Доц. д-р Йордан Величков, преподавател по международно право и дипломат, пред „Труд“: На Балканите ще продължи да мирише на барут
На Балканите отново ври и кипи. В Македония, в Сърбия, Косово, Румъния… Защо Зоран Заев ядоса българите и каква бе реакцията на властта. Ще има ли делба на Косово. Защо в Румъния отново има многохилядни митинги. По тези въпроси беседваме с доцент Йордан Величков, който добре познава балканските събития.
– Много отрицателни реакции провокираха у нас думите на македонския министър председател Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско. Поредният пирует, който той направи, в действителност ядоса българите. Случайно изтървано ли беше това изявление или бе направено умишлено, доцент Величков?
– Изявлението на Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско, не е инцидентно изтървана оценка. Това е израз на една 70-годишна невиждана имитация на българската история. 7 десетилетия се постанова с неистови старания изкореняването на българското национално схващане и силово струпване на македонизма на над два милиона българи. Такава огромна денационализация е без аналог в европейската история. Какво да чакаме от Заев и политическата върхушка в Скопие, за които македонизма е доходна специалност, която ги стимулира да гледат на нея като на смисъл на своя живот. В името на тази специалност освен фалшифицират историята, само че и трансформират българската национална принадлежност на личните си предшественици. Десетки поколения в Македония живеят, раждат се и умират като българи. Днес жестоко политически конформисти, да не кажа шарлатани, се пробват да трансформират и съзнанието на тези българи, част от които са дали живота си за българската идея.
– Известна е мисълта, че македонецът не е македонец, в случай че не плюе българина… Ние обаче сякаш имаме вяра в „ новите облекла “ на съседите?
– Този факт трябваше доста добре да бъде регистриран от българските политици. Не може да се има вяра на хора, които са отишли толкоз надалеч в своето родоотстъпничество. Заев няма и огромен избор при отстояването на тази неправилна теза за македонизма. Ако е друг, той просто няма да бъде в политиката и като нищо може да показа ориста на починалия президент Трайковски. В тази страна единствените, които споделят истината, са представители на албанската общественост и то в Народното събрание. Не веднъж е имало спор, в който албанските представители са упреквани, че работят за идеята на Албания и албанизма, на което те дават отговор: „ Да, ние работим тъй като сме част от албанската нация и Албания. А вие за какво не сте част от вашата, вие си имате родно място, за какво му изменихте, за какво го предадохте? “ Това са обстоятелствата.
– Но единствено преди няколко дни Заев и Борисов уважиха дружно Гоце Делчев в Благоевград. Какво го е предиздвикало да направи този излъган пирует, къде сбъркахме и ние?
– Опитвайки се да взема решение вътрешните си проблеми, Заев забърка гафа с българите. Той си дава сметка за това, само че македонизмът е доста, доста напред. И всяко оттегляне от него значи самоубийство за всичките днешни политици в Скопие. Ние допуснахме и доста сериозна неточност. Договаряме се да обсъждаме историята и общите ни дати. Няма общи дати и обща история, историята е една! До края на Втората международна война в региона на Македония има единствено една история и тя е българска. Всички обстоятелства и данни приказват по един и същи метод за българския темперамент на популацията, което 1000 години живее с него. Последното събитие, за което става дума, е Илинденско-Преображенското въстание. Та консулите на най-големите европейски страни признават българския темперамент на въстанието.
– И европейската преса също написа за зверствата над българите.
– Именно, над 7500 изявления в европейския щемпел означават събитията към Илинденското въстание. А единствено в американския щемпел тези публикации са 1700, от които 350 в най-големия всекидневник „ Ню Йорк таймс “. На хиляди места се акцентира българския темперамент на въстанието, български чети и комити, избити български дами и деца…
– И единствено след 40 години обаче стартира отричането на тази истина.
– Да, откриха се политически шарлатани за това. После пък се появиха техни почитатели, които 70 години жестоко фалшифицират една безспорна историческа истина. След това бе положено началото на нов етничен индивид македонци от Титовото държавно управление. И този индивид се утвърждава 70 години. От 1944 година до разпадането на Македония изключително първите години, са избити над 35 000 души. И то българи с ясно изразено българско национално схващане. Над 150 000 са напуснали Македония. Всъщност това е най-голямата емигрантска вълна в Европа на фона на популацията – 1,2 милиона. Над 100 000 са минали през лагери, затвори. Така е утвърждаван македонизма. Нещо, за което мълчим.
– Категоричната реакция на хората бе, че трябваше да реагираме незабавно. Как оценявате дейностите на ръководещата коалиция у нас към абсурда?
– Българската позиция не беше съответна и професионална, тя закъсня. Външната ни министърка трябваше незабавно да извика посланика на Македония или да му връчи протестна нота. Премиерът ни не може да бъде слънце и да огрее на всички места. Но той е задължен да си подбере екип от експерти и политически грамотни хора, които да организират съответната политика, която той и партията му оферират все още. Борисов би трябвало да знае кой става и кой не става за съответния пост. Тази Екатерина Захариева наподобява не става. Тя не познава нещата, само че има хора, които ги знаят и могат.
– Адекватни ли бяха думите й, че не приема препоръки от партия, предала костите на Гоце на Титова Югославия? 30 години минаха след измененията, а още се замеряме с това кой по кое време е бил комунист…
– Какво значи партия, която има виновност? Ами те всички имат виновност! А кой прогони концепцията за обединяване на българите – в Балканските войни, Първата и Втората международна война?… Като не се познава историята, би трябвало да се мълчи. Тогава сме имали действителните шансове да се обединим и те са провалени от тогавашната Кобургска династия и тези, които я обслужваха. Вината на някогашните соцправителства е ясна – те бяха съучастници в най-мащабния еничарски акт. Това не може да се не помни и елементарни.
– Чуха се апели за заледяване контракта с Македония. Трябва ли да се стига до там?
– Не да се замрази, не да четем някакво сякаш опрощение във фейсбук. Трябва да им се каже ясно и тъкмо, изрично да застанем на тезата: никакви сделки, пазарлъци, общи оценки. Историята е ясна – тя е точна колкото математиката. До 1944 година нямаме обща история, тъй като до тогава няма македонци.
– Гърция обаче постоянно реагира изрично, ние – мъчно. Защо?
– На външната политика българските политици – освен ръководещи, са гледали не като инструмент за отстояване на национални ползи, а като инструмент с непозната помощ да се доберат до властови постове. Докато гърците си правят съвършено работата. Когато се касае за гръцки национални ползи, там разлика сред съпротива и ръководещи в никакъв случай не е имало. Ние тук сме гуша за гуша. Никога не държим сметка за общото, което ни сплотява. Знаете ли какво значи народ без история? Политиците ни изобщо не си дават сметка какъв брой ужасно е това. Няма нито един документ, че тук е имало някакво друго население с изключение на българско. А ние не смеем да отстоим една очевадна историческа истина. Те ръфат от предишното ни, а желаят дружно да продължим бъдещето. Затова трябват и по-крути ограничения.
– Какво имате поради?
– Премиерът Борисов би трябвало да направи сериозна забележка на външния министър, даже може да се огледа и в случай че реши – да изиска и неговата промяна. И никой не би го обвинил. Тази госпожа дотам съумява да бъде индиферентна към явни антибългарски изяви и това е извънредно. Затова си външен министър, с цел да пазиш престижа и името на България, да отстояваш българските ползи.
– Преди повече от половин век Иво Андрич назова Балканите „ буре с барут “. И през днешния ден писателят ще се окаже прав, тъй като в една друга част на полуострова ври и кипи – сред Сърбия и Косово. Говори се даже за делба на Косово. Това няма ли да докара до още по-големи проблеми?
– Ако не се реши казуса, може да се стигне до конфликти, даже и военни. Но не ми се ще да имам вяра в такава опция. Косово постоянно е бил в центъра на вниманието на сръбската страна. Идеята, която в този момент се стартира, е за възможна делба или промяна на границите сред Косово и Сърбия и Косово да отиде към Албания. Това е концепция, която незабавно след разпада на Югославия, бе стартирана от някои косовски водачи. Свидетел съм на тези събития, даже от Белград са ме употребили за съветник. Тогава албанците предлагаха да се подели Косово – 30:70% в интерес на албанците. Сърбите желаеха 50 на 50. Това беше недопустимо, тъй като албанското население беше 85%, а сръбското към 15 на 100. Казах им, че това, което желаят, няма да стане, само че 30: 70 е доста добре – „ Не се отхвърляйте! Ще стане още по-зле. “ В Албания имаше и демографски гърмеж, до момента в който в Сърбия раждат по-малко деца. Албанците с години поддържат лозунга, че същинският албанец има най-малко 7 деца. Демографската им статистика е смайваща и сърбите един ден и 30% няма да вземат.
– В Македония двата етноса са изцяло изолирани един от друг…
– Да, те даже не поддържат връзка, не търгуват, нямат общи бракове. Засега съотношението им е в интерес на македонците. В Косово очевидно са стигнали до извода, че няма друга опция с изключение на да седнат и да се схванат. Има четири общини със сръбско население и още някои по-малки региони – те да отидат към Сърбия, а останалите към Албания. По този въпрос министър председателят на Албания Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич са разменили отзиви. Подялба ще бъде не най-хубавият, само че на този стадий е най-разумният ход. Албанският демографски взрив е заплашителен.
– След още няколко десетилетия на албанците Балканите ще им бъдат тесни. А концепцията за „ велика “ Албания е жива.
– Нищо ужасно няма в една „ Велика “ Албания. Албания в този момент е 28 000 кв. км плюс Косово, което е към 10-ина хиляди – общо стават 38 000 кв км. И какво им е великото? А население от 6-7 милиона няма нищо велико. Тя е три пъти по-малка от България, два пъти по-малка от Сърбия, по-малка от Гърция – кого заплашва? Никой! Но оставени по този начин те не престават бурното демографско повишаване. Затова считам, че това ще бъде рационален ход.
– Но измежду политиците в Косово има разделяне.
– Да, там позициите се менят непрестанно. Президентът на Албания изключва замяна на територии, каквато наподобява е сръбската позиция, шефът на Народното събрание е срещу, а министър председателят съобщи, че границите се трансформират с война. Трудно ще се реализира консенсус в самото Косово. А и самите сърби са ситуирани на разнообразни места в Косово.
– В изгода на кого работи времето?
– Въпросът е доста комплициран. Има албански ръководители, които споделят: „ Времето работи в наша изгода. “ Щем-не щем, където има компактни маси албанско население, те ще бъдат албанизирани. След години вътре в Балканите ще имат други граници. Албания след войната е към 1 милион, албанците в тогавашна Югославия са половин милион. А през днешния ден това население е 8 милиона. А в това време ние и всички други понижаваме. Една Турция след войната е 18 милиона, а в този момент е 75-80 милиона. Новото демографско положение трансформира и политическата конюнктура в района. Балканите не престават да бъдат буре с барут.
– В една друга балканска страна сега ври и кипи – в Румъния има огромни митинги, а някои към този момент заговориха за това какъв брой нещата си наподобяват с други страни…
– Това е добре, само че тревожното е, че сякаш има детайл на външна интервенция. Защото последната процедура в Европа сподели, че тази интервенция се дължи на строго користни подбуди. И образец за това е Украйна. Целта беше да се завоюва още един съперник или зложелател на Русия. Никой не се беше загрижил за ориста на украинците… Като че ли има същата интервенция на тези, които спретнаха, финансираха и добре правиха работата на Майдана. Нещо сходно, румънски майдан.
– Казвате външна интервенция. Името на Сорос се появи…
– Той е от глобалистите, които водят упорита борба с националните страни. Тази битка е реалност и в самите Съединени американски щати. Те желаят да няма мощна страна, да има обезличаване на държавното. А обезличена Европа няма ясна външна политика още. В момента, когато Европа ври и кипи, тя просто я няма. И това е явно. На Балканите ще продължава да мирише на барут. Не бива да живеем с разнообразни илюзии, а да виждаме нещата действителни. Това постанова обединяването ни като нация, като народ, само че и на политическата каста.
Във външнополитически идеали, цели и задания ние нямаме право на разграничение. Имаме право единствено на едно – да бъдем единни.
Нашият посетител
Доц. доктор Йордан Величков е приключил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, Съединени американски щати и Канада. Депутат в 40-ото Народно събрание. Почетен ръководител на Съюза на патриотичните сили „ Защита “. От 1995 година е учител по интернационалните връзки в ЮЗУ „ Неофит Рилски “ – Благоевград и в СУ „ Св. Климент Охридски “. Написал е няколко книги и стотици публикации.
– Много отрицателни реакции провокираха у нас думите на македонския министър председател Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско. Поредният пирует, който той направи, в действителност ядоса българите. Случайно изтървано ли беше това изявление или бе направено умишлено, доцент Величков?
– Изявлението на Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско, не е инцидентно изтървана оценка. Това е израз на една 70-годишна невиждана имитация на българската история. 7 десетилетия се постанова с неистови старания изкореняването на българското национално схващане и силово струпване на македонизма на над два милиона българи. Такава огромна денационализация е без аналог в европейската история. Какво да чакаме от Заев и политическата върхушка в Скопие, за които македонизма е доходна специалност, която ги стимулира да гледат на нея като на смисъл на своя живот. В името на тази специалност освен фалшифицират историята, само че и трансформират българската национална принадлежност на личните си предшественици. Десетки поколения в Македония живеят, раждат се и умират като българи. Днес жестоко политически конформисти, да не кажа шарлатани, се пробват да трансформират и съзнанието на тези българи, част от които са дали живота си за българската идея.
– Известна е мисълта, че македонецът не е македонец, в случай че не плюе българина… Ние обаче сякаш имаме вяра в „ новите облекла “ на съседите?
– Този факт трябваше доста добре да бъде регистриран от българските политици. Не може да се има вяра на хора, които са отишли толкоз надалеч в своето родоотстъпничество. Заев няма и огромен избор при отстояването на тази неправилна теза за македонизма. Ако е друг, той просто няма да бъде в политиката и като нищо може да показа ориста на починалия президент Трайковски. В тази страна единствените, които споделят истината, са представители на албанската общественост и то в Народното събрание. Не веднъж е имало спор, в който албанските представители са упреквани, че работят за идеята на Албания и албанизма, на което те дават отговор: „ Да, ние работим тъй като сме част от албанската нация и Албания. А вие за какво не сте част от вашата, вие си имате родно място, за какво му изменихте, за какво го предадохте? “ Това са обстоятелствата.
– Но единствено преди няколко дни Заев и Борисов уважиха дружно Гоце Делчев в Благоевград. Какво го е предиздвикало да направи този излъган пирует, къде сбъркахме и ние?
– Опитвайки се да взема решение вътрешните си проблеми, Заев забърка гафа с българите. Той си дава сметка за това, само че македонизмът е доста, доста напред. И всяко оттегляне от него значи самоубийство за всичките днешни политици в Скопие. Ние допуснахме и доста сериозна неточност. Договаряме се да обсъждаме историята и общите ни дати. Няма общи дати и обща история, историята е една! До края на Втората международна война в региона на Македония има единствено една история и тя е българска. Всички обстоятелства и данни приказват по един и същи метод за българския темперамент на популацията, което 1000 години живее с него. Последното събитие, за което става дума, е Илинденско-Преображенското въстание. Та консулите на най-големите европейски страни признават българския темперамент на въстанието.
– И европейската преса също написа за зверствата над българите.
– Именно, над 7500 изявления в европейския щемпел означават събитията към Илинденското въстание. А единствено в американския щемпел тези публикации са 1700, от които 350 в най-големия всекидневник „ Ню Йорк таймс “. На хиляди места се акцентира българския темперамент на въстанието, български чети и комити, избити български дами и деца…
– И единствено след 40 години обаче стартира отричането на тази истина.
– Да, откриха се политически шарлатани за това. После пък се появиха техни почитатели, които 70 години жестоко фалшифицират една безспорна историческа истина. След това бе положено началото на нов етничен индивид македонци от Титовото държавно управление. И този индивид се утвърждава 70 години. От 1944 година до разпадането на Македония изключително първите години, са избити над 35 000 души. И то българи с ясно изразено българско национално схващане. Над 150 000 са напуснали Македония. Всъщност това е най-голямата емигрантска вълна в Европа на фона на популацията – 1,2 милиона. Над 100 000 са минали през лагери, затвори. Така е утвърждаван македонизма. Нещо, за което мълчим.
– Категоричната реакция на хората бе, че трябваше да реагираме незабавно. Как оценявате дейностите на ръководещата коалиция у нас към абсурда?
– Българската позиция не беше съответна и професионална, тя закъсня. Външната ни министърка трябваше незабавно да извика посланика на Македония или да му връчи протестна нота. Премиерът ни не може да бъде слънце и да огрее на всички места. Но той е задължен да си подбере екип от експерти и политически грамотни хора, които да организират съответната политика, която той и партията му оферират все още. Борисов би трябвало да знае кой става и кой не става за съответния пост. Тази Екатерина Захариева наподобява не става. Тя не познава нещата, само че има хора, които ги знаят и могат.
– Адекватни ли бяха думите й, че не приема препоръки от партия, предала костите на Гоце на Титова Югославия? 30 години минаха след измененията, а още се замеряме с това кой по кое време е бил комунист…
– Какво значи партия, която има виновност? Ами те всички имат виновност! А кой прогони концепцията за обединяване на българите – в Балканските войни, Първата и Втората международна война?… Като не се познава историята, би трябвало да се мълчи. Тогава сме имали действителните шансове да се обединим и те са провалени от тогавашната Кобургска династия и тези, които я обслужваха. Вината на някогашните соцправителства е ясна – те бяха съучастници в най-мащабния еничарски акт. Това не може да се не помни и елементарни.
– Чуха се апели за заледяване контракта с Македония. Трябва ли да се стига до там?
– Не да се замрази, не да четем някакво сякаш опрощение във фейсбук. Трябва да им се каже ясно и тъкмо, изрично да застанем на тезата: никакви сделки, пазарлъци, общи оценки. Историята е ясна – тя е точна колкото математиката. До 1944 година нямаме обща история, тъй като до тогава няма македонци.
– Гърция обаче постоянно реагира изрично, ние – мъчно. Защо?
– На външната политика българските политици – освен ръководещи, са гледали не като инструмент за отстояване на национални ползи, а като инструмент с непозната помощ да се доберат до властови постове. Докато гърците си правят съвършено работата. Когато се касае за гръцки национални ползи, там разлика сред съпротива и ръководещи в никакъв случай не е имало. Ние тук сме гуша за гуша. Никога не държим сметка за общото, което ни сплотява. Знаете ли какво значи народ без история? Политиците ни изобщо не си дават сметка какъв брой ужасно е това. Няма нито един документ, че тук е имало някакво друго население с изключение на българско. А ние не смеем да отстоим една очевадна историческа истина. Те ръфат от предишното ни, а желаят дружно да продължим бъдещето. Затова трябват и по-крути ограничения.
– Какво имате поради?
– Премиерът Борисов би трябвало да направи сериозна забележка на външния министър, даже може да се огледа и в случай че реши – да изиска и неговата промяна. И никой не би го обвинил. Тази госпожа дотам съумява да бъде индиферентна към явни антибългарски изяви и това е извънредно. Затова си външен министър, с цел да пазиш престижа и името на България, да отстояваш българските ползи.
– Преди повече от половин век Иво Андрич назова Балканите „ буре с барут “. И през днешния ден писателят ще се окаже прав, тъй като в една друга част на полуострова ври и кипи – сред Сърбия и Косово. Говори се даже за делба на Косово. Това няма ли да докара до още по-големи проблеми?
– Ако не се реши казуса, може да се стигне до конфликти, даже и военни. Но не ми се ще да имам вяра в такава опция. Косово постоянно е бил в центъра на вниманието на сръбската страна. Идеята, която в този момент се стартира, е за възможна делба или промяна на границите сред Косово и Сърбия и Косово да отиде към Албания. Това е концепция, която незабавно след разпада на Югославия, бе стартирана от някои косовски водачи. Свидетел съм на тези събития, даже от Белград са ме употребили за съветник. Тогава албанците предлагаха да се подели Косово – 30:70% в интерес на албанците. Сърбите желаеха 50 на 50. Това беше недопустимо, тъй като албанското население беше 85%, а сръбското към 15 на 100. Казах им, че това, което желаят, няма да стане, само че 30: 70 е доста добре – „ Не се отхвърляйте! Ще стане още по-зле. “ В Албания имаше и демографски гърмеж, до момента в който в Сърбия раждат по-малко деца. Албанците с години поддържат лозунга, че същинският албанец има най-малко 7 деца. Демографската им статистика е смайваща и сърбите един ден и 30% няма да вземат.
– В Македония двата етноса са изцяло изолирани един от друг…
– Да, те даже не поддържат връзка, не търгуват, нямат общи бракове. Засега съотношението им е в интерес на македонците. В Косово очевидно са стигнали до извода, че няма друга опция с изключение на да седнат и да се схванат. Има четири общини със сръбско население и още някои по-малки региони – те да отидат към Сърбия, а останалите към Албания. По този въпрос министър председателят на Албания Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич са разменили отзиви. Подялба ще бъде не най-хубавият, само че на този стадий е най-разумният ход. Албанският демографски взрив е заплашителен.
– След още няколко десетилетия на албанците Балканите ще им бъдат тесни. А концепцията за „ велика “ Албания е жива.
– Нищо ужасно няма в една „ Велика “ Албания. Албания в този момент е 28 000 кв. км плюс Косово, което е към 10-ина хиляди – общо стават 38 000 кв км. И какво им е великото? А население от 6-7 милиона няма нищо велико. Тя е три пъти по-малка от България, два пъти по-малка от Сърбия, по-малка от Гърция – кого заплашва? Никой! Но оставени по този начин те не престават бурното демографско повишаване. Затова считам, че това ще бъде рационален ход.
– Но измежду политиците в Косово има разделяне.
– Да, там позициите се менят непрестанно. Президентът на Албания изключва замяна на територии, каквато наподобява е сръбската позиция, шефът на Народното събрание е срещу, а министър председателят съобщи, че границите се трансформират с война. Трудно ще се реализира консенсус в самото Косово. А и самите сърби са ситуирани на разнообразни места в Косово.
– В изгода на кого работи времето?
– Въпросът е доста комплициран. Има албански ръководители, които споделят: „ Времето работи в наша изгода. “ Щем-не щем, където има компактни маси албанско население, те ще бъдат албанизирани. След години вътре в Балканите ще имат други граници. Албания след войната е към 1 милион, албанците в тогавашна Югославия са половин милион. А през днешния ден това население е 8 милиона. А в това време ние и всички други понижаваме. Една Турция след войната е 18 милиона, а в този момент е 75-80 милиона. Новото демографско положение трансформира и политическата конюнктура в района. Балканите не престават да бъдат буре с барут.
– В една друга балканска страна сега ври и кипи – в Румъния има огромни митинги, а някои към този момент заговориха за това какъв брой нещата си наподобяват с други страни…
– Това е добре, само че тревожното е, че сякаш има детайл на външна интервенция. Защото последната процедура в Европа сподели, че тази интервенция се дължи на строго користни подбуди. И образец за това е Украйна. Целта беше да се завоюва още един съперник или зложелател на Русия. Никой не се беше загрижил за ориста на украинците… Като че ли има същата интервенция на тези, които спретнаха, финансираха и добре правиха работата на Майдана. Нещо сходно, румънски майдан.
– Казвате външна интервенция. Името на Сорос се появи…
– Той е от глобалистите, които водят упорита борба с националните страни. Тази битка е реалност и в самите Съединени американски щати. Те желаят да няма мощна страна, да има обезличаване на държавното. А обезличена Европа няма ясна външна политика още. В момента, когато Европа ври и кипи, тя просто я няма. И това е явно. На Балканите ще продължава да мирише на барут. Не бива да живеем с разнообразни илюзии, а да виждаме нещата действителни. Това постанова обединяването ни като нация, като народ, само че и на политическата каста.
Във външнополитически идеали, цели и задания ние нямаме право на разграничение. Имаме право единствено на едно – да бъдем единни.
Нашият посетител
Доц. доктор Йордан Величков е приключил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, Съединени американски щати и Канада. Депутат в 40-ото Народно събрание. Почетен ръководител на Съюза на патриотичните сили „ Защита “. От 1995 година е учител по интернационалните връзки в ЮЗУ „ Неофит Рилски “ – Благоевград и в СУ „ Св. Климент Охридски “. Написал е няколко книги и стотици публикации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ