 година е 16,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Положителното салдо се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лева и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лв.. Въпреки че приходите по КФП нарастват по отношение на същия интервал на миналата година, изпреварващият растеж на разноските води до утежняване на бюджетното салдо по отношение на регистрираното за януари 2022 година (за януари 2022 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските по КФП в размер на 937,0 млн. лева.). Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 година са в размер на над 4,865 милиарда лева Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лева (12,6 на сто) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на близо 4 милиарда лв. (3981,4 млн. лева.) Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лева (12 на сто) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 81,8 на 100 от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 488,7 млн. лева, като нарастват с 80,2 млн. лева (19,6 на сто) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на над 1,9 милиарда лв. (1914,9 млн. лева – спад от 166,4 млн. лева, 8,0 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на съвсем 1,4 милиарда лева (спад от 7 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лева (спад от 9,9 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лева (спад от 22,7 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.).
Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози са в размер на 419 млн. лева (в т. ч. 322 млн. лева целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ от производителите и търговците на електрическа енергия) или растеж от 338,5 млн. лева по отношение на регистрираните за януари 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са близо 1,159 милиарда лева, което съставлява растеж от 175,8 млн. лева (17,9 на сто) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година
Неданъчните доходи са в размер на 688,0 млн. лева (ръст от 35,6 млн. лева, 5,5 на 100 по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 година възлизат на близо 4,4 милиарда лева За съпоставяне разноските по КФП за януари 2022 година бяха в размер на 3384,1 млн. лв.. Най-значително повишаване има в частта на обществените разноски и по-специално разноските за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лева, следвани от разноските за дотации, които нарастват с 264,7 млн. лева, главно заради настоящите стратегии за погашение на обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила. Ръст има и при финансовите разноски, разноските за личен състав и разноските за прехрана.
Нелихвените разноски са в размер на близо 4,253 милиарда лева (ръст от 1033,8 млн. лева, 32,1 на 100 по отношение на регистрираните за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 3,982 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 1,4 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 30,3 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 5,5 на 100 по отношение на януари 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на януари 2023 година от централния бюджет, възлиза на 112 млн. лева
Размерът на фискалния запас към 31 януари 2023 година е 16,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ